Архив за категорията 'Прозрачност'

Парламентът с лека ръка преодоля президентското вето, рискувайки живота и здравето на хората и бъдещите поколения

14.09.2017

Днес 14 септември 2017 г. с гласовете на ГЕРБ, ДПС и „Обединени патриоти” Народното събрание преодоля президентското вето върху промените в Закона за опазване на околната среда (ЗИД на ЗООС). Промените предвиждат премахване на втората съдебна инстанция в делата по законност на одобряването на т.нар. оценка на въздействието върху околната среда  (ОВОС) на „обекти със стратегическа важност”. Това са обекти, включени в енергийната или транспортната стратегия.

Прозрачност на законодателния процес и обществено участие

Преди гласуването не бе проведено обществено обсъждане на предлаганите промени. Това стана въпреки изричния призив на държавния глава в мотивите към наложеното вето да бъде проведено широко обществено обсъждане. Той бе в отклик на посоченото в искане на 27 неправителствени организации драстично нарушение на Закона за нормативните актове при първото приемане на ЗИД на ЗООС през юли, когато безпрецедентно законът бе внесен и окончателно гласуван в рамките на 16 дни. В заседанието на водещата парламентарна комисия миналия четвъртък депутати  са предложили законът да бъде обсъден поне с представители на бизнеса, но мнозинството е отказало.

Кого ползват промените?

Промените не ползват нито гражданите, чиито права са накърнени с тях, нито бизнеса. Може би затова народните избранници не пожелаха да чуят нито едните, нито другите. Понятието „обекти със стратегическа важност” се въвежда в употреба за първи път в българското законодателство, с цел да постави фокус върху сферите на енергетиката и транспорта. Въпросът защо един термин, традиционен за сферата на сигурността, се придърпва към икономическите сфери с най-голяма печалба, е любопитен сам по себе си. Справката със списъка на Министерския съвет на обектите от национално значение със стратегическа важност, които бяха заложени в първоначалния вариант на промените в ЗООС показва, че тук попадат автомагистрали, ТЕЦ-ове и проекти мрачни и непрозрачни като АЕЦ „Белене“, Националното хранилище за радиоактивни отпадъци (НХРАО), газопроводите „Южен поток“ и „Набуко“.

Строежът на големи магистрали и енергийни обекти не ползва точно свободата на бизнеса, както се опитват някои да представят промените. Напротив, последният не получава никакви облекчения от законовите промени. Създава се единствено привилегия в интерес на точно определен сектор с шепа играчи – строители на големи инфраструктурни обекти, случайно съсредоточен у нас в ръцете на олигархичен кръг, да не кажем точно определен олигарх. Изхвърлен „през вратата” от управлението след гражданските протести през 2013 – 2014 г., той изглежда се опитва да се завърне „през прозореца” на бял кон.

Проблем ли е за инвестициите съдебният контрол?

Нека да кажем, че съдебният контрол върху решенията на администрацията е широко разпространен в демократичните страни, а дори и в развиващите се държави. Инвестициите не са над закона, а обратно, следва да спазват установения законов ред. От тази гледна точка инициаторите на законовите промени се опитват да създадат една много елементарна представа, че благосъстоянието и правата на човека са две противоположни ценности. След края на ХІХ век това със сигурност са две взаимодопълващи се ценности. Гражданите сами могат да си съставят мнение кого ползва представата, че хора с много пари трябва да имат повече права от останалите.

Тайни и лъжи

Промените не са съпътствани от доклад за въздействието, в противоречие със Закона за норматинвине актове. През август 2017 г. Програма достъп до информация изпрати заявление за достъп до обществена информация до Народното събрание, с което поиска копие от „наличното в Народното събрание проучване, изследване, анализ или други подобни материали, отнасящи се до уредбата в други държави на материята, свързана със съдебния контрол върху административни актове за одобряване на ОВОС, послужило като основа за твърдението на председателя на парламентарната комисия по околна среда г-жа Василева, че в други държави – членки на Европейския съюз има подобни изключения от принципа за касационно обжалване. Изрично посочихме, че ако не получим изричен отговор в законоустановения 14-дневен, ще приемем, че такова сравнителноправно проучване/ изследване не е налично в съхраняваната от Народното събрание документация.

Срокът за отговор на внесеното в деловодството на парламента на 17 август заявление изтече на 31 август 2017. Отговор не постъпи, което вероятно означава, че цитираното изказване на председателя на парламентарната комисия не е подкрепено с никаква фактология. Отделен е въпросът, че нововъведеният израз „обекти със стратегическа важност” със сигурност няма аналог в другите държави-членки на ЕС, което прави невъзможно и изключването на съдебна инстанция за тези обекти.

И невежество

За яснота трябва да се подчертае, че е мит твърдението, че втората съдебна инстанция забавя твърде много административните дела (каквито са тези по ОВОС). Напротив, тъкмо защото е инстанция по въпросите, свързани с приложението на закона, а не по фактите, тя разглежда много по-бързо делото – най-често в едно съдебно заседание. Остава на мнозинството в парламента да обясни на кого пречи най-бързата в нашата система съдебна процедура.

Справка в базата данни на Върховния административен съд по произволно взетите административни дела с номера 1001 – 1020  и 2015 – 2030 от 2017 г., показва, че 19 от тези общо 35 дела са по касационни производства. Първата група дела са образувани в периода 15.01.2017 г. – 25.01.2017 г., а от втората всички са образувани на 17.02.2017 г. От първата група 8 касационни дела половината са внесени за разглеждане в открито заседание точно след един месец – на 16 януари 2017 г., като по три от тях е постановено решение преди изтичането на два месеца от образуването на делото.

От втората група от 11 касационни дела четири са насрочени в открито заседание за след около месец, едно за след около два месеца, две за м. декември и три – за февруари – март 2018 г. Прегледът показва, че както бързо разгледаните, така и забавените дела са разпределени на едни и същи отделения във ВАС. При петчленните състави, попаднали в извадката обаче, неизменно са разгледали делата точно един месец след образуването им и са ги решили в рамките на по-малко от месец с едно изключение. Тъй като делата, за които бе изключен касационният контрол, се разглеждат тъкмо от петчленни състави, следва изненадващият вероятно дори и за вносителите на закона извод, че са чукали на отворена врата и няма да се постигне никакво особено забързване на инвестиционните проекти. Ще се постигне само тяхната некачественост, потенциална незаконосъобразност и повишен риск за живота и здравето на хората и за околната среда.

Заключение

Ето за илюстрация някои констатации на Върховния административен съд, потвърдени от касационната инстанция, които са направени през 2013 г. по повод законността на ОВОС на един „стратегически обект” – Национално хранилище за радиоактивни отпадъци:

„Основен критерий при избора на площадка следва да е радиологичният, а не икономическият критерий .” [] … Без да бъдат приведени доказателства, в доклада [за ОВОС] е направен извод, че площадка „Р.“ предлага най-благоприятните условия за изграждане и експлоатация на съоръжението, макар в приложенията да са били добавени данни, които на практика опровергават направените в съдържателната част заключения…. Не е доказано и обстоятелството, че характеристиките на площадката в комбинация с избраната концепция за погребване осигуряват защитата на населението…. В нетехническото резюме на доклада не се съдържа ясно и достъпно за засегнатата общественост заключение относно очакваните стойности и възможните неблагоприятни последици върху здравето и безопасността на човека и върху околната среда от радиционното облъчване в периода на експлоатация и след това. При положение, че в [община] се отчитат данни за смъртност с два пункта по – висока от средната за страната, авторите правят извод, че здравния статут не се различава от този в страната (част ІІІ, стр.102 ). Не са коментирани статистическите данни за 2008 година, от които се установява значително по-висок ръст на смъртността в [община] вследствие на болестите на кръвообращението и на дихателната система в сравнения със средните стойности за страната. По – високи от средните за страната са и показателите, свързани със злокачествените образувания…”

Тези и множество други нарушения е установил Върховният съд, за да отмени като незаконосъобразно становището на министъра на околната среда и водите за ОВОС на хранилището през 2013 г. и това решение да бъде потвърдено от касационен състав от петима върховни съдии (изглежда поради непознаване на правната материя представители на работодателски организации са се ангажирали с твърдението, че съдът сам бил преразглеждал собственото си решение. Това въобще не е така – други петима съдии разглеждат правилността и допустимостта на решението, постановено от тричленен състав).

В ден днешен без почти никакви промени същият доклад по ОВОС е одобрен от друг министър и гражданите имат нужда от защита пред независим съд. Тази защита пред касационна инстанция им отказа днес мнозинството в Народното събрание.

Промените в закона могат да бъдат атакувани пред Конституционния съд.

Проектът за антикорупционен закон се нуждае от сериозни подобрения

31.08.2017

На 30 август 2017 г Програма достъп до информация внесе становище по проекта за Закон за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество. Макар да е налице напредък спрямо предходните проекти за такъв закон, остават сериозни проблеми. Конфискацията е неоправдано включена в предмета на закона, като висшите служители като президент, депутати, министри, съдии и др. са редоположени с поръчкови убийци, сводници и грабители. Уредбата на превенцията на корупцията е рехава, макар че трябваше да е основна стъпка в подобрението на дейността на държавата, и на институциите не са възложени задължения да предприемат мерки по превенция. Определенията за корупция и конфликт на интереси са неясни и припокриващи се, а още по-неясно е понятието „прояви на корупция”. Въведени са мерки на репресия под формата на „оперативно-издирвателна дейност”, включваща тайно следене на висши служители, които дублират работата на МВР и ДАНС без да е ясно защо, неефективно ли работят те, и без да се отчита, че припокриването на репресивни функции води до хаос, липса на ефективност и произвол за сметка на основни права на хората. Декларациите на над 100 хиляди държавни служители остават извън публичния регистър при Комисията, която законът ще създаде, а проверките ще се извършват на място, вместо от централния орган на власт, както е сега. Това ще доведе до феодализация на борбата с корупцията и възможност за политически натиск върху служителите. Въвеждането на постоянни сътрудници, които да съобщават корупция е белег на отминала епоха и създава риск от постоянен произвол.

В настоящия му вид като че ли проектът за закон повече би способствал за развиването на корупционно поведение, отколкото да го възпира. Поради това е необходимо същественото му преработване, като се разгледа и алтернатива, при която се изменят съществуващите закони, вместо да се приема нов. Цялото становище четете в интернет страницата на ПДИ.

Президентството публикува и втората стенограма от срещата за КТБ след съдебно дело

07.07.2017

Президентството публикува и втората стенограма от срещата, свързана с КТБ, проведена на 14 юли 2014 г. Документът, който бе маркиран с гриф за сигурност „поверително” е декласифициран. Някои думи са заличени, подобно на предишната публикувана стенограма.  С Решение № 3750 от 05 юни 2017 г. по адм.дело № 1781/2017 г. Административен съд – София град, 40 състав, отмени отказа за предоставяне на стенограмата от 14 юли 2014 г. като незаконосъобразен. Делото бе заведено от журналиста от телевизия Би Ай Ти Илия Вълков срещу отказ на главния секретар на президента от февруари 2017 г. Решението влезе в сила, тъй като институцията реши да не го обжалва.

Този е петият случай в историята на прилагането на Закона за достъп до обществена информация (2000), по който благодарение на дело, водено с подкрепата на ПДИ, бе разсекретен документ, класифициран като държавна тайна.  Предишните декласифицирани документи са:

1)     2004 г. -  Правилника за опазване на държавната тайна в Народна република България от 1980 г. , поискан от ПДИ;

2)     2007 г. – около 100 тома с документи на Националната разузнавателна служба (НРС) по заявление на журналиста Христо Христов, създател на сайта Държавна сигурност.com (тогава работещ за „Дневник”);

3)     2009 г. -  договорът на Министерството на финансите с фирмата Краун Ейджънтс за реформа в митниците, поискан от ПДИ;

4)     2014 г. – докладите на прокуратурата относно злоупотребата със специални разузнавателни средства, поискан от Росен Босев от в.”Капитал”.

Разсекретяването и оповестяването на тези документи доведе до повече прозрачност на институциите, публикации и по-задълбочени изследвания.  Получените от НРС документи послужиха за написването на повече от едно изследване от Христов, като централно място заема книгата „Двойния живот на агент Пикадили”.

Очакваме изследователите на случая КТБ да попълнят пъзела на фактите и анализите си с информацията, която до момента не бе обществено достъпна.

Прозрачността е сила, търсете истината чрез достъп до документи!

 

Промушен без обсъждане законопроект накърнява правата на гражданите

26.06.2017

Наскоро обществеността с изненада узна, че на 1 юни 2017 г. група депутати от управляващата партия ГЕРБ са внесли в парламента проект за изменение и допълнение на Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Обществено обсъждане на проекта не е обявявано и провеждано, но въпреки това преди няколко дни той бе приет на първо четене от Народното събрание. Преди това текстът, предвиждащ сериозни изменения и допълнения, е бил скоростно изстрелян през пет парламентарни комисии, които са разгледали документа в обем от 97 страници в късия период от 7-ми до 21-ви юни 2017. На 22 юни законопроектът вече е приет на първо четене в пленарно заседание.

Засягане защитата на всички основни права

Обратно на твърденията в мотивите, планираните изменения са съществени и не се „запазва философията, концепцията, основните принципи, структурата” на АПК (вж. стр.1 от мотивите). Това обяснение вероятно е предназначено да омаловажи липсата на обществено обсъждане. Законът обхваща огромна част от защитата на основните права на гражданите срещу възможен произвол от страна на изпълнителната власт и други държавни органи, които осъществяват публични функции. Тук попада защитата на всички Конституционно гарантирани права, като например правото на труд (държавни служители и др.), пенсионно осигуряване, личен статут (бежанци), гаранция срещу 24-часово полицейско задържане, жилище и личен живот (настаняване, изваждане, събаряне на жилища), право на собственост (отчуждавания), защита на децата, защита на личните данни, право на достъп до информация, защита на чиста и здравословна околна среда, образование, здравеопазване, хора с увреждания, политически избори и много др.
Закъде бързат народните избраници, кой е изработил проекта, защо не е проведено никакво обществено обсъждане и защо текстът е публикуван на сайта на парламента в pdf снимка формат (така че да е затруднено четенето и търсенето в него)? Тези въпроси напират и като че ли не намират достатъчно ясен отговор в публично достъпната информация. А този отговор е важен, тъй като е сериозно нарушена подобрената само преди 7 месеца процедура по обсъждане на законопроекти (предвидена в Закона за нормативните актове).

Липса на обществено обсъждане

От мотивите на проекта става ясно, че са взети предвид единствено становища, постъпили по предходни законопроекти. Това се потвърждава и от липсата на данни да е провеждано обществено обсъждане по настоящия проект. Този подход разбира се, е недопустим и не може да се приеме за съобразен със закона. Липсва какъвто и да е анализ как проектът ще се отрази на защитата на основните права и достъпа до правосъдие. Липсва и анализ какви проблеми са констатирани при цялостното прилагане на АПК, които да налагат предложените промени. Е, някои проблеми са изложени, като например това, че „таксите [за касационно обжалване] са символични … и не отговарят на икономическите условия в страната”, а косвената последица била „създаване на предпоставки за злоупотреба с правото на жалба” (стр.3 от Доклад за оценка на въздействието). Вероятно в една развита демокрация заявката, че ще се ограничи достъпът до правосъдие в името на борба със „злоупотребата с правото на жалба” ще е достатъчна, за да бъде незабавно отхвърлен споменатият проект. Като друга причина за промените е посочено наличието на противоречива съдебна практика, без анализ на различните решения (от които е посочено само едно – вж. стр.4, т.4 от мотивите). Коментира се и бавното правосъдие, без да се адресира въпросът, че то е най-вече във ВАС и че едни отделения разглеждат делата много по-бързо от други, който повдигнахме миналата година.
При тези обстоятелства, който е успял, спешно и набързо е внесъл становище. Това са сторили организации като Стопанската камара и Националното сдружение на общините, а също така и три от министерствата, които е следвало да бъдат консултирани предварително, както повелява законът и разумът, но очевидно са били поставени в положение да изразяват позиция пост фактум наред с гражданските структури. Всички представени становища са критични. В становището на Министерството на правосъдието (което, да подсетим народните избранници, подготвя например становищата относно конституционността и законосъобразността на проектите на закони) се изтъква на първо място, че проектът предвижда „значителни промени в действащия АПК“ и „се срещат положения, които следва да бъдат подложени на допълнителен дебат“. В становището на Министерството на икономиката пък направо е заявено:“ Считаме, че предвид значимостта на предложените законодателни промени и тяхното съществено отражение върху множество нормативни актове от различен ранг, същите следва да бъдат подложени на широко обществено обсъждане и да бъдат формулирани след задълбочен експертен анализ“. След като видимо е нарушена процедурата по обществено обсъждане на значителни промени със съществено значение, и от това са удивени и представителите на изпълнителната власт, какъв друг извод да си направи обществото, освен за лобистки промени?

Кой е работил по проекта?

Ясен отговор на този въпрос няма. Преди внасянето на проекта, според официалната информация, е действала група юристи, която не става ясно дали го е подготвила, обсъдила или и двете. От текста на проекта с мотивите (стр. 80 от общия файл) узнаваме, че проектът е „разгледан с положителни препоръки“ от комисия към Върховния административен съд (ВАС), председателствана от заместник председателя на ВАС, с участието на двама от осемте председатели на отделения във ВАС, съдебен помощник (забележително!?), двама професори по административно право и адвокат, представен като академичен деятел. Проектът е бил докладван пред комисията от двама от собствените й членове, което засилва съмнението за неясна разделителна линия между изработване и обсъждане на проекта. От друга страна, изрази като „производства по частни жалби, направени в касационното производство” (чл.235а от проекта) показват ясно, че едва ли върховните съдии дори са поглеждали, камо ли преглеждали текстовете, след като проблемът е с българския език, а не с правно-техническата издържаност”.

Отделно от това, следва да се отбележи, че е крайно проблематично промени в законодателството да се обосновават единствено с това, какво смятат определени съдии или адвокати. Това е не само защото много други съдии, адвокати, прокурори, държавни експерти, граждански организации, фирми и граждани могат да мислят и вероятно мислят точно обратното. По начало според Конституцията съществува разделение на властите. Не е редно едновременно да пишеш законите и да правораздаваш по тях, защото това съсредоточава огромна власт в ръцете на едни и същи хора. Неразбирането на това от страна на народните представители – вносители на промените, говори за зле научен урок по демокрация.

Естеството на промените

Водещи в проекта за изменение на АПК са две линии – драстичното повишаване на таксите и разходите за административно правосъдие във вреда на жалбоподателите и митичното електронно правосъдие. Относно държавните такси се предлага „съвсем умерено увеличаване на размера”. Под „съвсем умерено” вносителите имат предвид увеличаването на таксата по касационно обжалване и отмяна на влезли в сила решения за гражданите 18 пъти (т.е. от 5 лв. на 90 лв.), за неправителствените организации – 90 пъти (от 5 лв. на 450 лв.), а за търговските дружества – 9 пъти (от 50 лв. на 450 лв.). Така разбираме и кои, според вносителите, са основните „злоупотребяващи с правото” на административно правосъдие – това са неправителствените организации и гражданите.
Така става ясно и къде основно „удря” законопроектът – по защитата на основни човешки права. Проблемът не спира дотук. При дела с интерес държавната такса става максимум 3400 лв. при интерес до 10 млн. лв. и максимум 9 000 лв. при интерес над 10 млн. лв. Дотук добре, можем да кажем, че е редно съдебната система да бъде финансирана от жалбоподателите с такива интереси. Пропуска се обаче дребният проблем, че според практиката на ВАС неправителствени организации (НПО), които се опитват да защитават гражданите от „тъмни” проекти като АЕЦ „Белене” и други схеми в областта на ядрената енергетика например, са осъждани да плащат разноски по делата на базата на цената на съответния обект. По дело, в което НПО-та дръзнаха да поставят въпроса , не следва ли да се направи оценка на въздействието върху околната среда при продължаване на експлоатацията на два ядрени реактора, (след като за изтеклия срок на млечни продукти се водят шумни медийни дебати), бяха осъдени да платят на инвеститора хонорари в размер на десетки хиляди левове (срв. Решение по адм. дело № 8370/2016 г. на ВАС, Седемчленен състав). Лесно можем да си представим какъв ще е ефектът, като се постави и предварителна преграда във формата на такса по касационно обжалване или отмяна.
В допълнение към увеличената по този начин такса се добавя изискване касационната жалба и молбата за отмяна на влязло в сила съдебно решение да бъдат подписани от адвокат. Тоест, въпреки че гражданите не са длъжни да знаят закона по административните дела, а съдилищата следва да разгледат от всички страни законосъобразността на обжалваните административни решения, действия или бездействия, при касационното обжалване и отмяната на влезли в сила съдебни решения изведнъж ще поемат изцяло защитата на своята кауза. Следва да се отбележи, че смисълът на административното правораздаване е не само жалбоподателят, но и цялото общество да се ползва от плодовете на съдебния контрол. Затова съдилищата са длъжни да обсъдят изцяло законността на административните актове, в делата участва прокурор, а участието на жалбоподателя е евтино и без задължително участие на адвокат. Това решение е характерно и за развитите демокрации, а не само за България. И после в мотивите ще ни уверяват, че не се променяла „философията и принципите” на закона!
Под благовидния предлог за въвеждане на електронно правосъдие, вносителите предлагат да се въведе уведомяване по електронна поща, където гражданите, които имат такава, да получават съобщения за решения, които засягат съдбата им. В текста на проекта изрично се подчертава, че засегнатият ще се смята за получил съобщението „независимо дали същото е било прочетено от получателя”. Следва да се обърне внимание, че и сега редица съдилища имат добрата практика да обменят документи по електронна поща, без обаче от това да следват негативни за страните по делата последици. Практиката обаче показва, че нерядко електронните съобщения не се получават поради технически или административни проблеми. В проекта не са предвидени гаранции за сигурност на електронната комуникация, което е съществен пропуск от гледна точка на защитата на основните права. Излиза, че при техническа грешка или пропуск административен акт с неблагоприятни последици ще се смята за влязъл в сила поради уж изтекъл срок за обжалване. Така без да знае, че е издаден неблагоприятен за него акт, гражданинът ще бъде лишен от възможността да го обжалва.
В допълнение се предвижда възможността за устно уведомяване (за решения, които засягат основни права), а като капак на всичко се въвежда всеобщо задължение за адвокатите, които практикуват по административни дела, да си набавят електронни подписи. За сравнение трябва да осведомим вносителите, че например Европейският съд по правата на човека, който е започнал пилотно електронна комуникация с адвокатите по дела, я осъществява постепенно, след получаване на изричното съгласие на адвоката и в специално създадена за целта платформа, а не чрез несигурна ”електронна поща”.
В текста има още много предложения, които времето не стига да бъдат коментирани. Когато промените са без истинска оценка на въздействието, основана на анализ на цялостното прилагане на закона и широко обсъдена с всички заинтересовани, тогава не можем да очакваме и качествени текстове, адресиращи реалните проблеми. И във всеки случай имаме пълното право да се отнасяме с максимално подозрение към промени, вдъхновени от възгледа, че гражданите и техните организации са „злоупотребители” с правата и спокойствието на съдиите, които не заслужават друго, освен скъпо правосъдие, което да намали шансовете им за справедливост.

Съдът отмени правителствени постановления за финансиране на общините с близо 300 млн. лв.

25.11.2015

Нарушени са законовите изисквания за прозрачност и обществено обсъждане на постановленията преди приемането им, както и изискванията за прозрачност при разпределението на публичните средства

С решение от 4 ноември 2015 г. състав на Върховния административен съд (ВАС), пето отделение отмени две постановления на Министерския съвет (ПМС), с които в началото на 2014 г. кабинетът „Орешарски“ разпредели средства по Публична инвестиционна програма „Растеж и устойчиво развитие на регионите“. Магистратите намират редица закононарушения в правителствените актове, с които за общините бяха разпределени през февруари миналата година близо 290 милиона лева, като съществено значение е отдадено на липсата на прозрачност.[1]

На 28 февруари 2014 г. три общини – Козлодуй, Бяла Слатина и Оряхово, намиращи се в област Враца, оспориха законността на ПМС № 4/2014 г., прието през януари м.г. и разпоредби от ПМС № 19/2014 г., прието през февруари м.г. С първото от тях бяха приети ред, условия и критерии за прозрачно разходване на средства по програмата „Растеж и устойчиво развитие на регионите”, а с второто е публикуван списък на одобрените проекти. Трите общини, както и много други общини в България, са ощетени, като не получиха нито лев от така разпределените пари на данъкоплатеца. Делото бе заведено и отстоявано от общините с помощта на „Програма достъп до информация“. (още…)

Съдът върна казуса с общия устройствен план на Варна за ново разглеждане

17.07.2015

С решение № 8804 от 17 юли 2015 г. седемчленен състав на Върховния административен съд /ВАС/ отмени решение на петчленен състав, с което бе прието за законосъобразно становището за одобряване на екологичната оценка на общия устройствен план /ЕО на ОУП/ на Варна. Молбата за отмяна бе подадена от Сдружението за оптимизиране на правосъдието и администрацията /СОПА/ и Юлиян Чолаков с помощта на Програма достъп до информация.

Делото е част от голямата битка на граждани и НПО от Варна за законност и ограничаване на административния произвол за частни цели в казуса, известен като „Алея Първа” [от Морската градина].

Становището на министъра на околната среда и водите по ЕО на ОУП на Варна бе издадено през есента на 2011 г. С одобрения нов общ устройствен план по същество бе направен опит да бъде осигурена реализацията на съмнителната сделка, при която част от Морската градина бе продадена на „Холдинг Варна”, представляващ част от известна и влиятелна трибуквена групировка.

Според жалбоподателите – сдружения и граждани, наред с други нарушения е нарушено правото на обществеността на предварителен достъп до информацията, свързана с екологичната оценка, и правото на участие на обществеността в обсъждането й. Тези права са прогласени от подписаната и ратифицирана от България „Орхуска конвенция”, както и от Закона за опазване на околната среда и са основани на чл.55 от Конституцията, гарантиращ правото на всеки на здравословна околна среда.

Доводите на жалбоподателите бяха отхвърлени с решения на тричленен и петчленен състав на ВАС през 2014 г. Според мотивите в тях, доводите на жалбоподателите, че информацията /проект на доклада за екологична оценка с приложения/ не е била на разположение един месец предварително и не е било ясно къде може да се чете, не са основателни поради това, че за обществените обсъждания били съставени протоколи. Без обсъждане от съставите е останала заповедта на кмета /Кирил Йорданов, подал оставка след протести на граждани през 2013 г./ от 20 август 2009 г., в която ясно се вижда, че документите не са публикувани, нито е определен срок и място за четенето им, в нарушение на нормативните изисквания.  Отхвърлени са и доводите, че министърът не може да подмени без каквато и да е експертиза 90% от предвидените в ЕО мерки за наблюдение и контрол, както и че докладът по ЕО е съществено допълнен през 2011 г., без да бъде допълнително оповестен и обсъден със заинтересованата общественост.

Изключването на няколко от жалбоподателите от процедурите пред петчленния състав е основанието за отмяната на решението му /чл.239, т.5 от Административнопроцесуалния кодекс/. Седемчленният състав приема: „Това е съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е отменително основание по смисъла на чл.239, т.5, предложение първо от АПК”. Без отговор е оставил петчленният състав и възражението на процесуалния представител на изключените лица за нередовното им призоваване.

Делото се връща за ново произнасяне по трите касационни жалби от петчленен състав за произнасяне по същество.

 

С три на два гласа Върховният административен съд не допусна жалба срещу непрозрачната отмяна на приложение към стратегията за радиоактивни отпадъци

30.06.2015

С определение № 7996 от днес, 30 юни 2015 г. с три на два гласа петчленен състав на Върховния административен съд (ВАС) остави в сила определение на тричленка, с което бе прието, че неправителствената организация НД „Екогласност” и гражданинът Петър Пенчев нямат правен интерес от обжалването на правителствено решение, с което се отменя част от Стратегията за управление на отработеното ядрено гориво и радиоактивните отпадъци до 2030 г. Съдиите Виолета Главинова и Донка Чакърова са мотивирали несъгласие с мнозинството, подписвайки с особено мнение.

Решението на Министерския съвет през юни 2014 г. за отмяна на приложение № 6 от документа бе мотивирано с нежелание да бъде изпълнено влязло в сила съдебно решение – през 2013 г. ВАС отмени положително решение за оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС) на бъдещото Национално хранилище за радиоактивни отпадъци (адм.дело № 14109/2014 г.). Съдът тогава аргументира, че стриктното спазване на законодателството изисква дълбоко, а не разгледаното в решението по ОВОС приповърхностно погребване на радиоактивните отпадъци (което е от значение и за живота и здравето на хората и бъдещите поколения – бел. авт.).

Тихомълком и в нарушение на закона – без да публикува проекта за отмяна на неудобното му приложение № 6 от Стратегията и без да го подложи на обществено обсъждане, правителството на Пламен Орешарски прокара решението си. Това бяха основанията, с които жалбоподателите оспориха правителственото решение. Нито едно от последвалите правителства – служебното на Георги Близнашки и настоящото на Бойко Борисов не промени това решение, нито промениха позициите си в заведеното съдебно дело.

Според Закона за безопасното използване на ядрената енергия, Министерският съвет приема тази стратегия, като задължително я публикува предварително и подлага на обществено обсъждане. Според Наредбата за безопасност при управление на радиоактивни отпадъци стратегията е задължителен за изпълнение документ. По делото се разбра безспорно, че никой не е и помислил нито да публикува проекта за отмяна на стратегията, нито да я обсъди; и то не само с обществеността, но например и с ресорният държавен орган в сферата на ядрената енергетика – Агенцията за ядрено регулиране (може би политиците са се обезпокоили, че обсъждането с професионалисти може да доведе до нежелани за тях резултати).

Тричленният състав на ВАС прекрати делото поради това, че смята стратегията за пожелателен документ, а не за нормативен акт. Определението за прекратяване бе обжалвано пред петчленен състав с мотивите, че стратегията е нормативен акт, задължителна е при управлението на радиоактивните отпадъци и затова приемането й изисква задължителен достъп до информация и обществено обсъждане. Поради това, че се поставя въпросът за приложение/ респ. нарушаване на три директиви на ЕС – за достъпа до екологична информация, за участието в обществено обсъждане на документи, свързани с околната среда и за отговорно и безопасно управление на радиоактивните отпадъци, е поискано съдът да отправи преюдициално запитване, както и да внесе делото за разглеждане в открито заседание.

С постановеното днес определение мнозинството от състава на ВАС потвърждава тълкуването на тричленния състав, че стратегията не е нормативен акт и отхвърля искането за преюдициално запитване. Съдиите Главинова и Чакърова противопоставят на мнозинството разбирането, че Стратегията, респективно решението за отмяна на нейни части, представлява подзаконов нормативен акт, издаден въз основа на законово делегация (за разлика от други стратегически документи с политически характер), който създава конкретни задължения за държавните органи в областта на управление на радиоактивните отпадъци за продължителен период от време, на тези задължения противостои правото на здравословна и благоприятна околна среда в съответствие с установените стандарти и нормативи, регламентирано в чл. 55 от Конституцията на Република България.

Изводите са в няколко насоки:

1. Оказва се, че няма законова сила, която да спре арогантността на българските правителства, които без предписаната от закона публичност и задължително обществено обсъждане си приемат и отменят важни за живота на хората, децата и внуците ни документи.

2. Някои магистрати са убедени, че засегнатите в тези случаи нямат право на защита от съда, и познанията им по право на Европейския съюз нямат нужда от опресняване чрез преюдициално запитване до Люксембург.

3. Има и магистрати, които смятат, че задължителните административни актове, които засягат съществено гарантирани с Конституцията права, подлежат на съдебен контрол и явно смятат, че независимият съд е призван да слага намордник на изпълнителната власт, когато погазва закона. Това е важно особено в случаите, когато изпълнителната власт цели неизпълнението на предходно съдебно решение.

4. Не за първи път се оказва, че няма процесуален способ при такова драматично разделение на мненията в решаващия състав въпросът да се отнесе до друга инстанция.

За пореден път става ясно и още нещо – както значението на съдебната власт за гарантирането на основните права на гражданите и възпирането на политическите власти, така и наличието на нейни достойни представители. Крайна наивност е проблемите пред обществото да се вменяват във вина на една от властите, а останалите да бъдат оневинявани.

А песента за липсата на правен интерес по въпроси, от които зависи животът и здравето на цялото население за следващите няколко хиляди години се пее не за пръв път. Особено когато става въпрос за сфера като ядрената енергетика, в която се въртят кал, пари и политика, се оказва, че гражданите не могат да обжалват дори решения за изграждане на ядрена централа /справка – делата относно решенията на изпълнителната власт, свързани с АЕЦ „Белене” през 2004 – 2007 г./. Все пак всичко това трябва да намери своя край – край, зададен от реперите на закона и високите изисквания към качествата на всички участници във властта – законодатели, изпълнители и съдии.