Архив за категорията 'Конституция'

На 11 септември 2018 г. парламентът готви удар срещу демокрацията чрез преодоляване на ветото върху промените в Административнопроцесуалния кодекс

07.09.2018

Горчива символика има в това, че на датата, когато чрез терористични атаки върху хиляди мирни граждани през 2001 г. бе нанесен най-тежкият удар срещу правото на живот и достиженията на съвременната демокрация в историята на съвремието, българските законодатели се готвят да вземат решение, което ще се отрази трайно негативно на правовата държава у нас. Става въпрос за прокарването на промените в Административнопроцесуалния кодекс (АПК) въпреки наложеното президентско вето. Тези промени са изцяло в ущърб на гражданите и бизнеса и са в полза единствено за олигархията.

Във вторник, 11 септември, водещата правна комисия си е поставила за задача да преодолее ветото без дебат, видно от това, че въпросът представлва една от петте точки от дневния ред. За съжаление, този подход не е прецедент.

За да се разбере значимостта на промените в АПК е достатъчно да се припомни, че всяка година десетки хиляди граждани, фирми и организации на граждани се обръщат към административните съдилища, за да търсят справедливост по спорове, свързани с цяла палитра въпроси за законността на държавното и общинското управление, като: неправилно определяне на данък, определяне на пенсии, право да строят, обществени поръчки, концесии, териториално устройство, кадастър, здравеопазване, образование, избори, полицейско задържане, обезщетение за вреди от държавата и общините, достъп до обществена информация, защита на личните данни, защита от дискриминация, защита от незаконно уволнение на служители, достъпна градска среда, право на здравословна и чиста околна среда, права на деца и много други.

Стотици хиляди граждани, уязвими групи и представители на бизнеса са потърсили икономическа, социална, правна и в крайна сметка – човешка справедливост от съдилищата в системата на административното правосъдие за последните 20 години, откакто то съществува у нас. Независимо от несъвършенствата и проблемите, които съдебната система, като част от системата на държавно управление има, в голяма част от случаите тези хора и организации постигаха достойни решения, които са и единствена спирачка пред административния произвол, ароганттността на власт имащия, местния феодализъм, полицейщината, авторитарното управление, кражбите от народа и корупцията на властта. Така административното правосъдие се изгради като основен инструмент за демокрация, равни възможности, развитие на гражданското общество и пазарната икономика, честно разпределение на доходите и увеличение на благосъстоянието.

Още през 2017 г. представители на гражданския сектор в България като Програма достъп до информация (ПДИ), посветила 22 години в борбата с административния произвол и корупцията чрез подкрепа на прозрачността на управлението, и други неправителствени организации, както и бизнесът, представляван от организации като Стопанската камара, се обявиха против промените в Административнопроцесуалния кодекс, свързани с драстично повишаване на таксите за касационно обжалване, въвеждане на закрити съдебни заседания без участие на страните, премахване на втората съдебна инстанция по много дела и др. Срещу някои от тези промени се обяви и пленумът на Върховния административен съд (ВАС), без чиято роля през изминалите 20 години много незаконни афери и безобразия на изпълнителната власт и местните феодали нямаше да бъдат спрени. Основна последица от измененията е ограничаването на достъпа до съд и качеството на правосъдието в случаите на оспорване законността на актовете и действията на администрацията.

През юли 2018 г. по искане на ПДИ, подкрепено от 50 граждански организации държавният глава наложи вето на промените в АПК. По-рано през годината Конституционният съд даде червен картон за други, сходни по замисъл промени в АПК, чрез които политическото инженерство направи опит за противоречащо на Конституцията създаване на нов съд, паралелен на ВАС (вж. и становище на ПДИ по конституционното дело).

От внасянето на законопроекта в началото на юни 2017 г. до момента липсва анализ на реалното състояние на административното правораздаване и проблемите в него, както и обоснован отговор на въпроса какво изобщо наложи промените в АПК.

Ако не всички, то поне повечето гафове и корупционни скандали на управлението през 2017-2018 г. бледнеят пред прокарването на промените в АПК. Те са шамар за гражданите, дребния и средния бизнес, върховенството на закона и малкото защита на правата, която за три десетилетия нашето общество успя да постигне.

Призоваваме както народните представители, така и лидерите на политическите партии, които носят отговорността за сегашното управление, да спазят ангажиментите, с които са избрани, сред които не фигурираше лишаването на хората от достъп до правосъдие.

 

По Конституция ВАС е длъжен да защитава правата на гражданите в случаите на правителство и министри и като първа съдебна инстанция

27.02.2018

Всяка година Върховният административен съд (ВАС) разглежда хиляди дела по жалби на граждани и юридически лица срещу постановления, наредби, решения и заповеди на Министерския съвет и министрите. Той е и първа, и касационна инстанция по тези случаи. Благодарение на компетентната работа на върховните съдии през последните 20 години в много случаи бе спрян държавният произвол и защитени основните права на гражданите.

На 21 февруари 2018 г. Програма достъп до информация (ПДИ ) внесе в Конституционния съд становище по конституционно дело № 13/2017 г. На 25 януари 2018 г. докладчикът по конституционното дело потвърди, че ни е предоставена възможност да представим такова становище.
Делото бе образувано по искане на пленума на Върховния административен съд за тълкуване на чл.125, ал.2 от Конституцията, който гласи:
„Върховният административен съд се произнася по спорове за законността на актовете на Министерския съвет и на министрите, както и на други актове, посочени в закона.“
Пленумът на ВАС е поставил следния въпрос:
„Разпоредбата на чл.125, ал.2 от Конституцията на Република България задължава ли Върховния административен съд да се произнася по спорове за законността на актовете на Министерския съвет и на министрите като първа инстанция“.
ПДИ смята следното по така поставения въпрос:
1. ВАС може да поставя въпроси за конституционосъобразност само по висящо дело, какъвто настоящият случай не е. Поставянето на въпроси на Конституционния съд in abstracto e извън предоставените на ВАС правомощия с разпоредбата на чл.150, ал.2 от Конституцията.
2. До момента не е възниквал спор или чудене дали ВАС да бъде първоинстанционен съд по жалби срещу законността на актове на Министерския съвет и министрите. Този въпрос е разрешен както от чл.125, ал.2 от Конституцията, така и от чл.132, ал.2, т.2 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Никога не е поставян въпрос за противоречие между АПК и Конституцията в това отношение. Нещо повече, Тълкувателно решение № 4 от 2004 г. свидетелства за това, че ВАС е наясно със съдържанието на конституционната разпоредба.
3. По начало няма как чл.125, ал.2 от Конституцията да се изтълкува в смисъл, че законодателят е имал предвид само касационната, но не и първата инстанция. Това е така, тъй като касационната инстанция се произнася по правилността на съдебни решения, а не по „законността на актове“. Следователно съдържанието на конституционната разпоредба не допуска предлаганото тълкуване.
4. Нещо повече, съпоставянето на ал.1 и ал.2 от конституционната разпоредба показва, че едната се отнася до ВАС като касационна инстанция, а другата – до ВАС като първа инстанция, тъй като няма смисъл с две отделни алинеи да се урежда едно и също. В това отношение напълно споделяме и доводите, изложени в становището на конституционния съдия от предходния мандат на КС Благовест Пунев по настоящото дело. Споделяме изцяло и останалите доводи в неговото становище.
5. В сравнителноправно отношение се вижда, че е характерно и за други европейски държави висшата правораздавателна юрисдикция по административноправни спорове да е първа инстанция по отношение на актове на правителството и министрите. Нашата Конституция очевидно следва този модел.
6. Обсъждането на чл.125, ал.2 от Конституцията във Великото Народно събрание показва, че за 400-те народни представители нейното съдържание е било ясно и недвусмислено.
7. Смятаме, че фактически съображения по начало не могат да бъдат основание за тълкуване на Конституцията.
8. Отделно от изложеното, съображенията за натовареност на ВАС, изложени в искането, не са достатъчно прецизно формулирани. Игнорирани са данните за намаляване на броя разглеждани дела през последните години, както и тези за увеличаващия се брой на съдиите. Също така се е отчетена много различната натовареност на съдиите от Първа и Втора колегия на ВАС, а вероятно на съдиите в отделните отделения на ВАС. Ако този наистина съществен проблем бъде надлежно отчетен от страна на ръководството на съда, вероятно ще бъдат намерени и гъвкави решения, различни от тълкуването на Конституцията преко волята на приелите я народни избраници.
9. През последните години младите демокрации в Централна и Източна Европа, които преди около 30 години започнаха процес на преход от тоталитарни режими към системи, които се ръководят от принципите за върховенството на закона, защита на основните права и свободи и разделение на властите, все повече са поставени пред изпитание. Процесите в някои от тези държави показаха, че правовата държава все още не е утвърдена, а защитата на основните права и стабилността на съдебната система са под въпрос. Нещо повече, политическата воля на управляващи групи се явява основен фактор за подкопаването на самите устои на тези държави и ценностите на съвременната цивилизация.
В такава ситуация искания за тълкуване като настоящото се явяват важен тест пред един блюстител не просто на законността, но на конституционността, какъвто е Конституционният съд. От съществено значение е той да не се поддаде на предложения за тълкуване с неясен резултат. Опазването на Конституцията и на автентичността на законодателната воля, която стои зад съдържанието на нейните разпоредби, е опазване на заложените в нея ценности, зад които застанаха преди близо три десетилетия избраните от гражданите техни политически представители.
10. На основата на изложените съображения ние смятаме за правилен следния отговор на поставения въпрос:

Разпоредбата на чл.125, ал.2 от Конституцията на Република България задължава Върховния административен съд да се произнася по спорове за законността на актовете на Министерския съвет и на министрите като първа инстанция.