Архив за категорията 'Достъп до информация'

Съдът върна казуса с общия устройствен план на Варна за ново разглеждане

17.07.2015

С решение № 8804 от 17 юли 2015 г. седемчленен състав на Върховния административен съд /ВАС/ отмени решение на петчленен състав, с което бе прието за законосъобразно становището за одобряване на екологичната оценка на общия устройствен план /ЕО на ОУП/ на Варна. Молбата за отмяна бе подадена от Сдружението за оптимизиране на правосъдието и администрацията /СОПА/ и Юлиян Чолаков с помощта на Програма достъп до информация.

Делото е част от голямата битка на граждани и НПО от Варна за законност и ограничаване на административния произвол за частни цели в казуса, известен като „Алея Първа” [от Морската градина].

Становището на министъра на околната среда и водите по ЕО на ОУП на Варна бе издадено през есента на 2011 г. С одобрения нов общ устройствен план по същество бе направен опит да бъде осигурена реализацията на съмнителната сделка, при която част от Морската градина бе продадена на „Холдинг Варна”, представляващ част от известна и влиятелна трибуквена групировка.

Според жалбоподателите – сдружения и граждани, наред с други нарушения е нарушено правото на обществеността на предварителен достъп до информацията, свързана с екологичната оценка, и правото на участие на обществеността в обсъждането й. Тези права са прогласени от подписаната и ратифицирана от България „Орхуска конвенция”, както и от Закона за опазване на околната среда и са основани на чл.55 от Конституцията, гарантиращ правото на всеки на здравословна околна среда.

Доводите на жалбоподателите бяха отхвърлени с решения на тричленен и петчленен състав на ВАС през 2014 г. Според мотивите в тях, доводите на жалбоподателите, че информацията /проект на доклада за екологична оценка с приложения/ не е била на разположение един месец предварително и не е било ясно къде може да се чете, не са основателни поради това, че за обществените обсъждания били съставени протоколи. Без обсъждане от съставите е останала заповедта на кмета /Кирил Йорданов, подал оставка след протести на граждани през 2013 г./ от 20 август 2009 г., в която ясно се вижда, че документите не са публикувани, нито е определен срок и място за четенето им, в нарушение на нормативните изисквания.  Отхвърлени са и доводите, че министърът не може да подмени без каквато и да е експертиза 90% от предвидените в ЕО мерки за наблюдение и контрол, както и че докладът по ЕО е съществено допълнен през 2011 г., без да бъде допълнително оповестен и обсъден със заинтересованата общественост.

Изключването на няколко от жалбоподателите от процедурите пред петчленния състав е основанието за отмяната на решението му /чл.239, т.5 от Административнопроцесуалния кодекс/. Седемчленният състав приема: „Това е съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е отменително основание по смисъла на чл.239, т.5, предложение първо от АПК”. Без отговор е оставил петчленният състав и възражението на процесуалния представител на изключените лица за нередовното им призоваване.

Делото се връща за ново произнасяне по трите касационни жалби от петчленен състав за произнасяне по същество.

 

Единният орган за управление на природните богатства остава таен, реши състав на Върховния административен съд

19.06.2015

През седмицата правителството прие законопроект за превенция на корупцията по висшите етажи, с който дава заявка за по-голяма прозрачност на заемащите висши държавни дъжности. Успоредно с това с решение от 2 юни 2015 г. състав на Върховния административен съд потвърди, че имената на служителите, които влизат в състава на Единния орган за управление на подземните богатства към Министерството на икономиката и енергетиката /тогава – МИЕ/, представляват лични данни и българските граждани нямат право на достъп до тях. Точно преди година ПДИ алармира за идентичното решение на АССГ.

Със заявление от есента на 2013 г. гражданин е поискал от министерството изключително простичка информация – кои са лицата, влизащи в състава на споменатия орган за управление на подземните богатства и длъжностите, които заемат. За съществуването на такъв орган се разбира от интернет страницата на министерството. В никой закон или друг нормативен акт не е предвидено създаването на подобна институция.

Отговорът по заявлението е потресаващ – оказва се, че според МИЕ исканата информация представлява защитени лични данни. Отказът е оспорен пред съда с мотивирана жалба, в която се поддържа, че личните данни на лицата, заемащи публични длъжности, са с много по-занижена степен на защита от тези на частните лица /Решение на Конституционния съд № 4/26.03.2012 г. по конст.дело № 14/2011 г./, че не е допустимо да съществуват анонимни държавни органи и че е налице надделяващ обществен интерес с цел осигуряване на прозрачност на този орган /§ 1, т.6 от Допълнителната разпоредба на ЗДОИ/. Със същите аргументи е обжалвано и решението на Административния съд – София град.

С окончателно решение № 6453/2015 г. по адм.д.№ 9481/2014 г. на ВАС, пето отделение, в състав Диана Добрева – председател, Виолета Главинова – докладчик и Еманоил Митев доводите от касационната жалба са отхвърлени /използваме случая да представим съдиите, докато имаме достъп до информация за самоличността им/. В мотивите към решението се приема:

… В конкретния случай в съответствие с дадените в ЗДОИ дефиниции на обществена официална информация” и „обществена служебна информация” информацията свързана с имената и длъжностите на лицата, включени в Единния орган за управление на подземните богатства представлява служебна обществена информация по смисъла на чл. 11 от ЗДОИ, но предвид съдържанието на търсената информация, касаеща лични данни на тези лица, тя няма характеристиката на обществена информация, която да може да бъде предоставяна по реда и при условията на ЗДОИ. Правилни са и изводите на административния съд, че в разглеждания казус не е налице „обществен интерес“ от получаването на така формулираната информация, която Кендеров търси. Защитата на личните данни, нормативно уредена в специалния Закон за защита на личните данни преодолява правото на достъп до обществена информация ( чл. 2, ал. 4 от ЗДОИ).

Както виждаме, обратно на приетия принцип в правовата държава, гражданинът е публично известен, а държавният орган е анонимен и таен.

Случаят не е изолиран. С друго решение от октомври 2014 г. друг състав на същото отделение на ВАС прие, че имената на съдиите представляват защитени лични данни /Решение № 12000/2014 г. на ВАС/. Това решение бе подписано с особено мнение от съдията Соня Янкулова.

Разочарованието не би било толкова голямо, ако можехме да се примирим с констатацията, че живеем в маймунска държава и просто толкова си можем. Истината обаче е друга – в поредица от свои актове Върховният административен съд е доказал своя сериозен принос към утвърждаването на принципите на законност и на прозрачност на управлението. Според съдебната практика, не представляват защитени лични данни и поради надделяващ обществен интерес общественият достъп надделява, когато се иска следната информация за висши държавни служители:

-          имената /Решение № 240/2008 г. по а.д. № 6700/2007 г. на ВАС, пето отделение /,

-          брой, цел продължителност на служебни пътувания /Решение № 3101/2006 г. по а.д. № 8452/2005 г. на ВАС, пето отделение/,

-          образование и квалификация /Решение № 9486/2006 г. по а.д. № 3505/2006 г. на ВАС, петчленен състав/,

-          притежаван професионален трудов стаж /Решение № 8572/2012 г. по а.д. № 4051/2012 г. на ВАС, петчленен състав/,

-          в някои случаи – основно трудово възнаграждение /Решение № 1051/2015 г. по а.д. № 1270/2014 г. на ВАС, седмо отделение, Решение № 3872/2014 г. по а.д. № 6575/2013 на ВАС, седмо отделение/,

-          брой и цел на посещения в служебна институция /Решение № 8987/2014 г. по а.д. № 2078/2014 г. на ВАС, седмо отделение/.

както и когато се иска информация за следните лица във връзка с публична дейност:

-          членството в помощен орган на власт /Решение № 13502/2012 по а.д. № 8102/2011 г. на ВАС, пето отделение/,

-          декларации на експерти по ОВОС /Решение № 2910/2006 г. по а.д. № 10371/2005 г. на ВАС, Пето отделение/.

а също така относно магистратите е общодостъпна и не представлява лични данни следната информация :

-          подаръци /Решение № 10398/2013 г. по а.д. № 2551/2013 г. на ВАС, пето отделение, оставено в сила с Решение № 16380/2013 г. по а.д. № 13425/2013 г. на ВАС, петчленен с-в/,

-          атестации, брой постановени актове/Решение № 5400/2015 г. по а.д. № 9195/2014 г. на ВАС, пето отделение/,

-          забавени дела /Решение № 132/2014 г. по а.д. № 11045/2013 г. на ВАС, седмо отделение/,

-          имена на прокурорските помощници /Решение № 14701/2014 г. по а.д. № 6440/2014 г. на ВАС, пето отделение/.

В постановяването на част от тези сериозни и утвърждаващи демократични стандарти актове са участвали същите магистрати, които виждаме и в коментираното решение. Така например, състав на ВАС, в който участват двама от тримата съдии, през 2012 г. излага следните разсъждения по отношение на идентичен въпрос – имената на лица, участващи в даден орган:

Имената и заеманата длъжност не са свързани с неприкосновеността на личността и личния живот. Нещо повече – заеманата длъжноста е факт, който обикновено е поместен в електронната страница на всяко едно министерство, поради което е и обществено известен. При това, членството в орган, осъществяващ държавната политика, не може да се реализира чрез анонимното упражняване на властта.

Впрочем един поглед в интернет доказва нагледно тази констатация.

Точно затова е толкова огорчителен шамар за цялото общество демонстрираната за пореден път неспособност на върховните магистрати да се придържат към вече установените от самите тях стандарти. Това е и проблемът въобще с интегритета на елита на българското общество и държавна система – липсата на умение да се поддържа постигнатото и да се решава според едни и същи принципи, все едно дали жалбоподател е Пешо или Гошо.

Отделно от посочената практика, според Конституционния съд свободата на изразяване на мнение и правото на всеки да търси, получава и разпространява информация могат да се ограничават само по изключение, като политиците и държавните служители са длъжни да търпят критика в по-голяма степен от частните лица /Решение № 7 на Конституционния съд от 1996 г. по к.д. № 1 от 1996 г./. Защитата на личните им данни е „много по-занижена“ от тази на обикновените граждани /Решение № 4 на Конституционния съд от 2012 г. по к.д. № 14 от 2011 г./. Последното решение е преповторено в мотивите на редица актове на Върховния административен съд.

Съгласно чл.18, ал.1 от Конституцията подземните богатства са изключителна държавна собственост. Според чл.1, ал.2 от Конституцията цялата власт произтича от народа и се упражнява непосредствено и чрез органите, предвидени в Конституцията. В законодателството не е предвидено създаването на Единен орган за управление на подземните богатства. Такъв не се открива и в стотиците подзаконови актове, приети от Министерския съвет и министрите. Следователно няма данни този орган да е учреден от „органите, предвидени в Конституцията“. След като властта произтича изцяло от народа, а всеки гражданин е съставна част от народа, не става ясно какво е смутило магистратите от въпроса за самоличността на лицата, които влизат в състава на въпросния орган. Информация за съществуването му е публикувана на интернет страницата на министерството и толкова по-странно е какъв е този загадъчен, митичен и същевременно – анонимен орган. Според данни от същия официален сайт /вече изтрити от него/, само за една година въпросната институция е разгледала и взела решения, свързани с  стотици концесии и разрешения за проучване, т.е. може да се предположи, че става въпрос за огромен по размер финансов интерес.

Изглежда абсурдите у нас не престават, колкото и човек да си слага розови очила. В този случай съдебната и изпълнителната власт си стиснаха ръцете, за да скрият от гражданите информация, която им се дължи по Конституция и закон. Информация, която е елементарна и не би засегнала никакви защитени интереси, в това число „лични данни“. Така и не става ясно какво се крие, но нещо явно се крие – от гражданите, от тяхното мнение и техния избор. Каквото и да е то – нещо съществено или нещо несъществено, това не може и не бива да продължава така.

 

Желае ли прокуратурата прозрачност на данните за нередности при подслушванията?

13.02.2014

В съдебно заседание на 12 февруари 2014 г. Административният съд- София град, 38 състав, прекрати административно дело № 4832/2013 г., образувано по жалба на журналиста от в.”Капитал” Росен Босев и осъди Върховната касационна прокуратура /ВКП/ да плати разноските по делото, тъй като е причинила завеждането му. Делото е по жалба срещу отказ, подписан от заместник главния прокурор Пенка Богданова да предостави копия от докладите от проверки на ВКП през 2001 г. и 2008 г. по законността на дейността на органите, които прилагат специални разузнавателни средства /СРС/. Според отказа, издаден на 17 април 2013 г., „документите, свързани с извършената през 2008 г. проверка от ВКП и резултатите от нея, съдържат както класифицирана информация с различни нива на класификация, така и явна информация. Документите, съдържащи класифицирана информация, са все още с неизтекъл срок на защита, считано от датата на създаването им.” За доклада от 2001 г. в отказа няма ни дума.
В съдебното заседание на 13 ноември 2013 г., по наше искане съдът задължи ответника да представи в 14-дневен срок /т.е. до 27 ноември/ докладите с цел проверка на грифовете за сигурност и осъществяване на съдебен контрол върху законосъобразността на класифицирането на документите. По делото постъпиха два доклада, единият от които, изготвен през 2001 г., е без какъвто и да е гриф за сигурност, а другият – от 2008 г., е с един гриф за сигурност „поверително”, който е зачеркнат. Установява се, че след изтичането на установения в Закона за защита на класифицираната информация срок, който е 5 години от създаване на документа, т.е. е изтекъл през юли 2013 г., документът е преразгледан и декласифициран едва на 26 ноември 2013 г. Дали съвпадането на закъснялото декласифициране с крайния срок за представяне на документа в съда е случайност, оставяме на преценката на читателите. Изводът е, че ако не беше поискан по реда на ЗДОИ – от една страна, и съдът не го беше изискал по делото – от друга, докладът от 2008 г. щеше да се помещава пазен като държавна тайна в секретната секция на прокуратурата. Това е един знак дали и доколко прокуратурата желае дейността й по проверка на работата със СРС да бъде известна на обществото.
Тук се поставя един принципен въпрос по т.нар. декласифициране. Според Закона за защита на класифицираната информация то трябва да се извърши след изтичане на срока на защита, след което документът става достъпен по Закона за достъп до обществена информация /ЗЗКИ/ в продължение на най-малко една година. Освен това, съгласно ЗЗКИ преглед на класифицираните документи за преценка правилността на класификацията им трябва да се осъществява веднъж на две години. Преразглеждането дори на старите секретни документи отпреди 2002 г., което трябваше да приключи през 2003 г., не бе завършило и през 2007 г., видно от отговор на тогавашния премиер Станишев на парламентарен въпрос. Така че сериозни са съмненията дали въобще и доколко институциите спазват задълженията си по периодичен преглед и навременно декласифициране.
Да се върнем на казуса с прокуратурата. Не по-малко интересна е ситуацията с другия доклад – онзи от 2001 г. Той бе отказан, без да е класифициран въобще, както се изясни. Още по-странно е обстоятелството, че достъпът до същия доклад бе отказан през 2001 г. на Българския Хелзинкски комитет /БХК/с мотивите, че той представлява служебна тайна и е маркиран с гриф „за служебно ползване”. Софийският градски съд /СГС/, сезиран от БХК с жалба срещу отказа с помощта на ПДИ, изиска документа, действително констатира такъв гриф и отхвърли жалбата. Пак поради този гриф Върховният административен съд като следваща инстанция остави решението на СГС в сила. Любопитно какво се е случило през 2001 г. – дали докладът по начало не е бил секретен и някой от прокуратурата е „ударил” за всеки случай един надпис „за служебно ползване”, преди да го изпрати в съда, или пък едни копия от един и същ доклад са били с гриф, а други – без. Така или иначе, остава привкусът за някаква нередност и по този случай.
През 2013 г., насред шумния обществен дебат относно законността на използването на СРС, главният прокурор обяви на пресконференция, че е направена нова проверка, едни от констатациите по която са класифицирани, а други – публични. И до днес, близо година по-късно, публичната част остава неизвестна на обществото, защото не е оповестена по никакъв начин.
През 2008 г. България бе осъдена в Страсбург за липса на гаранции срещу незаконно използване на СРС, висящо е второ дело, а в периода 2009 – 2013 бяха оповестени докладите на ресорната подкомисия в Народното събрание, както и доклад на Върховния касационен съд. През 2013 г. и досега през 2014 г. обаче Народното събрание не е оповестило никакви данни, свързани с прилагането на СРС, а прокуратурата, както виждаме, също продължава да пази мълчание за последния си доклад от 2013 г. От получените благодарение на делото два доклада се установява, че през 2001 и 2008 г. са констатирани изключително сериозни нарушения при искането на разрешения, разрешаването, използването и унищожаването на СРС. Какво се прави по въпроса обаче, спазват ли се препоръките и защо информацията за 2013 г. още се пази в тайна, остава въпрос без отговор.
От данните в двата доклада на прокуратурата не става ясно защо се налага въобще да бъдат класифицирани. Напротив, данните в тях са очевидно от висок обществен интерес, като разкриват нарушения и възможни злоупотреби. Те кореспондират до голяма степен на данните от докладите на парламентарната подкомисия, какъвто за 2013 г. обаче не е публикуван. Така че остава въпросът кога обществото ни и институциите ще се отърсят от културата на секретност, и то особено в случаите на разкрити нередности и закононарушения и чии интереси всъщност защитава тайната по тях.

ИЗ ДОКЛАДИТЕ НА ВКП:
От 2001 г.:
„-1245 искания са подписани със запетаи за ръководител, без данни за лицето, което ги е подписало;
- в множество случаи в исканията липсва пълно описание на извършените до момента действия и резултатите от предварителната проверка или разследването; …”
„Липсва установен ред, процедура и документиране на евентуалното им [на СРС ] унищожаване и тази практика е в съществено противоречие с разпоредбата на чл.31, ал.3 от ЗСРС … „
„През проверявания период при прилагането на СРС са допуснати закононарушения, чийто обем може да бъде определен като значителен – общо над 2000, т.е. всяко пето искане за използване на СРС е приключвало с допуснато едно или друго закононарушение.„
„ – Дадени разрешения от органи по чл.15 от ЗСРС без посочване на датата, на която е издадено разрешението …
- Разрешения за използване на СРС, подписани от името на председател на окръжен съд със запетая, без данни, на кое лице е подписа и в качеството на какъв го е подписал;
- Разрешения, подписани от името на председател на ОС, но подписът е положен от друго лице без данни кое, в качеството на какъв и на какво основание е подписало и дало разрешението; …
- Разрешаване за използване на СРС за не тежки престъпления в 243 случая.”
„Изключително ниска е ефективността по използване на СРС с оглед изготвените веществени доказателствени средства. Броят им 269 е едва 2,67% от общо 10020 искания за използване на СРС [този извод е цитиран в решението на ЕСПЧ от 2008 г.].”
„Невъзможността да бъде установено точното време на прилагане на СРС, конкретния характер на придобитата информация, причините, времето и вида на унищожаване и другите нарушения по използване на СРС създават предпоставки за злоупотреба с нея и за нарушаване на основните правата на гражданите …”

От 2008 г.:
„1. В част от исканията за прилагане на СРС не се отбелязва началната дата на прилагане …
.. 4. В някои от справките не се попълват регистрационните номера на исканията за прилагане на СРС;
5. Не се посочва кой е ползвател и на кого се води мобилният комуникатор;
6. В редица случаи не се посочва конкретното лице получател на информацията от прилаганото СРС;..
..9. Извършени корекции в исканията за СРС, които не са заверени с подпис и печат;…
…11. В 94% от регистрираните случаи исканията за СРС касаят подслушване на мобилни и стационарни телефони …
…14. Констатирани са случаи, при които заявителят е разширил кръга на лицата, на които се предоставя текущата информация по прилагането на СРС …
…15. Не се прекратява прилагането на СРС при изпълнение на задачата или настъпили промени в условията, наложили СРС;

ДОСТЪПЪТ ДО ИНФОРМАЦИЯ – В ЦЕНТЪРА НА ДНЕВЕН РЕД ЗА РАЗВИТИЕ СЛЕД 2015 ГОДИНА

13.12.2013

 

От 9 до 13 декември 2013 г. се провежда Шестата сесия на Откритата работна група за целите на устойчивото развитие на ООН.

Едно от съпътстващите събития, организирано от Международната федерация на библиотечните асоциации и институции (IFLA) е озаглавено Достъп до информация: ключов стълб в програмата за развитие след 2015.  Участниците – Article 19, CIVICUS, BeyondAccess и DevelopmentInitiatives – излизат със съвместна позиция  за това защо и как правото на информация и други свързани теми да се включат в Дневния рред за развитие след 2015 година.  

Достъпът до информация е важен за всички, включително за живеещите в бедност. Той им дава възможност:

  • да упражняват своите политически и социално-икономически права
  • да бъдат икономически активни
  • да придобиват нови умения
  • да държат под отчет своите правителства

Достъпът до информация е предпоставка за разработването на програми за развитие във всички сектори и на всички нива. За да се гарантира успехът на Дневния ред за развитие след 2015, процесът трябва да се фокусира върху гарантиране на това, че правителства, гражданско общество, общности и отделни лица имат право на основна информация, необходима да се разрешават проблеми и да се взимат по-добри решения и право на ефективен достъп до тази информация.

В какво вярваме:

Достъпът до информация трябва да бъде централен в дневния ред за развитие след 2015

  • Правителства, частен сектор, гражданско общество и глобални институции трябва да  поемат международен ангажимент и да гарантират, че всеки има достъп до, разбира и може да използва и споделя информацията, която е необходима за подпомагане на устойчивото развитие.
  • Достъпът до информация е признат от Експертния съвет на ООН по дневния ред за развитие след 2015, от генералния секрета на ООН и много други участници като основен компонент на Целите за устойчиво развитие. Това признание трябва да се включи в дневния ред за развитие след 2015. 

Ясен фокус върху правото на информация ще доведе до промяна. Това ще:

  • Допринесе за развитие чрез участие, даване на възможност на всички хора да упражняват своите права и да ги  отнесат до своите собствени предизвикателства за развитие
  • Направи всички правителства, независимо от нивото им на икономическо развитие, по-отчетни за ангажиментите, поети по време на срещи като част от Дневен ред за развитие след 2015
  • Предостави средства, за да насърчи прогреса по отношение на отчетността, прозрачността, доброто управление, участието и овластяването

По-добро качество и по-голяма достъпност на информацията ще доведе до подобряване на разпределянето на ресурси и по-информирано взимане на решения от правителства, гражданско общество и частния сектор. Достъпът до информация е важен за:

  • ·        Пълно разбиране на това кои публични услуги достигат до населението, особено до хората, които живеят  в бедност
  • ·        Съвместното усилие на индивиди и общности заедно с правителствата да подобрят публичните услуги
  • ·        Организации на гражданското общество и частния сектор да имат възможност да осъществят целева развойнадейност, да инвестират ефективно и да подобрят публичните услуги

Информационни посредници като неправителствени организации, медии, парламентаристи и библиотекари могат да помогнат на правителства и хора да предават, организират, структурират и разбират данни, които са важни за развитието. Те могат да направят това чрез:

  •     Предоставяне на информация за основни права и пълномощия, публични услуги, околна среда, здравеопазване, образование, възможности за работа и публични разходи
  •   Идентифициране и насочване на вниманието върху най-актуалните и належащи нужди и проблеми на населението
  • ·    Използване на  инфраструктурата на информационните и комуникационни технологии (ИКТ), за да се ускори доставката на услуги и предоставянето на достъп до важна информация.  Неправителствените организации и библиотеките могат да използват ИКТ да подпомогнат изпълнението на националната политика на регионално ниво, гарантирайки, че развитието ще достигне всички общности
  • ·     Предоставяйки публичен форум и място за по-широко гражданско участие и въвличане в процеса на взимане на решения

Рискове от пренебрегване на важността на достъпа до информация   

Ако достъпът до информация остане извън Дневен ред за развитие след 2015, има опасност да бъде създадена програма за развитие, наложена „от горе”. В този случай, фокусът ще бъде върху изпълнение на целите чрез правителствени действия, а не като дава възможност на лица и общности да контролират  постигането на тяхното собствено развитие. Ако достъпът до информация не бъде включен в рамката след 2015, ние рискуваме:

·        Лоши решения: Предполага се, че информацията, която ни е необходима, за да вземем добри решения за развитие съществува, тя е свободно достъпна и е лесна за възпроизвеждане. В много случаи, обаче, не е в това въпросът. Непълната и тайна информация често води до взимане на решения, които не отговарят на нуждите на общността.

·        Пилеене на пари и усилия: Ние не трябва да изпускаме възможността да увеличим капацитета и квалификацията, за да анализираме данни и да ги превърнем в информация така, че тя да може да се използва от широката общественост. Проучване на информационните потребности отделни лица и общности, включително на тези, живеещи в бедност предполага, че те срещат трудности при локализиране и използване на точната информация за тяхно облагодетелстване.   

·        Преоткриване на колелото: Ние трябва да избегнем създаването на политики за развитие, които не подкрепят информационни посредници и инфраструктура. Ако подкрепим и подсилим съществуващата инфраструктура, например библиотеките, ние можем да гарантираме разпоредби за информационно-свързани услуги за тези, които най-много се нуждаят.

Как да измерваме прогреса

За периода след 2015 година, предлагаме да обмислим нови механизми за събиране на информация за индикаторите, включвайки интерактивно събиране на данни, използвайки мобилни технологии и интернет. Също така горещо насърчаваме приемането на отворени стандарти, за да е възможно сравнението и оперативната съвместимост на информация между общности и институции. Неправителствените организации трябва активно да се включат в този процес.

Повече информация за предложените параметри за измерване на прогреса, базирани на вече съществуващи параметри, използвани от ООН и други международни институции, вижте в официалното съобщение: Access to Information central to the post-2015 development agenda

 

ПДИ подаде заявление по ЗДОИ до МВР

22.11.2013

На 19 ноември 2013 г. Програма Достъп до Информация подаде заявление до министър Цветлин Йовчев във връзка с публикации в медиите и с потърсилите правна консултация от фондацията граждани, чиито документи за самоличност са били проверявани, а данните от тях – записвани, тъй като са се намирали на и около местата на протестите в София.

По този повод ПДИ публикува правен коментар относно законността и правното основание за записване на данни от документите за самоличност от полицейските органи.

С подаденото заявление ПДИ иска следната информация:

1. Кое е правното основание, на което полицейските органи записват личните данни на гражданите при проверки на документи за самоличност и в кои нормативни актове е предвидено?
2. Каква е целта на записването на данни на гражданите при проверки на документи за самоличност?
3. Как се обработват личните данни на гражданите, записани от полицейски органи  при проверки на документи за самоличност, по-конкретно:

- Записват ли се тези данни в отделен регистър и кой е той?
- За какъв срок се съхраняват горните данни

4. Получателите, на които могат да бъдат разкривани събраните лични данни.
5. Информация за правото на достъп и на коригиране на събраните лични данни.

ПДИ очаква отговор в законоустановения срок, който ще публикуваме в блога „Точка на достъп”.

Текст на заявлението: http://store.aip-bg.org/documents/requests/Zaiavlenie_MVR.pdf.

Законно ли е записването на лични данни на гражданите от страна на полицейските органи?

14.11.2013

Настоящия текст публикуваме, след въпроса на Светлозар Алексиев, публикуван на нашата фейсбук страница – https://www.facebook.com/AIPbulgaria :
„Има ли право МВР да записва на хвърчащи листчета и тефтерчета личните данни на ходещи по улиците граждани?“

Проблема със събирането и записването на лични данни на граждани е отдавнашен. Той беше отбелязан още през 2008 година в годишния Доклад на Програма Достъп до Информация за състоянието на достъпа до информация в България. Тази година темата отново стана предмет на обществен дебат и по време на февруарските и по време на юлските протести. Въпросите които се поставят са няколко: (още…)

Забранява ли лустрация Европейската конвенция за правата на човека?

13.10.2013

„Казаното отлита, писаното остава”, гласи древна римска поговорка. У нас често предпочитаме да слушаме пред това да четем. На 11 октомври 2013 г. Конституционният съд взе решение № 8 за 2013 г. със 7 на 3 гласа, с което обяви за противоконституционна нормата от Закона за радиото и телевизията /ЗРТ/, забраняваща лица с принадлежност към бившата ДС да са членове на регулаторния орган на електронните медии – СЕМ и на управителните съвети на БНР и БНТ. За да си представим ефекта на решението, е достатъчно да си спомним, че аудиторията на електронните медии е милионна дори в рамките на минути, за разлика от останалите медии. За да стигнат до извод, че текстът от ЗРТ е дискриминационен, седемте конституционни съдии са се позовали и на практиката на Европейския съд по правата на човека / ЕСПЧ/. Според тях ЕСПЧ „отстоява разбирането, че лустрационните мерки могат да имат само временен характер, докато съществува заплаха за демократичния ред. При липса на такава заплаха лустрацията би била непропорционална по смисъла на конвенцията. Както отбелязва Съдът в Страсбург това с още по-голяма сила е валидно за държава членка на Европейския съюз, „защото демократичното й устройство е извън съмнение” (вж. Sidabras and Dziautas vs Lithuania – Applications; Rainys and Gasparavicius vs Lithuania – Applications nos 70665/01 and 74345/01; Zdanoka vs Latvia – Application no 58278/00). Поради това оспорените законови текстове са изцяло в несъответствие с чл. 14 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, доколкото той изисква упражняването на правата и свободите, предвидени в конвенцията, да бъде осигурено без всякаква дискриминация, основана на какъвто и да е признак.”

(още…)