Архив за категорията 'Без категория'

28 януари – ден на правото на защита на личните данни

27.01.2015

На 28 януари Европа отбелязва Деня за защита на личните данни. Датата не е случайна, на тази дата през 1981 е приета Конвенция No 108 на Съвета на Европа за защита на лицата при автоматизираната обработка на лични данни.

Днес, 28 януари, светът е напълно различен от онзи януари през 1981. Обменът на информация по цялото земно кълбо е по-лесен и мигновен. Личните ни данни, съдържащи се в електронните ни съобщения, в електронната ни поща, социалните мрежи прекосяват граници, обработват се от сървъри в различни точки на планетата, пътешестват навред. Бързото развитие на технологиите и увеличението на информационните потоци по света поставят нови предизвикателства пред защитата на правото на неприкосновеност на личните данни.

Въпросите, свързани със защитата на личните ни данни, ни засягат всекидневно — още преди да отидем на работа вече сме проверили личната си електронна поща, изтеглили сме пари от банкомата на ъгъла, в метрото докато скучаем сме постнали една-две снимки във Фейсбук. Сами станахме творци на подробните си дигитални портрети и ги закачихме безплатно на интернет площада. Наши лични данни отдавна не се обработват само от държавни органи и структури. Банки, търговски вериги, застрахователи оперират и прехвърлят нашите данни предоставени от нас доброволно, а понякога и не дотам доброволно. Големият Брат, който следи всяко наше движение, отдавна не е само един.

Днес, на 28 януари – Деня на правото на гражданите на защитата на личните данни – е добре още веднъж да си напомним, че защитата на нашите права е най-вече наша отговорност. Да си напомним, че на кого, как и защо предоставяме личните си данни зависи от нас, а в случаите, в които считаме правата си за нарушени да ги отстояваме пред съответните институции.

Какво важно се случи в Европа на територията на защитата на правото на личните данни през изминалата 2014 година? Няколко са важните моменти, които трябва да отбележим.

Още в началото на годината, на 16 януари 2014 г. , Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) в Страсбург постанови решение по делото Лилло-Стенберг и Сетер срещу Норвегия. То поставя въпроса допустимо ли е публикуването на снимки, заснети на частни събития на публични личности. Съдът изразява становище, че подобно публикуване на снимки е допустимо, дори заснетото събитие да е от личния живот на определен човек, ако заснетият е публична личност, има обществен интерес от заснемането му и фотографирането е на публично място, независимо от факта, че самото събитие е от частен характер.

На 8 април Съдът на Европейския Съюз публикува свое решение, с което обяви, че Директива 2006/24/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2006 г. е невалидна. В решението си съдът посочва, че разпоредбите на Директива 2006/24/ЕО са в нарушение на правото на зачитане на личния живот и на основното право на защита на личните данни, регламентирани в чл. 7 и чл. 8 на Хартата на основните права на ЕС (Хартата). Директива 2006/24/ЕО, или Директивата за запазване на данни, бе приета през 2006 година. Съгласно изискванията на Директивата операторите на електронни съобщения (телекомуникационните компании, интернет доставчици и др.) са задължени да запазват данните за тези съобщения до две години с цел възможното им използване при разследвания на тежки криминални престъпления.

На същата дата – 8 април, Съдът на Европейския Съюз публикува още едно решение в областта на защитата на личните данни. То беше постановено по дело срещу Унгария, в което се постави въпроса за задължението на всички държави членки да институционализират независим държавен орган, който да следи за спазването на правата на гражданите в областта на защитата на личните данни. В решението си съдът казва „Държавите несъмнено са свободни да приемат и изменят институционалния модел, който считат за най-подходящ за техните надзорни органи. В това отношение обаче те трябва да гарантират, че няма да се наруши неговата независимостта , произтичаща от член 28, параграф 1, втора алинея от Директива 95/46.“

На 13 май миналата година съдът на ЕС в Люксембург постанови важно решение, отнасящо се до правото на всеки гражданин „да бъде забравен“- Решение[2] по дело C-131/12 Google Spain SL, Google Inc./Agencia Española de Protección de Datos, Mario Costeja González. Делото е първото, по което от Съда на ЕС се иска да тълкува Директива 95/46 относно защитата на личните данни, по отношение на търсачките в интернет. Това е съществен въпрос за националните органи за защита на личните данни и съдилищата на държавите членки. В своето заключение съдът допуска възможността едно лице да се обърне към компания, която управлява търсачка, и да иска заличаване на връзки към страници, а ако искането не бъде уважено – към съответния надзорен или съдебен орган. Съдът приема още, че за да зачита правата, предвидени в Директива 95/46, и за да изпълни условията, предвидени в нея, администраторът, който управлява интернет търсачка, е длъжен да заличи от списъка на резултатите, който се показва след търсене въз основа на име на лице, връзки към уебстраници, съдържащи информация за последното. Това следва да бъде направено включително и в хипотезата, при която първоначалното публикуване е извършено законосъобразно.

На 27 май 2014 година ЕСПЧ публикува свое решение по делото Кабера срещу Испания, отнасящо се до видеозаснемането и защитата на правото на лична неприкосновеност. Делото разглежда въпроса допустимо ли е видеозаснемане на публични места, без предварително задължително указване на видеокамерите и уведомяване на гражданите. Съдът напомня, че личен живот няма изчерпателно определение, но във всички случаи става дума за информация, която едно лице е разумно да очаква, че не може да бъде публикувана без негово съгласие. Нещо повече, самото заснемане представлява намеса в личния живот и гражданите имат право на контрол върху такива действия, тъй като заснетите образи могат да бъде използван в бъдеще. Решението Кабера е показателно са стандартите, които ЕСПЧ приема по отношение на допустимата и недопустимата намеса в личния живот на гражданите.

В края на годината беше постановено още едно решение на съда на ЕС в Люксембург ( По дело C‑212/13, ) по отправено преюдициално запитване от страна на надзорния орган по защита на личните данни в Чешката Република. В делото съда обсъжда въпроса може ли използването на система за видеонаблюдение, разположена в частноправен обект (в случая семейно жилище), да се окачестви като обработване на лични данни „от физическо лице в хода на лични или домашни занимания“ по смисъла на член 3, параграф 2 от Директива 95/46 за личните данни, дори в случаите когато въпросната система за домашно видеонаблючение въпреки че системата за наблюдение покрива частично обществени места?“. Съда приема, че обработването на лични данни за домашни нужди попада в изключенията по член 3, от Директива 95/46 единствено когато се извършва в изключително личната или домашна сфера на лицето, което извършва обработването. По случайност е допустимо и в този случай действията да засягат или могат да засегнат личния живот на други лица. Но във всеки случай, когато наблюдението покрива, макар и частично, публични места изключенията предвидени в чл. 3 на Директивата са неприложими.

Стабилност или непрозрачност ще постигне отхвърляне на ветото по Закона за МВР?

17.06.2014

Според съобщение в медиите от миналата седмица, вътрешният министър Цветлин Йовчев държал „парламентът да побърза и да преодолее ветото върху текстовете на закона за МВР, тъй като иначе можело да се стигне до дестабилизация и проблеми в системата.” Изявлението бе направено, след като на 10 юни президентът върна закона за ново обсъждане на част от текстовете. Указът съдържа конкретни мотиви, на нито един от които обаче не чуваме аргументиран отговор.

Една от посочените проблемни разпоредби се отнася до правото на достъп до обществена информация и правото на достъп до събирани от институцията лични данни. Мотивите за ветото сочат разширяване на обхвата на ограниченията на правото на информация и занижаване на гаранциите за защита на това право. Програма Достъп до Информация алармира за спорния текст още след внасянето на проектозакона в Народното събрание през 2013 г.

Водещата парламентарна комисия се вслуша в зова на силовия министър и отхвърли ветото с 11 на 8 гласа на 11 юни следобед. Така и не стана ясно за обществото обаче, нито от неговото изявление, нито от вота в парламентарната комисия, с какво широкото право на достъп до информация накърнява и дестабилизира системата и коя точно система. Впрочем в една по-чувствителна демокрация вероятно щеше да се сметне за скандално официалното немотивирано изявление, че ограничаването на основни човешки права е необходимо за някаква абстрактна „стабилност на системата”. И то, след като с това се нарушава Конституцията, Европейската конвенция за правата на човека, директива 95/46/ЕО и конвенция № 108 на Съвета на Европа, които са правнозадължителни. Тъй като пряката последица от ограничения достъп до обществена информация, както е известно, е непрозрачност, то възниква логичният въпрос, какво точно в МВР ще се „стабилизира” с тази уредба, освен корупцията.

С проектозакона се предлага въвеждане на ограничение на достъпа до информация за защита на националната сигурност и обществения ред. Кога предоставянето на информация застрашава националната сигурност или обществения ред, ще бъде въпрос на субективна преценка на министъра и неговата администрация. Отделно остава традиционното ограничение на достъпа до класифицирана информация, която според Закона за защита на класифицираната информация се засекретява съгласно определен списък с категории информация, преценка на вредата и определена процедура именно с цел защита на националната сигурност и конституционноустановения ред. Също така ново основание за ограничение на достъпа е, когато би се „накърнило изпълнението на законово определените дейности на органите на МВР”. Тоест, когато на министъра не му харесва искането за достъп до информация, може да се окаже, че от огласяването „ще пострадат дейностите на МВР”, каквото и да значи това въобще. На всичко отгоре министърът или определеният служител не е нужно да се мотивира, защото чл.28, ал.2 от новия закон удобно му позволява да мълчи за съображенията си, като посочи само правното основание /т.е. цитира член от закона/. Всъщност може дори и закона да не посочи, както разкрива изречение второ от същата разпоредба. Мълчаливият отказ да бъде предоставена обществена информация е недопустим според закона и практиката и се смята винаги за нарушение. Силовият министър обаче си е създал привилегията да не дава отговор на гражданите, които упражняват конституционното си право на информация, независимо от становището на Върховния административен съд, че „държавните органи и органите на местното самоуправление се назначават и избират, за да изпълняват възложените им със закона функции, а не да мълчат” (Определение № 3335/2005 г. по адм.д. № 3169/2005 г. на ВАС, пето отделение и др.). И както разбрахме, всичко това е записано в закона, за да не се стигне до „дестабилизация и проблеми в системата” или да не се накърни изпълнението на функциите на МВР.

За да бъдем коректни докрай, изброените основания съществуват и по досегашния закон, но не като ограничения на достъпа до обществена информация, а на достъпа до лични данни от информационните масиви на МВР /не че и това е нормално и съответно на международните стандарти/. С една удобна корекция, в новия закон те се превръщат в основания за отказ на достъп до всякакви данни, което означава, че се включва и обществената информация.

Странно е, че липсват реакции на тези събития от последната седмица. Нека обаче си представим през призмата на реалните казуси, докъде може да доведе това разширяване на ограниченията за информация от МВР. През последните месеци „любопитни” граждани и журналисти поискаха информация, свързана с действията на полицията при охраната около протестите. Хората се интересуваха за причините и отговорността в случаите на полицейско насилие или произвол, от основанието за събиране на лични данни на гражданите по протестите и др. Така през декември основателият на сайта desebg Христо Христов поиска информация за списъка на документите, свързани с охраната на Народното събрание, броят на командированите служители и др. Достъп до информацията той получава след законоустановения срок и след вече подготвена жалба срещу мълчаливия отказ (http://desebg.com/2011-01-12-14-11-13/1698-2014-02-11-15-41-05 ). От подобни забавени отговори от институцията се оплакват и други журналисти и граждани. Лесно можем да си представим, колко по-удобно ще стане за вътрешния министър, ако не се налага изобщо да отговаря на заявления за достъп до информация, а си мълчи, както ще му позволят новите разпоредби.

През последните две години станаха известни случаи, в които от ведоството отказват информация, която се отнася до публични личности. Такъв е случаят с броя на влизанията на депутата Делян Пеевски в страдата на институцията /заявление на журналиста Росен Босев от в.”Капитал”/, разрешителното за оръжие на партийния лидер Волен Сидеров /заявление на журналиста Юлиан Христов от „Офнюз”/и наградното оръжие на главния прокурор и бивш председател на окръжен съд Сотир Цацаров /заявление на Българския институт за правни инициативи/. Подобни искания на информация лесно могат да се отбиват като накърняващи изпълнението на функциите на МВР или застрашаващи обществения ред. Обяснение защо смята така, министърът няма да дължи, а както видяхме, ще може и въобще да си замълчи.

След 2008 г. от МВР започна практика на по-голяма откритост по отношение на предоставяне на достъп до договори за обществени поръчки и информация, свързана с финансови разходи. Благодарение на осигурения достъп през 2011 г. журналисти от в.„Сега” и „Дневник” направиха разследвания на практиката с дарения, вследствие на което сега тя вече е забранена. Лесно можем да си представим, че на тази разширена прозрачност на институцията ще бъде сложен край, при широките възможности, които новият закон предвижда за ограничаване на достъпа до обществена информация.

Очакваме народните представители да обсъдят сериозно мотивите на ветото и да вземат разумно решение в обществен интерес. Нека да има стабилност в обществото, но нека да има и прозрачност на институциите, за да знаем какво, как и защо правят. МВР е министерство, от което очакваме реформиране и работа в полза на гражданите, а не непрозрачност и безотчетност за действията.

Районният съд във Варна прие подаването на сигнали за защитено слово

05.06.2014

На 5 юни 2014г. Варненският районен съд оправда общественика Кънчо Бонев по обвинение за клевета, повдигнато от началника на местната служба по картография и кадастър, Красимира Божкова -Кателиева.

Конфликтът между тях назря с инцидента от 24 април 2012г., когато Бонев бе бит от охранител на службата при опит да получи достъп до обществена информация. Вместо да бъде разследвана администрацията за този странен подход към гражданина, прокуратурата заведе срещу него дело за хулиганство, което приключи през 2013г. с оправдателна присъда. В настоящото дело Кателиева се оплаква от подадена в Министерството на регионалното развитие и благоустройството жалба срещу нея по случая, в която са споменати и съмнения за корупция.

Според защитника на Бонев, адв. Кашъмов от Програма Достъп до информация, подателите на сигнали за корупция се ползват с международна и законова защита. Свободата на изразяване на мнение и разпространяване на информация е основно човешко право, гарантирано с Европейската конвенция за правата на човека и може да се ограничава само по изключение, при сериозни доказателства и тясно определени основания.

Делото е част от титаничната битка на група варненски граждани, известна като „казуса Алея първа“, по който се подлагат на съмнение действия на държавни институции, довели до придобиване на земя край градския бряг от групировката ТИМ. По делото бяха разпитани свидетели и на двете страни и представени документи, свързани с териториите по Алея първа, много от които получени по реда Закона за достъп до обществена информация. Съдия Христо Минев постанови решението си след внимателно преглеждане на доказателствата и изслушване на тезите на спорещите.

Тази малка наглед победа има голямо значение за демократичната общност във Варна, защото показва, че упоритото отстояване на принципни позиции и основните човешки права, както и функционирането на независим съд са в състояние да променят съществено живота на хората. В трудната ситуация на Варна това събитие е знак, че със собствени сили гражданското общество в България може повече.

Публикацията е подготвена с участието на активни граждани във Варна

Таен държавен орган управлява природните богатства на страната

03.06.2014

В България съществува таен орган на държавна власт. И това не са службите за сигурност и разузнаванията. По-таен и от тях орган носи наименованието Единен орган за управление на подземните богатства. Нека сме щастливи, че поне названието му е публично!
С решение № 3395 от 21 май 2014 г. по адм.д. № 12163/2013 г. на Административния съд – София град, 24-ти състав, е отхвърлена жалба срещу отказ на главния секретар на Министерството на икономиката и енергетиката да предостави достъп до обществена информация. Със заявление от есента на 2013 г. гражданин е поискал от министерството изключително простичка информация – кои са лицата, влизащи в състава на споменатия орган за управление на подземните богатства и длъжностите, които заемат. Отговорът е разтърсващ – исканата информация представлява защитени лични данни. Отказът е оспорен пред съда с мотивирана жалба, в която се поддържа, че личните данни на лицата, заемащи публични длъжности, са с много по-занижена степен на защита от тези на частните лица /Решение на Конституционния съд № 4/26.03.2012 г. по конст.дело № 14/2011 г./, че не е допустимо да съществуват анонимни държавни органи и че е налице надделяващ обществен интерес с цел осигуряване на прозрачност на този орган /§ 1, т.6 от Допълнителната разпоредба на ЗДОИ/.
Административният съд не приема тези доводи и намира отказа за законосъобразен. Според постановеното решение, „така поисканата информация не касае данни за обществения живот в страната, нито данни за дейността на задължения по закона субект, а се отнася изцяло до лична информация, касаеща само и единствено лични данни за определени физически лица”. Също така, съдът намира, че наистина лицата, заемащи публични длъжности, се ползват с много по-занижена защита на личните данни в сравнение с останалите граждани, „но това не означава, че достъпът до личните им данни е в предмета на регулация по ЗДОИ, чиято цел е да осигури информираност на гражданите относно дейността на задължения субект …”
Тъй като органът на власт в едно министерство например е министърът, в общината е кметът и т.н., то остава неясно какво разделение прокарва съдът между органа на власт и персоната, която изпълнява тези функции. Означава ли това, че може утре да имаме и анонимни министри /може да се гласуват на закрито заседание на Народното събрание/? За съжаление, за пряко избираемите длъжности ще бъде много трудно да се осигури необходимата защита на личните им данни, тъй като се явяват на избори и често участват в публичната избирателна кампания.
Разбира се, едва ли е нужно да се казва, че в демократичната държава лицата, заемащи публични длъжности, са публични. Имената им са обществено достояние, а не защитени лични данни. Те са длъжни да се отчитат пред гражданите и лично да обясняват действията си. Кой е орган на власт и кой влиза в състава на орган на власт е информация, която следва да намерим и обикновено намираме в интернет страниците на институциите, заедно с биографиите /и то не само в развитите страни, но вече и в България/. Съвременното законодателство, свързано с прозрачността, е достатъчно напреднало и предвижда публичност не само на имената, но и на имуществото и доходите на лицата, заемащи висши държавни длъжности, на декларациите на държавните служители за конфликт на интереси, на принадлежността на лицата, заемащи публични длъжности, към бившата Държавна сигурност. Според създадената в периода 2000 – 2014 г. съдебна практика не представлява защитени лични данни и следва да се предоставя по ЗДОИ информацията, свързана с:
- длъжността и името на дадено длъжностно лице /Решение по а.д. № 6700/2007 г. на ВАС, пето отделение/,
- участие в комисии / Решение а.д. № 8102/2011 г. на ВАС, пето отделение/,
- изпълнение на служебни функции / Решение а.д. № 8452/2005 г. на ВАС, пето отделение/, като например командировки, както и съответните разходи за тях / Решение а.д. № 8452/2005 г. на ВАС, пето отделение /,
- образованието и квалификацията на държавни служители / Решение по а.д. № 3505/2006 г. на ВАС, петчленен състав/ ,
- трудовия стаж / а.д. № 3505/2006 г. на ВАС, петчленен състав / и др.
Впрочем нищо чудно, че гражданите проявяват интерес да научат нещо повече за Единния орган за управление на подземните богатства. Според принципа за върховенството на закона, държавните органи и техните правовмощия са изброени в Конституцията и законите. Въпросният Единен орган за управление на подземните богатства обаче не се среща в законодателството. Загадъчната институция е оповестена единствено на интернет страницата на Министерството на икономиката и енергетиката в следния текст:
От 01 март 2011 г. е създаден и функционира Eдинен орган за управление на подземните богатства в страната. Той обединява дейността и функциите, осъществявани до този момент от трите държавни институции – Министерство на икономиката, енергетиката и туризма, Министерство на околната среда и водите и Министерство на регионалното развитие и благоустройството. (http://www.mi.government.bg/bg/pages/about-ubgur-105.html )
От по-нататъшното съдържание на статията се установява, че „митичният орган” е започнал работа по 1100 преписки за разрешения за концесии и към края на 2012 г. са останали само около 100 процедури за търг или конкурс. Макар анонимен, държавният орган явно е ефективен. И се оказва, че може би никога няма да узнаем кой е свършил работа по 1000 концесионни преписки за една година и продължава да работи по неясно колко през следващата. След като е всеизвестно, че секторът на концесиите в областта на подземните богатства обхваща значителен финансов интерес, е наистина необяснимо, че главен секретар и съдия, чиито имена са публични, скриват имената на длъжностни лица, вземащи решения вероятно за милиарди левове.
Решението на административния съд подлежи на обжалване. Можем да се надяваме, че тази странно възникнала практика ще бъде коригирана, както през 2013 г. Върховният административен съд отмени друго решение на АССГ, според което политическата принадлежност на народните представители била защитени лични данни. Нека също така си пожелаем завинаги да престанат да съществуват „единни” или други органи на власт, чиито правомощия не са описани в закон, но затова пък управляват огромни обществени средства.

Медиите имат право да публикуват лични данни за целите на журналистическата дейност

15.03.2014

С окончателно решение от 10 март 2014 г. с решение по адм. дело № 7018/2013 г. Върховният административен съд /ВАС/ отмени санкция на медия за публикуване на лични данни и върна преписката за ново разглеждане от Комисията за защита на личните данни /КЗЛД/.
През април 2011 г. смолянският вестник „Отзвук” публикува разследване за нередности, извършени от местен бизнесмен. Последният загуби пред гражданския съд на всички инстанции заведеното срещу медията дело за клевета в статията. Оплакването му обаче, че в нея присъства факсимиле от нотариалния акт с негови лични данни, бе уважено от Комисията за защита на личните данни през 2012 г. и на вестника бе наложена огромната глоба от 11 000 лева, която практически застраши съществуването му. С нотариалния акт бизнесменът, като представител на кооперацията в с.Гела е учредил право на строеж на свое дружество /в което е управител и съдружник/. Административният съд – София град потвърди санкцията /АССГ/.
С решението си ВАС приема, че в случая трябва да бъдат съобразени нормите на чл. 9 от Директива 95/ 46/ЕО, чл. 41 от Конституцията на Република България и чл. 10 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, гарантиращи правото на информация. Това не е било сторено от КЗЛД и АССГ. Необходимо е било и да се съобрази чл. 4, ал. 2 от Закона за защита на личните данни, който допуска публикуване на личните данни за целите на журналистическата дейност, като поставя като коректив изискването да не се нарушава правото на личен живот на лицето. В случая остава неясно как е нарушен личният живот на предприемача, след като „личните му данни като председател на кооперация и управител на дружество с ограничена отговорност се съдържат в публични регистри”.
По тези въпроси КЗЛД не е изложила мотиви, както и за това как е стигнала до извода, че има нарушение, след като данните са използвани за нуждите на журналистическата дейност, и по каква причине смята, че тези данни не са съотносими, не са свързани с фактите в статията и надхвърлят целите на публикацията. Не е обоснован е сериозният размер на санкцията.
Решението на върховните магистрати има ключово значение за пресичането на една практика на цензура, която започна да се установява през последните години по отношение на разследващи медийни публикации. Защитата на личните данни служи за гарантиране на основни права на гражданите, но не надделява над обществения интерес от публичното разкриване на неудобни истини. В случая медията изпълнява ролята на „обществен страж“ и на защита подлежи не само нейното право на информация, но и това на нейната аудитория, ако си послужим с думите на Европейския съд по правата на човека /вж. Лингенс с/у Австрия и др./. Тълкуването, според което медиите се наказват сляпо в името на защитата на личните данни, и според прокурора по делото, „не спомага за реализиране на европейските ценности, а обслужва интересите на недобросъвестни лица“.

Процедурите и резултатите от разпределението на 290 млн. лева за регионите атакувани в съда поради непрозрачност

28.02.2014

На 28 февруари три общини – Козлодуй, Бяла Слатина и Оряхово, намиращи се в област Враца, оспориха законността на две постановления на Министерския съвет (ПМС) – ПМС № 4/2014 г. и ПМС № 19/2014 г. С първото от тях са приети ред, условия и критерии за прозрачно разходване на средства по публична инвестиционна програма „Растеж и устойчиво развитие на регионите”, а с второто е публикуван списък на одобрените проекти, за които са разпределени общо около 290 милиона лева. Трите общини, както и много други общини в България, са ощетени, като не са получили нито лев от така разпределените пари на данъкоплатеца.
Доводите за оспорване на ПМС № 4/2014 г. са следните:
- дадена му е обратна сила без законово основание;
- в него не са уредени, въпреки заглавието му и законовата норма, на която се основава, правила относно прозрачното разходване на средства, в нарушение на чл.1, ал.6 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2014 г.;
- не са предвидени срокове за подаване на проекти и за разглеждането им в нарушение на принципа за равнопоставеност и недискримация и на състезателността на процедурата;
- не е предвидена възможност за подаване и разглеждане на възражения в нарушение на изискването за обсъждане на възраженията и обясненията на засегнатите и за последователност и предвидимост;
- нарушени са изискванията за публичност, мотивираност и обществено обсъждане на проекта за нормативен акт, съгласно чл.26, ал.2 и чл.28 от Закона за нормативните актове.
Доводите за оспорване на ПМС № 19/2014 г. са следните. Прието е:
- въз основа на ПМС № 4/2014 г., като последното е незаконосъобразно поради посочените причини;
- без да са спазени предвидените в ПМС № 4/2014 г. и закона процедура, условия и критерии; Остава неясно как са одобрени проектите на общините от списъка и дали са въобще разглеждани проектите и спазени критериите от Междуведомствения съвет /предвид и изключително малкото време за работата му/.
- без да е дадена възможност на всички желаещи да кандидатстват /поради липса на предвидени в ПМС № 4/2014 г. срокове/;
- без да е предоставена възможност за възражения и без такива да са обсъдени;
- без да са спазени изискванията на чл.26, ал.2 и чл.28 от ЗНА за предварително публикуване, мотивиране и обсъждане на проекта за нормативен акт.
Особено при положение, че и Министерският съвет, и кметовете на общини са политически органи на власт, посочените нарушения и съпровождащата ги непрозрачност създават условия за фаворизиране на близки до управляващите политически сили и разпределяне на публични средства по непрозрачен начин в частен /партиен/ интерес. В това отношение следва да бъдат отчетени и приближаващите избори през 2014 г.
Поискано е спиране на разпоредбите от ПМС № 19/2014 г., с които е одобрен списъкът на общините, които получават средствата по програмата. Оспорването е подготвено със съдействието на „Програма Достъп до Информация”.

Желае ли прокуратурата прозрачност на данните за нередности при подслушванията?

13.02.2014

В съдебно заседание на 12 февруари 2014 г. Административният съд- София град, 38 състав, прекрати административно дело № 4832/2013 г., образувано по жалба на журналиста от в.”Капитал” Росен Босев и осъди Върховната касационна прокуратура /ВКП/ да плати разноските по делото, тъй като е причинила завеждането му. Делото е по жалба срещу отказ, подписан от заместник главния прокурор Пенка Богданова да предостави копия от докладите от проверки на ВКП през 2001 г. и 2008 г. по законността на дейността на органите, които прилагат специални разузнавателни средства /СРС/. Според отказа, издаден на 17 април 2013 г., „документите, свързани с извършената през 2008 г. проверка от ВКП и резултатите от нея, съдържат както класифицирана информация с различни нива на класификация, така и явна информация. Документите, съдържащи класифицирана информация, са все още с неизтекъл срок на защита, считано от датата на създаването им.” За доклада от 2001 г. в отказа няма ни дума.
В съдебното заседание на 13 ноември 2013 г., по наше искане съдът задължи ответника да представи в 14-дневен срок /т.е. до 27 ноември/ докладите с цел проверка на грифовете за сигурност и осъществяване на съдебен контрол върху законосъобразността на класифицирането на документите. По делото постъпиха два доклада, единият от които, изготвен през 2001 г., е без какъвто и да е гриф за сигурност, а другият – от 2008 г., е с един гриф за сигурност „поверително”, който е зачеркнат. Установява се, че след изтичането на установения в Закона за защита на класифицираната информация срок, който е 5 години от създаване на документа, т.е. е изтекъл през юли 2013 г., документът е преразгледан и декласифициран едва на 26 ноември 2013 г. Дали съвпадането на закъснялото декласифициране с крайния срок за представяне на документа в съда е случайност, оставяме на преценката на читателите. Изводът е, че ако не беше поискан по реда на ЗДОИ – от една страна, и съдът не го беше изискал по делото – от друга, докладът от 2008 г. щеше да се помещава пазен като държавна тайна в секретната секция на прокуратурата. Това е един знак дали и доколко прокуратурата желае дейността й по проверка на работата със СРС да бъде известна на обществото.
Тук се поставя един принципен въпрос по т.нар. декласифициране. Според Закона за защита на класифицираната информация то трябва да се извърши след изтичане на срока на защита, след което документът става достъпен по Закона за достъп до обществена информация /ЗЗКИ/ в продължение на най-малко една година. Освен това, съгласно ЗЗКИ преглед на класифицираните документи за преценка правилността на класификацията им трябва да се осъществява веднъж на две години. Преразглеждането дори на старите секретни документи отпреди 2002 г., което трябваше да приключи през 2003 г., не бе завършило и през 2007 г., видно от отговор на тогавашния премиер Станишев на парламентарен въпрос. Така че сериозни са съмненията дали въобще и доколко институциите спазват задълженията си по периодичен преглед и навременно декласифициране.
Да се върнем на казуса с прокуратурата. Не по-малко интересна е ситуацията с другия доклад – онзи от 2001 г. Той бе отказан, без да е класифициран въобще, както се изясни. Още по-странно е обстоятелството, че достъпът до същия доклад бе отказан през 2001 г. на Българския Хелзинкски комитет /БХК/с мотивите, че той представлява служебна тайна и е маркиран с гриф „за служебно ползване”. Софийският градски съд /СГС/, сезиран от БХК с жалба срещу отказа с помощта на ПДИ, изиска документа, действително констатира такъв гриф и отхвърли жалбата. Пак поради този гриф Върховният административен съд като следваща инстанция остави решението на СГС в сила. Любопитно какво се е случило през 2001 г. – дали докладът по начало не е бил секретен и някой от прокуратурата е „ударил” за всеки случай един надпис „за служебно ползване”, преди да го изпрати в съда, или пък едни копия от един и същ доклад са били с гриф, а други – без. Така или иначе, остава привкусът за някаква нередност и по този случай.
През 2013 г., насред шумния обществен дебат относно законността на използването на СРС, главният прокурор обяви на пресконференция, че е направена нова проверка, едни от констатациите по която са класифицирани, а други – публични. И до днес, близо година по-късно, публичната част остава неизвестна на обществото, защото не е оповестена по никакъв начин.
През 2008 г. България бе осъдена в Страсбург за липса на гаранции срещу незаконно използване на СРС, висящо е второ дело, а в периода 2009 – 2013 бяха оповестени докладите на ресорната подкомисия в Народното събрание, както и доклад на Върховния касационен съд. През 2013 г. и досега през 2014 г. обаче Народното събрание не е оповестило никакви данни, свързани с прилагането на СРС, а прокуратурата, както виждаме, също продължава да пази мълчание за последния си доклад от 2013 г. От получените благодарение на делото два доклада се установява, че през 2001 и 2008 г. са констатирани изключително сериозни нарушения при искането на разрешения, разрешаването, използването и унищожаването на СРС. Какво се прави по въпроса обаче, спазват ли се препоръките и защо информацията за 2013 г. още се пази в тайна, остава въпрос без отговор.
От данните в двата доклада на прокуратурата не става ясно защо се налага въобще да бъдат класифицирани. Напротив, данните в тях са очевидно от висок обществен интерес, като разкриват нарушения и възможни злоупотреби. Те кореспондират до голяма степен на данните от докладите на парламентарната подкомисия, какъвто за 2013 г. обаче не е публикуван. Така че остава въпросът кога обществото ни и институциите ще се отърсят от културата на секретност, и то особено в случаите на разкрити нередности и закононарушения и чии интереси всъщност защитава тайната по тях.

ИЗ ДОКЛАДИТЕ НА ВКП:
От 2001 г.:
„-1245 искания са подписани със запетаи за ръководител, без данни за лицето, което ги е подписало;
- в множество случаи в исканията липсва пълно описание на извършените до момента действия и резултатите от предварителната проверка или разследването; …”
„Липсва установен ред, процедура и документиране на евентуалното им [на СРС ] унищожаване и тази практика е в съществено противоречие с разпоредбата на чл.31, ал.3 от ЗСРС … „
„През проверявания период при прилагането на СРС са допуснати закононарушения, чийто обем може да бъде определен като значителен – общо над 2000, т.е. всяко пето искане за използване на СРС е приключвало с допуснато едно или друго закононарушение.„
„ – Дадени разрешения от органи по чл.15 от ЗСРС без посочване на датата, на която е издадено разрешението …
- Разрешения за използване на СРС, подписани от името на председател на окръжен съд със запетая, без данни, на кое лице е подписа и в качеството на какъв го е подписал;
- Разрешения, подписани от името на председател на ОС, но подписът е положен от друго лице без данни кое, в качеството на какъв и на какво основание е подписало и дало разрешението; …
- Разрешаване за използване на СРС за не тежки престъпления в 243 случая.”
„Изключително ниска е ефективността по използване на СРС с оглед изготвените веществени доказателствени средства. Броят им 269 е едва 2,67% от общо 10020 искания за използване на СРС [този извод е цитиран в решението на ЕСПЧ от 2008 г.].”
„Невъзможността да бъде установено точното време на прилагане на СРС, конкретния характер на придобитата информация, причините, времето и вида на унищожаване и другите нарушения по използване на СРС създават предпоставки за злоупотреба с нея и за нарушаване на основните правата на гражданите …”

От 2008 г.:
„1. В част от исканията за прилагане на СРС не се отбелязва началната дата на прилагане …
.. 4. В някои от справките не се попълват регистрационните номера на исканията за прилагане на СРС;
5. Не се посочва кой е ползвател и на кого се води мобилният комуникатор;
6. В редица случаи не се посочва конкретното лице получател на информацията от прилаганото СРС;..
..9. Извършени корекции в исканията за СРС, които не са заверени с подпис и печат;…
…11. В 94% от регистрираните случаи исканията за СРС касаят подслушване на мобилни и стационарни телефони …
…14. Констатирани са случаи, при които заявителят е разширил кръга на лицата, на които се предоставя текущата информация по прилагането на СРС …
…15. Не се прекратява прилагането на СРС при изпълнение на задачата или настъпили промени в условията, наложили СРС;