Архив за категорията 'Без категория'

Промушен без обсъждане законопроект накърнява правата на гражданите

26.06.2017

Наскоро обществеността с изненада узна, че на 1 юни 2017 г. група депутати от управляващата партия ГЕРБ са внесли в парламента проект за изменение и допълнение на Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Обществено обсъждане на проекта не е обявявано и провеждано, но въпреки това преди няколко дни той бе приет на първо четене от Народното събрание. Преди това текстът, предвиждащ сериозни изменения и допълнения, е бил скоростно изстрелян през пет парламентарни комисии, които са разгледали документа в обем от 97 страници в късия период от 7-ми до 21-ви юни 2017. На 22 юни законопроектът вече е приет на първо четене в пленарно заседание.

Засягане защитата на всички основни права

Обратно на твърденията в мотивите, планираните изменения са съществени и не се „запазва философията, концепцията, основните принципи, структурата” на АПК (вж. стр.1 от мотивите). Това обяснение вероятно е предназначено да омаловажи липсата на обществено обсъждане. Законът обхваща огромна част от защитата на основните права на гражданите срещу възможен произвол от страна на изпълнителната власт и други държавни органи, които осъществяват публични функции. Тук попада защитата на всички Конституционно гарантирани права, като например правото на труд (държавни служители и др.), пенсионно осигуряване, личен статут (бежанци), гаранция срещу 24-часово полицейско задържане, жилище и личен живот (настаняване, изваждане, събаряне на жилища), право на собственост (отчуждавания), защита на децата, защита на личните данни, право на достъп до информация, защита на чиста и здравословна околна среда, образование, здравеопазване, хора с увреждания, политически избори и много др.
Закъде бързат народните избранници, кой е изработил проекта, защо не е проведено никакво обществено обсъждане и защо текстът е публикуван на сайта на парламента в pdf снимка формат (така че да е затруднено четенето и търсенето в него)? Тези въпроси напират и като че ли не намират достатъчно ясен отговор в публично достъпната информация. А този отговор е важен, тъй като е сериозно нарушена подобрената само преди 7 месеца процедура по обсъждане на законопроекти (предвидена в Закона за нормативните актове).

Липса на обществено обсъждане

От мотивите на проекта става ясно, че са взети предвид единствено становища, постъпили по предходни законопроекти. Това се потвърждава и от липсата на данни да е провеждано обществено обсъждане по настоящия проект. Този подход разбира се, е недопустим и не може да се приеме за съобразен със закона. Липсва какъвто и да е анализ как проектът ще се отрази на защитата на основните права и достъпа до правосъдие. Липсва и анализ какви проблеми са констатирани при цялостното прилагане на АПК, които да налагат предложените промени. Е, някои проблеми са изложени, като например това, че „таксите [за касационно обжалване] са символични … и не отговарят на икономическите условия в страната”, а косвената последица била „създаване на предпоставки за злоупотреба с правото на жалба” (стр.3 от Доклад за оценка на въздействието). Вероятно в една развита демокрация заявката, че ще се ограничи достъпът до правосъдие в името на борба със „злоупотребата с правото на жалба” ще е достатъчна, за да бъде незабавно отхвърлен споменатият проект. Като друга причина за промените е посочено наличието на противоречива съдебна практика, без анализ на различните решения (от които е посочено само едно – вж. стр.4, т.4 от мотивите). Коментира се и бавното правосъдие, без да се адресира въпросът, че то е най-вече във ВАС и че едни отделения разглеждат делата много по-бързо от други, който повдигнахме миналата година.
При тези обстоятелства, който е успял, спешно и набързо е внесъл становище. Това са сторили организации като Стопанската камара и Националното сдружение на общините, а също така и три от министерствата, които е следвало да бъдат консултирани предварително, както повелява законът и разумът, но очевидно са били поставени в положение да изразяват позиция пост фактум наред с гражданските структури. Всички представени становища са критични. В становището на Министерството на правосъдието (което, да подсетим народните избранници, подготвя например становищата относно конституционността и законосъобразността на проектите на закони) се изтъква на първо място, че проектът предвижда „значителни промени в действащия АПК“ и „се срещат положения, които следва да бъдат подложени на допълнителен дебат“. В становището на Министерството на икономиката пък направо е заявено:“ Считаме, че предвид значимостта на предложените законодателни промени и тяхното съществено отражение върху множество нормативни актове от различен ранг, същите следва да бъдат подложени на широко обществено обсъждане и да бъдат формулирани след задълбочен експертен анализ“. След като видимо е нарушена процедурата по обществено обсъждане на значителни промени със съществено значение, и от това са удивени и представителите на изпълнителната власт, какъв друг извод да си направи обществото, освен за лобистки промени?

Кой е работил по проекта?

Ясен отговор на този въпрос няма. Преди внасянето на проекта, според официалната информация, е действала група юристи, която не става ясно дали го е подготвила, обсъдила или и двете. От текста на проекта с мотивите (стр. 80 от общия файл) узнаваме, че проектът е „разгледан с положителни препоръки“ от комисия към Върховния административен съд (ВАС), председателствана от заместник председателя на ВАС, с участието на двама от осемте председатели на отделения във ВАС, съдебен помощник (забележително!?), двама професори по административно право и адвокат, представен като академичен деятел. Проектът е бил докладван пред комисията от двама от собствените й членове, което засилва съмнението за неясна разделителна линия между изработване и обсъждане на проекта. От друга страна, изрази като „производства по частни жалби, направени в касационното производство” (чл.235а от проекта) показват ясно, че едва ли върховните съдии дори са поглеждали, камо ли преглеждали текстовете, след като проблемът е с българския език, а не с правно-техническата издържаност”.

Отделно от това, следва да се отбележи, че е крайно проблематично промени в законодателството да се обосновават единствено с това, какво смятат определени съдии или адвокати. Това е не само защото много други съдии, адвокати, прокурори, държавни експерти, граждански организации, фирми и граждани могат да мислят и вероятно мислят точно обратното. По начало според Конституцията съществува разделение на властите. Не е редно едновременно да пишеш законите и да правораздаваш по тях, защото това съсредоточава огромна власт в ръцете на едни и същи хора. Неразбирането на това от страна на народните представители – вносители на промените, говори за зле научен урок по демокрация.

Естеството на промените

Водещи в проекта за изменение на АПК са две линии – драстичното повишаване на таксите и разходите за административно правосъдие във вреда на жалбоподателите и митичното електронно правосъдие. Относно държавните такси се предлага „съвсем умерено увеличаване на размера”. Под „съвсем умерено” вносителите имат предвид увеличаването на таксата по касационно обжалване и отмяна на влезли в сила решения за гражданите 18 пъти (т.е. от 5 лв. на 90 лв.), за неправителствените организации – 90 пъти (от 5 лв. на 450 лв.), а за търговските дружества – 9 пъти (от 50 лв. на 450 лв.). Така разбираме и кои, според вносителите, са основните „злоупотребяващи с правото” на административно правосъдие – това са неправителствените организации и гражданите.
Така става ясно и къде основно „удря” законопроектът – по защитата на основни човешки права. Проблемът не спира дотук. При дела с интерес държавната такса става максимум 3400 лв. при интерес до 10 млн. лв. и максимум 9 000 лв. при интерес над 10 млн. лв. Дотук добре, можем да кажем, че е редно съдебната система да бъде финансирана от жалбоподателите с такива интереси. Пропуска се обаче дребният проблем, че според практиката на ВАС неправителствени организации (НПО), които се опитват да защитават гражданите от „тъмни” проекти като АЕЦ „Белене” и други схеми в областта на ядрената енергетика например, са осъждани да плащат разноски по делата на базата на цената на съответния обект. По дело, в което НПО-та дръзнаха да поставят въпроса , не следва ли да се направи оценка на въздействието върху околната среда при продължаване на експлоатацията на два ядрени реактора, (след като за изтеклия срок на млечни продукти се водят шумни медийни дебати), бяха осъдени да платят на инвеститора хонорари в размер на десетки хиляди левове (срв. Решение по адм. дело № 8370/2016 г. на ВАС, Седемчленен състав). Лесно можем да си представим какъв ще е ефектът, като се постави и предварителна преграда във формата на такса по касационно обжалване или отмяна.
В допълнение към увеличената по този начин такса се добавя изискване касационната жалба и молбата за отмяна на влязло в сила съдебно решение да бъдат подписани от адвокат. Тоест, въпреки че гражданите не са длъжни да знаят закона по административните дела, а съдилищата следва да разгледат от всички страни законосъобразността на обжалваните административни решения, действия или бездействия, при касационното обжалване и отмяната на влезли в сила съдебни решения изведнъж ще поемат изцяло защитата на своята кауза. Следва да се отбележи, че смисълът на административното правораздаване е не само жалбоподателят, но и цялото общество да се ползва от плодовете на съдебния контрол. Затова съдилищата са длъжни да обсъдят изцяло законността на административните актове, в делата участва прокурор, а участието на жалбоподателя е евтино и без задължително участие на адвокат. Това решение е характерно и за развитите демокрации, а не само за България. И после в мотивите ще ни уверяват, че не се променяла „философията и принципите” на закона!
Под благовидния предлог за въвеждане на електронно правосъдие, вносителите предлагат да се въведе уведомяване по електронна поща, където гражданите, които имат такава, да получават съобщения за решения, които засягат съдбата им. В текста на проекта изрично се подчертава, че засегнатият ще се смята за получил съобщението „независимо дали същото е било прочетено от получателя”. Следва да се обърне внимание, че и сега редица съдилища имат добрата практика да обменят документи по електронна поща, без обаче от това да следват негативни за страните по делата последици. Практиката обаче показва, че нерядко електронните съобщения не се получават поради технически или административни проблеми. В проекта не са предвидени гаранции за сигурност на електронната комуникация, което е съществен пропуск от гледна точка на защитата на основните права. Излиза, че при техническа грешка или пропуск административен акт с неблагоприятни последици ще се смята за влязъл в сила поради уж изтекъл срок за обжалване. Така без да знае, че е издаден неблагоприятен за него акт, гражданинът ще бъде лишен от възможността да го обжалва.
В допълнение се предвижда възможността за устно уведомяване (за решения, които засягат основни права), а като капак на всичко се въвежда всеобщо задължение за адвокатите, които практикуват по административни дела, да си набавят електронни подписи. За сравнение трябва да осведомим вносителите, че например Европейският съд по правата на човека, който е започнал пилотно електронна комуникация с адвокатите по дела, я осъществява постепенно, след получаване на изричното съгласие на адвоката и в специално създадена за целта платформа, а не чрез несигурна ”електронна поща”.
В текста има още много предложения, които времето не стига да бъдат коментирани. Когато промените са без истинска оценка на въздействието, основана на анализ на цялостното прилагане на закона и широко обсъдена с всички заинтересовани, тогава не можем да очакваме и качествени текстове, адресиращи реалните проблеми. И във всеки случай имаме пълното право да се отнасяме с максимално подозрение към промени, вдъхновени от възгледа, че гражданите и техните организации са „злоупотребители” с правата и спокойствието на съдиите, които не заслужават друго, освен скъпо правосъдие, което да намали шансовете им за справедливост.

Екологичното министерство заяви, че не е правило нищо по проекта „Белене” от 30 март 2012 г. до момента

16.06.2017

„За периода от 30 март 2002 г. до момента не са провеждани процедури по глава шеста от Закона за опазване на околната среда за инвестиционно предложение „Изграждане на ядрена централа на площадка „Белене” – това заяви в отговор по Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) Министерството на околната среда и водите (МОСВ). Правителственото решение от 29 март 2012 г. за прекратяване на проекта „Белене” създава задължения за министъра на икономиката, енергетиката и туризма за привеждането му в изпълнение, но не и за екологичното министерство, гласи писмената справка, предоставена по реда на ЗДОИ.
Отговорът по ЗДОИ е на заявление, подадено от Екологично сдружение „За земята” със съдействието на Програма достъп до информация. Институцията бе запитана вземала ли е управленски решения и мерки, насочени към изпълнение на Решение № 260 на Министерския съвет от 29 март 2012 г. за отмяна на решението за изграждане на ядрена централа на площадка „Белене”.
Отговорът по ЗДОИ е кратък и стегнат и не хвърля светлина върху причината в медийното пространство да се изявяват различни лица, придобили известност около съмнителния проект, и да говорят за „рестартиране” на проекта, „варианти” и други подобни. В заявлението за достъп до информация обаче изрично е подчертано, че въпросите в него се поставят по причина на това, че ”в общественото пространство изобилства от неточни, смущаващи, противоречащи си и като цяло – волни интерпретации на настоящото положение на нещата”. Министерството деликатно се е въздържало от коментар по така изразеното притеснение.
Проектът за изграждане на ядрена централа на площадка „Белене”, преустановен в началото на 90-те години, бе тихомълком възобновен с правителствено решение от 29 април 2004 г. (кабинет Сакскобурготски). Разкрито по реда на ЗДОИ от неправителствената организация НД „Екогласност”, това решение бе оспорено в съда, което доведе до издаване на ново решение през април 2005 г. Основен проблем на проекта, покрай изтичането на огромни средства в консултантски джобове без следа, бе липсата на оценка на управлението на получените в резултат на работата на централата отработено ядрено гориво и радиоактивни отпадъци. През 2006 г. петчленен състав на Върховния административен съд прие, че липсата, а не съществуването на такава оценка подлежи на доказване. Така тогавашната тройна коалиция (БСП, НДСВ и ДПС) получи зелена светлина да процедира по проекта, възлагайки поръчки.
Заобиколеният с тайни, съмнения и нередности проект бе изцяло прекратен от първото правителство на ГЕРБ през 2012 г. Това означава, че рестарт е възможен единствено при стартиране на процедурата от нулата. Платените наскоро стотици милиони евро на фирмата „Атомстройекспорт”, осъдила българската НЕК пред арбитраж, очевидно не доведоха до осветляване на цялата информация около проекта, нито до желание да се преустановят опитите за рестартиране, корупционните практики и наливането на публични средства в „каца без дъно”.
Въпросът е, че обществото е в недоумение какво означават интервютата и недомлъвките, че проектът ще се „рестартира”, „възобнови” и др. подобни, особено при положение, че в правовата държава важните политически решения се вземат и изпълняват по стриктно предписаните законови процедури.
Най-сетне, в чл.14, ал.2, т.2 от ЗДОИ е записано, че институциите са длъжни по своя инициатива да съобщават информация, която „опровергава разпространена недостоверна информация, засягаща значими обществени интереси”. Ако информацията, отнасяща се до разходването на милиарди лева и до строеж на ядрена централа в земетръсна зона и други публично известни от обществената дискусия обстоятелства не засяга „значими обществени интереси”, то стои въпросът коя изобщо информация ги засяга.
Надяваме се и очакваме отговорните институции – МОСВ, което вече знаем, че не е предприемало стъпки от април 2012 г., и Министерството на икономиката и енергетиката, което според МОСВ е отговорно за изпълнението на правителственото решение от 29 март 2012 г., да приложат разпоредбата на чл.14, ал.2, т.2 от ЗДОИ и да съобщят на обществеността точната и пълна информация относно състоянието на нещата по тази тема в момента.

Време е заседанията и срещите на властта да станат по правило публични

05.05.2017

Въпросът дали е приемливо главният прокурор да посещава частен офис с цел среща с бизнесмен не е напълно непознат за българското общество. Като че ли поведението на висшите държавни фигури се нуждае от едно по-прецизно определяне.
През последните 10-15 години имаше редица казуси, отнасящи се до прозрачността на регламентирани заседания на колективни органи на власт и дори обществени обсъждания. Първото дело по ЗДОИ, заведено от журналист в България, бе на Алексей Лазаров от в.”Капитал” срещу отказа на администрацията на кабинета Сакскобурготски да предостави съдържанието на стенограмата от първото правителствено заседание. Спечелването на това дело пред Върховния административен съд през 2002 г. даде тласък на реформата и 7 години по-късно, през 2009 г. новоизбраното първо правителство на Бойко Борисов даде заявка за прозрачност чрез създаването на практиката по публикуване на тези стенограми в интернет. Както често се случва, „царят дава, пъдарят не дава”, тъй като практиката по непрозрачност на записи от заседания продължи по отношение на комисии, работни групи и дори проведени по реда на Закона за опазване на околната среда обществени обсъждания. Практиката на съдилищата, че такива записи следва да са публични и могат да се отказват само по изключение, е категорична и последователна, но воденето на едно такова дело може да отнеме две години. Решението на проблема изисква законодателен подход.
Не по-малко важен се оказва въпросът относно срещи на представители на властта по служебни въпроси. Въпросът дали записът от срещата на президента Георги Първанов с вицепремиера Симеон Дянков може да бъде публичен, породи през 2010 г. последвалото съдебно дело срещу отказ на президенството да предостави на журналиста Лъчезар Лисицов от „Десант” достъп до стенограма от срещата между президента и руския премиер Владимир Путин. След решение на АССГ през 2010 г. тази информация бе публикувана в интернет страницата на президентството. По повод отказа на Министерството на вътрешните работи да предостави на Росен Босев от в.”Капитал” информация по въпроса дали народния представител Делян Пеевски е влизал в сградата на министерството, кога и с кого се е срещал, бе постановено окончателно съдебно решение, с което министерството бе задължено да предостави искания достъп. Регламентираната публичност на записите относно такъв вид срещи също би за повишена откритост на управлението, без да се прибягва до съдебни дела за всеки един случай.

Отделен пък е въпросът от какви неформални срещи е редно да се въздържат висшите държавни служители. Срещите на министър със съдия, разглеждащ конкретно дело, или присъствието му на яхта с определени хора, могат да поставят въпроса за интегритета на съответната личност. Такъв е и рискът, който поема главният прокурор, посещаващ частен офис с цел среща с бизнесмен. Поведението на висшите фигури в тези случаи също е редно да бъде съобразено с определени предварително установени стандарти.

„Ти мериш – аз тегля“, или как е разпределена натовареността във Върховния административен съд

28.03.2016

Не е тайна, че в последно време някои дела на Върховния административен съд (ВАС) се насрочват за след повече от година. Интересен е обаче въпросът, дали това е резултат от голяма натовареност на целия съд, или нещата са по-сложни и показват, че едни магистрати в съда са много по-натоварени от други.

Любопитно е да се хвърли един поглед на насрочването на делата според реда на постъпването на жалбите. Прави впечатление, че адм. дело № 3380/2016 г. е насрочено за 31-ви май 2016 г. Същевременно адм.дело № 3415/2016 г. е насрочено пак за месец май (10-ти), но … 2017 г.! Каква ли може да е причината дела, които са разделени само от 34 жалби между тях, да бъдат насрочени през година.

Нека да видим – и двете дела са образувани по жалба на гражданин, а не на институция. Следователно няма причина да предполагаме, че било жалбите на институциите, било тези на гражданите са фаворизирани и се ползват с предимство при насрочване.

Прави впечатление обаче, че първата жалба е разпределена на Второ отделение, а втората – на Пето. Тези отделения се различават по предмета на делата, с които се занимават. В предмета на Второ отделение влиза строителната тематика по Закона за устройство на територията, вкл. устройствените планове, някои от които са необжалваеми /например общите устройствени планове/, свързаната с кадастъра и някои други. В обхвата на дейността на Пето отделение влиза достъпът до обществена информация, защитата на личните данни, защитата от дискриминация, държавните служители, ядрената енергетика, екологията, юридическите лица с нестопанска цел, ветеринарната медицина, физическото възпитание и спорта, лова и дивеча, хазарта, водите и горите, пчеларството, защитата на животните и др.

Дори на пръв поглед изглежда, че едното отделение обхваща много повече материя от другото. По-същественото обаче е не премерването „на око”, а обективният факт, че в едното делото се насочва за след два месеца, а в другото – за след година и два месеца.

Според отбелязаната в интернет страницата на ВАС информация във Второ отделение работят председател и 12 други съдии, а в Пето отделение – председател и 9 други съдии. Следователно излиза,че 13 съдии разглеждат дела с относително сходна материя по няколко закона с относително общ предмет, а 10 съдии се занимават с разнообразни дела по много закони с различна материя.

Възниква въпросът дали посоченият проблем занимава освен страните по делата още и ръководството на съда. Бързото правосъдие не може да бъде самоцел, ако е за сметка на качеството, но е странно, когато в един и същи съд еднакви по опит и степен съдии са натоварени в толкова различна степен, че разликата в насрочването на дела по заведени по едно и също време жалби е една година. Отделен е въпросът, че работата по сходна материя улеснява решаването на сходни дела в сравнение с работата по различни материи, по които съответно има различни закони и практика.

Би следвало ръководството на съда да се заеме с питомното, вместо да гони дивото или иначе казано – да запретне ръкави и се захване с изравняването на натовареността на отделенията и съответно – на съдиите в тях и по този начин – с възвръщане на равенството на гражданите пред закона и съда, вместо да мечтае без видима причина и полза за революционно преустройване на съда и разделяне на съдиите в две касти.

Бележка: Абстрахираме се от въпроса, че делото по ЗДОИ е за достъп до секретните мотиви на присъда, с която е оправдан бивш министър, а другото – за премахване на незаконна жилищна постройка, т.е. от очевидния ефект, че исканата информация няма да бъде общодостъпна още поне година, а опасността едно семейство да остане без дом е приближена във времето.

Бързи и недоработени инициативи може да попречат на ефективното противодействие на корупцията

18.03.2016

Програма достъп до информация (ПДИ) внесе в предвидения 14-дневен срок становище по проекта на правителството за Закон за предотвратяване на корупция и отнемане на незаконно придобито имущество. Проектът представлява крачка напред в сравнение с отхвърления през септември 2015 г. текст, но има още много път, за да се постигнат желаните резултати. Ако не се направи оценка на прилагането на съществуващите три закона / за публичност на имуществото на лицата, заемащи висши държавни длъжности; за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси и за отнемане на незаконно придобито имущество/ има риск не само да не се адресират наличните проблеми, но и да се влоши режимът на предотвратяване на корупцията. В това отношение е обезпокоително предложението трите действащи закона да се отменят само три дни след обнародването на новия закон, когато нито ще е създадено Бюро за предотвратяване на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество, нищо ще е назначен негов директор, членове и администрация. Това означава, че например Сметната палата ще бъде длъжна да свали от сайта си публикуваните хиляди декларации за имуществото на висши държавни служители, тъй като няма да има законово основание за тази публичност и ще бъде нарушен Законът за защита на личните данни.
Положителни страни на проекта за закон:
Въвежда се предварителна проверка на подадени сигнали за корупция, предвидена е защита на подателите на сигнали, създава се задължение за длъжностните лица да водят публичен регистър на проведените срещи. Бюрото ще приема и публикува образец на сигнал за докладване на корупция.
Слабости на проекта за закон:
С проекта се предвижда да се публикуват декларациите за имущество и конфликт на интереси само на лицата, заемащи висши публични длъжности. Броят им е 6852. Това означава, че декларациите на около 100 000 държавни служители, които трябва да са публични днес съгласно чл.17, ал.2 от Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси, няма вече да са публични, без да са изложени мотиви за това. Друг е въпросът, че в проекта за антикорупционен закон въобще не са записани принципи на прозрачност и отчетност.
Неясно е защо в текста се включва цялата уредба по отнемане на незаконно придобито имущество, която по начало се отнася до всички граждани, а не само до висшите държавни служители. Така се създават неясноти в прилагането, опасност от претоварване и неефективност на Бюрото по отношение на незаконно придобитото имущество. В това отношение е забележително, че престъпления, характерни за длъжностните лица, не са включени въобще в кръга на подлежащото на отнемане незаконно придобито имущество /например кражба от длъжностно лице/.
В проекта за закон не е включена уредба, ограничаваща получаването на подаръци, която е типична за този вид законодателство. Не са ясно разграничени функциите на Бюрото по превенция на корупцията и репресия. Не е очертана структурата на Бюрото и функциите на основните му звена, което не обезпечава ефективност на дейността му.
Употребеният израз „корупционно поведение“ е неясен и създава риск от неефективно прилагане и доносничество – съчетанието му с допускането на анонимни сигнали може да доведе до задръстване на системата с неоснователни и злонамерени атаки именно към служители, които се опитват да се борят с корупцията. Понятията трябва да имат и образователно значение за гражданите /потенциални податели на сигнали/, които да узнаят кое е редно и кое – нередно поведение, а този ефект в случая не се постига.
Остава неясно защо на незабавно публикуване ще подлежат единствено отказите на Бюрото за образуване на производство за отнемане на незаконно придобито имущество, но не и останалите му актове / в това число например за установяване на конфликт на интереси/.
Що се отнася до срока за обществено обсъждане на проекта за закон с обем от около 70 страници и 9 страници мотиви, осемте работни дни в случая са повече от недостатъчни. В демократичната държава обществените обсъждания са коректив, а не средство за „отбиване на номера”.
ПДИ смята, че е необходимо продължаване на срока за обществено обсъждане, за да се направи оценка на прилагането на трите закона, които се отменят, и поставят цели, насочени към преодоляване на констатираните слабости при това прилагане. В противен случай няма гаранции срещу риска с новия закон да се създадат нови проблеми, вместо да се решат съществуващите такива.

Парламентът прие на второ четене изменения и допълнения в Закона за достъп до обществена информация

27.11.2015

На 26 ноември 2015 г. бе приет на второ четене Законопроект за изменение и допълнение на Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ). С измененията се подобряват разпоредбите, свързани с предоставяне на обществена информация, както и режимът на т.нар. повторно използване на информация от обществения сектор. Текстовете бяха формулирани с участието на Програма достъп до информация.
Разширява се възможността за електронен достъп. Записват се 17 категории информация, които институциите са длъжни да публикуват в интернет, на мястото на досегашните четири (чл.15 ). Един от тези случаи се отнася до информация, която е предоставена повече три пъти по заявления. Създава се изискване да се публикува онлайн и информацията от обществен интерес, която трябва да се съобщава по инициатива на органите на власт (чл.14 ). Ръководителите на администрациите се задължават да приемат списъци с допълнителни категории информация, подлежаща на оповестяване в интернет. Въвеждат се срокове за публикуване и наказания за неизпълнение на задължението.
Администрацията няма да може да изисква електронни подписи на заявленията, изпратени по електронна поща. Записва се обаче изрично задължение да предоставя документи и по електронен път или чрез препращане към интернет адрес, на който са качени. В тези случаи няма да се подписва протокол за предоставяне на информацията. Гражданите ще могат да подават заявления и чрез специална платформа, на която ще се публикуват решенията по тях и дадената информация.
Мълчанието на попитано трето лице няма да се приема за несъгласие да се предостави засягаща го информация, както досега, а за съгласие.
Основна цел на измененията бе да се подобри повторното използване на информация от обществения сектор, в съответствие с Директива 2013/37/ЕС. Задължението да се предоставя информация по този ред се разширява, като към досегашните задължени субекти – държавни органи и публичноправни организации, се прибавят библиотеки, музеи и архиви. Изяснява се определението на понятието „публичноправна организация“, което включва и контролирани от държавата и общините търговски дружества.
Институциите и организациите трябва да се стремят към осигуряване на възможност за ползване и публикуване на информация в машинночетим формат. Стандартни условия за повторно използване на информация от обществения сектор и за публикуването й в отворен формат ще се определят с наредба на Министерския съвет. Институциите и организациите ще публикуват информация в отворен машинночетим формат в правителствен портал „отворени данни“. Този формат дава възможност за лесно обработване на информацията за търговски и нетърговски цели.
Таксите за повторно използване на информация, съхранявана от държавните органи, не могат да надхвърлят материалните разходи за нейното възпроизвеждане и предоставяне. Когато информацията е съхранявана от останалите организации, таксата не трябва да надвишава разходите по събирането, производството, възпроизвеждането и разпространението заедно с разумна възвръщаемост на инвестицията. Определянето на таксите ще бъде в съответствие с обективни, прозрачни и проверими критерии, определени с методика, приета от Министерския съвет. Предвижда се приемането на тарифи от Министерския съвет и общинските съвети.
Ограниченията за повторно използване на информация съответстват на предвидените в директивата и българското законодателство. В случаите на търговска и производствена тайна институциите и организациите са длъжни да правят преценка за надделяващ обществен интерес от преодоляване на защитата.

Тоби Мендел предлага как да се подобри прилагането на законите за право на информация

10.02.2015

Тоби Мендел, директор на Центъра за право и демокрация, публикува на 30 януари 2015 работен документ (студия), озаглавен „Създаване на закони за правото на информация, които се прилагат ефективно” (Designing Right to Information Laws for Effective Implementation). Това е и темата на уебинара, проведен на 5 февруари и спонсориран от Световната банка.

Някои от предложенията са насочени към „намаляване на свободата на преценка на администрацията”. Мендел пише, че „свободата на преценка (извършването на преценка при оперативна самостоятелност) може да доведе до разнообразно прилагане от различните публични институции, което подкопава общественото доверие в тях и  ражда очаквания, които не могат да бъдат задоволени, а също така създава възможности за злоупотреба с това право на преценка, с цел да се предотврати предоставянето на информация.”

„Свободата на преценка може също да бъде в тежест на чиновниците,” добавя Мендел, „тъй като им налага трудността на усилието да определят какво е необходимо във всяка отделна ситуация.” Примерите за потенциални реформи включват:

  • Ясни дефиниции на ограниченията, които да не ограничават правото само до граждани (така че да не се налага чиновниците да  проверяват и това);
  • Създаване на неизчерпателен списък с примери какъв тип обществени интереси могат да надделяват над ограниченията;
  • Да няма квалифициране на определението на информация, което да изисква преценка от страна на длъжностните лица дали има съответствие с дадената квалификация.

Други препоръки са насочени към подобряване на контролните институции по законите за право на информация. „Много от тези препоръки са свързани със структурата, правомощията и ролята на независимия административен контролен орган, както и на координационния орган и функциите на служителя, отговорен за предоставяне на информация”, се казва в документа.

Няколко предложения засягат начина, по който се изграждат системите за прилагане. „Те включват системи за годишно отчитане, управление на документооборота, обучение и активно предоставяне на информация”, според документа.

„Отделно от институционалната структура, но пряко свързани, са препоръките, които търсят гаранция, че прилагането на закона за право на информация е добре интегрирано с други, вече съществуващи системи, пише Тоби Мендел. Това, наред с другото, обхваща начина, по който правилата и системите за право на информация са интегрирани в бюрократичното планиране и регулаторните системи, включително по отношение на санкциите, както и връзката с разпоредбите защитаващи тайни в други закони.”

Цялата студия на английски четете тук.

Източник: Freedomunfo.org