Архив за категорията 'Съдебни дела'

С три на два гласа Върховният административен съд не допусна жалба срещу непрозрачната отмяна на приложение към стратегията за радиоактивни отпадъци

30.06.2015

С определение № 7996 от днес, 30 юни 2015 г. с три на два гласа петчленен състав на Върховния административен съд (ВАС) остави в сила определение на тричленка, с което бе прието, че неправителствената организация НД „Екогласност” и гражданинът Петър Пенчев нямат правен интерес от обжалването на правителствено решение, с което се отменя част от Стратегията за управление на отработеното ядрено гориво и радиоактивните отпадъци до 2030 г. Съдиите Виолета Главинова и Донка Чакърова са мотивирали несъгласие с мнозинството, подписвайки с особено мнение.

Решението на Министерския съвет през юни 2014 г. за отмяна на приложение № 6 от документа бе мотивирано с нежелание да бъде изпълнено влязло в сила съдебно решение – през 2013 г. ВАС отмени положително решение за оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС) на бъдещото Национално хранилище за радиоактивни отпадъци (адм.дело № 14109/2014 г.). Съдът тогава аргументира, че стриктното спазване на законодателството изисква дълбоко, а не разгледаното в решението по ОВОС приповърхностно погребване на радиоактивните отпадъци (което е от значение и за живота и здравето на хората и бъдещите поколения – бел. авт.).

Тихомълком и в нарушение на закона – без да публикува проекта за отмяна на неудобното му приложение № 6 от Стратегията и без да го подложи на обществено обсъждане, правителството на Пламен Орешарски прокара решението си. Това бяха основанията, с които жалбоподателите оспориха правителственото решение. Нито едно от последвалите правителства – служебното на Георги Близнашки и настоящото на Бойко Борисов не промени това решение, нито промениха позициите си в заведеното съдебно дело.

Според Закона за безопасното използване на ядрената енергия, Министерският съвет приема тази стратегия, като задължително я публикува предварително и подлага на обществено обсъждане. Според Наредбата за безопасност при управление на радиоактивни отпадъци стратегията е задължителен за изпълнение документ. По делото се разбра безспорно, че никой не е и помислил нито да публикува проекта за отмяна на стратегията, нито да я обсъди; и то не само с обществеността, но например и с ресорният държавен орган в сферата на ядрената енергетика – Агенцията за ядрено регулиране (може би политиците са се обезпокоили, че обсъждането с професионалисти може да доведе до нежелани за тях резултати).

Тричленният състав на ВАС прекрати делото поради това, че смята стратегията за пожелателен документ, а не за нормативен акт. Определението за прекратяване бе обжалвано пред петчленен състав с мотивите, че стратегията е нормативен акт, задължителна е при управлението на радиоактивните отпадъци и затова приемането й изисква задължителен достъп до информация и обществено обсъждане. Поради това, че се поставя въпросът за приложение/ респ. нарушаване на три директиви на ЕС – за достъпа до екологична информация, за участието в обществено обсъждане на документи, свързани с околната среда и за отговорно и безопасно управление на радиоактивните отпадъци, е поискано съдът да отправи преюдициално запитване, както и да внесе делото за разглеждане в открито заседание.

С постановеното днес определение мнозинството от състава на ВАС потвърждава тълкуването на тричленния състав, че стратегията не е нормативен акт и отхвърля искането за преюдициално запитване. Съдиите Главинова и Чакърова противопоставят на мнозинството разбирането, че Стратегията, респективно решението за отмяна на нейни части, представлява подзаконов нормативен акт, издаден въз основа на законово делегация (за разлика от други стратегически документи с политически характер), който създава конкретни задължения за държавните органи в областта на управление на радиоактивните отпадъци за продължителен период от време, на тези задължения противостои правото на здравословна и благоприятна околна среда в съответствие с установените стандарти и нормативи, регламентирано в чл. 55 от Конституцията на Република България.

Изводите са в няколко насоки:

1. Оказва се, че няма законова сила, която да спре арогантността на българските правителства, които без предписаната от закона публичност и задължително обществено обсъждане си приемат и отменят важни за живота на хората, децата и внуците ни документи.

2. Някои магистрати са убедени, че засегнатите в тези случаи нямат право на защита от съда, и познанията им по право на Европейския съюз нямат нужда от опресняване чрез преюдициално запитване до Люксембург.

3. Има и магистрати, които смятат, че задължителните административни актове, които засягат съществено гарантирани с Конституцията права, подлежат на съдебен контрол и явно смятат, че независимият съд е призван да слага намордник на изпълнителната власт, когато погазва закона. Това е важно особено в случаите, когато изпълнителната власт цели неизпълнението на предходно съдебно решение.

4. Не за първи път се оказва, че няма процесуален способ при такова драматично разделение на мненията в решаващия състав въпросът да се отнесе до друга инстанция.

За пореден път става ясно и още нещо – както значението на съдебната власт за гарантирането на основните права на гражданите и възпирането на политическите власти, така и наличието на нейни достойни представители. Крайна наивност е проблемите пред обществото да се вменяват във вина на една от властите, а останалите да бъдат оневинявани.

А песента за липсата на правен интерес по въпроси, от които зависи животът и здравето на цялото население за следващите няколко хиляди години се пее не за пръв път. Особено когато става въпрос за сфера като ядрената енергетика, в която се въртят кал, пари и политика, се оказва, че гражданите не могат да обжалват дори решения за изграждане на ядрена централа /справка – делата относно решенията на изпълнителната власт, свързани с АЕЦ „Белене” през 2004 – 2007 г./. Все пак всичко това трябва да намери своя край – край, зададен от реперите на закона и високите изисквания към качествата на всички участници във властта – законодатели, изпълнители и съдии.

Единният орган за управление на природните богатства остава таен, реши състав на Върховния административен съд

19.06.2015

През седмицата правителството прие законопроект за превенция на корупцията по висшите етажи, с който дава заявка за по-голяма прозрачност на заемащите висши държавни дъжности. Успоредно с това с решение от 2 юни 2015 г. състав на Върховния административен съд потвърди, че имената на служителите, които влизат в състава на Единния орган за управление на подземните богатства към Министерството на икономиката и енергетиката /тогава – МИЕ/, представляват лични данни и българските граждани нямат право на достъп до тях. Точно преди година ПДИ алармира за идентичното решение на АССГ.

Със заявление от есента на 2013 г. гражданин е поискал от министерството изключително простичка информация – кои са лицата, влизащи в състава на споменатия орган за управление на подземните богатства и длъжностите, които заемат. За съществуването на такъв орган се разбира от интернет страницата на министерството. В никой закон или друг нормативен акт не е предвидено създаването на подобна институция.

Отговорът по заявлението е потресаващ – оказва се, че според МИЕ исканата информация представлява защитени лични данни. Отказът е оспорен пред съда с мотивирана жалба, в която се поддържа, че личните данни на лицата, заемащи публични длъжности, са с много по-занижена степен на защита от тези на частните лица /Решение на Конституционния съд № 4/26.03.2012 г. по конст.дело № 14/2011 г./, че не е допустимо да съществуват анонимни държавни органи и че е налице надделяващ обществен интерес с цел осигуряване на прозрачност на този орган /§ 1, т.6 от Допълнителната разпоредба на ЗДОИ/. Със същите аргументи е обжалвано и решението на Административния съд – София град.

С окончателно решение № 6453/2015 г. по адм.д.№ 9481/2014 г. на ВАС, пето отделение, в състав Диана Добрева – председател, Виолета Главинова – докладчик и Еманоил Митев доводите от касационната жалба са отхвърлени /използваме случая да представим съдиите, докато имаме достъп до информация за самоличността им/. В мотивите към решението се приема:

… В конкретния случай в съответствие с дадените в ЗДОИ дефиниции на обществена официална информация” и „обществена служебна информация” информацията свързана с имената и длъжностите на лицата, включени в Единния орган за управление на подземните богатства представлява служебна обществена информация по смисъла на чл. 11 от ЗДОИ, но предвид съдържанието на търсената информация, касаеща лични данни на тези лица, тя няма характеристиката на обществена информация, която да може да бъде предоставяна по реда и при условията на ЗДОИ. Правилни са и изводите на административния съд, че в разглеждания казус не е налице „обществен интерес“ от получаването на така формулираната информация, която Кендеров търси. Защитата на личните данни, нормативно уредена в специалния Закон за защита на личните данни преодолява правото на достъп до обществена информация ( чл. 2, ал. 4 от ЗДОИ).

Както виждаме, обратно на приетия принцип в правовата държава, гражданинът е публично известен, а държавният орган е анонимен и таен.

Случаят не е изолиран. С друго решение от октомври 2014 г. друг състав на същото отделение на ВАС прие, че имената на съдиите представляват защитени лични данни /Решение № 12000/2014 г. на ВАС/. Това решение бе подписано с особено мнение от съдията Соня Янкулова.

Разочарованието не би било толкова голямо, ако можехме да се примирим с констатацията, че живеем в маймунска държава и просто толкова си можем. Истината обаче е друга – в поредица от свои актове Върховният административен съд е доказал своя сериозен принос към утвърждаването на принципите на законност и на прозрачност на управлението. Според съдебната практика, не представляват защитени лични данни и поради надделяващ обществен интерес общественият достъп надделява, когато се иска следната информация за висши държавни служители:

-          имената /Решение № 240/2008 г. по а.д. № 6700/2007 г. на ВАС, пето отделение /,

-          брой, цел продължителност на служебни пътувания /Решение № 3101/2006 г. по а.д. № 8452/2005 г. на ВАС, пето отделение/,

-          образование и квалификация /Решение № 9486/2006 г. по а.д. № 3505/2006 г. на ВАС, петчленен състав/,

-          притежаван професионален трудов стаж /Решение № 8572/2012 г. по а.д. № 4051/2012 г. на ВАС, петчленен състав/,

-          в някои случаи – основно трудово възнаграждение /Решение № 1051/2015 г. по а.д. № 1270/2014 г. на ВАС, седмо отделение, Решение № 3872/2014 г. по а.д. № 6575/2013 на ВАС, седмо отделение/,

-          брой и цел на посещения в служебна институция /Решение № 8987/2014 г. по а.д. № 2078/2014 г. на ВАС, седмо отделение/.

както и когато се иска информация за следните лица във връзка с публична дейност:

-          членството в помощен орган на власт /Решение № 13502/2012 по а.д. № 8102/2011 г. на ВАС, пето отделение/,

-          декларации на експерти по ОВОС /Решение № 2910/2006 г. по а.д. № 10371/2005 г. на ВАС, Пето отделение/.

а също така относно магистратите е общодостъпна и не представлява лични данни следната информация :

-          подаръци /Решение № 10398/2013 г. по а.д. № 2551/2013 г. на ВАС, пето отделение, оставено в сила с Решение № 16380/2013 г. по а.д. № 13425/2013 г. на ВАС, петчленен с-в/,

-          атестации, брой постановени актове/Решение № 5400/2015 г. по а.д. № 9195/2014 г. на ВАС, пето отделение/,

-          забавени дела /Решение № 132/2014 г. по а.д. № 11045/2013 г. на ВАС, седмо отделение/,

-          имена на прокурорските помощници /Решение № 14701/2014 г. по а.д. № 6440/2014 г. на ВАС, пето отделение/.

В постановяването на част от тези сериозни и утвърждаващи демократични стандарти актове са участвали същите магистрати, които виждаме и в коментираното решение. Така например, състав на ВАС, в който участват двама от тримата съдии, през 2012 г. излага следните разсъждения по отношение на идентичен въпрос – имената на лица, участващи в даден орган:

Имената и заеманата длъжност не са свързани с неприкосновеността на личността и личния живот. Нещо повече – заеманата длъжноста е факт, който обикновено е поместен в електронната страница на всяко едно министерство, поради което е и обществено известен. При това, членството в орган, осъществяващ държавната политика, не може да се реализира чрез анонимното упражняване на властта.

Впрочем един поглед в интернет доказва нагледно тази констатация.

Точно затова е толкова огорчителен шамар за цялото общество демонстрираната за пореден път неспособност на върховните магистрати да се придържат към вече установените от самите тях стандарти. Това е и проблемът въобще с интегритета на елита на българското общество и държавна система – липсата на умение да се поддържа постигнатото и да се решава според едни и същи принципи, все едно дали жалбоподател е Пешо или Гошо.

Отделно от посочената практика, според Конституционния съд свободата на изразяване на мнение и правото на всеки да търси, получава и разпространява информация могат да се ограничават само по изключение, като политиците и държавните служители са длъжни да търпят критика в по-голяма степен от частните лица /Решение № 7 на Конституционния съд от 1996 г. по к.д. № 1 от 1996 г./. Защитата на личните им данни е „много по-занижена“ от тази на обикновените граждани /Решение № 4 на Конституционния съд от 2012 г. по к.д. № 14 от 2011 г./. Последното решение е преповторено в мотивите на редица актове на Върховния административен съд.

Съгласно чл.18, ал.1 от Конституцията подземните богатства са изключителна държавна собственост. Според чл.1, ал.2 от Конституцията цялата власт произтича от народа и се упражнява непосредствено и чрез органите, предвидени в Конституцията. В законодателството не е предвидено създаването на Единен орган за управление на подземните богатства. Такъв не се открива и в стотиците подзаконови актове, приети от Министерския съвет и министрите. Следователно няма данни този орган да е учреден от „органите, предвидени в Конституцията“. След като властта произтича изцяло от народа, а всеки гражданин е съставна част от народа, не става ясно какво е смутило магистратите от въпроса за самоличността на лицата, които влизат в състава на въпросния орган. Информация за съществуването му е публикувана на интернет страницата на министерството и толкова по-странно е какъв е този загадъчен, митичен и същевременно – анонимен орган. Според данни от същия официален сайт /вече изтрити от него/, само за една година въпросната институция е разгледала и взела решения, свързани с  стотици концесии и разрешения за проучване, т.е. може да се предположи, че става въпрос за огромен по размер финансов интерес.

Изглежда абсурдите у нас не престават, колкото и човек да си слага розови очила. В този случай съдебната и изпълнителната власт си стиснаха ръцете, за да скрият от гражданите информация, която им се дължи по Конституция и закон. Информация, която е елементарна и не би засегнала никакви защитени интереси, в това число „лични данни“. Така и не става ясно какво се крие, но нещо явно се крие – от гражданите, от тяхното мнение и техния избор. Каквото и да е то – нещо съществено или нещо несъществено, това не може и не бива да продължава така.

 

Съдът на ЕС обяви Директива 2006/24/ЕО за недействителна. Какво следва за националните законодателства?

09.04.2014

На 8 април Съдът на Европейския Съюз публикува свое решение, с което обяви, че Директива 2006/24/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2006 г. е невалидна. В решението си съдът посочва, че разпоредбите на Директива 2006/24/ЕО са в нарушение на правото на зачитане на личния живот и на основното право на защита на личните данни, регламентирани в чл. 7 и чл. 8 на Хартата на основните права на ЕС (Хартата).

Директива 2006/24/ЕО, или Директивата за запазване на данни, бе приета през 2006 година, в опит на страните членки да затегнат правилата за опазване на сигурността и обществения ред в общността, като отговор на терористичните атаки в Мадрид и Лондон през 2004 г. и 2005 г. Съгласно изискванията на Директивата операторите на електронни съобщения (телекомуникационните компании, интернет доставчици и др.) са задължени да запазват данните за тези съобщения до две години с цел възможното им използване при разследвания на тежки криминални престъпления.

Делото пред Съда на ЕС е образувано през 2012 година по две искания за преюдициални заключения от страна на Ирландския Върховен съд (High Court) – Дело C-293/12 и Австрийския Конституционен съд (Verfassungsgerichtshof) – Дело C-594/12.

Задължение на всички национални съдилища от страните членки на ЕС е да прилагат правилно и еднакво европейското законодателство в съответната държава. За да се избегне различно и противоречиво тълкуване на нормите на европейското право от страна на различните национални съдилища, е предвидена т.нар „процедура за преюдициално заключение”.  Ако при разглеждане на конкретен правен спор даден национален съд има съмнения относно тълкуването или валидността на определен закон на ЕС, преди да разгледа конкретния спор, той (националния съд) може да поиска становище от Съда на ЕС. Това становище се нарича „преюдициално заключение“.

И двете искания за преюдициални заключения се отнасят до валидността на Директива 2006/24/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2006 г. за запазване на данни, създадени или обработени, във връзка с предоставянето на обществено достъпни електронни съобщителни услуги или на обществени съобщителни мрежи и за изменение на Директива 2002/58/EО. В Ирландия, през 2012 година, организацията Digital Rights стартира съдебно производство срещу транспонирането на директивата в националното законодателство . През същата година, в Австрия над 11 130 активисти повдигат същия въпрос пред Австрийския Конституционен Съд. И двете национални съдилища подават искания за преюдициални заключения.

В своето решение от 8 април 2014 съдът на ЕС приема, че: Изискването за запазване на данните, посочени в член 5 (1) от Директива 2006/ 24, както и възможността компетентните национални органи, да получават достъп до тези данни , се отклоняват от принципите за защита на правото на неприкосновеност на личния живот , установени от Директиви 95/46 и 2002/58 по отношение на обработката на лични данни в сектора на електронните комуникации. И двете директиви гарантират поверителността и на комуникациите и на данните за трафик, както и задължението тези данни да бъдат изтрити или анонимизирани, когато те вече не са необходими за целите на предаване на самата комуникация. В пар.37 от решението си, съда констатира , че разпоредбите на Директива 2006/24 са в нарушение на членове 7 и 8 от Хартата, същото е посочено и в заключението на генералният адвокат по казуса. Фактът, че данните се съхраняват за дълъг период, и след това могат да бъдат използвани, без абонатът или потребителят да бъде информиран за това, създава у заинтересованите лица чувството , че техният личен живот е обект на постоянно наблюдение. Съда констатира още, че с приемането на Директива 2006/24, законодателят на ЕС е превишил границите, наложени от спазването на принципа на пропорционалност регламентирани в членове 7, 8 и 52 (1) от Хартата.

По тези и други изложени съображения Съдът на ЕС приема, че Директива 2006/24/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2006 г. за запазване на данни, създадени или обработени, във връзка с предоставянето на обществено достъпни електронни съобщителни услуги или на обществени съобщителни мрежи и за изменение на Директива 2002/58/EО е невалидна.

Следва да се отбележи, че обявяването на директивата за невалидна няма автоматичен ефект по отношение на съответните националните закони. Европейската Директива 2006/24/ЕО е транспонирана в българското законодателство основно в Закона за електронните съобщения (ЗЕС). За България, логичната стъпка от тук насетне е внимателен преглед на законовите разпоредби и тяхното съобразяване с изискванията на Хартата на основните права на ЕС, съответно подготвяне на ЗИД на ЗЕС, който да отрази отпадането на Директивата.

Решението на Съда на Европейския Съюз е постановено след сериозен обществен натиск. След приемането на самата Директива, по време на транспонирането в съответните национални закони, гражданските организации на различни държави изразяваха протеста си срещу възможността да се проследява трафика в мрежите.

Българският дебат по темата стартира още през 2008 година, когато МВР и Държавната агенция за информационни технологии и съобщения (ДАИТС). приеха съвместно Наредба № 40, с която задължиха интернет провайдърите и мобилните оператори да пазят 12 месеца определени данни за мобилните повиквания и разговори и електронните и интернет съобщения. В наредбата се твърдеше, че с нея се въвежда Директива 2006/24/ ЕО за задържането на данни. С жалба до Върховния административен съд (ВАС) Програма Достъп до Информация (ПДИ) постави въпроса за законността и конституционността на така приетата наредба. С Рeшение No13627 от 12/11/2008, петчленен състав на ВАС отмени чл. 5 от атакуваната наредба. В своето решение българският съд приема, че нормата на чл. 5 не поставя никакви ограничения по отношение данните, до които се разрешава достъпът чрез компютърен терминал, а изразът „за нуждите на оперативно-издирвателната дейност” е много общ и не дава гаранции за спазване на чл. 32, ал. 1 от Конституцията, че личният живот на гражданите е неприкосновен. Също така, не се поставят условия, препятстващи злоупотреба с възможността да се нарушават конституционно гарантирани права на гражданите. Не е предвидено препращане към специалните закони – НПК, Закон за специалните разузнавателни средства, Закон за защита на личните данни, в които са конкретизирани предпоставките за допускане достъп до определени данни, свързани с личния живот и личните данни на отделната личност.

През м. юни 2010 повече от 100 правозащитни организации от 23 европейски държави подписаха отворено писмо до Европейската Комисия, с искане за отмяна на задължението за съхраняване на трафични данни за всички потребители на електронни услуги в полза на една система за краткотрайно запазване и целенасочено събиране на данни. ПДИ подкрепи инициатива за отмяна на Директива 2006/24 ЕО относно запазването на трафични данни. Сред подписалите писмото бяха правозащитни организации, професионални сдружения на доставчици на електронни услуги, журналисти, юристи, лекари, синдикати.

Още по темата:

Заключение на генералния адвокат по делото, представено на 12 декември 2013 година:
http://curia.europa.eu/juris/document/document_print.jsf?doclang=BG&text=&pageIndex=0&part=1&mode=DOC&docid=145562&occ=first&dir=&cid=440003

Правозащитни организации относно заключението на генералния адвокат по делото:
http://www.vorratsdatenspeicherung.de/content/view/736/79/lang,en/

Съобщение на европейския надзорник за защита на личните данни:
https://secure.edps.europa.eu/EDPSWEB/webdav/site/mySite/shared/Documents/EDPS/PressNews/Press/2014/14-04-08_Press_statement_DRD_EN.pdf

Публикации на ПДИ:
http://www.aip-bg.org/publicdebate/Не_на_директния_достъп_на_МВР_до_трафични_данни/208238/

Отворено писмо на правозащитните организации до Европейската Комисия :
http://www.vorratsdatenspeicherung.de/content/view/363/158/lang,en/

Преразглеждането на решението на ВСС за ограничена публичност на декларациите за конфликт на интереси е стъпка напред

13.09.2013

Интернет медията „Правен свят“ съобщи, че на заседанието на 12 септември 2013 г. седем от членовете на Висшия съдебен съвет /ВСС/ – представляващият го Соня Найденова, Магдалена Лазарова, Ясен Тодоров, Даниела Костова, Димитър Узунов, Милка Итова и Галя Георгиева са внесли предложение за преразглеждане на решението от месец април за ограничаване публичността на декларациите на магистратите за конфликт на интереси. Изданието посочва, че на заседанието се е поставил и въпросът за делото (административно дело № 11948/2013 г.) образувано във Върховния административен съд срещу решението на ВСС за „сваляне“ на декларациите по жалба на трите авторитетни неправителствени организации, работещи в областта на съдебната реформа – Фондация „Програма Достъп до информация“, Център на НПО – Разград и Български институт за правни инициативи. Според някои членове на съвета би следвало да се обсъдят и доводите в жалбата на трите НПО, където се коментира осигуряването на публичност и прозрачност като необходимо условие за предотвратяване на конфликта на интереси и корупционните практики. (още…)

Наградите, раздавани от МВР, са обществена информация, дори ако се отнасят до главния прокурор

10.07.2013

С решение от 10 юли 2013 г. състав на Върховния административен съд /ВАС/, пето отделение, отмени отказ на министъра на вътрешните работи /ексминистъра Цветан Цветанов/ и задължи институцията да предостави достъп до исканата информация. Делото бе образувано по жалба на Българския институт за правни инициативи /БИПИ/ и подкрепено от Програма Достъп до информация.
През есента от БИПИ подадоха заявление до МВР с въпросите: награждаван ли е по реда на чл.216 ЗМВР – Сотир Стефанов Цацаров, в качеството му на административен ръководител – председател на Окръжен съд – Пловдив, за оказване на съдействие и конкретна помощ на МВР и ако е награждаван, какви са били мотивите за това, вида на наградата , кога и за какви заслуги. Общественият интерес към тази информация бе свързан с изслушването на кандидати за длъжността „главен прокурор” и изискуемата и декларирана тогава в тази връзка прозрачност. С писмо, изх. № І-997/16.01.2012 г. министърът отказа искания достъп с мотива, че информацията представлява защитени лични данни.

(още…)

София без ядрен реактор след окончателно решение на Върховния административен съд

09.07.2013

С решение от 9 юли 2013 г. петчленен състав на Върховния административен съд /ВАС/ отмени положителния ОВОС /оценка на въздействието върху околната среда/ за преустройство на ядрения реактор на територията на столичния квартал Младост. Спред съда, решението на екологичното министерство за одобряване на ОВОС противоречи на закона.

Делото бе заведено от Национално движение „Екогласност“, представлявано от заместник-председателя Петър Пенчев, още през 2010 г. Тричленен и петчленен състав на ВАС обявиха жалбата за недопустима, но седемчленен състав постанови отмяна на определението на петчленката и върна делото за ново произнасяне по допустимостта / решение № 13304/18.10.2011 г. по а.д. № 9703/2011 г./. С ново определение № 2228/ 15.02.2012 г. по а.д. № 13489/2011 г. петима върховни магистрати приеха жалбата за допустима с мотивите, че според Конвенцията за достъп до информация, участие на обществеността в процеса на вземането на решения и достъпа до правосъдие по въпроси на околната среда /Орхуска конвенция/ дори всяко физическо лице има право на жалба и притежава качеството „заинтересована общественост“, „тъй като тъй като е ноторно, че реализирането на инвестиционното предложение, касаещо преустройство и преоборудване на ядрен реактор (без значение от неговия производствен потенциал), е свързано с рискове, които могат да имат значително въздействие върху околната среда“. (още…)

Бонусите в Министерството на финансите не са защитени лични данни, а обществена информация

05.07.2013

С решение от 3 юли 2013 г. Административният съд-София град /АССГ/ отмени отказ на директора на дирекция „Човешки ресурси и административно обслужване” в Министерството на финансите /МФ/ да предостави информация на журналист. В началото на януари т.г. Марта Младенова от „Дарик радио” поиска информация за допълнителните възнаграждения на служителите от МФ и второстепенните разпоредители – Агенция „Митници”, Национална агенция за приходите, Агенция за държавната финансова инспекция, ИА „Одит на средствата от ЕС” и Държавната комисия по хазарта. Достъпът е отказан с позоваване на защитата на личните данни.
В решението си АССГ посочва, че Европейският съд по правата на човека още през 1986 г. е приел по делото Лингенс срещу Австрия, че за разлика от частното лице, публичната фигура „неизбежно и съзнателно се излага на близко наблюдение на всяка нейна дума и действие, както от журналистите, така и от цялото общество”. Също така в решение № 4/ 26.03.2012 г. Конституционният съд на РБ сочи, че защитата на личните данни на лицата, заемащи публични длъжности, е много по-занижена в сравнение с останалите граждани. Предоставянето на информацията, според АССГ, е от надделяващ обществен интерес във време на финансова и икономическа криза и при направените противоречиви изявления на министър-председателя и министъра на финансите по този въпрос. Още повече това е валидно при предизвикания в обществото сериозен дебат и съществуващото съмнение относно действителното положение.
Решението на съда е етап в поредицата актове, с които се приема,че по отношение на държавни служители общественият интерес от разкриване на информацията надделява над защитата на личните им данни. С аналогични мотиви, през месец май т.г. Върховният административен съд отмени отказ на МФ да предостави декларациите, с които независимите народни представители в 41-то Народно събрание пренасочват бюджетната субсидия към избрани от тях партии /решение № 6681 от 16 май 2013 г./. Отново е цитирано решение № 4 на Конституционния съд от 2012 г., което бе подписано с единодушие от 11-те конституционни съдии и възприема голяма част от аргументите, изложени в адресираното до съда становище на ПДИ.
Решението на АССГ подлежи на обжалване пред Върховния административен съд.