Архив за категорията 'Съдебни дела'

Съдът отмени отказа да се предостави стенограмата за КТБ от 14 юли 2014

07.06.2017

С решение от 5 юни 2017 г. по адм.дело № 1781/2017 г. Административен съд – София град (АССГ) отмени отказа да се предостави достъп до втората стенограма за консултациите по казуса КТБ, проведени при президента на 14 юли 2014 г. Делото бе заведено от журналиста от Би Ай Ти Илия Вълков и се води с подкрепата на ПДИ.
Решението бе оповестено, след като преди по-малко от месец АССГ отмени по жалба на Биволъ отказ на главния секретар на президента да предостави първата стенограма от консултациите, проведени на 29 юни 2014 г. (адм. дело № 1178/2017 г.)
Проведените при президента през 2014 г. обсъждания с участието на президента, лидери на партии, народни представители, министри и членове на УС на БНБ са от малкото недостъпни до ден днешен данни относно фалиралата преди 3 години четвърта по големина в страната търговска банка. Публикуваната до момента информация по казуса е в огромен обем и обхваща анализи, 25 постановления на прокуратурата за привличане на обвиняеми, публични регистри на кредитополучатели и вложители, книга, разследващ сайт и десетки статии и позиции в медиите. Остава обаче неизвестно как политическите лица са стигнали до изводите и решенията относно банката, които запазиха стабилността на банковата и финансовата система. Същевременно многото ощетени и цялото общество очакват да видят ще се изнесе ли цялата истина по случая, ще понесе ли някой отговорност за противоправни действия и бездействия, ще се гарантира ли в бъдеще сигурността на сектора.
Въпреки че и двете стенограми съдържат обсъждания на политиците по казуса КТБ, първата от тях бе отказана от президентството като професионална тайна по Закона за кредитните институции, а втората – като държавна тайна. Преди месец съдът прие, че отказът да се предостави документът от 29 юни 2014 г. е незаконосъобразен, тъй като не става въпрос за информация, придобита за целите на банковия надзор или във връзка с него, а само такава информация представлява професионална тайна по смисъла на закона и обхватът й не може да се тълкува разширително. На срещата всъщност са обсъдени опитите за дестабилизиране на банковата система и необходимите мерки за гарантиране на банковата стабилност в страната. Отделно, според съда, стои въпросът, ако е имало обстоятелства, които да се считат за професионална тайна, те продължават ли да са такава след огласяването им на тази среща.
В новото решение съд приема, че президентството незаконосъобразно се е позовало на класифициране на информацията като държавна тайна, за да откаже достъп. Безспорно информацията е свързана с обществения живот – касае се за обсъжданията и решенията по повод възникналата банкова криза – въпрос с особено голяма обществена значимост. Според съда наистина към юли 2014 г. оповестяването на тази информация би довело до повишаване на напрежението в обществото с непредсказуеми последици. Всички събития обаче са с давност от около 3 години и данните, изнесени пред участниците в консултацията от 14 юли 2014 г., отнасящи се до финансовата стабилност на държавата и националната сигурност, са изгубили своята актуалност. Съдът отбелязва, че в отказа не са изложени мотиви какво е наложило класифицирането на информацията. Отказът на достъп в тези случаи не може да се постановява „по презумпция“. Законът не освобождава институциите, а напротив – задължава ги да изложат мотиви от фактическа страна и при основанието за отказ, свързано с твърдение за наличие на класифицирана информация.
От друга страна, от доказателствата става ясно, че при всяко положение не цялата стенограма съдържа информация, която може да бъде определена като „държавна тайна“. Така например, не може да бъдат такава тайна мненията и становищата на присъстващите на срещата. Не е извършена и преценка за предоставяне най-малкото на частичен достъп до стенограмата. Публикуваното през 2014 г. изявление на президента Плевнелиев пък не може да се приеме за предоставен частичен достъп, тъй като в него липсва конкретика и не се съдържа възпроизвеждане на позициите на представителите на изпълнителната власт и парламентарно представените партии, нито предложенията за решаване на проблема. Същевременно, предвид значителния период от време, изтекъл до момента, информацията не може да се защити с ограничението, приложимо за мненията, препоръките и становищата, което позволява чл.13, ал.2, т.1 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ). Това е така, тъй като това ограничение може да се прилага само за срок от две години.
Решението на административния съд съответства на конституционната основа и стандартите на Европейската конвенция за правата на човека, според които правото на информация е принципът, а неговото ограничение е изключение (вж. Решение № 7 от 4 юни 1996 г. на Конституционния съд по конст. дело № 1/1996 г.). Според тези принципни положения, правото на информация може да се ограничава само с цел защита на конкуриращо право или правнозащитен интерес, и то когато от неговото удовлетворяване би произтекла вреда. Дори да произтича вреда от предоставянето на обществена информация, тя пак трябва да се предостави, ако вредата от запазването й в тайна е по-голяма.
Според Конституционния съд и Европейския съд по правата на човека, „правото на информация се отнася не само до „информация“ или „идеи“, които намират благоприятен прием или не се считат за обидни или са приемани с безразличие, но също така и за тези, които обиждат, шокират или смущават държавата или която и да е друга част от населението“, тъй като „такива са изискванията на плурализма, толерантността и търпимостта, без които едно „демократично общество“ не би могло да се нарече такова.„ В този дух трябва да намерят отговор и останалите въпроси около публичността на стенограмите, които бяха повдигнати в рамките на обществения дебат, но не са сочени като основание за отказ от администрацията на президента Радев. Сред тях съмнителна е легитимността на запазването на вечна конфиденциалност на обсъжданията при президента. Наистина, участниците в такива срещи трябва да могат свободно да изразяват мненията и становищата си, за да може те да са полезни за обществото, което обосновава обществен интерес от запазване в тайна за определен срок. От друга страна, според стандарта на Конституцията и Европейската конвенция за правата на човека политиците са длъжни да търпят засилен обществен интерес и критика от обществото, тъй като съзнателно и неизбежно са се подложили на близко наблюдение от гражданите и медиите. По тези причини защитата на информацията, която трябва да се прилага винаги стриктно, при стеснително, а не разширително тълкуване, е законодателно ограничена с максимален срок от две години. Що се отнася до държавната тайна, тази защита от публичност също следва да се предприема само по изключение и само за защита на сведения, а не на мнения. Не бива да се забравя също, че доверието на гражданите в институциите е гръбнакът на демокрацията и е също средство, в редица случаи по-ефективно от тайната, за защита на националната сигурност и стабилността. Това доверие неизменно върви ръка за ръка с прозрачност и отчетност на управлението пред обществото. Тези са стъпките, които следва да отчете сега държавният глава – носител на най-високата по степен на легитимност власт в държавата, изпълнявайки стриктно и в духа на Конституцията съдебните решения, и да разкрие стенограмите.

ВАС: само граждани с правилно написано име имат право на достъп до съд

11.11.2016

С Решение № 11784 от 03.11.2016 г. по адм. дело № 7188/2016, състав на пето отделение на Върховния административен съд (ВАС), прие, че жалбоподателите с неправилно написано име нямат право на съдебна защита срещу откази на достъп до обществена информация. В резултат обезсили постановеното от Административен съд – Бургас решение в полза на заявител журналист, на когото е отказана информация от областната дирекция на МВР. Мотивите на ВАС са следните:

„От приложените по делото пред първата инстанция на л.28-30 доказателства се установява, че в Национален автоматизиран информационен фонд „Национален регистър на българските лични документи” не фигурира физическо лице с посочените в заявлението имена, т.е. липсва субект на правото.” В действителност се проблемът е в една буква от едното име на жалбоподателя.

За пълнота трябва да поясним, че съдът не се е изкушил да поиска от жалбоподателя да изясни въпроса с името си, както впрочем го задължава чл.158, ал.1 от Административнопроцесуалния кодекс.

Според международните стандарти, всеки има равно право на достъп до обществена информация. Според приетата и открита за подписване през 2009 г. Конвенция за достъпа до официални документи, държавите могат да допускат разглеждане дори на анонимни заявления за достъп до информация. Държавните институции от друга страна не могат да изискват от заявителите да посочат причините за подаване на заявление, според най-старите стандарти на Съвета на Европа (1981). Нещо повече, според измененията в Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) в сила от януари 2016 г., при три подадени заявления институциите ще трябва да публикуват информацията, т.е. да я направят достъпна за неограничен кръг хора (чл.15, ал.1, т.16 от ЗДОИ).

Очевидно тълкуването на ВАС не е в крак с тези разбирания. При цялото уважение към ролята и постиженията на този съд за утвърждаване на законността на решенията и действията на органите на държавна власт, трябва да отбележим, че използването на подобен формалистичен подход, за да се отреже пътят за съдебен контрол, е крайно разочароващо.

В учебниците по римско право се сочи един куриозен пример за сковано придържане към кухи формули в класическия римски процес, при което иск е могло да бъде отхвърлен, тъй като погрешно ищецът е посочил, че претендира право върху „лозови пръчки”  вместо върху предписаните във формулата “дървета”. Две хилядолетия по-късно имахме известни основания да предполагаме, че концепцията за правото е малко по-различна.

Оказва се обаче, че административното правосъдие в България действа както в зората на цивилизацията, противопоставяйки правния формализъм на реалната защита на правата. Оказва се възможно гражданин да бъде лишен от съдебна защита на основно човешко право (което е в основата на упражняването на всички останали основни човешки права, според Парламентарната асамблея на ООН) поради разлика в една от буквите на едно от имената му.

Изводите са в няколко посоки:

  1. Внимавайте как пишете името си, защото грешка в една буква (какъвто именно е случаят) може да доведе до липса на достъп до съд. Днес казусът е за достъп до информация, утре ще е по повод арест, полицейско насилие, право на живот и други.
  2. Не е важно кои сте вие, а какво пише за вас в информационните масиви на родната полиция, дори тя да е ответникът  по делото. Това е неотменима част от тълкуването на залегналото в началото на Конституцията положение, че върховен принцип са правата на личността.
  3. Все повече човешките решения се основават на техниката, в редица случаи без достатъчно гаранции за защита на правата в случай на грешка.
  4. Върховният административен съд показва известно отстъпление от практиката си от 2005 г., когато прие, че заявителят не следва да доказва кой е, щом по Конституция всеки има право на достъп до информация (Определение № 3335/2005 г. на ВАС и други). Особено забележително е предпочитанието да се обезсили решението в полза на заявителя, вместо да му се поиска уточнение за името, както е изисквал законът.

Съдът в Страсбург призна окончателно правото на достъп до информация

08.11.2016

На 8-ми ноември 2016 г. Голямата камара на Европейския съд по правата на човека окончателно призна правото на достъп до информация по Европейската конвенция за правата на човека. Тя  постанови решение, с което прие, че разпоредбата на чл. 10 от Конвенцията включва право на достъп до информация от държавни институции. Осъдителното решение срещу Унгария е прието с мнозинство от 15:2 гласа, а по делото бяха допуснати да представят становища като „приятели на съда” неправителствените организации: Артикъл 19, Кампания за свобода на информацията, Инициатива за медийна защита (базирани в Лондон), Програма достъп до информация (България), Унгарски център за граждански свободи (Унгария) и Fair Trials International. Делото се води от Унгарския хелзинкски комитет по повод отказана от полицейски звена информация за имената и ангажираността на адвокатите, предоставящи безплатна правна помощ по конкретни дела.  Според унгарските институции и съдилища информацията представлявала лични данни и не подлежи на предоставяне.

Съдът в Страсбург отхвърли възражението на Унгарското правителство, подкрепено от правителството на Великобритания, че Конвенцията не предвижда право на достъп до информация. Голямата камара признава принципа за правна стабилност, но отбелязва настъпилата еволюция в полза на международното признание на правото на достъп до информация (§ 151 от решението) и неразривната връзка между правото на „обществените стражи” (медиите и неправителствените организации) на достъп до информация и правото им да разпространяват тази информация сред широката общественост (§ 152).  Отбелязва, че е приета Конвенция за достъпа до официални документи (2008) и закони за достъп до информация в 31 изследвани европейски държави. Целта на Европейската конвенция за правата на човека е да гарантира ефективно, а не илюзорно основните човешки права (§ 155).

Следователно отказът на държавна институция да предостави информация от значение за правото на свободно изразяване или правото на всеки да получава и разпространява информация е в обхвата на Конвенцията (§ 156).

В тази голяма победа, засягаща близо милиард граждани на 47-те държави на Съвета на Европа, има и скромен принос от наша страна, който стана възможен благодарение на упоритото отстояване на правото на информация в България от журналисти, неправителствени организации и граждани и 20-годишната работа на ПДИ по техните случаи.

 

„Ти мериш – аз тегля“, или как е разпределена натовареността във Върховния административен съд

28.03.2016

Не е тайна, че в последно време някои дела на Върховния административен съд (ВАС) се насрочват за след повече от година. Интересен е обаче въпросът, дали това е резултат от голяма натовареност на целия съд, или нещата са по-сложни и показват, че едни магистрати в съда са много по-натоварени от други.

Любопитно е да се хвърли един поглед на насрочването на делата според реда на постъпването на жалбите. Прави впечатление, че адм. дело № 3380/2016 г. е насрочено за 31-ви май 2016 г. Същевременно адм.дело № 3415/2016 г. е насрочено пак за месец май (10-ти), но … 2017 г.! Каква ли може да е причината дела, които са разделени само от 34 жалби между тях, да бъдат насрочени през година.

Нека да видим – и двете дела са образувани по жалба на гражданин, а не на институция. Следователно няма причина да предполагаме, че било жалбите на институциите, било тези на гражданите са фаворизирани и се ползват с предимство при насрочване.

Прави впечатление обаче, че първата жалба е разпределена на Второ отделение, а втората – на Пето. Тези отделения се различават по предмета на делата, с които се занимават. В предмета на Второ отделение влиза строителната тематика по Закона за устройство на територията, вкл. устройствените планове, някои от които са необжалваеми /например общите устройствени планове/, свързаната с кадастъра и някои други. В обхвата на дейността на Пето отделение влиза достъпът до обществена информация, защитата на личните данни, защитата от дискриминация, държавните служители, ядрената енергетика, екологията, юридическите лица с нестопанска цел, ветеринарната медицина, физическото възпитание и спорта, лова и дивеча, хазарта, водите и горите, пчеларството, защитата на животните и др.

Дори на пръв поглед изглежда, че едното отделение обхваща много повече материя от другото. По-същественото обаче е не премерването „на око”, а обективният факт, че в едното делото се насочва за след два месеца, а в другото – за след година и два месеца.

Според отбелязаната в интернет страницата на ВАС информация във Второ отделение работят председател и 12 други съдии, а в Пето отделение – председател и 9 други съдии. Следователно излиза,че 13 съдии разглеждат дела с относително сходна материя по няколко закона с относително общ предмет, а 10 съдии се занимават с разнообразни дела по много закони с различна материя.

Възниква въпросът дали посоченият проблем занимава освен страните по делата още и ръководството на съда. Бързото правосъдие не може да бъде самоцел, ако е за сметка на качеството, но е странно, когато в един и същи съд еднакви по опит и степен съдии са натоварени в толкова различна степен, че разликата в насрочването на дела по заведени по едно и също време жалби е една година. Отделен е въпросът, че работата по сходна материя улеснява решаването на сходни дела в сравнение с работата по различни материи, по които съответно има различни закони и практика.

Би следвало ръководството на съда да се заеме с питомното, вместо да гони дивото или иначе казано – да запретне ръкави и се захване с изравняването на натовареността на отделенията и съответно – на съдиите в тях и по този начин – с възвръщане на равенството на гражданите пред закона и съда, вместо да мечтае без видима причина и полза за революционно преустройване на съда и разделяне на съдиите в две касти.

Бележка: Абстрахираме се от въпроса, че делото по ЗДОИ е за достъп до секретните мотиви на присъда, с която е оправдан бивш министър, а другото – за премахване на незаконна жилищна постройка, т.е. от очевидния ефект, че исканата информация няма да бъде общодостъпна още поне година, а опасността едно семейство да остане без дом е приближена във времето.

Съдът отмени правителствени постановления за финансиране на общините с близо 300 млн. лв.

25.11.2015

Нарушени са законовите изисквания за прозрачност и обществено обсъждане на постановленията преди приемането им, както и изискванията за прозрачност при разпределението на публичните средства

С решение от 4 ноември 2015 г. състав на Върховния административен съд (ВАС), пето отделение отмени две постановления на Министерския съвет (ПМС), с които в началото на 2014 г. кабинетът „Орешарски“ разпредели средства по Публична инвестиционна програма „Растеж и устойчиво развитие на регионите“. Магистратите намират редица закононарушения в правителствените актове, с които за общините бяха разпределени през февруари миналата година близо 290 милиона лева, като съществено значение е отдадено на липсата на прозрачност.[1]

На 28 февруари 2014 г. три общини – Козлодуй, Бяла Слатина и Оряхово, намиращи се в област Враца, оспориха законността на ПМС № 4/2014 г., прието през януари м.г. и разпоредби от ПМС № 19/2014 г., прието през февруари м.г. С първото от тях бяха приети ред, условия и критерии за прозрачно разходване на средства по програмата „Растеж и устойчиво развитие на регионите”, а с второто е публикуван списък на одобрените проекти. Трите общини, както и много други общини в България, са ощетени, като не получиха нито лев от така разпределените пари на данъкоплатеца. Делото бе заведено и отстоявано от общините с помощта на „Програма достъп до информация“. (още…)

Съдът върна казуса с общия устройствен план на Варна за ново разглеждане

17.07.2015

С решение № 8804 от 17 юли 2015 г. седемчленен състав на Върховния административен съд /ВАС/ отмени решение на петчленен състав, с което бе прието за законосъобразно становището за одобряване на екологичната оценка на общия устройствен план /ЕО на ОУП/ на Варна. Молбата за отмяна бе подадена от Сдружението за оптимизиране на правосъдието и администрацията /СОПА/ и Юлиян Чолаков с помощта на Програма достъп до информация.

Делото е част от голямата битка на граждани и НПО от Варна за законност и ограничаване на административния произвол за частни цели в казуса, известен като „Алея Първа” [от Морската градина].

Становището на министъра на околната среда и водите по ЕО на ОУП на Варна бе издадено през есента на 2011 г. С одобрения нов общ устройствен план по същество бе направен опит да бъде осигурена реализацията на съмнителната сделка, при която част от Морската градина бе продадена на „Холдинг Варна”, представляващ част от известна и влиятелна трибуквена групировка.

Според жалбоподателите – сдружения и граждани, наред с други нарушения е нарушено правото на обществеността на предварителен достъп до информацията, свързана с екологичната оценка, и правото на участие на обществеността в обсъждането й. Тези права са прогласени от подписаната и ратифицирана от България „Орхуска конвенция”, както и от Закона за опазване на околната среда и са основани на чл.55 от Конституцията, гарантиращ правото на всеки на здравословна околна среда.

Доводите на жалбоподателите бяха отхвърлени с решения на тричленен и петчленен състав на ВАС през 2014 г. Според мотивите в тях, доводите на жалбоподателите, че информацията /проект на доклада за екологична оценка с приложения/ не е била на разположение един месец предварително и не е било ясно къде може да се чете, не са основателни поради това, че за обществените обсъждания били съставени протоколи. Без обсъждане от съставите е останала заповедта на кмета /Кирил Йорданов, подал оставка след протести на граждани през 2013 г./ от 20 август 2009 г., в която ясно се вижда, че документите не са публикувани, нито е определен срок и място за четенето им, в нарушение на нормативните изисквания.  Отхвърлени са и доводите, че министърът не може да подмени без каквато и да е експертиза 90% от предвидените в ЕО мерки за наблюдение и контрол, както и че докладът по ЕО е съществено допълнен през 2011 г., без да бъде допълнително оповестен и обсъден със заинтересованата общественост.

Изключването на няколко от жалбоподателите от процедурите пред петчленния състав е основанието за отмяната на решението му /чл.239, т.5 от Административнопроцесуалния кодекс/. Седемчленният състав приема: „Това е съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е отменително основание по смисъла на чл.239, т.5, предложение първо от АПК”. Без отговор е оставил петчленният състав и възражението на процесуалния представител на изключените лица за нередовното им призоваване.

Делото се връща за ново произнасяне по трите касационни жалби от петчленен състав за произнасяне по същество.

 

С три на два гласа Върховният административен съд не допусна жалба срещу непрозрачната отмяна на приложение към стратегията за радиоактивни отпадъци

30.06.2015

С определение № 7996 от днес, 30 юни 2015 г. с три на два гласа петчленен състав на Върховния административен съд (ВАС) остави в сила определение на тричленка, с което бе прието, че неправителствената организация НД „Екогласност” и гражданинът Петър Пенчев нямат правен интерес от обжалването на правителствено решение, с което се отменя част от Стратегията за управление на отработеното ядрено гориво и радиоактивните отпадъци до 2030 г. Съдиите Виолета Главинова и Донка Чакърова са мотивирали несъгласие с мнозинството, подписвайки с особено мнение.

Решението на Министерския съвет през юни 2014 г. за отмяна на приложение № 6 от документа бе мотивирано с нежелание да бъде изпълнено влязло в сила съдебно решение – през 2013 г. ВАС отмени положително решение за оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС) на бъдещото Национално хранилище за радиоактивни отпадъци (адм.дело № 14109/2014 г.). Съдът тогава аргументира, че стриктното спазване на законодателството изисква дълбоко, а не разгледаното в решението по ОВОС приповърхностно погребване на радиоактивните отпадъци (което е от значение и за живота и здравето на хората и бъдещите поколения – бел. авт.).

Тихомълком и в нарушение на закона – без да публикува проекта за отмяна на неудобното му приложение № 6 от Стратегията и без да го подложи на обществено обсъждане, правителството на Пламен Орешарски прокара решението си. Това бяха основанията, с които жалбоподателите оспориха правителственото решение. Нито едно от последвалите правителства – служебното на Георги Близнашки и настоящото на Бойко Борисов не промени това решение, нито промениха позициите си в заведеното съдебно дело.

Според Закона за безопасното използване на ядрената енергия, Министерският съвет приема тази стратегия, като задължително я публикува предварително и подлага на обществено обсъждане. Според Наредбата за безопасност при управление на радиоактивни отпадъци стратегията е задължителен за изпълнение документ. По делото се разбра безспорно, че никой не е и помислил нито да публикува проекта за отмяна на стратегията, нито да я обсъди; и то не само с обществеността, но например и с ресорният държавен орган в сферата на ядрената енергетика – Агенцията за ядрено регулиране (може би политиците са се обезпокоили, че обсъждането с професионалисти може да доведе до нежелани за тях резултати).

Тричленният състав на ВАС прекрати делото поради това, че смята стратегията за пожелателен документ, а не за нормативен акт. Определението за прекратяване бе обжалвано пред петчленен състав с мотивите, че стратегията е нормативен акт, задължителна е при управлението на радиоактивните отпадъци и затова приемането й изисква задължителен достъп до информация и обществено обсъждане. Поради това, че се поставя въпросът за приложение/ респ. нарушаване на три директиви на ЕС – за достъпа до екологична информация, за участието в обществено обсъждане на документи, свързани с околната среда и за отговорно и безопасно управление на радиоактивните отпадъци, е поискано съдът да отправи преюдициално запитване, както и да внесе делото за разглеждане в открито заседание.

С постановеното днес определение мнозинството от състава на ВАС потвърждава тълкуването на тричленния състав, че стратегията не е нормативен акт и отхвърля искането за преюдициално запитване. Съдиите Главинова и Чакърова противопоставят на мнозинството разбирането, че Стратегията, респективно решението за отмяна на нейни части, представлява подзаконов нормативен акт, издаден въз основа на законово делегация (за разлика от други стратегически документи с политически характер), който създава конкретни задължения за държавните органи в областта на управление на радиоактивните отпадъци за продължителен период от време, на тези задължения противостои правото на здравословна и благоприятна околна среда в съответствие с установените стандарти и нормативи, регламентирано в чл. 55 от Конституцията на Република България.

Изводите са в няколко насоки:

1. Оказва се, че няма законова сила, която да спре арогантността на българските правителства, които без предписаната от закона публичност и задължително обществено обсъждане си приемат и отменят важни за живота на хората, децата и внуците ни документи.

2. Някои магистрати са убедени, че засегнатите в тези случаи нямат право на защита от съда, и познанията им по право на Европейския съюз нямат нужда от опресняване чрез преюдициално запитване до Люксембург.

3. Има и магистрати, които смятат, че задължителните административни актове, които засягат съществено гарантирани с Конституцията права, подлежат на съдебен контрол и явно смятат, че независимият съд е призван да слага намордник на изпълнителната власт, когато погазва закона. Това е важно особено в случаите, когато изпълнителната власт цели неизпълнението на предходно съдебно решение.

4. Не за първи път се оказва, че няма процесуален способ при такова драматично разделение на мненията в решаващия състав въпросът да се отнесе до друга инстанция.

За пореден път става ясно и още нещо – както значението на съдебната власт за гарантирането на основните права на гражданите и възпирането на политическите власти, така и наличието на нейни достойни представители. Крайна наивност е проблемите пред обществото да се вменяват във вина на една от властите, а останалите да бъдат оневинявани.

А песента за липсата на правен интерес по въпроси, от които зависи животът и здравето на цялото население за следващите няколко хиляди години се пее не за пръв път. Особено когато става въпрос за сфера като ядрената енергетика, в която се въртят кал, пари и политика, се оказва, че гражданите не могат да обжалват дори решения за изграждане на ядрена централа /справка – делата относно решенията на изпълнителната власт, свързани с АЕЦ „Белене” през 2004 – 2007 г./. Все пак всичко това трябва да намери своя край – край, зададен от реперите на закона и високите изисквания към качествата на всички участници във властта – законодатели, изпълнители и съдии.