Архив за категорията 'Събития'

ДОСТЪПЪТ ДО ИНФОРМАЦИЯ – В ЦЕНТЪРА НА ДНЕВЕН РЕД ЗА РАЗВИТИЕ СЛЕД 2015 ГОДИНА

13.12.2013

 

От 9 до 13 декември 2013 г. се провежда Шестата сесия на Откритата работна група за целите на устойчивото развитие на ООН.

Едно от съпътстващите събития, организирано от Международната федерация на библиотечните асоциации и институции (IFLA) е озаглавено Достъп до информация: ключов стълб в програмата за развитие след 2015.  Участниците – Article 19, CIVICUS, BeyondAccess и DevelopmentInitiatives – излизат със съвместна позиция  за това защо и как правото на информация и други свързани теми да се включат в Дневния рред за развитие след 2015 година.  

Достъпът до информация е важен за всички, включително за живеещите в бедност. Той им дава възможност:

  • да упражняват своите политически и социално-икономически права
  • да бъдат икономически активни
  • да придобиват нови умения
  • да държат под отчет своите правителства

Достъпът до информация е предпоставка за разработването на програми за развитие във всички сектори и на всички нива. За да се гарантира успехът на Дневния ред за развитие след 2015, процесът трябва да се фокусира върху гарантиране на това, че правителства, гражданско общество, общности и отделни лица имат право на основна информация, необходима да се разрешават проблеми и да се взимат по-добри решения и право на ефективен достъп до тази информация.

В какво вярваме:

Достъпът до информация трябва да бъде централен в дневния ред за развитие след 2015

  • Правителства, частен сектор, гражданско общество и глобални институции трябва да  поемат международен ангажимент и да гарантират, че всеки има достъп до, разбира и може да използва и споделя информацията, която е необходима за подпомагане на устойчивото развитие.
  • Достъпът до информация е признат от Експертния съвет на ООН по дневния ред за развитие след 2015, от генералния секрета на ООН и много други участници като основен компонент на Целите за устойчиво развитие. Това признание трябва да се включи в дневния ред за развитие след 2015. 

Ясен фокус върху правото на информация ще доведе до промяна. Това ще:

  • Допринесе за развитие чрез участие, даване на възможност на всички хора да упражняват своите права и да ги  отнесат до своите собствени предизвикателства за развитие
  • Направи всички правителства, независимо от нивото им на икономическо развитие, по-отчетни за ангажиментите, поети по време на срещи като част от Дневен ред за развитие след 2015
  • Предостави средства, за да насърчи прогреса по отношение на отчетността, прозрачността, доброто управление, участието и овластяването

По-добро качество и по-голяма достъпност на информацията ще доведе до подобряване на разпределянето на ресурси и по-информирано взимане на решения от правителства, гражданско общество и частния сектор. Достъпът до информация е важен за:

  • ·        Пълно разбиране на това кои публични услуги достигат до населението, особено до хората, които живеят  в бедност
  • ·        Съвместното усилие на индивиди и общности заедно с правителствата да подобрят публичните услуги
  • ·        Организации на гражданското общество и частния сектор да имат възможност да осъществят целева развойнадейност, да инвестират ефективно и да подобрят публичните услуги

Информационни посредници като неправителствени организации, медии, парламентаристи и библиотекари могат да помогнат на правителства и хора да предават, организират, структурират и разбират данни, които са важни за развитието. Те могат да направят това чрез:

  •     Предоставяне на информация за основни права и пълномощия, публични услуги, околна среда, здравеопазване, образование, възможности за работа и публични разходи
  •   Идентифициране и насочване на вниманието върху най-актуалните и належащи нужди и проблеми на населението
  • ·    Използване на  инфраструктурата на информационните и комуникационни технологии (ИКТ), за да се ускори доставката на услуги и предоставянето на достъп до важна информация.  Неправителствените организации и библиотеките могат да използват ИКТ да подпомогнат изпълнението на националната политика на регионално ниво, гарантирайки, че развитието ще достигне всички общности
  • ·     Предоставяйки публичен форум и място за по-широко гражданско участие и въвличане в процеса на взимане на решения

Рискове от пренебрегване на важността на достъпа до информация   

Ако достъпът до информация остане извън Дневен ред за развитие след 2015, има опасност да бъде създадена програма за развитие, наложена „от горе”. В този случай, фокусът ще бъде върху изпълнение на целите чрез правителствени действия, а не като дава възможност на лица и общности да контролират  постигането на тяхното собствено развитие. Ако достъпът до информация не бъде включен в рамката след 2015, ние рискуваме:

·        Лоши решения: Предполага се, че информацията, която ни е необходима, за да вземем добри решения за развитие съществува, тя е свободно достъпна и е лесна за възпроизвеждане. В много случаи, обаче, не е в това въпросът. Непълната и тайна информация често води до взимане на решения, които не отговарят на нуждите на общността.

·        Пилеене на пари и усилия: Ние не трябва да изпускаме възможността да увеличим капацитета и квалификацията, за да анализираме данни и да ги превърнем в информация така, че тя да може да се използва от широката общественост. Проучване на информационните потребности отделни лица и общности, включително на тези, живеещи в бедност предполага, че те срещат трудности при локализиране и използване на точната информация за тяхно облагодетелстване.   

·        Преоткриване на колелото: Ние трябва да избегнем създаването на политики за развитие, които не подкрепят информационни посредници и инфраструктура. Ако подкрепим и подсилим съществуващата инфраструктура, например библиотеките, ние можем да гарантираме разпоредби за информационно-свързани услуги за тези, които най-много се нуждаят.

Как да измерваме прогреса

За периода след 2015 година, предлагаме да обмислим нови механизми за събиране на информация за индикаторите, включвайки интерактивно събиране на данни, използвайки мобилни технологии и интернет. Също така горещо насърчаваме приемането на отворени стандарти, за да е възможно сравнението и оперативната съвместимост на информация между общности и институции. Неправителствените организации трябва активно да се включат в този процес.

Повече информация за предложените параметри за измерване на прогреса, базирани на вече съществуващи параметри, използвани от ООН и други международни институции, вижте в официалното съобщение: Access to Information central to the post-2015 development agenda

 

Някои размисли, породени от исканията на протестите

22.02.2013

Покрай събитията от последните дни се поставиха или появиха няколко важни въпроси. Някои се отнасят до достъпа до обществена информация, други въпроси са по общи –правни, устройствени и принципни.

1. Продължава да се коментира, че договорите в сферата на енергетиката не са достъпни. Това не е съвсем така – относително голямо количество документи, в това число договори и споразумения /по правното си естество това са договори/, доклад на Агенцията за държавна финансова инспекция и други са достъпни в интернет страницата на Народното събрание – http://www.parliament.bg/bg/parliamentarycommittees/members/1479/documents . Сред тях се намират 3 бр. приватизационни договори на ЕРП-та от 2004 г. /186 стр./, споразумение между НЕК и „Марица изток – 3” от юни 2001 г. /192 стр./, споразумение между НЕК и ККК Лимитид от юни 2001 г. /224 стр./, допълнителни споразумения между НЕК и дружествата във връзка с Марица изток 1 и 3 /142 стр./, както и документация, получена от ДКЕВР и отнасяща се до одобряване на сключване на договори и др. Трябва да се прочетат документите, за да се направи оценка на положението и да се види какви проблеми са заложени в сектора и как да бъдат решени.

2. От опита на ПДИ, свързан с делата за достъп до информация, може да се заключи, че постъпващата в ДКЕВР документация от различните дружества не е общодостъпна. От една страна заседанията на ДКЕВР по одобряване повишени цени на енергия са открити и в тях се канят дори и журналисти. От друга страна, документите, въз основа на които се вземат решенията, не са достъпни. Понястоящем водим дело за разкриване на цялата документация по повишението на цените на топлоенергията за 2008 г., която е отказана като търговска тайна на топлофикационните дружества.
От известната информация става ясно, че дружествата в областта на енергетиката не пропускат възможност да обявят информацията си за търговска тайна. Тази информация обаче не следва да е търговска тайна и трябва да е общодостъпна поради надделяващ обществен интерес на основание § 1, т.5, букви „а-г” и „е” от Допълнителната разпоредба на Закона за достъп до обществена информация. При оповестяването на документите, свързани с договорите с НЕК, нашето становище бе взето предвид, но тази прозрачност трябва да се превърне в практика, а не да се случва инцидентно, едва след като хората са излезли на протести.

3. С оглед изявленията на политици за роля на хора от службите за сигурност в събитията през последните седмици следва да се отбележи, че в парламента беше внесен пакет законопроекти, които имаха за цел установяването на парламентарен и граждански контрол върху тези служби. Изглежда те няма да може да се приемат, но този приоритет трябва да бъде продължен от следващото управление, за да може у нас да управляват прозрачни и отчетни, а не тайни и неясни сили.

4. Искането за нова конституция е същото, като да искаме да купим нов калъф за цигулка, защото инструментът е счупен. Конституцията е форма, а записаното в нея е съдържанието. Въпросът е с какво съдържание искаме да заменим настоящото. Искаме ли България да не е република с парламентарно управление /чл.1/, да не е правова държава /чл.4/, да няма равенство на всички пред закона /чл.6/, да не отговаря пред гражданите за причинени от държавата вреди /чл.7/, да няма политически плурализъм /чл.11/, да не се гарантират основните права на гражданите /глава втора/ и т.н.? По другите въпроси – право на жалба до Конституционния съд гражданите могат да придобият и с изменение в настоящата Конституция, без избор на Велико народно събрание. Намаляването на броя на депутатите с една нова конституция е доста несигурен и съмнителен резултат, но удвояването им в едно Велико народно събрание е съвсем сигурен разкош. А и въпросът кои са например общините, които не желаят да имат своя представител в народното събрание, защото им се свидят 40-тина хил. лв. годишно, трябва да получи конкретен отговор. А който иска отзоваване на депутати, нека знае, че то беше записано в чл.4 от Конституцията от 1947 г., която установи комунистическата диктатура в България.

Справедливите искания на гражданите трябва да доведат до реална промяна. Затова трябва да се анализират и установят източниците на проблемите и да се изградят решения. Не е лошо да има съгласие обаче по въпроса, че демокрацията може да е несъвършена, но нищо по-добро още не е измислено. Едва ли точно ние ще измислим нещо по-велико от народите, които отдавна живеят много по-добре от нас.

Петиция за създаване на общ европейски лиценз за открити данни (OpenData license)

21.02.2012

Докато Европейският съюз обсъжда промените на Директивата 2003/98/ЕО относно повторната употреба на информацията в обществения сектор, испанският активист от OpenData общността Андерс Нин даде началото на петиция за създаване на общ европейски лиценз за открити данни (OpenData license). Тази инициатива беше подкрепена и в предприемаческите среди.

Можете да се присъедините през блога на Андерс Нин. Публикуваме пълния текст на петицията на български:

„Подкрепете създаването на общ европейски лиценз за открити данни (OpenData license) в рамките на реформата на Директивата 2003/98/ЕО относно повторната употреба на информацията в обществения сектор.

Наскоро Европейската комисия започна процес на преразглеждане на европейската директива за повторно използване на информация от обществения сектор.

Една от основните му цели е да предостави общо разрешение за повторно използване на информация на гражданите и предприятията, които искат да използват информация от обществения сектор за създаването на нови услуги, генериращи икономическа активност и повишаване на прозрачността.

Предложението на Европейската комисия за новата директива е смело и разширява сегашната рамка.

Въпреки това, то не определя общ европейски лиценз за открити данни (OpenData license), който да бъде приложим за всички европейски публични администрации.

Създаването на единно пространство на повторната употреба на обществена информация в Европа, изисква много повече, то изисква общ европейски лиценз за открити данни (OpenData license) приложим за всички данни създавани от европейските публични администрации.

Тове е възможно. Кралски Указ 1495/2011, удобрен от испанското правителство, дава пример как един прост юридически документ служи като общ лиценз за открити данни (OpenData license), приложим в държавния обществен сектор – това предоставя лесна за следване пътна карта за осъществяване в Европа.

Първо, дефиниране на европейски лиценз за открити данни (OpenData license), съвместим с принципите за повторно използване на информация, без допълнителни условия.

Второ, определяне на преходен период, след който лицензът да покрива всякаква информация, съдавана от обществения сектор в Европейския съюз.

Трето, предвиждане на задължителното публикуване на такъв лиценз във всички интернет страници на публични администрации, което ще даде правна сигурност на всички европейски предприемачи (infomediary entrepreneurs) и граждани, желаещи да използват информацията.

В момента Европейската комисия и държавите-членки разработват новата директива, време е гласът на OpenData общността да бъде чут в Европа. Призоваваме Европейската комисия и Европейския парламент да включат общ европейски лиценз за открити данни (OpenData license) и ясен краен срок за приемане от всички държави-членки в ревизираната директива.“

МОСВ се присъединява към отбелязването на Международния ден на правото да знам

27.09.2011

Министерството на околната среда и водите се присъединява към отбелязването на Международния ден на правото да знам, като обявява 28 септември 2011 г. за Ден на отворените врати  за централната администрация, Изпълнителната агенция по околна среда и регионалните структури на министерството на територията на цялата страна.

12 от общо 24 регионални структури на МОСВ са номинирани от Програма Достъп до Информация  в категорията „Институция, най-добре организирала предоставянето на информация за граждани” по повод Международния ден на правото да знам, който ПДИ отбелязва в България с церемония по връчване на награди. Церемонията тази година ще се проведе на 28 септември 2011, сряда, от 17.00 ч. в Пресклуба на БТА (София, бул. „Цариградско шосе“ 49).

Повече информация за Деня на правото да знам вижте на специалната страница www.RightToKnowDay.net

Прессъобщението на Министерството на околната среда и водите може да видите тук.

България се присъедини към глобалната инициатива за открито управление

15.09.2011

България е сред 36те държави официално присъединили се към глобалната инициатива „Партньорство за открито управление.”

Решението бе взето на заседанието на Министерски съвет от 24 август 2011. Според Протокола от заседанието отговорен за координацията и участието на България в инициативата е Съветът за развитие при Министерски съвет.

В рамките на инициативата държавите участници трябва да разработят План за действие, въз основа на широко обществено обсъждане. Съветът за развитие трябва да изготви и предложи на Министерски съвет такъв план до февруари 2012 г.

Програма Достъп до Информация се включи в глобалната инициатива, като заяви участието си в Мрежата от организации, споделящи опит и експертиза за подпомагане на „Партньорство за открито управление”.

„Партньорство за открито управление” бе инициирано от правителствата на САЩ и Бразилия и представлява многостранна стратегия, гарантираща решимостта на правителствата да насърчат прозрачността, гражданското участие, борбата с  корупцията и да използват новите технологии за по-силно управление. Инициативата се координира от комитет от 8 държави и водещи граждански организации в областта. „Партньорство за открито управление” бе оповестено от държавния секретар на САЩ Хилъри Клинтън и външния министър на Бразилия Антонио Патриота на 12 юли 2011 във Вашингтон, САЩ. Тогава се състоя еднодневна среща на представители от 80 държави, подкрепящи инициативата. На срещата във Вашингтон България бе представена от Румяна Бъчварова, началник на кабинета на министър-председателя и Росен Желязков, главен секретар на Министерския съвет.

Партньорството за открито управление официално ще стартира на 20 септември в Ню Йорк, когато 8те правителства от управителния съвет ще приемат Декларация за открито управление и ще оповестят плана за действие на всяка държава. На събитието ще присъстват Президента Обама и други държавни глави. Според Протокола от заседанието на МС на 24 август, „министър-председателят или упълномощено от него длъжностно лице да вземе участие в официалното откриване на Инициативата за партньорство за открито управление през септември 2011 г. в Ню Йорк”.

За 20 септември се планира паралелно събитие, което ще се проведе в централата на Google в Ню Йорк. По време на „Силата на откритостта” ще се проведат конференции, семинари и други демонстрации. Очаква се повече информация за събитието да се появи на специалната страница http://www.opengovpartnership.org/.

ПДИ представя новата си книга в гранд хотел „България“

02.11.2010

Премиерата на „Купувам/продавам брега на Дунав“
(10 години ЗДОИ, 60 истории на журналисти)
ще се състои на 26 ноември 2010 от 19.00 часа в книжарница „Хеликон”, бул. „Цар Освободител“ 4, София.

Още за книгата в Месечния бюлетин на ПДИ: http://www.aip-bg.org/bulletin/82/10.htm

„Държавна сигурност – структура и основни документи“

18.10.2010

Представяне на сборника "Държавна сигурност - структура и основни документи"

На 18 октомври 2010 в Новата конферентна зала на СУ „Климент Охридски” Комисията по досиетата, съвместно с Института „Диалог Европа“ и Дигитализационния проект на СУ SUDIGITAL представиха документалния сборник „Държавна сигурност – структура и основни документи“.

Вторият документален сборник на Комисията по досиетата проследява три основни аспекта от дейността на бившата Държавна сигурност в периода 1946-1989:

  • Развитието на структурата й
  • Изграждането на агентурен апарат и работата с него
  • Оперативният отчет, представляващ вътрешните й правила за работа (още…)