Архив за категорията 'Проектозакони'

Реформа на ЕКПЧ : изтекъл проект на декларацията от Брайтън

02.03.2012

Тази седмица изтече проект на декларацията от Брайтън (на английски и френски), разпространен на междуправителствено равнище на 23 февруари от британското правителство към държавите членки по Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи. Този проект ще бъде обсъждан на срещата на високо равнище в Брайтън върху бъдещето на Европейския съд по правата на човека, която ще се състои през април 2012.

Основен проблем на разискване ще бъде съхраняването на системата на ЕКПЧ. Търси се рарешение на проблемите свързани с голямото натоварване на Съда, но също така и запазване на правото на индивидуална жалба. Проектът предлага множество мерки. В Конвенцията може да бъдат добавени текстове уреждащи принципа на субсидиарност и свободата на преценка, които Съдът вече използва в практиката си. Срокът за подаване на жалби може да бъде съкратен на „два, три или четири месеца“. Подкрепя се и укрепването на диалога между националните съдии и тези от Съда на официално и неофициално ниво. Предлага се създаването на процедура за „консултативни становища“ (advisory opinions / avis consultatifs) – нещо като ЕСПЧ версия на преюдициалното запитване, в което върховният национален съд ще трябва да изложи фактите по конкретното дело, спорната разпоредба, имаща нужда от тълкуване, както и своето мнение по върпоса; Европейският съд ще даде „консултативно становище“, което няма да бъде обвързващо и решението ще остава напълно в компетенциите на националния съд, но, за сметка на това, засегнатото лице няма да има право да се обърне по същия въпрос към ЕСПЧ. Предлага се и увеличаването на броя на съдиите, които се занимават с филтриране на явно недопустимите жалбите и повтарящи се случаи. Също така се обсъжда и възможността за подаването на жалби по електронен път.

Съществуват някои опасения, че британското председателство на Съвет на Европа ще се опита да използва момента, за да прокара сериозна реформа на ЕКПЧ, която практически да изпразни от съдържание дейността на Съда, или поне сериозно ще намали възможността за достигане до Съда в Страсбург. Сред най-спорните предложения е това залегнало в т. 23 с), което гласи, че за недопустими трябва да бъдат обявявани жалбите, които са „еднакви по същество с въпрос вече разгледан от националния съд“, взел предвид правата гарантирани в Конвенцията, освен ако националният съд явно е приложил грешно тълкуване на Конвенцията или въпросът поражда нужда от специално тълкуване на Конвенцията.

Самият Съд предложи свой поглед върху най-належащите въпроси, пред които е изправен и посочи мерките, които взима и в момента. Очаква се да приеме доста резервирано предложенията на британското правителство.

Предложение за общ регламент относно защитата на данните: ще бъде ли забравено „правото да бъдеш забравен“?

29.02.2012

Както съобщихме в информационния бюлетин на ПДИ, в края на януари 2012 Европейската комисия предложи „разбираема реформа“ на правилата относно защитата на данни в ЕС. В дългия текст на Предложението за общ регламент относно защитата на данните се намира и Член 17 прогласяващ Правото „да бъдеш забравен“ и правото на заличаване (стр. 58), силно подкрепян от Европейския комисар по правосъдието Вивиан Рединг. Една от основните причини за появата на това ново право са трудностите, които изпитват хора, желаещи да изтрият профилите си в социални мрежи като, например, Фейсбук. Текстът на член 17 от Предложението предоставя на всеки субект на данни правото „по негово искане администраторът да заличи личните данни, свързани с него, и да се въздържа от по-нататъшно разпространение на такива данни“, като администраторът има и задължението да уведоми за това решение и третите страни, които обработват такива данни и да оттегли разрешението за това обработване, ако им е предоставил такова. По-просто казано – ако, например, някой е публикувал своя снимка в дадена социална мрежа, то той би имал правото вбъдеще, ако да кажем промени отношението си върху снимката, да задължи социалната мрежа да изтрие тази снимка и да се погрижи всички в социалната мрежа, които са копирали или „споделили“ снимката също да я изтрият от профилите си или поне да знаят, че трябва да я изтрият. Иначе казано този някой има правото да накара другите (най-вече социалните мрежи) да „забравят“ тази снимка или дори целият му профил.

Това предложено право, обаче, може никога да не стане истинско право. То вече търпи критики и то основно свързани с бизнеса правещ пари от обработването на данни. От американска гледна точка, както посочва Джефри Розен в Stanford Law Review, би могло да бъде накърнена всемогъщата свобода на словото. От британска гледна точка, пък, бизнесът може да понесе сериозни разходи в прилагането на това право и заради това вероятно британското Министерство на правосъдието се опитва да събере отрицателни становища върху правото да бъдеш забравен.

За по-пълно изложение на дебата – прочетете статията на Пол Бърнал.

Петиция за създаване на общ европейски лиценз за открити данни (OpenData license)

21.02.2012

Докато Европейският съюз обсъжда промените на Директивата 2003/98/ЕО относно повторната употреба на информацията в обществения сектор, испанският активист от OpenData общността Андерс Нин даде началото на петиция за създаване на общ европейски лиценз за открити данни (OpenData license). Тази инициатива беше подкрепена и в предприемаческите среди.

Можете да се присъедините през блога на Андерс Нин. Публикуваме пълния текст на петицията на български:

„Подкрепете създаването на общ европейски лиценз за открити данни (OpenData license) в рамките на реформата на Директивата 2003/98/ЕО относно повторната употреба на информацията в обществения сектор.

Наскоро Европейската комисия започна процес на преразглеждане на европейската директива за повторно използване на информация от обществения сектор.

Една от основните му цели е да предостави общо разрешение за повторно използване на информация на гражданите и предприятията, които искат да използват информация от обществения сектор за създаването на нови услуги, генериращи икономическа активност и повишаване на прозрачността.

Предложението на Европейската комисия за новата директива е смело и разширява сегашната рамка.

Въпреки това, то не определя общ европейски лиценз за открити данни (OpenData license), който да бъде приложим за всички европейски публични администрации.

Създаването на единно пространство на повторната употреба на обществена информация в Европа, изисква много повече, то изисква общ европейски лиценз за открити данни (OpenData license) приложим за всички данни създавани от европейските публични администрации.

Тове е възможно. Кралски Указ 1495/2011, удобрен от испанското правителство, дава пример как един прост юридически документ служи като общ лиценз за открити данни (OpenData license), приложим в държавния обществен сектор – това предоставя лесна за следване пътна карта за осъществяване в Европа.

Първо, дефиниране на европейски лиценз за открити данни (OpenData license), съвместим с принципите за повторно използване на информация, без допълнителни условия.

Второ, определяне на преходен период, след който лицензът да покрива всякаква информация, съдавана от обществения сектор в Европейския съюз.

Трето, предвиждане на задължителното публикуване на такъв лиценз във всички интернет страници на публични администрации, което ще даде правна сигурност на всички европейски предприемачи (infomediary entrepreneurs) и граждани, желаещи да използват информацията.

В момента Европейската комисия и държавите-членки разработват новата директива, време е гласът на OpenData общността да бъде чут в Европа. Призоваваме Европейската комисия и Европейския парламент да включат общ европейски лиценз за открити данни (OpenData license) и ясен краен срок за приемане от всички държави-членки в ревизираната директива.“

Законопроект за въвеждането на Новговор*

26.07.2011

Няма отдих за българския законотворец.  Няма ден, няма нощ, няма лятна почивка. Когато реши всички проблеми на правния мир, изглади и последните невидими с просто око несъвършенства по ювелирните ни административни и съдебни процедури  и направи живота на гражданина по-хубав от песен, българският законодател не се отдава на заслужен отдих. Не! Будният ум на законотвореца просто не може да търпи и миг лентяйство и търси нови и нови правни предизвикателства и неправди за решаване. Ако няма проблеми – сам ги създава, само и само за да ги уреди правилно и справедливо.

Последният продукт на неуморния нормотворчески труженик е внесения за разглеждане в парламента Законопроект за българския език. Да си призная, силно съм раздвоена кое по-точно да коментирам – самото съществуване на проекта или неговото съдържание.

Какво налага съществуването на специален закон, който в 39 члена да описва правила и заповеди за начините на използване на българския език в държавата България – не ми е много ясно, макар, разбира се, да се чувствам далеч по-сигурна в светлото бъдеще, след като законът казва, че :

„Българският език е гаранция за развитието на националната култура и наука, както и за националната идентичност на българския народ.“ (Чл. 5)

Лека тревожност ме обзема, защото според текста: „Държавните органи, длъжностните лица и гражданите са длъжни да защитават българския език, както и да съдействат за неговото развитие.(Чл. 3)“ , а аз не знам дали ще се справя с тази чест и отговорност.

Предлаганият проект се отличава с изключителна демократичност – например в чл. 15, на гражданите се дава правото „свободно да общуват помежду си на всякакви езици“. Малко ме тревожи подобна слободия, но слава Богу, същият чл. 15 уточнява: „без те (другите езици) да се използват на публични места като демонстрация против българската култура и национално самосъзнание.

Текстът на чл.16 либерално разрешава – наименованията на чуждестранни фирми, патенти, търговски марки и стоки се запазват. Живейте бе, Coca Cola, Volvo и Max Mara. Въртете си мижавия бизнес спокойно – тук е страната на демокрацията.

Накрая, позволявам си някои предложения за приложението на този така необходим нормативен акт.

Законопроектът предлага създаването на специален орган – „Комисия за опазване и развитие на българския език“ – който да се състои от 17 души. Според мен те са крайно недостатъчни. Предлагам 22, едно, че това число носи магичен смисъл, пък и по-лесно се помни.

Заседанията на новия орган несъмнено трябва да са публични и да се излъчват по високоговорители на площадите, а в районите с „Граждани, които имат друго етническо самосъзнание (чл.4 от законопроекта)“ даже да се повтарят по няколко пъти, защото само така правилният български език ще се набива в главите на другото етническо самосъзнание.

Абсолютно е необходимо да се издадат няколко приложения към закона. Приложение първо – кои думи и изрази са забранени, понеже съгласно чл. 4 от проекта, изразяват неуважение (това е строго юридически термин) към българския език. Приложение второ – кои навлезли в употреба чуждици следва да бъдат заменени с български аналози съгласно чл.9 от проекта. Малко ме боли за израза „ай сиктир“, но ще принеса тази жертва пред олтара на чистия език и ще го заменя с българското „Да го …..“ – имам предвид, че е в същия смисъл.

Накрая за глобите. Смятам, че трябва да бъдат налагани безпощадно. Никакви милост и снизхождение към виновните лица (чл.25). Според чл. 26 нарушенията се установяват с актове, съставени от упълномощените лица от Комисията за опазване и развитие на българския език. Но как ще се залавят виновниците, питам аз? Моите предложения: служителите на ДАНС и МВР, които така и така неуморно подслушват регламентирано телефоните на подозрителните граждани, да следят и за правилната употреба на българския език и да пращат фишове за глоби на всеки подслушан гражданин, нарушаващ и този закон. Предполагам, че особен погром сред виновниците ще настъпи след като им се прегледат есемесите. „4естит рожден ден“ ли? – бам глоба! А като се натрупат 3-4 фиша с неплатени глоби – замърсителите на езика да се спират на границата, рекат ли да пътуват в чужбина. Второто ми предложение, засяга нерегламентирано подслушваните граждани. Не бива нехайно да се изпуска тази макар и малобройна група. Предлагам държавните институции да си назначат по един служител по уважение към българския език (подобно на служителите по сигурност на информацията), може и общинските администрации да се погрижат за подобни служители, които да обикалят паркове и градинки с кочани фишове и да следят за въпросното уважение.

Завършвам с любимия си текст от проекта за Закон за българския език. Чл. 17. Българският и другите езици не могат да се използват за посегателство върху националното единство и териториалната цялост на държавата.

И тъй, ако спазвам правилото на чл.17, но го приложа към автора на законопроекта, за да изразя становището си по текста на проекта, бих казала – „У буй уйе муй**, господин Корнезов!“


* Новговор – официалният език на Океания -  антиутопичната държава в романа 1984 на Джордж Оруел. Профиздат „1989“, превод Лилия Божилова.

** Цитат от „Пипи се качва на кораба“ – „Пипи дългото чорапче“, изд. Народна младеж 1968, превод Вера Ганчева.

Закрива се достъпът до фирмени дела

11.02.2011

На 10 февруари 2011 г. Правната комисия към Парламента е приела работен доклад за второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за търговския регистър, внесен от Министерски съвет на 18.10.2010 г.

По данни на медиите в заседанието е бил одобрен текстът за изменение и допълнение на ЗТР, внесен от народния представител от ГЕРБ Емил Радев между първо и второ четене.

Представители на Програма Достъп до Информация не са поканени на заседанието, въпреки че организацията е представила писмено становище още на 17.11.2010 г. (още…)

Правителството на Великобритания предлага разширяване обхвата на закона за свобода на информацията

11.01.2011

На 7 януари 2011 г. британското правителство предложи реформи в Закона за свобода на информацията във Великобритания, според които ще се разшири обхвата на задължените субекти и ще се ускори предоставянето на архивни материали.

Предстоящите промени бяха оповестени от министерство на правосъдието и обяснени от заместник премиера, Ник Клег.

Министър Клег обяви, че през следващите месеци предстоят и промени в законите относно клеветата във Великобритания, които предвиждат въвеждане на задължителна защита за говорещите в името на обществения интерес, независимо дали са радио и телевизионни журналисти или блогъри.

Законът за свобода на информацията ще бъде изменен и допълнен, така че да гарантира активното публикуване на данни от страна на публичните власти по такъв начин, че да позволява на бизнеса, неправителствените организации и други заинтересовани лица да използват повторно информация от обществения сектор.

(още…)

Становище относно проектозакона за изменение и допълнение на Закона за търговския регистър

17.11.2010

Програма Достъп до Информация внесе становище относно проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за търговския регистър в Комисията по правни въпроси на Народното събрание.

ПДИ е силно обезпокоена от предлаганите изменения. Не за първи път в близката история на законодателството ни се прави опит за ограничаване на публичността с мотива за защита на личните данни.