Архив за категорията 'Практики'

Прозрачността следва да е основен принцип в работата на европейската администрация

19.06.2012

Европейският омбудсман Никофорос Диамандурос прие Принципи на работа на европейската публична администрация.

Основните пет принципа, които европейските служители следва да спазват в своята работа са:

1. Всеотдайност към Европейския съюз и неговите граждани.
2. Почтеност.
3. Обективност.
4. Уважение към другите.
5. Прозрачност.

Изведените принципи и ценности не са нови, те са изрично предвидени в съществуващия Европейски Кодекс за Добро Поведение на Администрацията.  Въпреки това извеждането им в кратък, ясен и синтезиран вид е необходимо за тяхното по-ефективно прилагане. Принципите представляват същината на етичните стандарти за служителите на европейската публична администрация. Като такива, те представляват и съществен елемент от културата на обслужване, към която следва да се придържа европейската публична администрация.

Принципът на прозрачност предполага добра администрация на информацията. Освен това служителите следва да приветстват обществения контрол върху своята дейност.

Европейският омбудсман подчерта, че „в момент, когато Европейският съюз е изправен пред тежка криза Принципите могат да помогнат за изграждането на по-голямо доверие между гражданите и институциите на ЕС“.

Принципите са достъпни на интернет страницата на институцията на адрес: http://www.ombudsman.europa.eu/en/resources/publicserviceprinciples.faces/en/11650/html.bookmark

Докога ще търпим безобразията на администрацията!

27.04.2012

Както сме отбелязвали многократно в годишния си доклад, прилагането на санкции по Закона за достъп до обществена информация, в това число за неизпълнение на съдебни решения, „куца”. Особено драстичен е примерът с неправителствената организация „Деца и родители – отново заедно”, която спечели през март 2011 г. с помощта на ПДИ дело за достъп до доклад срещу изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане. Документът е изготвен в изпълнение на ангажиментите, поети от министъра на труда и социалната политика на среща с представители на НПО-то. Оказа се обаче, че няма жива сила в системата на изпълнителната власт, която да накара този държавен служител да се съобрази с Темида. Затова подадохме искане за глобяването му от съда, което можете да прочетете по-долу.

ДО АДМИНИСТРАТИВНИЯ СЪД – СОФИЯ ГРАД
18-ТИ СЪСТАВ

МОЛБА
от Фондация „Деца и родители-отново заедно”, чрез председателя Гергина Стоянова
адрес за кореспонденция: София, бул.”В. Левски” № 76, ет.3
тел.988 5062; 986 7709; е-mail: kashumov@aip-bg.org
/чрез адв.Александър Кашъмов-„Програма Достъп до Информация”/
ОТНОСНО: неизпълнение на вл. в сила съдебно решение
НА ОСНОВАНИЕ
Чл.306 вр. чл.304 от АПК
Уважаема госпожо Съдия,
Моля да бъде наложено наказание на виновното длъжностно лице – изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане /АСП/ за неизпълнение на задължението, произтичащо от влязъл в сила съдебен акт, а именно – от Решение № 1348/ 22.03.2011 г. по адм.д. № 7863/2010 г. на АССГ, 18-ти състав. С цитирания съдебен акт Вашият съдебен състав отмени оспорения отказ на изпълнителния директор на АСП като незаконосъобразен и го задължи да предостави в 14-дневен срок исканата информация със следния диспозитив: Връща делото като преписка на И. Д. на А. за С. П. за ново произнасяне по заявление вх. № 62-56 от 23.09.2010 г., като го задължава в 14-дневен срок от влизане в сила на настоящото съдебно решение да предостави достъп до поисканата информация, съобразно указанията дадени в мотивите на настоящото решение.
Исканата информация не ни бе предоставена, поради което на 21.10.2011 г. подадохме сигнал до министъра на труда и социалната политика, в чийто ресор се намира АСП. С писмо изх.№ 39-127/ 04.11.2011 г. министър Младенов ни информира, че според Инспектората към МТСП „няма извършено незаконосъобразно действие на изпълнителния директор” на АСП. В цитираното писмо е направена напълно произволна интерпретация на съдебното решение, в която цитираният по-горе негов диспозитив напълно отсъства.
Предвид обстоятелствата подадохме сигнал вх.№08-05-6/ 31.01.2012 г. в дирекция „Главен инспекторат” към Министерския съвет. С писмо №08-05-6/ 20.02.2012 г. директора на дирекцията ни отговори, че са предложили на МТСП да бъде извършена проверка по изнесените в сигнала факти и обстоятелства и че с писмо ръководителят на инспектората към МТСП ги бил информирал, че „не са установени незаконосъобразни действия от страна на изпълнителния директор на АСП” . По всичко изглежда, че не са установени изобщо незаконосъобразни действия на когото и да било по повод изпълнението на съдебното решение. В последното изречение директорът на дирекция „Главен инспекторат” към МС се извинява, че по закон няма компетенции да контролира дейността на инспекторатите.
Предвид изложеното всички възможности да се реши проблемът с неизпълнението на съдебното решение в рамките на изпълнителната власт бяха изчерпани. Ценим високо времето и усилията на съдебната власт, но в случая не разполагаме с други възможности за принуждаваме на ответника по делото да изпълни влязлото в сила съдебно решение.
Намираме противозаконното бездействие на длъжностно лице във връзка със задължението за изпълнение на съдебно решение за изразяващо явно неуважение към конституционно установената власт на съда, към правовия ред и върховенството на закона.
Предвид особената дързост и упорство в извършването на простъпката, както и обстоятелството, че се касае за продължаващо административно нарушение, моля да наложите на виновното длъжностно лице административно наказание близо до максимума. Отговорното длъжностно лице е орган на власт, влиянието и въздействието от дейността му като висш служител на държавата са сериозни, а противозаконното му поведение създава опасност от разширяване на правния нихилизъм и неуважението към правосъдието и съдебната система сред гражданите. Затова както генералната и специалната превенция на подобни деяния, така и обществената опасност на извършваното нарушение обуславят висок размер на наказанието.
Предвид изложеното, моля да наложите санкция на виновното длъжностно лице.
Приложение: 1. препис от сигнал до МТСП
2. препис от писмо на министъра на ТСП
3. препис от сигнал до Главен инспекторат към МС
4. препис от писмо от Главен инспекторат към МС

С уважение:

Американската щатска администрация ще плати 70,000 долара съдебни разноски за дело по закона за достъп до информация

11.04.2012

Администрацията на столицата на щата Ню Йорк – Олбани ще плати на вестник Times Union 70,000 долара за да покрие  съдебни разноски по дългогодишно съдебно дело по Закона за свобода на информацията. Медията е поискала информация за наложени глоби за неправилно паркиране, впоследствие отменени от общинската администрация. Информацията беше предоставена в деня на образуване на делото, но въпреки това медията е продължила съдебната битка.

През ноември 2008 г. вестникът публикува журналистическо разследване на корупционна схема с фишовете за неправилно паркиране. Разследващи журналисти са установили, че полицията съставя фишове, но реално не налага глоби на собственици на автомобили, маркирани със специален стикер, издаван от профсъюза на полицията. Стикерите изглеждат като око на бик и издаването им датира от началото на 80-те години.

Няколко месеца по-късно, през април 2009 г. Times Union подава заявление за достъп до информация за копията на фишове за неправилно паркиране. Управата не предоставя информацията. А в хода на делото процесуалните представители на администрацията се оправдават, че предоставянето на копия от отменените фишове би било същото, като да се предоставят копия от свидетелства за съдимост.

Висши служители, между които кметът Джери Дженингс и бившия шеф на Полицията, Джеймс Тюфей твърдят, че нямат представа за порочната схема. Но според Times Union фишове-фантоми са издавани на кмета на града, на полицейски служители, на техните съпрузи и роднини, на общински служители, на влиятелни местни бизнесмени и държавни служители с връзки в полицията.

В решението си Щатския апелативен съд заявява, че администрацията на Олбани е нарушила правото на обществеността за прозрачно управление и постанови съдебни разноски в полза на медията. Във вторник ( 03. 04. 2012 г., бел.ред. ) общинският Съвет за оценка и разпределение на разходите единодушно одобри плащането. След решението на общинския съвет кметът Дженингс заяви, че се чувства облекчен, че сагата е приключила и може да продължи напред.

Рекс Смит, главен редактор на Times Union, се зарадва, че двойната система за паркиране, една за тези с връзки, и друга за всички останали е разкрита и прекратена. Според него обаче е жалко, че градската управа е избрала да пренебрегне правото на информация и да държи спуснати завесите на всяка цена.

Ева Бъртън, вицепрезидент и главен юрист на „Хърст Корпорейшън”, собственик на Times Union коментира решението така  „Въпреки, че информацията беше предоставена в деня, в който заведохме дело, решихме да го продължим, защото въпросът е принципен и искахме да изпратим силно послание към властите, как трябва да се разглеждат заявленията за достъп – не може незаконно да се отказва информация, само защото предоставянето й е неудобно за властите

В България ПДИ наблюдава опасна тенденция заявителите да се осъждат на съдебни разноски за юрисконсултско възнаграждение. Обикновено такова възнаграждение реално не се изплаща от институциите, защото процесуалното представителство е част от професионалните задължения на задължения на юрисконсултите. Българските съдилища, постановили разноски в полза на администрацията не отчитат, че обикновено делата за достъп до информация защитават обществения интерес да има отворено и прозрачно управление.

За повече информация: http://www.timesunion.com/local/article/Albany-pays-70-000-to-settle-FOIL-denial-case-3457191.php#ixzz1r5C5e0qD

Декларациите на народните представители за разпореждане с публични средства не са лични данни

28.03.2012

Административен съд – София град за втори път[1] постанови, че достъпът до декларациите на независимите народни представители за прехвърляне на полагащата им се бюджетна субсидия към дадена политическа партия не може да бъде ограничен на основание лични данни. В конкретния случай информацията беше поискана от Павлина Живкова от вестник „Банкеръ“.  Съдът задължава Министерство на финансите да предостави информацията.

Според съда поисканата информация безспорно е обществена, защото е свързана с политическия живот на страната и „осигурява възможност на гражданите да си съставят мнение относно дейността на субектите, участващи в политическия процес”.

В решението се намира, че самите депутати са задължени лица, тъй като става въпрос за информация за разпореждане със средства от държавния бюджет, а не за лични доходи. Обръща се внимание, че народните представители са „носители на държавната власт и в качеството им на публични фигури са приложими по-високи критерии за прозрачност и отчетност, които не са присъщи за частните лица”.

Съдът изтъква, че „неудовлетворението на правото на достъп до информация би засегнало интерес, несъизмеримо по-значим от личния интерес на съответното засегнато лице”. Разгледан е и въпросът за надделяващия обществен интерес и се констатира, че в случая „едва ли може да се постави под съмнение, че чрез исканата информация би се повишила прозрачността и отчетността на задължените субекти”. В тази хипотеза има легална презумпция за наличието на надделяващ обществен интерес и ограничението свързано със защита на личните данни отпада.

Решението съответства на добре установена съдебна практика

Решението следва добре установената съдебна практика на Върховния Административен съд, според която ограничението свързано със защитата на личните данни е неприложимо, когато търсената информация е свързана с декларациите за имуществото и доходите на лицата, заемащи висши държавни длъжности и информация за разходи за служебни пътувания. Според ВАС дори доста по-чувствителна информация като образованието и професионалната квалификация следва да е публична[2]. През ноември 2011 г. АССГ отмени отказ на Министерството на труда и социалната политика да предостави информация за сумите, получени от членовете на политическия кабинет.

Решението съответства на международните стандарти и практики в областта на достъпа до информация и защитата на личните данни

В демократичното общество публичните фигури са длъжни да търпят по-висока степен на откритост и критика, тъй като са неизбежно и съзнателно поставени под близкото наблюдение на обществото, казва Европейският съд за правата на човека в своята практика. Според Общия съд на ЕС информация за допълнителните субсидии за експерти и асистенти на членовете на Европарламента трябва да бъде предоставена на обществеността[3]. По аналогичен начин разсъждават Информационният комисар, Информационният трибунал и Върховният съд на Великобритания, според които несъмнено има законен обществен интерес към въпроса как се изразходват публични средства и дали те се изразходват по предназначение. Предоставянето на информация за допълнителните средства на членовете на Парламента би повишило общественото доверие към институцията, което също е от несъмнен обществен интерес в демократичното общество. В решение по жалба 3643/2005 г. (GK)WP срещу Европейския парламент, Европейският омбудсман счита, че принципът на прозрачност надделява над правото на защита на личните данни. В конкретния случай, стандартът за прозрачност е по-висок, имайки предвид, че става дума за използването на публични средства, към които гражданите допринасят чрез своите данъци от политически фигури, който следва да очакват по-висока степен на наблюдение.

Решението идва в момент, когато в центъра на обществено внимание е дебатът за получаваните в държавната администрация бонуси. Както отбелязва адв. Александър Кашъмов в статията си във в. Труд,  време e подобна информация да е „в светлината на прожекторите”, за да се „осъществи една от основните цели на достъпа до обществена информация според Съвета на Европа – утвърждаване легитимността на администрацията като служба в услуга на обществото.”


[1] Първото подобно решение също е на АССГ по делото на журналиста Илия Вълков от „Дарик” радио. Делото беше водено с подкрепата на ПДИ. Коментар на ръководителя на правния екип адв. Александър Кашъмов е достъпен на блога на ПДИ Точка на достъп: http://blog.aip-bg.org/publications/360

[2] Решението е особено интересно, защото исканата информация засяга не политически фигури, а държавни служители и експерти. Повече за конкретните решения може да намерите в блога на ПДИ, „Отново за допълнителните финансови бонуси и тяхната публичност: http://blog.aip-bg.org/publications/526

[3] Дело Т-471/08 на Общия съд. Повече за делото може да прочетете в месечния бюлетин на ПДИ тук.

Съдът установи надделяващ обществен интерес към определянето на цените на електрическата и топлинна енергия

19.03.2012

На 07.03.2012 г. Административен съд София-град отмени частичен отказ на Държавната комисия по енергийно и водно регулиране (ДКЕВР). Със заявление на Фани Давидова, юрист в „Програма достъп до информация“, от енергийния регулатор беше поискана информация, свързана с увеличение на цените на топло- и електро- енергия през 2008 г., в това число документи по преписката, образувана по заявление на „Топлофикация София” ЕАД и „ЕВН България Топлофикация София” ЕАД за изменение на цените, протокла и стенограма от заседанието на Комисията. Отказът беше мотивиран с изричното несъгласие на енергийните дружества да се предостави информацията.

В своето решение АССГ намира, че търсената информация е обществена, защото позволява на заявителя да си състави мнение относно дейността на ДКЕВР по изпълнение на правомощията си за ценово регулиране на топло- и електро- енергия. Съдът установява принципите, при който следва да се извършват регулаторните правомощия на ДКЕВР – баланс на интересите на енергийните дружества и потребителите; цените следва да са недискриминационни, основани на обективни критерии и определени по прозрачен начин (чл. 31, ал. 1 от Закона за енергетиката). Предоставянето на търсената информация несъмнено е от обществен характер, защото позволява на гражданите да си съставят мнение за дейността на ДКЕВР във връзка със спазването на принципите, според които следва да се действа при изменение на цените.

Според съда „жалбоподателката с,  получаване на информацията би си съставила мнение относно това ръководи ли се Комисията от принципа за осигуряване на баланс между интересите на енергийните предприятия и потребителите”,  дали е определила цените въз основа на обективни критерии и по прозрачен начин ли го е направила.

Съдът подчертава необходимостта от исканата информация за целите на информиран дебат по темата – „не би могъл да се получи обществен дебат върху изменение, за което не е налична достатъчно предварителна и конкретна информация”.

Според съда решението за отказ е незаконосъобразно, защото институцията не е установила дали има надделяващ обществен интерес от предоставянето на информация – „оспореният отказ е постановен на основание чл. 37 ал. 1 т. 2 от ЗДОИ.., при постановяване на оспореният отказ обаче административният орган не е съобразил втората част от посочената разпоредба на чл. 37 ал. 1 т. 2, а именно, че това, че информацията засяга трето лице, което не е дало съгласие за разкриването й не е основание за отказ, тогава когато е налице надделяващ обществен интерес.

Съдът разглежда въпроса дали информацията представлява търговска тайна. Отказ за предоставяне на обществена информация за защита на търговска тайна e законосъобразен единствено, когато разкриването ще доведе до нелоялна конкуренция. Съдът намира, обаче, че дружествата не са в условия на конкуренция, а по-скоро в монополни позиции и следователно няма как да произтече вреда за конкуренцията, тъй като такава няма.

Новите правила на Google за поверителност на личните данни нарушават правото на ЕС

05.03.2012

Според френската Kомисия за защита на свободата на информационните технологии (CNIL) новата декларация за конфиденциалност на Google нарушава Директива 95/46/ЕО за защита на личните данни. Това е заключението от предварителния анализ на френския регулатор, който беше избран от европейската работна група „Артикъл 29” да анализира съвместимостта на новите правила на Google с европейското законодателство.

Новата декларация за конфиденциалност влезе в сила от 1 март. Новите правила премахнаха повече от 60 отделни декларации за поверителност за всяко използвано приложение на Google – Gmail, Google+, YouTube, Reader, Docs, Calendar и ги замени с една. Събраната информация се комбинира в единен профил, който проследява поведението и вкусовете на потребителя.

За обикновените потребители декларациите за поверителност на данните са просто поредните условия, които приемат без възможност за възражения, за да могат да ползват конкретното приложение. Предишните условия на Google може би бяха дълги и по-сложни, но поне наистина позволяваха на някой, който се интересува как се обработват събраните данни да знае какво и как се случва с тях. Официалната позиция за промените на Google е желанието за улеснение на потребителите и развитието на нови приложения. Истинската причина обаче е по-комерсиална. Новите правила позволяват таргетиране на рекламата, която Google разпространява и конкретното й предлагане на потребители според техните вкусове. Според Вивиан Рединг, еврокомисар по въпросите на правосъдието и основните права, цитирана от Ройтерс, правилата нарушават европейското законодателство, защото потребителите нямат възможност да откажат (opting-out) обмена на информация, събрана чрез различните продукти на Google и не са спазени стандартите за предварителен широк дебат сред засегнатите лица.

На 27 февруари френската Kомисия за защита на свободата на информационните технологии изпрати писмо до Google, с което изразява притесненията си относно съвместимостта на новите правила с Директива 95/46/ЕО за защита на личните данни. Според регулатора новата Декларация за конфиденциалност не позволява да се определи какви данни се събират и обработват, за какви цели, кой е администратор на съответните данни, какъв е достъпа на трети лица до тях и какъв е реда за достъп до данните от лицето, за което се отнасят. Работната група „Артикъл 29” поиска отлагане на влизането в сила на новите правила, но това не се случи. Официалният отговор на Google беше, че основните заинтересовани лица (потребителите) са били уведомени за намерението за промяна още през януари тази година и са имали възможност да се запознаят с тях, а който не иска да

Изпълнителният директор на Прайвъси Интернешънъл”  Гас  Хосейн публикува своите размисли за промените в политиката на конфиденциалност на Google в блога на организацията. Според него Google тръгва в грешна посока. Той разглежда възможността, която технологиите ни дават да имаме няколко идентичности (в работата, в семейството, в социалния живот и т.н) и различни интереси във всяка от тези различни роли. Технологията има възможност да прави връзки между всички тези роли, но тя просто не се интересува от това. Обезпокоителното е, че Google се интересува. Обезпокоителното е, че свързвайки информацията Google наистина ще разбере кой си, от какво се интересуваш и как да те опознае.

Сдружението на потребителски организации от САЩ и ЕС – Трансатлантически потребителски диалог също отправи искане до Google  да отложи въвеждането на новите правила и да преосмислят политиката си защото рискуват да изгубят доверието на най-ценния си капитал – потребителите.

Скандал: съдия чете личните данни на журналисти пред обвиняеми и роднините им

21.02.2012

Прокурор Николай Николов иска да бъдат оповестени ЕГН и адреси на присъстващите в залата, съдия Милена Георгиева го прави, отхвърляйки възмущението на репортерите с думите „Винаги има първи път”

Галина КОНСТАНТИНОВА, координатор на ПДИ в Пловдив

Личните данни на журналисти – имена и ЕГН-та – бяха прочетени на всеослушание в съдебната зала пред обвиняеми и техните близки. Това стана в Районен съд-Пловдив на заседанието за мярката на тримата автокрадци – Пламен Леков, Димитър Костов и Димитър Султин -Господа. Те са обвинени в търговия с крадени коли. Освен адвокатите им в залата присъстваха десетина роднини и познати. На съседни банки седяха съдебните репортери, отразяващи случая.

Наблюдаващият прокурор Николай Николов поиска от съда да бъдат снети данните на всички присъстващи, тъй като делото е в самото начало и в по-нататъшния си етап би могло някой от присъстващите да бъде призован като свидетел. Когато журналистите се възпротивиха да бъдат снети на глас личните им данни, съдия Милена Георгиева каза „Винаги има първи път“ и прочете на висок глас всички данни от личните им карти.
В отговор на въпрос по кой правен казус се случва това,
прокурор Николов заяви, че искането не било насочено към съдебните репортери. От пресцентъра на Съдебната палата казаха, че не помнят такава практика и ще проверят случая. В протоколите по делото са записани личните данни на всички присъстващи, с изключение на служителите на съдебна охрана.
Говорителят на Районна прокуратура – Пловдив Галина Андреева поясни, че принципно колегата й има право да изиска оповестяване на лични данни, заради свидетелски показания по-късно в хода на делото. Тя обаче не се ангажира с коментар защо са обявени на глас ЕГН-та на журналистите. Това е допустимо само, ако става дума за страни по делото или свидетели, каквито журналистите не са, коментира председателят на Районния съд Веселин Хаджиев.

Случаят е повече от скандален, възмути се съдебната репортерка на „Дарик” Тина Ивайлова, след което зададе риторичния въпрос: „Кой ще носи отговорността, ако утре се случи нещо на мен или на колегите, след като задържаните са чули ЕГН-та и адресите ни?“

Шефът на Районния съд Хаджиев обеща проверка на случая.