Архив за категорията 'Практики'

Недопустимо е да се изисква ЕГН и електронен подпис от заявителите по ЗДОИ

01.02.2017

На интернет страницата на президента на Република България, в секция „Електронни документи” е създаден „Портал за електронно обслужване и подаване на документи”. Очевидно порталът е създаден с благородното намерение да се подпомогнат гражданите, които желаят дистанционно да подадат жалби или молби, да го сторят бързо и лесно и да бъдат съответно удобно обслужени от администрацията на президента. Записано е, че „за успешна работа с портала е необходима регистрация с актуални и достоверни данни за контакт”. Предоставени са контакти и е определен служител относно въпроси, свързани с техническа помощ при работа с портала.

По електронен път могат да се подадат пет вида електронни документи – молба, жалба, искане, заявление по реда на Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) и заявление за стаж към администрацията.

Бланката за заявление по ЗДОИ включва полета за имена, единен граждански номер, данни на паспорт и постоянен адрес. Регистрацията за подаване на документи в портала предполага задължително предоставяне на данни за две имена и ЕГН или ЛНЧ (личен номер на чужденец). В бланката е предвидена възможност за подписване с електронен подпис.

За подаване на молби за опрощаване на задължения към фиска или помилване подобна  идентификация е напълно логична и необходима. Различно съгласно закона обаче е положението при заявлението за достъп до обществена информация. Съгласно чл.25, ал.1 от ЗДОИ, заявителят следва да посочи единствено трите си имена (ако е фирма – наименованието и седалището) и адреса за кореспонденция. Според трайната практика на Върховния административен съд, изискването на всякакви други данни за заявителя е нарушение на закона. В това отношение съдебната практика е в унисон с международните стандарти. Според чл. 4, ал.3 от първия международен инструмент, посветен на достъпа до обществена информация – Конвенцията за достъп до официални документи, приета от Съвета на Европа, „формалностите във връзка със заявленията не трябва да превишават необходимото за разглеждането на заявлението”. Законодателното решение от заявителите да се изисква да посочват само имената си и адрес за кореспонденция не е случайно. То съответства на обстоятелството, че правото на достъп до обществена информация е основно право на всеки гражданин, гарантирано с Конституцията. Освен това, правото на информация на всеки един е равно на това на всеки друг, поради което не е необходимо да се идентифицира с подробности кой е подателят на заявлението. Свободата на информация е монета с две страни, при която държавата трябва да е колкото може по-прозрачна за гражданите, докато нейните институции следва да знаят за тях единствено най-необходимото, при защита на личните данни.

Същите бележки са валидни и за изискването да се подписват заявленията с електронен подпис. Върховният административен съд е изложил подробни мотиви защо не се допуска да се изисква електронен подпис при подаване на заявление по ЗДОИ. По-важното обаче е, че с изрично изменение и допълнение на ЗДОИ от декември 2015 г. бе забранено на администрацията да изисква от заявителите електронен подпис (чл.24, ал.2 от ЗДОИ).

Казано просто, искането на обществена информация е основно право, гарантирано с Конституцията, също като правото на всеки да избира президент и народни представители. То не е административна услуга, при която администрацията може да изисква идентифициране на заявителите с ЕГН и лична карта, както и електронен подпис.

Следователно може да се препоръча на администрацията на президента да отстрани посочените пропуски и да се подготви по-добре да прилага закона, особено когато той урежда конституционно гарантирани права. И ако въпросът с кого да се задълбочава диалогът за избягване на конфронтацията е въпрос на политика, която по естеството си е променлива и зависи от външни и други обстоятелства, то въпросът как да се отнасяме с конституционните права на гражданите изисква строго спазване на правните принципи и на закона, както и вещина и постоянство в прилагането му.

 

 

 

Законно ли е записването на лични данни на гражданите от страна на полицейските органи?

14.11.2013

Настоящия текст публикуваме, след въпроса на Светлозар Алексиев, публикуван на нашата фейсбук страница – https://www.facebook.com/AIPbulgaria :
„Има ли право МВР да записва на хвърчащи листчета и тефтерчета личните данни на ходещи по улиците граждани?“

Проблема със събирането и записването на лични данни на граждани е отдавнашен. Той беше отбелязан още през 2008 година в годишния Доклад на Програма Достъп до Информация за състоянието на достъпа до информация в България. Тази година темата отново стана предмет на обществен дебат и по време на февруарските и по време на юлските протести. Въпросите които се поставят са няколко: (още…)

Правото на информация по света – актуализиран анализ по региони

08.07.2013

FOI Global UpdateДнес, 8 юли, Мрежата на застъпниците за свобода на информацията (FOIAnet) публикува глобален анализ на развитието на движението за право на информация, представен по региони. Публикацията следва честването на 10-та годишнина на Международния ден на правото да знам, 28 септември 2012.   

Актуализираният анализ е изготвен в съавторство от правозащитници от 7 региона (Африка, Америка, Австралия и Океания, Източна и Югоизточна Азия, Европа, Близък Изток и Северна Африка, Южна Азия) и представя типичните за всеки регион предизвикателства, развития и опит на застъпниците за правото на информацията в различните части на света.

„За пръв път Мрежата на застъпниците за свобода на информацията излиза с такава голяма публикация”, според Тоби Мендел, председател на управителния съвет на Мрежата.  „Това е чудесен начин за разширяване на констатациите от юбилейния Меморандум 10-10-10: Постижения, предизвикателства и цели по повод Десетата годишнина на Мрежата за свобода на информация (FOIAnet)”.[1]

Целта на доклада е да разпространи сред членовете на мрежата и други групи информация за развитията, постигнати от гражданското общество в различните региона в света в областта на правото на информация. Друга цел е чрез споделянето на успешни стратегии за преодоляване на предизвикателствата в областта да засили ефекта от работата на застъпниците за свобода на информацията, както и да стимулира международния диалог в различните региони и да привлече внимание върху глобалния характер на движението за право на информация.

Според Лидия Медланд, редактор на изданието „Докладът показва, че застъпниците има да извървят дълъг път, за да видят постигната своята цел – всеобщо право на информация. В същото време анализът ясно представя силата на глобалното движение и на способността на застъпниците ефективно да се изправят срещу препятствията пред промяната”.

Докладът е достъпен на страницата на Мрежата на застъпниците за свобода на информацията: http://www.foiadvocates.net/dmdocuments/News_Documents/global_right_to_information_update.pdf

Както и на страницата на ПДИ: http://store.aip-bg.org/documents/global_right_to_information_update.pdf.

 

За допълнителна информация:

Toby Mendel, Executive Director, Centre for Law and Democracy

Email: toby@law-democracy.org, Tel: +1 902 412 0872, www.law-democracy.org
Lydia Medland, Research and Campaigns Coordinator, Access Info Europe

Email: Lydia@access-info.org, Tel +34 91 365 65 58, www.access-info.org

www.foiadvocates.net

 



[1] Превод на Меморандум 10-10-10, изготвен от ПДИ: http://www.aip-bg.org/publications/Бюлетин/Меморандум_10_10_10/103488/1000603296/.

 

Федералните агенции в САЩ изостават с прозрачността според одит на Архив „Национална сигурност”

19.12.2012

Повечето федерални агенции не са актуализирали правилата за прилагане на Закона за свобода на информацията и не отговарят на Меморандума на президента Обама от 2009 за подобряване изпълнението на закона, нито на изискванията на Закона за открито управление от 2007. Това показват резултатите от новия одит на Архив „Национална сигурност”, публикуван на 4 декември 2012.

62 от проучените 99 федерални агенции не са актуализирали правилата си за прилагане на Закона за свобода на информацията в съответствие с Меморандума за прозрачност и отворено управление, издаден през 2009 от министъра на правовъдието на САЩ Ерик Холдър до всички ръководители на структури на изпълнителната власт. Меморандумът съдържа инструкции за правене на преценка за предоставяне на документи, дори когато формално те влизат в обхвата на ограниченията, посочени в Закона за свобода на информацията, за активно публикуване на документи от обществен интерес и за премахване на „ненужните бюрократични пречки” при предоставянето на информация.

Резултатите от одита показват също, че 56 институции не са съобразили правилата си със Закона за открито управление, приет от Конгреса на САЩ през 2007, който задължава агенциите да преразгледат таксите за предоставяне на информация, да въведат номера за проследяване на заявленията в институциите, да публикуват данни по Закона за свобода на информацията и да работят с новите медиатори по закона в Офиса за правителствени информационни услуги.

Въз основа на одита Архив „Национална сигурност” извежда най-добрите практики в съществуващите правила за прилагането на Закона за свобода на информацията на федералните агенции като препоръки за всички останали:

  • Присъединяване към правителствения FOIAonline портал, който дава възможност за онлайн подаване и проследяване на заявления, както и за активното публикуване на дигитални версии на документи, вече получени по закона (в момента само 6 агенции са се присъединили);
  • Директна комуникация със заявителите, за да сe стесни и изясни заявлението, вместо автоматично да се отхвърлят не добре формулираните заявления;
  • Прекратяване на практиката чрез искане на такси да се възпрепятства подаването на заявления. Всички новинарски медии (онлайн или печатни), студенти, преподаватели, нови медии, блогъри, туитъри, трябва писмено да бъдат освободени от плащане на такса;[1]
  • Намаляване на отказите на информация на основание ограничението, свързано с процеса на взимане на решения. Съгласно Закона за президентските записи (Presidential Records Act), засягащ взимането на решения на най-високо ниво, достъп до такива документи не може да бъде отказван след като президентът напусне поста. Този стандарт трябва да се прилага и за документи, поискани по Закона за свобода на информацията;
  • Избягване на т.нар. черни дупки на вътрешни консултации и справки, в които многократни и дори безкрайни прегледи могат до доведат до голямо закъснение при предоставяне на поисканите документи и дори изгубване на заявленията. Тези черни дупки могат да се избегнат като възможно по-рядко се пращат заявленията за консултация и/или справка; като се информират заявителите за статуса на подадените от тях заявления; като се даде възможност за проследяване на работата по заявлението и се гарантира отговора по него, дори след като то бъде препратено към други правителствени администрации;
  • Активно публикуване на документи, които биха били от обществен интерес.

„Неактуализираните вътрешни правила на агенциите отварят възможност за втория мандат на президента Обама да стандартизира най-добрите практики и да доведе всички федерални агенции до нивото на откритост, което той обеща в Меморандума от деня на встъпването си в длъжност през януари 2009”, подчертава Том Блентън, директор на Архив „Национална сигурност”.

Резултатите от одита са достъпни на страницата на Архив „Национална сигурност”: http://www.gwu.edu/~nsarchiv/NSAEBB/NSAEBB405/



[1] Американският Закон за свобода на информацията дава възможност за освобождаване от плащане на разходите по предоставяне на информация за образователни цели, на научни институти или медии.

Решение налагащо глоба за нарушение по ЗДОИ

14.09.2012

Скорошно решение на Административен съд Кюстендил[1] остави в сила глоба, наложена за отказ (мълчалив) на кмета на Кюстендил да вземе мотивирано решение по искане за достъп до обществена информация. Наложено е ефективно административно наказание – глоба – за нарушение на Закона за достъп до обществена информация от страна на административен орган.

Какви са фактите? На 20.05.2011 г. И.Г.С. подава заявление за достъп до обществена информация до кмета на Община Кюстендил. Не получава отговор и подава жалба срещу мълчалив отказ на органа. С решение на Административен съд Кюстендил от 10.11.2011 г. по адм. д. № 195/2011 г. мълчаливият отказ, незаконосъобразен по ЗДОИ, е отменен и преписката е върната на кмета за произнасяне с мотивирано решение. Съдебното решение влиза в сила, но административният орган не изпълнява задължението си.

Гражданинът И.Г.С. подава нова жалба до същия съд с искане за налагане на административно наказание на кмета за неизпълнение на задължението за мотивирано произнасяне, произтичащо от съдебното решение, по заявлението за достъп до обществена информация. След започването на това второ съдебно производство кметът изпраща писмо от 05.03.2012 г., с което отговаря на заявлението, че такава обществена информация не съществува.

Председателят на административния съд приема, че писмото на кмета е акт по чл. 33 от ЗДОИ (уведомление за липса на исканата обществена информация) и съответно не представлява мотивирано решение, каквото кметът е длъжен да вземе. Поради това на основание чл. 306, ал. 2 от АПК във връзка с чл. 43, ал. 2, т. 2 от ЗДОИ и при изпълнени условия по чл. 304 от АПК, председателят с разпореждане № 208/20.03.2012 г. по адм. д. № 49/2012 на същия съд налага административно наказание „глоба” в размер на 200 лв. Кметът обжалва, но съдът в тричленен състав оставя в сила наказанието. Решението е окончателно.

Противозаконното деяние в случая е неспазване на влязло в сила съдебно решение. Това е наказуемо по чл. 304 от АПК. Значимото в това решение е налагането на самото наказание за липса на произнасяне по заявление за достъп до информация. Макар и глобата да е следствие на задължение, произтичащо от съдебно решение, това е една стъпка в посоката на по-пълно прилагане на закона. От 2008 г. насам ЗДОИ предвижда санкции за длъжностни лица, които „…без уважителна причина не се (произнасят) в срок по заявление за достъп до обществена информация…” (чл. 42), но поради липсата на посочен орган, който да изпълнява тази функция, административни наказания не биват налагани. Програма Достъп до Информация отправя препоръки за ефективно прилагане на тази разпоредба в годишните си доклади от 2009 г. насам. Засега промяна няма, но може би такава могла да дойде и по съдебен път.


[1] Решение № 13 от 13.06.2012 г. на АдмС – Кюстендил по к. а. д. № 101/2012 г., докладчик съдията Милена Алексова-Стоилова

Първи рефлексии върху доклада за състоянието на администрацията през 2011

20.06.2012

На 20 юни на свое редовно заседание МС разгледа и прие доклада за състоянието на администрацията през 2011 г. За ПДИ това е ценен източник на данни за това какво се е случвало в органите на изпълнителната власт по отношение на достъпа до информация. Данните,  свързани с работата на административните структури са отразени в раздел VI Достъп до обществена информация.

http://www.government.bg/cgi-bin/e-cms/vis/vis.pl?s=001&p=0211&n=40&g=

Тази година отчетът  по достъпа до обществена информация не е придружен с препоръки, а и анализ на получените данни не е направен. Защо например, 126 от заявленията са оставени без разглеждане  –  причини, имало ли е  работа на администрацията със заявителите за да уточнят своите заявления?  Защо намаляват е-заявления та? Защо само 65,4%, а именно 364 администрации приемат заявления, подадени по електронен път? Останалите просто не отговарят на тези заявления или не са си определили реда, по който да става това?

Е-завленията са приравнени по закон към писмените заявления и от 2000 година насам, това което трябваше да направят ръководителите на административни структури беше да определят реда, по които да се работи с електронно подадените заявления.

Макар да няма обяснение на ситуцията с електронните заявления, данните съответстват на реалностите. Традиционният одит на активната прозрачност на органите в системата на изпълнителната власт и на капацитета за работа с е-заявленията, който извършва ПДИ от 2009 година насам показва, че отговорили на електронните заявления  са 68% от изследваните 474 институции. Това са 334 от органите в системата на изпълнителната власт, от които  321 са предоставили исканата информация.

http://www.aip-bg.org/surveys/db/2012ii/stats.php

Макар  въпросите свързани с работа с електронните заявления да възникват от години и досега няма мерки за уеднаквяване на реда за работа с е-завленията.

Тенденциите обаче по всички показатели се запазват:

Увеличават се административните структури, които получават заявления и за миналата година те наброяват –  557.

В  440  (79% ) от 557 са разработени вътрешни правила за работа по ЗДОИ .  От всички, които не са си изработили вътрешни правила,  най-голямо впечатление правят – Министерството на земеделието и храните,  Комисия за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси, Държавна комисия за енергийно и водно регулиране и Агенция по обществени поръчки. Все институции, които очевидно смятат, че информацията, която създават и съхраняват не е от голям обществен интерес, че да се грижат за достъпа до информация.

В доклада се твърди, че   „в 354 административни структури (63.6% от всички), от които 66 от ЦА, е разработена разяснителна информация за гражданите относно упражняването на правото на достъп до информация”.

Подадените заявления и тази година намаляват, а отказите от две поредни години се увеличават:

Брой на заявленията
Заявления срещу откази

Хубавото на процеса е, че гражданите все повече обжалват и решения за предоставяне и решения за отказ от информация:

Откази срещу жалби

Отново на първо място сред заявителите са гражданите, следвани от бизнеса и журналистите:

Кой подава заявления

Запазват се тенденциите и при основанията за отказ. Отново на първо място са отказите на основание – засегнати са интересите на трето лице (физическо или юридическо) и няма неговото съгласие за предоставяне на исканата информация.

Основания

От 8679 решения по заявленията в 168 след баланс на интересите е решено в полза на надделяващ обществен интерес. Няма как да съдим дали е било необходимо да се прави баланс на интереси в другите казуси, тъй като с изключение на 25 решения, в които е отказана информация на основание държавна или служебна тайна в останалите 341 би трябвало да се мисли за надделяващ обществен интерес.
Пълен достъп до исканата от заявителите информация е предоставена в 5 932 случая, от които в 5 362 информацията е предоставена в 14 дневен срок.

Прозрачността следва да е основен принцип в работата на европейската администрация

19.06.2012

Европейският омбудсман Никофорос Диамандурос прие Принципи на работа на европейската публична администрация.

Основните пет принципа, които европейските служители следва да спазват в своята работа са:

1. Всеотдайност към Европейския съюз и неговите граждани.
2. Почтеност.
3. Обективност.
4. Уважение към другите.
5. Прозрачност.

Изведените принципи и ценности не са нови, те са изрично предвидени в съществуващия Европейски Кодекс за Добро Поведение на Администрацията.  Въпреки това извеждането им в кратък, ясен и синтезиран вид е необходимо за тяхното по-ефективно прилагане. Принципите представляват същината на етичните стандарти за служителите на европейската публична администрация. Като такива, те представляват и съществен елемент от културата на обслужване, към която следва да се придържа европейската публична администрация.

Принципът на прозрачност предполага добра администрация на информацията. Освен това служителите следва да приветстват обществения контрол върху своята дейност.

Европейският омбудсман подчерта, че „в момент, когато Европейският съюз е изправен пред тежка криза Принципите могат да помогнат за изграждането на по-голямо доверие между гражданите и институциите на ЕС“.

Принципите са достъпни на интернет страницата на институцията на адрес: http://www.ombudsman.europa.eu/en/resources/publicserviceprinciples.faces/en/11650/html.bookmark