Архив за категорията 'Лични данни'

Бонусите в Министерството на финансите не са защитени лични данни, а обществена информация

05.07.2013

С решение от 3 юли 2013 г. Административният съд-София град /АССГ/ отмени отказ на директора на дирекция „Човешки ресурси и административно обслужване” в Министерството на финансите /МФ/ да предостави информация на журналист. В началото на януари т.г. Марта Младенова от „Дарик радио” поиска информация за допълнителните възнаграждения на служителите от МФ и второстепенните разпоредители – Агенция „Митници”, Национална агенция за приходите, Агенция за държавната финансова инспекция, ИА „Одит на средствата от ЕС” и Държавната комисия по хазарта. Достъпът е отказан с позоваване на защитата на личните данни.
В решението си АССГ посочва, че Европейският съд по правата на човека още през 1986 г. е приел по делото Лингенс срещу Австрия, че за разлика от частното лице, публичната фигура „неизбежно и съзнателно се излага на близко наблюдение на всяка нейна дума и действие, както от журналистите, така и от цялото общество”. Също така в решение № 4/ 26.03.2012 г. Конституционният съд на РБ сочи, че защитата на личните данни на лицата, заемащи публични длъжности, е много по-занижена в сравнение с останалите граждани. Предоставянето на информацията, според АССГ, е от надделяващ обществен интерес във време на финансова и икономическа криза и при направените противоречиви изявления на министър-председателя и министъра на финансите по този въпрос. Още повече това е валидно при предизвикания в обществото сериозен дебат и съществуващото съмнение относно действителното положение.
Решението на съда е етап в поредицата актове, с които се приема,че по отношение на държавни служители общественият интерес от разкриване на информацията надделява над защитата на личните им данни. С аналогични мотиви, през месец май т.г. Върховният административен съд отмени отказ на МФ да предостави декларациите, с които независимите народни представители в 41-то Народно събрание пренасочват бюджетната субсидия към избрани от тях партии /решение № 6681 от 16 май 2013 г./. Отново е цитирано решение № 4 на Конституционния съд от 2012 г., което бе подписано с единодушие от 11-те конституционни съдии и възприема голяма част от аргументите, изложени в адресираното до съда становище на ПДИ.
Решението на АССГ подлежи на обжалване пред Върховния административен съд.

Недоправил и Престарал се

03.05.2012

Иванка Ватева,
координатор на ПДИ в Плевен

Има такава руска народна приказка – за двама братя. Казвали се Фома и Ерьома, но толкова им прилепнали прякорите Недоправил и Престарал се, че всички забравили как ги кръстили родителите им. В нашия случай имената на недоправилите и престаралите се са скрити зад инициали. Защото в ролята на мъдрата баба, която в приказката дала урок на братята в банята – единия оставила насапунисан без да го полеее след това, а на другия претрила кожата – е съдът.

В края на март в два поредни дни станаха известни решенията на два съдебни състава по казуси, свързани с прозрачността на информацията.

На 26 март Плевенският административен съд излезе с решение, с което удовлетвори жалбата на петима плевенчани срещу промяна в Наредба 20 на Общинския съвет – за нови, по-високи ставки на данък сгради, данъка за автомобили и налога при възмездни сделки с недвижими имоти в Плевен. Основният аргумент на вносителите беше нарушение на чл. 26 ал.2 от Закона за нормативните актове, изразяващо се в неспазването на 14-дневния срок за предложения и становища по проекта преди внасянето му за приемане от Общинския съвет и липса на мотиви към проекта за изменение. Общината обжалва решението с касационна жалба пред Върховен административен съд. Финалът предстои.

На следващия ден Районният съд постанови ефективна присъда от 4 години и 6 месеца лишаване от свобода, при първоначален общ режим, в затворническо общежитие от открит тип в затвора в Сливен за С.И.Д. Тя е осъдена за това, че използвала и държала специални технически средства за наблюдение и звукозапис, без съответните разрешения, в ДКЦ II в Плевен и трябва да заплати разноските по делото, на стойност 1257 лв.

Скандалът с нелегалното видеозаснемане в плевенското ДКЦ избухна през май 2010. Тогава се оказа, че тайно от работещите в Центъра ръководството е монтирало камери за наблюдение вместо в коридорите, където всекидневно гастролират джебчийки, в два от кабинетите – по кардиология и съдова хирургия. “Инвестиционните” намерения били дори за монтаж на устройства във всички 16 кабинети на специалисти. Лекарите от двата наблюдавани кабинета се възпротивиха и подадоха сигнал в прокуратурата, защото според тях така се нарушават правата им.

И тази присъда може да бъде обжалвана.

 

Делото за дипломата на Калина Илиева беше решено в полза на обществения интерес

23.04.2012

Наличието на надделяващ обществен интерес от предоставяне на информация за дипломата на Калина Илиева е основният мотив на съда в решението, с което бе отменен отказа на изпълнителния директор на Националния център за информация и документация /НАЦИД/.

С решението си от 19.04.2012 г. Административен съд София – град /АССГ/ отменя като незаконосъобразна заповедта на директора и го задължава в 7-дневен срок да предостави информацията, поискана от журналистките Даринка Николова и Даниела Теофанова със заявление. Поводът за неговото подаване, бе разпространената в общественото пространство през есента на 2010 г. новина, че дипломата на бившия изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“ е фалшифицирана. Впоследствие, в рамките на година и половина с помощта на ПДИ бяха заведени две съдебни дела по случая. Първото – срещу мълчалив отказ, който АССГ отмени и върна преписката на Центъра за ново произнасяне. В резултат,  информацията беше отказана със заповед на директора на основания липса съгласието на третото лице  и лични данни, а изричният отказ – обжалван в съда.

В решението с № 2072 съдът изследва въпросът за засягане интересите на третото лице в неговата съотносимост с този за наличието на надделяващ обществен интерес от предоставяне на информацията. Заключението на съда по него е следното: Безспорно относно дипломата за висше образование на бившия изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“ – и изнесените в медиите факти по въпроса е налице надделяващ обществен интерес по смисъла на §1, т.6 от ДР на ЗДОИ, вкл. и предвид това, че за подобна длъжност се изисква определен образователен и професионален ценз, свързан със спецификата на Фонда – да бъде и Разплащателна агенция за средствата от Европейския съюз“. Според съдебния състав, подобна информация несъмнено би повишила отчетността и прозрачността в посочената администрация и би задоволила потребността на заявителите по изнесения в обществото въпрос, следователно на посоченото основание не може да се релевира отказ.

С решението си съдът се произнася и по твърдяното от НАЦИД наличие на лични данни като установява, че исканите от журналистките данни не представляват защитени лични данни, тъй като се касае за лице, заемащо висша държавна длъжност и данни за него вече са изнесени в публичния регистър по Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни длъжности, т.е. защитата им е отпаднала. По отношение на тези лица, се посочва в решението, може да бъде предоставяна обществена информация, вкл. и относно притежаваната от тях образователна степен, доколкото информацията е необходима за създаване на мнение в обществото като цяло по въпроса за тяхната квалификация, т.е. надделяващ обществен интерес. В заключение съдът счита, че в конкретния случай данните за образователната степен, въпреки липсата на съгласие на лицето, за което се отнасят – с оглед наличието на обществен интерес – също следва да бъдат предоставени.

Препоръки на Съвета на Европа относно интернет търсачките и социалните мрежи*

17.04.2012

На 4 април 2012 г. Съветът на Европа прие две препоръки, изготвени от Комитета на министрите, свързани със защитата на правата на човека и по-специално свободата на изразяване, свободата на сдружаване, достъпа до информация и правото на личен живот във връзка с търсачките (търсещите машини в интернет) и социалните мрежи в интернет.

 

В препоръките си Съветът на Европа призовава държавите-членки да вземат мерки по отношение на търсачките с цел да се осигури повече прозрачност на начините, по които достъпът до информация се предоставя, особено критериите използвани за подбор, подреждане или премахване на резултатите от търсенето.


Съветът на Европа също призовава за зачитането на правата на потребителите във връзка с обработването на лични данни (особено по отношение на „бисквитките“, IP адресите и индивидуалните истории на търсене). Той настойчиво приканва държавите да насърчават „доставчици на търсачките да правят ясно разграничение между резултатите от търсенето и каквато и да е форма на търговски съобщения, реклама или спонсорирани резултати, включително и оферти със „собствено съдържание““.

 

Препоръчваните действия включват свеждането до минимум на събирането на лични данни от доставчиците на търсачките. „IP адресът на нито един потребител не трябва да се съхранява, когато това не е необходимо за преследването на легитимна цел и когато същите резултати могат да бъдат постигнати чрез използване на извадки или проучване, или чрез анонимизиране на личните данни. Също трябва да бъдат поощрявани иновативните подходи за насърчаване на анонимни търсения.“ Институцията призовава за предвиждането на спазващ принципа на пропорционалност период на съхранение на данните за „легитимни и предварително определени цели на обработката. Доставчиците на търсачки трябва да бъдат в състояние да обосноват с доказуеми причини събирането и съхранението на лични данни. Информацията в тази връзка трябва да бъде обществено достояние и лесно достъпна“.

 

Освен това Съветът на Европа препоръчва разработването от страна на доставчиците на търсачките на инструменти позволяващи на потребителите „да получават достъп до, и да поправят и изтриват данни, отнасящи се до тях, които са били събрани по време на използването на услуги, включително и профили създадени, например, за целите на директен маркетинг“.

 

Що се отнася до услугите на социалните мрежи Съветът на Европа призовава страните да работят с операторите за повишаване на информираността на потребителите за техните права и възможните рискове чрез осигуряване на ясен и разбираем език и чрез подпомагане на потребителите да разберат настройките по подразбиране на техните профили и да изберат, съответно, колко да бъде разкрито за самоличността им в интернет.

 

Съветът на Европа приканва държавите да се въздържат от „общо блокиране и филтриране на обидно или вредно съдържание, което би попречило на достъпа на потребителите“. Препоръката призовава за прилагането на Препоръка CM / Rec (2008) 6 относно мерките за насърчаване на зачитането на свободата на изразяване и информация по отношение на Интернет филтрите „с оглед да се гарантира, че всяко решение за блокиране или изтриване на съдържание е взето в съответствие с тези принципи“.

Прессъобщение – Council of Europe adopts recommendations to protect
human rights on search engines and social platforms (5.04.2012) (на английски език)
https://wcd.coe.int/ViewDoc.jsp?Ref=DC-PR040%282012%29&Language=lanEnglish&Ver=original&BackColorInternet=F5CA75&BackColorIntranet=F5CA75&BackColorLogged=A9BACE

Препоръка CM/Rec(2012)3 На Комитета на Министрите към държавите-членки относно защитата на правата на човека относно търсачките (4.04.2012) (на английски език)
https://wcd.coe.int/ViewDoc.jsp?id=1929429&Site=CM&BackColorInternet=C3C3C3&BackColorIntranet=EDB021&BackColorLogged=F5D383

Препоръка CM/Rec(2012)4 На Комитета на Министрите към държавите-членки относно защитата на правата на човека относно услугите на социалните мрежи (4.04.2012) (на английски език)
https://wcd.coe.int/ViewDoc.jsp?id=1929453&Site=CM&BackColorInternet=C3C3C3&BackColorIntranet=EDB021&BackColorLogged=F5D383

 

—————

* – публикуваме превод от английски от новината на EDRi

Свобода на изразяване – нови развития в съдебната практика на ЕСПЧ в Гилберг срещу Швеция

10.04.2012

Скорошното решение на Голямата Камара на Европейския съд по правата на човека Гилберг срещу Швеция от 3 април 2012 (Gillberg v. Sweden, жалба № 41723/06) поставя някои интересни въпроси относно връзката между свободата на изразяване и защитата на личните данни и хвърля светлина върху развитието на правото на достъп до информация по Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи.

 

Господин Гилберг е професор в Университета на Гьотеборг, специализира в детска и юношеска психиатрия. Бил е ръководител на дългогодишен проект (1977-1992) на същия университет в областта на невропсихиатрията (върху хиперактивността и дефицита на вниманието при децата). Участието в дългогодишните изследвания е било на доброволен принцип, а родителите и след това порасналите деца са получили гаранции, че техни лични данни няма да бъдат разпространявани, нито ще бъде позволена идентификацията им като участници в изследването в бъдеще. Голямо количество чувствителни данни относно участниците и техни роднини са се съдържали в документацията на изследването.

 

По различно време през 2002 г. двама външни за Университета на Гьотеборг изследователи (К и Е) поискали достъп до материалите по изследването. К е социолог и искала да се запознае с използваните методи, не е имала никакъв интерес към съдържащите се лични данни. Е е педиатър и желаел да се запознае със съвременното развитие на изследователската дейност. Университета на Гьотеборг отказал достъп до данните и на двамата. След поредица съдебни дела и отмяна на множество откази на университета Апелативният административен съд решава да бъде предоставен незабавен достъп на К и Е до данните от изследването при спазване на изрични условия, които включват ограничения върху използването на материалите и забрана за изнасянето на копия. Мотивите са, че К и Е са показали легитимни интереси от достъп до изследването и може да се предполага, че познават добре правилата по обработването на лични данни. Също така е счетено като важно за научния дебат материалите да бъдат изложени на независима и критична оценка. Самият господин Гилберг отказва да даде достъп до документацията и помещенията, в които тя се пази, но като подчинен на университета и неговите решения са отменени. Освен това съдилищата отказват да го конституират като страна по делото. Междувременно и преди приключването на съдебните процедури по оспорване започнати от професора, в средата на 2004 материалите по изследването са унищожени от негови асистенти.

 

Парламентарният омбудсман възбудил наказателно производство срещу професора и скоро след това той бил признат за виновен за злоупотреба със служебно положение (misuse of office). Наложеното наказание е условна присъда и глоба от ок. 4000 евро. Глоба от ок. 3400 евро била наложена и на заместник-председателя на университета за злоупотреба със служебно положение (misuse of office), заради неизпълнение на задължението да предостави незабавен достъп до исканите документи в съответствие със съдебното решение. Служителите, унищожили материалите, също са наказание с условни присъди и глоби.

 

След изчерпване на вътрешноправните средства за защита господин Гилберг подал жалба до Европейския съд по правата на човека, твърдейки че присъдата нарушава правата му по член 8 и член 10 от ЕКПЧ. Голямата камара приема, че може да се произнесе само по въпроса дали наказателната присъда на жалбоподателя нарушава правата му по споменатите разпоредби от Конвенцията.

В следващите редове ще се съсредоточим само върху откъсите от решението, които потенциално засягат правото на достъп до информация. Целта ще бъде да разберем дали Голямата Камара на ЕСПЧ казва нещо ново в това отношение и дали можем да направим някакви изводи върху развитието на съдебната практика.

 

По член 8 „Право на зачитане на личния и семейния живот“

 

Що се отнася до първото твърдение голямата камара на Съда, накратко, припомня практика си, че наказателна присъда на дадено лице не нарушава неговото право на личен и семеен живот, доколкото последствията върху репутацията му и професионалните му дейности не са извън предвидимите при нормално приложение на националното наказателно право. Що се отнася до твърдението, че решенията на Апелативния административен съд нарушават правото на жалбоподателя да не разпространява поверителна информация по член 8 от Конвенцията, то голямата камара счита, че то попада извън обхвата на член 8 (пар. 64 от решението).

 

По член 10 „Свобода на изразяването на мнение“

 

Същият аргумент е използван от жалбоподателя и по отношение на член 10 от Конвенцията. Той смята, че е имал негативно право по член 10 – да не предоставя достъп до въпросните материали. Бил е дал обещание за поверителност на личната информация на участниците, заради защитата на която е наказан. Ситуацията му била подобна на тази на журналист към източниците му или на адвокат към клиентите му.

 

Тук е интересен подходът на Съда към правото на информация. В пар. 83 от решението се казва, че „(п)равото да се получава и разпространява информация изрично е част от правото на свобода на изразяване според член 10“. Съдът, обаче, разглежда въпроса от перспективата дали дадено частно лице има право да отказва предоставянето на информация на държавните власти. Препраща към случаи от практиката по Конвенцията, където е разисквано правото на дадено лице да замълчи, т.е. да не говори с властите или да откаже да предоставя доказателства (което не е в обхвата на членове 10 и 11). Това разсъждение е завършено с параграф 86, в който Съдът не отхвърля съществуването на негативно право на изразяване по член 10 от ЕКПЧ, но смята че този въпрос трябва да бъде разгледан при наличие на подходящ случай. Настоящият случай явно не е подходящ или, по-точно, той не се отнася към негативното право на изразяване.

Какво е негативното право на изразяване според Съда тук?

Разсъждението, както и в цялото дело, се води по една основна нишка – статусът на жалбоподателя. Съдиите го изследват от различни гледни точки – като частно лице, после като служител на университета – и прилагат особеностите на правото на изразяване по член 10 в съответните хипотези, като през цялото време търсят дали жалбоподателя би могъл да се възползва от някакво негативно право – правото да не предоставя информация. В параграфите между 82 и 87 става дума за правата на частни лица и тяхното отношение към свободата на изразяване („позитивно“ – да получават и разпространяват информация – или „негативно“ право – да не предоставят информация). В параграф 87 Съдът сочи, че изследването се провежда от „Департамента по…“, който е собственик на материалите. Жалбоподателят не задължен субект да предостави информация. Той е подчинен служител на задължения субект. От господин Гилберг, като физическо лице, не се изисква нищо по достъпа до информация и заради това той няма право да претендира някакви изключения като „негативно“ право. Иначе казано изглежда, че цитатът от параграф 83, четен с този от пар. 86, сочи към възможността за съществуване на „негативно право на изразяване“ (напр. право на мълчание) по член 10 от Конвенцията, което единствено би могло да защити частни лица, а не държавата/администрацията. Тук правото на достъп до информация не е пряко засегнато.

 

Съдът продължава като сочи, че въпросната информация по шведското законодателство, като собственост на университета, е вид обществена информация. Господин Гилберг не е имал законово или деонтологично (професионално) задължение към децата или родителите да опази тяхната неприкосновеност на личния живот и да не се подчини на съдебните решения на Апелативния административен съд, това в крайна сметка е било само негово лично убеждение. Голямата камара така свежда въпроса до това дали жалбоподателят като държавен служител има отделно негативно право според член 10 от Конвенцията да не предоставя материалите, въпреки че те не му принадлежат, а са собственост на неговия работодател – Университета на Гьотеборг – и въпреки факта, че работодателят всъщност възнамерявал да се съобрази с окончателните решения на Апелативния административен съд, предоставяйки на К и Е достъп до документацията по изследването под различни условия, но бил възпрепятстван да го направи, защото жалбоподателят отказвал да съдейства (пар. 92).

„Според Съда, ако бъде решено, че жалбоподателят има такова право по член 10 от Конвенцията, то това ще бъде в противоречие с правата на собственост на Университета на Гьотеборг. Това също така би накърнило правата на К и Е по член 10, както са предоставени от Апелативния административен съд, да получат информация под формата на достъп до въпросните публични документи …“ (пар. 93). Това е и най-коментираната част от решението. Застъпници на правото на достъп до информация, като Дариан Павли от Отворено общество, четат този откъс като признаване на правото на достъп до информация като част от правата защитени по чл. 10 от Конвенцията. Вметката „…както са предоставени от Апелативния административен съд…“ се чете като препратка към шведското законодателство, което е в синхрон с Конвенцията. Дариан Павли смята, че ако тези права не са признати от Конвенцията няма нужда да се споменава приложимото вътрешно право, просто защото въпросът не би влизал в материалната компетентност на Съда.

 

Допълнителен аргумент предоставя откъсът от пар. 95, в който се казва че отказът на жалбоподателя да се съобрази с решенията на Апелативния административен съд, като отказва достъп до материалите от изследването на К и Е, възпрепятствал свободния обмен на мнения и идеи по въпросното изследване и по-точно по доказателствата и методите, които са използвали изследователите, за да достигнат до заключенията си, което представлявало основния предмет на интереса на К и Е. При тези условия Съдът смята, че ситуацията на жалбоподателя не може да бъде сравнена с тази на журналист предпазващ източниците си. Дариан Павли вижда в тук признание, че поне информация имаща връзка с обществения интерес трябва да бъде достъпна за лица действащи в обществен интерес. Иначе казано, ако е възможно да има спорове и позицията на Съда от Страсбург да не е напълно изяснена по отношение на пълното право на достъп до информация, то поне що се отнася до отношения засягащи обществения интерес, известни задължения за администрацията да предоставя достъп до информация са гарантирани от ЕКПЧ.

В заключение трябва да се отбележи и липсата на позоваване на предишна практика по достъпа до информация на Съда от Страсбург. Както посочват и коментаторите в блога Strasbourg Observers, не се срещат препратки към предишната практика на Съда по делата Társaság a Szabadságjogokért v. Hungary (Унгарския съюз за граждански свободи срещу Унгария, жалба № 37374/05), което скоро ще бъде достъпно на български в страницата на ПДИ и Kenedi v. Hungary (Кенеди срещу Унгария, жалба № 31475/05). Възможните обяснения са много. Вероятно е Голямата камара да действа предпазливо и заради това да избягва изричните формулировки. Все пак разглежданият случай не е такъв, в който достъпът до информация е истинският проблем. Съдът не е сезиран с жалба относно достъпа до информация, а с такава която вади на преден план правото на защита на личните данни. Жалбоподателят твърди, в крайна сметка, че е имал някакво лично право/задължение да ограничи достъпа до дадена информация. Спорът в Страсбург се води върху последствията на изключенията на вътрешното шведско право на достъп до информация. В този смисъл Съдът не е пряко призован да се произнесе върху защитата на правото на достъп до информация според ЕКПЧ. Наблюденията, върху които се съсредоточихме, са obiter dicta, т.е. не са част от мотивите, които пряко оформят диспозитива, конкретното решение. Поради тези причини те не са и напълно ясно формулирани, но изглежда клонят към пряка защита на правото на достъп до информация, произтичаща от Конвенцията. Така Гилберг срещу Швеция се нарежда в линията решения водещи към „по-широко тълкуване на понятието „свобода на получаване на информация“ … и по този начин към признаване на право на достъп до информация“ (ЕСПЧ, 14 април 2009, Унгарския съюз за граждански свободи срещу Унгария, жалба № 37374/05, пар. 35).

Декларациите на народните представители за разпореждане с публични средства не са лични данни

28.03.2012

Административен съд – София град за втори път[1] постанови, че достъпът до декларациите на независимите народни представители за прехвърляне на полагащата им се бюджетна субсидия към дадена политическа партия не може да бъде ограничен на основание лични данни. В конкретния случай информацията беше поискана от Павлина Живкова от вестник „Банкеръ“.  Съдът задължава Министерство на финансите да предостави информацията.

Според съда поисканата информация безспорно е обществена, защото е свързана с политическия живот на страната и „осигурява възможност на гражданите да си съставят мнение относно дейността на субектите, участващи в политическия процес”.

В решението се намира, че самите депутати са задължени лица, тъй като става въпрос за информация за разпореждане със средства от държавния бюджет, а не за лични доходи. Обръща се внимание, че народните представители са „носители на държавната власт и в качеството им на публични фигури са приложими по-високи критерии за прозрачност и отчетност, които не са присъщи за частните лица”.

Съдът изтъква, че „неудовлетворението на правото на достъп до информация би засегнало интерес, несъизмеримо по-значим от личния интерес на съответното засегнато лице”. Разгледан е и въпросът за надделяващия обществен интерес и се констатира, че в случая „едва ли може да се постави под съмнение, че чрез исканата информация би се повишила прозрачността и отчетността на задължените субекти”. В тази хипотеза има легална презумпция за наличието на надделяващ обществен интерес и ограничението свързано със защита на личните данни отпада.

Решението съответства на добре установена съдебна практика

Решението следва добре установената съдебна практика на Върховния Административен съд, според която ограничението свързано със защитата на личните данни е неприложимо, когато търсената информация е свързана с декларациите за имуществото и доходите на лицата, заемащи висши държавни длъжности и информация за разходи за служебни пътувания. Според ВАС дори доста по-чувствителна информация като образованието и професионалната квалификация следва да е публична[2]. През ноември 2011 г. АССГ отмени отказ на Министерството на труда и социалната политика да предостави информация за сумите, получени от членовете на политическия кабинет.

Решението съответства на международните стандарти и практики в областта на достъпа до информация и защитата на личните данни

В демократичното общество публичните фигури са длъжни да търпят по-висока степен на откритост и критика, тъй като са неизбежно и съзнателно поставени под близкото наблюдение на обществото, казва Европейският съд за правата на човека в своята практика. Според Общия съд на ЕС информация за допълнителните субсидии за експерти и асистенти на членовете на Европарламента трябва да бъде предоставена на обществеността[3]. По аналогичен начин разсъждават Информационният комисар, Информационният трибунал и Върховният съд на Великобритания, според които несъмнено има законен обществен интерес към въпроса как се изразходват публични средства и дали те се изразходват по предназначение. Предоставянето на информация за допълнителните средства на членовете на Парламента би повишило общественото доверие към институцията, което също е от несъмнен обществен интерес в демократичното общество. В решение по жалба 3643/2005 г. (GK)WP срещу Европейския парламент, Европейският омбудсман счита, че принципът на прозрачност надделява над правото на защита на личните данни. В конкретния случай, стандартът за прозрачност е по-висок, имайки предвид, че става дума за използването на публични средства, към които гражданите допринасят чрез своите данъци от политически фигури, който следва да очакват по-висока степен на наблюдение.

Решението идва в момент, когато в центъра на обществено внимание е дебатът за получаваните в държавната администрация бонуси. Както отбелязва адв. Александър Кашъмов в статията си във в. Труд,  време e подобна информация да е „в светлината на прожекторите”, за да се „осъществи една от основните цели на достъпа до обществена информация според Съвета на Европа – утвърждаване легитимността на администрацията като служба в услуга на обществото.”


[1] Първото подобно решение също е на АССГ по делото на журналиста Илия Вълков от „Дарик” радио. Делото беше водено с подкрепата на ПДИ. Коментар на ръководителя на правния екип адв. Александър Кашъмов е достъпен на блога на ПДИ Точка на достъп: http://blog.aip-bg.org/publications/360

[2] Решението е особено интересно, защото исканата информация засяга не политически фигури, а държавни служители и експерти. Повече за конкретните решения може да намерите в блога на ПДИ, „Отново за допълнителните финансови бонуси и тяхната публичност: http://blog.aip-bg.org/publications/526

[3] Дело Т-471/08 на Общия съд. Повече за делото може да прочетете в месечния бюлетин на ПДИ тук.

Новите правила на Google за поверителност на личните данни нарушават правото на ЕС

05.03.2012

Според френската Kомисия за защита на свободата на информационните технологии (CNIL) новата декларация за конфиденциалност на Google нарушава Директива 95/46/ЕО за защита на личните данни. Това е заключението от предварителния анализ на френския регулатор, който беше избран от европейската работна група „Артикъл 29” да анализира съвместимостта на новите правила на Google с европейското законодателство.

Новата декларация за конфиденциалност влезе в сила от 1 март. Новите правила премахнаха повече от 60 отделни декларации за поверителност за всяко използвано приложение на Google – Gmail, Google+, YouTube, Reader, Docs, Calendar и ги замени с една. Събраната информация се комбинира в единен профил, който проследява поведението и вкусовете на потребителя.

За обикновените потребители декларациите за поверителност на данните са просто поредните условия, които приемат без възможност за възражения, за да могат да ползват конкретното приложение. Предишните условия на Google може би бяха дълги и по-сложни, но поне наистина позволяваха на някой, който се интересува как се обработват събраните данни да знае какво и как се случва с тях. Официалната позиция за промените на Google е желанието за улеснение на потребителите и развитието на нови приложения. Истинската причина обаче е по-комерсиална. Новите правила позволяват таргетиране на рекламата, която Google разпространява и конкретното й предлагане на потребители според техните вкусове. Според Вивиан Рединг, еврокомисар по въпросите на правосъдието и основните права, цитирана от Ройтерс, правилата нарушават европейското законодателство, защото потребителите нямат възможност да откажат (opting-out) обмена на информация, събрана чрез различните продукти на Google и не са спазени стандартите за предварителен широк дебат сред засегнатите лица.

На 27 февруари френската Kомисия за защита на свободата на информационните технологии изпрати писмо до Google, с което изразява притесненията си относно съвместимостта на новите правила с Директива 95/46/ЕО за защита на личните данни. Според регулатора новата Декларация за конфиденциалност не позволява да се определи какви данни се събират и обработват, за какви цели, кой е администратор на съответните данни, какъв е достъпа на трети лица до тях и какъв е реда за достъп до данните от лицето, за което се отнасят. Работната група „Артикъл 29” поиска отлагане на влизането в сила на новите правила, но това не се случи. Официалният отговор на Google беше, че основните заинтересовани лица (потребителите) са били уведомени за намерението за промяна още през януари тази година и са имали възможност да се запознаят с тях, а който не иска да

Изпълнителният директор на Прайвъси Интернешънъл”  Гас  Хосейн публикува своите размисли за промените в политиката на конфиденциалност на Google в блога на организацията. Според него Google тръгва в грешна посока. Той разглежда възможността, която технологиите ни дават да имаме няколко идентичности (в работата, в семейството, в социалния живот и т.н) и различни интереси във всяка от тези различни роли. Технологията има възможност да прави връзки между всички тези роли, но тя просто не се интересува от това. Обезпокоителното е, че Google се интересува. Обезпокоителното е, че свързвайки информацията Google наистина ще разбере кой си, от какво се интересуваш и как да те опознае.

Сдружението на потребителски организации от САЩ и ЕС – Трансатлантически потребителски диалог също отправи искане до Google  да отложи въвеждането на новите правила и да преосмислят политиката си защото рискуват да изгубят доверието на най-ценния си капитал – потребителите.