Архив за категорията 'Застъпниците по света'

Федералните агенции в САЩ изостават с прозрачността според одит на Архив „Национална сигурност”

19.12.2012

Повечето федерални агенции не са актуализирали правилата за прилагане на Закона за свобода на информацията и не отговарят на Меморандума на президента Обама от 2009 за подобряване изпълнението на закона, нито на изискванията на Закона за открито управление от 2007. Това показват резултатите от новия одит на Архив „Национална сигурност”, публикуван на 4 декември 2012.

62 от проучените 99 федерални агенции не са актуализирали правилата си за прилагане на Закона за свобода на информацията в съответствие с Меморандума за прозрачност и отворено управление, издаден през 2009 от министъра на правовъдието на САЩ Ерик Холдър до всички ръководители на структури на изпълнителната власт. Меморандумът съдържа инструкции за правене на преценка за предоставяне на документи, дори когато формално те влизат в обхвата на ограниченията, посочени в Закона за свобода на информацията, за активно публикуване на документи от обществен интерес и за премахване на „ненужните бюрократични пречки” при предоставянето на информация.

Резултатите от одита показват също, че 56 институции не са съобразили правилата си със Закона за открито управление, приет от Конгреса на САЩ през 2007, който задължава агенциите да преразгледат таксите за предоставяне на информация, да въведат номера за проследяване на заявленията в институциите, да публикуват данни по Закона за свобода на информацията и да работят с новите медиатори по закона в Офиса за правителствени информационни услуги.

Въз основа на одита Архив „Национална сигурност” извежда най-добрите практики в съществуващите правила за прилагането на Закона за свобода на информацията на федералните агенции като препоръки за всички останали:

  • Присъединяване към правителствения FOIAonline портал, който дава възможност за онлайн подаване и проследяване на заявления, както и за активното публикуване на дигитални версии на документи, вече получени по закона (в момента само 6 агенции са се присъединили);
  • Директна комуникация със заявителите, за да сe стесни и изясни заявлението, вместо автоматично да се отхвърлят не добре формулираните заявления;
  • Прекратяване на практиката чрез искане на такси да се възпрепятства подаването на заявления. Всички новинарски медии (онлайн или печатни), студенти, преподаватели, нови медии, блогъри, туитъри, трябва писмено да бъдат освободени от плащане на такса;[1]
  • Намаляване на отказите на информация на основание ограничението, свързано с процеса на взимане на решения. Съгласно Закона за президентските записи (Presidential Records Act), засягащ взимането на решения на най-високо ниво, достъп до такива документи не може да бъде отказван след като президентът напусне поста. Този стандарт трябва да се прилага и за документи, поискани по Закона за свобода на информацията;
  • Избягване на т.нар. черни дупки на вътрешни консултации и справки, в които многократни и дори безкрайни прегледи могат до доведат до голямо закъснение при предоставяне на поисканите документи и дори изгубване на заявленията. Тези черни дупки могат да се избегнат като възможно по-рядко се пращат заявленията за консултация и/или справка; като се информират заявителите за статуса на подадените от тях заявления; като се даде възможност за проследяване на работата по заявлението и се гарантира отговора по него, дори след като то бъде препратено към други правителствени администрации;
  • Активно публикуване на документи, които биха били от обществен интерес.

„Неактуализираните вътрешни правила на агенциите отварят възможност за втория мандат на президента Обама да стандартизира най-добрите практики и да доведе всички федерални агенции до нивото на откритост, което той обеща в Меморандума от деня на встъпването си в длъжност през януари 2009”, подчертава Том Блентън, директор на Архив „Национална сигурност”.

Резултатите от одита са достъпни на страницата на Архив „Национална сигурност”: http://www.gwu.edu/~nsarchiv/NSAEBB/NSAEBB405/



[1] Американският Закон за свобода на информацията дава възможност за освобождаване от плащане на разходите по предоставяне на информация за образователни цели, на научни институти или медии.

Оценка на прилагането на законодателството за достъп до информация – уебинар

13.11.2012

На 12 ноември 2012 г. се проведе уебинар за членовете на Мрежата за споделяне на опит и експертиза на „Партньорство за открито управление” (OGP Networking Mechanism). Той бе организиран от Института на Световната банка и OGP Networking Mechanism (Global Integrity).

Темата на уебинара бе „Оценка на прилагането на законодателството за достъп до информация”. Презентатори бяха професор Шейла Коронел, преподавател във Факултета по журналистика на Колумбийския университет, и Наташа Пърч, Информационен комисар на Словения.

В рамките на едночасовия уебинар Шейла Коронел представи заключенията от своето проучване Измервайки откритостта: Проучване на рейтингите за прозрачност и възможностите за глобален индекс, а Наташа Пърч представи правомощията на Информационния комисар и средствата за измерване на прилагането на закона, които правителството и Информационния комисар на Словения използват.

Сред 50те участници от цял свят бе и изпълнителният директор на ПДИ, Гергана Жулева. ПДИ е член на Мрежата за споделяне на опит и експертиза на „Партньорство за открито управление” от август 2011.

Запис на уебинарът, както и отговорите на презентаторите на зададените въпроси може да видите на адрес: http://worldbankva.adobeconnect.com/p775m5qxsqv/ .

ПДИ поддръжа специална секция на страницата си Инициатива „Партньорство за открито управление“.

 

Включете се в дебата за свободата на словото и информацията в рамките на Рио 20

21.06.2012

Международната организация Article 19 води кампания правото на свобода на изразяването и на информация да намери централно място в заключителния документ на Конференцията на Обединените нации за устойчиво развитие „Рио+20”.

Срещата на върха в Рио може да постигне споразумение за създаване на нов международен договор за достъп до информация за околната среда, обществено участие и достъп до правосъдие, основан на Принцип 10 от Декларацията от Рио – 1992 и Орхуската конвенция.

Какво се случва по време на срещата може да разберете от блог публикациите на Дейвид Банисар, старши правен експерт, и Тахмина Рахман, директор за Южна Азия, в Article 19.
Може да се включите и с коментари.

http://www.article19.org/resources.php/resource/3335/en/article-19-at-rio+20-earth-summit

Прозрачността следва да е основен принцип в работата на европейската администрация

19.06.2012

Европейският омбудсман Никофорос Диамандурос прие Принципи на работа на европейската публична администрация.

Основните пет принципа, които европейските служители следва да спазват в своята работа са:

1. Всеотдайност към Европейския съюз и неговите граждани.
2. Почтеност.
3. Обективност.
4. Уважение към другите.
5. Прозрачност.

Изведените принципи и ценности не са нови, те са изрично предвидени в съществуващия Европейски Кодекс за Добро Поведение на Администрацията.  Въпреки това извеждането им в кратък, ясен и синтезиран вид е необходимо за тяхното по-ефективно прилагане. Принципите представляват същината на етичните стандарти за служителите на европейската публична администрация. Като такива, те представляват и съществен елемент от културата на обслужване, към която следва да се придържа европейската публична администрация.

Принципът на прозрачност предполага добра администрация на информацията. Освен това служителите следва да приветстват обществения контрол върху своята дейност.

Европейският омбудсман подчерта, че „в момент, когато Европейският съюз е изправен пред тежка криза Принципите могат да помогнат за изграждането на по-голямо доверие между гражданите и институциите на ЕС“.

Принципите са достъпни на интернет страницата на институцията на адрес: http://www.ombudsman.europa.eu/en/resources/publicserviceprinciples.faces/en/11650/html.bookmark

„Истински приятели на прозрачността?“ – Отворено писмо на министрите на правосъдието на Швеция и Финландия

01.06.2012

В отворено писмо, разпространено от Wobbing Europe, министрите на правосъдието на Швеция и Финландия увеличават натиска върху датското председателство на Съвета на ЕС и призовават институциите да не допускат намаляване на прозрачността в съюза. Писмото е в отговор на предложенията на датското председателство (виж приложените документи тук или в Бюлетина на ПДИ за месец май за промени в регламент 1049/2001, които сериозно ограничават дори сега съществуващото право на достъп до документи в ЕС и имат за цел да преразгледат важна част от практиката на Съда на ЕС (най-вече Съд на ЕС, 1 юли 2008, Кралство Швеция и Maurizio Turco срещу Съвета на ЕС, съединени дела C-39/05 P и C-52/05 P). 

Призивът от двете северни държави-членки излезе ден преди днешната (1 юни) среща на работната група и седмица преди срещата на постоянните представители на държавите-членки (в Корепер), които ще предложат следващата стъпка за предприемане от страна на Съвета. Тъй като датското председателство желае да постигне решение преди края на мандата си (края на юни) тези две срещи ще бъдат решаващи за позицията на Съвета по реформата на регламент 1049/2001. И тъй като очакванията са, че Съветът, под силното влияние на някои от членовете си (сред които Обединеното кралство, Франция и Германия), няма да преразгледа из основи датското предложение, последната надежда на застъпниците за по-голяма прозрачност е в един потенциален отказ на проекта от страна на Европейския парламент.

Публикуваме пълния текст на отвореното писмо :

„Истински приятели на прозрачността?

Преговори по реформата на правилата върху публичния достъп до документи на институциите на ЕС (Регламент 1049/2001) текат вече малко повече от четири години и нищо особено не се е случило. Скоро, обаче, преговорите бяха възобновени и сега представители на трите институции (Европейския парламент, Съвета и Комисията) изразиха надежди за достигане на компромис в близко бъдеще.

Това, разбира се, изглежда като нещо добро. И би било такова, ако реформата доведе до общо увеличена прозрачност в Европейския съюз. Въпреки това ние се опасяваме, че амбициите на институциите са заложени прекалено ниско.

Изходната позиция за каквато и да е реформа на правилата за прозрачност в ЕС трябва да бъдат, според нас, разбира се новите разпоредби в договорите относно прозрачността. Лисабонският договор ясно изисква повече прозрачност в ЕС и по-специално в законодателните процедури. На второ място, в днешна Европа на сътресения и разочарование лицата, които взимат решения, ще побързат да направят каквото могат, за да повишат доверието и участието на гражданите.

А какво се случва? Ако последваме позицията на Комисията, такава каквато е в предложението от 2008, резултатът би бил по-малко прозрачност. Съветът, по искане, скоро даде на датското председателство мандат да преговаря в т. нар. тристранни дискусии с Европейския парламент и Комисията. Мандатът е основан на компромисен текст, който несъмнено би довел до по-малко прозрачност. Няма нужда да се споменава, нашите страни не подкрепиха текста.

От друга страна имаме резолюцията на Европейския парламент от декември 2011, която ясно цели увеличена прозрачност. Майкъл Кашман член на ЕП (социалдемократ, Обединеното кралство), главен преговарящ за ЕП, без съмнение е бил поборник за прозрачност през годините и ние вярваме в неговите добри намерения. Както стоят нещата, осъществяването на големите цели на Лисабонския договор е в ръцете на г-н Кашман и Европейския парламент.

Като цяло сме загрижени, че институциите на ЕС ще пропуснат момента да предоставят на гражданите нивото на прозрачност, на което те имат право. От началото на преговорите – преди четири години – сме били ясни в позицията си, че няма да приемем реформа, водеща до по-малко прозрачност. Вярваме, че Дания и ЕП ще се погрижат такова предложение да не бъде дори поставяно на масата.

Кой е с нас?

Беатрис Аск, Министър на правосъдието, Швеция

Анна-Мая Хенриксон, Министър на правосъдието, Финландия“

Кампания на гражданското общество за реформа на правилата в Европейския съюз за достъп до документи

09.03.2012

Програма Достъп до Информация подкрепи предложенията на Access Info Europe за реформа на правилата за достъп до документи на Европейския съюз, синтезирани в 20 точки. Към момента 30 организации са подкрепили предложенията.

На 7 март 2012 г. Access Info Europe отправи призив за присъединяване към кампанията за по-голяма прозрачност на Европейския съюз (ЕС) в рамките на дебата за изменение на Регламент 1049/2001 за достъп до документи в ЕС.

Договорът за функциониране на ЕС (ДФЕС) дава възможност за реформа в тази област, който след влизането в сила на Лисабонския договор признава „правото на достъп до документи на институциите, органите, службите и агенциите на ЕС, независимо от носителя”.

Датското председателство на ЕС си поставя цел до месец юли 2012 година да се постигне съгласие относно реформиране на правилата за достъп до информация.

ПДИ преведе предложенията на Access Info Europe на български език.

Всеки, който иска да подкрепи призива може да пише на Anne Vandelle, anne@access-info.org.

Страница на кампанията с информация за подкрепилите я лица и организации: http://www.access-info.org/en/european-union/226-reforming-regulation-1049

Програма Достъп до Информация следи и активно участва в дебата за промени в Регламент 1049/2001 и отразява неговото развитие в специална секция  на своята интернет страница: http://aip-bg.org/debate/re1049.html. Там сме публикували и превод на обзора на последните важни събития, свързани с дебатите по измененията на Регламент 1049/2001, изготвен от Тони Бъниън, директор на организацията Statewatch, която следи от близо и участва в процеса. (Виж: Наблюдателница на Statewatch относно „Регламент 1049/2001 за достъпа до официални документи на Европейските институции“).

Предложение за общ регламент относно защитата на данните: ще бъде ли забравено „правото да бъдеш забравен“?

29.02.2012

Както съобщихме в информационния бюлетин на ПДИ, в края на януари 2012 Европейската комисия предложи „разбираема реформа“ на правилата относно защитата на данни в ЕС. В дългия текст на Предложението за общ регламент относно защитата на данните се намира и Член 17 прогласяващ Правото „да бъдеш забравен“ и правото на заличаване (стр. 58), силно подкрепян от Европейския комисар по правосъдието Вивиан Рединг. Една от основните причини за появата на това ново право са трудностите, които изпитват хора, желаещи да изтрият профилите си в социални мрежи като, например, Фейсбук. Текстът на член 17 от Предложението предоставя на всеки субект на данни правото „по негово искане администраторът да заличи личните данни, свързани с него, и да се въздържа от по-нататъшно разпространение на такива данни“, като администраторът има и задължението да уведоми за това решение и третите страни, които обработват такива данни и да оттегли разрешението за това обработване, ако им е предоставил такова. По-просто казано – ако, например, някой е публикувал своя снимка в дадена социална мрежа, то той би имал правото вбъдеще, ако да кажем промени отношението си върху снимката, да задължи социалната мрежа да изтрие тази снимка и да се погрижи всички в социалната мрежа, които са копирали или „споделили“ снимката също да я изтрият от профилите си или поне да знаят, че трябва да я изтрият. Иначе казано този някой има правото да накара другите (най-вече социалните мрежи) да „забравят“ тази снимка или дори целият му профил.

Това предложено право, обаче, може никога да не стане истинско право. То вече търпи критики и то основно свързани с бизнеса правещ пари от обработването на данни. От американска гледна точка, както посочва Джефри Розен в Stanford Law Review, би могло да бъде накърнена всемогъщата свобода на словото. От британска гледна точка, пък, бизнесът може да понесе сериозни разходи в прилагането на това право и заради това вероятно британското Министерство на правосъдието се опитва да събере отрицателни становища върху правото да бъдеш забравен.

За по-пълно изложение на дебата – прочетете статията на Пол Бърнал.