Архив за категорията 'Застъпниците по света'

Съдът в Страсбург призна окончателно правото на достъп до информация

08.11.2016

На 8-ми ноември 2016 г. Голямата камара на Европейския съд по правата на човека окончателно призна правото на достъп до информация по Европейската конвенция за правата на човека. Тя  постанови решение, с което прие, че разпоредбата на чл. 10 от Конвенцията включва право на достъп до информация от държавни институции. Осъдителното решение срещу Унгария е прието с мнозинство от 15:2 гласа, а по делото бяха допуснати да представят становища като „приятели на съда” неправителствените организации: Артикъл 19, Кампания за свобода на информацията, Инициатива за медийна защита (базирани в Лондон), Програма достъп до информация (България), Унгарски център за граждански свободи (Унгария) и Fair Trials International. Делото се води от Унгарския хелзинкски комитет по повод отказана от полицейски звена информация за имената и ангажираността на адвокатите, предоставящи безплатна правна помощ по конкретни дела.  Според унгарските институции и съдилища информацията представлявала лични данни и не подлежи на предоставяне.

Съдът в Страсбург отхвърли възражението на Унгарското правителство, подкрепено от правителството на Великобритания, че Конвенцията не предвижда право на достъп до информация. Голямата камара признава принципа за правна стабилност, но отбелязва настъпилата еволюция в полза на международното признание на правото на достъп до информация (§ 151 от решението) и неразривната връзка между правото на „обществените стражи” (медиите и неправителствените организации) на достъп до информация и правото им да разпространяват тази информация сред широката общественост (§ 152).  Отбелязва, че е приета Конвенция за достъпа до официални документи (2008) и закони за достъп до информация в 31 изследвани европейски държави. Целта на Европейската конвенция за правата на човека е да гарантира ефективно, а не илюзорно основните човешки права (§ 155).

Следователно отказът на държавна институция да предостави информация от значение за правото на свободно изразяване или правото на всеки да получава и разпространява информация е в обхвата на Конвенцията (§ 156).

В тази голяма победа, засягаща близо милиард граждани на 47-те държави на Съвета на Европа, има и скромен принос от наша страна, който стана възможен благодарение на упоритото отстояване на правото на информация в България от журналисти, неправителствени организации и граждани и 20-годишната работа на ПДИ по техните случаи.

 

ЮНЕСКО призна 28 септември като Международен ден на всеобщия достъп до информация

23.11.2015

На 17 ноември 2015 г. участниците в 38-та сесия на Генералната конференция на ЮНЕСКО (Организацията на ООН за образование, наука и култура) приеха 28 септември да се отбелязва като „Международен ден на Всеобщия Достъп до Информация“. Генералната конференция се проведе между 3 и 18 ноември в Париж.

Одобрението на Генералната конференция дойде след като на 19 октомври 2015 изпълнителният съвет на ЮНЕСКО прие резолюция, препоръчваща 28 септември да се чества като Международен ден на достъпа до информация, а на 11 ноември Комисията по комуникации и информация на ЮНЕСКО прие предложение името да бъде Международен ден на Всеобщия достъп до информация. Резолюцията трябва да се одобри от генералната асамблея на ООН.

В текста се подчертава, че „всеобщото право на информация е основно за демократичното функциониране на обществата и за благоденствието на всеки индивид“. (още…)

Отворете вашия парламент!

15.09.2014

Американската Фондация Sunlight изпрати днес писмо до парламентите в цял свят, призовавайки ги да „отворят своите данни”. Кампанията „Отворете вашия парламент!” стартира на 15 септември в рамките на Седмица на законодателната откритост, която се инициира от Работната група по законодателна откритост в рамките на глобалната инициатива „Партньорство за открито управление”.

Откритото писмо до всички парламенти беше преведено на 13 езика и подкрепено от 108 организации от цял свят. Програма Достъп до Информация подкрепи призива:

 

Уважаема госпожо/господине председател на Народното събрание,

Ние, долуподписаните граждански организации, се обръщаме към Вас с призив Вие и законодателният орган, който ръководите да публикувате информация, създадена от парламента по начин, който дава възможност на Вашите избиратели да разберат и да вземат участие във Вашата работа в най-голяма възможна степен, като част от Вашите ангажименти за постигане на прозрачност и откритост.

Разбирането, че народните представители работят по волята на гражданите е основно за демократичното управление. Парламентите съхраняват информация не за себе си, а като служещи на общественото благо, и затова информацията за и от законодателните органи принадлежи  на гражданите. Принципът на откритост се радва на голяма подкрепа от различни международни институции като Организацията на обединените нации, Африканския съюз, Европейския съюз, Конфедерацията на парламентите в Америка и Партньорство за открито управление. Този принцип е водещ в Декларацията за парламентарна откритост,[1], призив към парламентите да поемат по-силен ангажимент към откритост, подкрепен от повече от 150 водещи световни организации, занимаващи се с наблюдение на парламентите[2] и редица международни асоциации на парламенти и народни представители[3] .

С развитието на достъпа на обществото до законодателни данни по цял свят законотворчеството влиза в 21 век. Организации, занимаващи се с наблюдение на парламентите, често разработват софтуер, който улеснява избирателите да се свързват със своите представители (и обратното), създават визуализация, която проследява развитието по определен въпрос и застъпниците за него, илюстрират как един текст се е изменил с времето, или разработват предупреждаващи системи, които да следят законотворческите дейности[4].

Тези инициативи са създадени, за да заздравят и да модернизират законодателните органи, като подпомагат парламентаристите да отговорят на предизвикателството на намаляващо доверие в управляващите институции по целия свят, и по-добро представителство и участие на технически все по-грамотното общество. Проактивното споделяне на данни дава, както на законодателите, така и на гражданите, възможност за по-достъпни средства, които увеличават информираността, подобряват комуникацията, подпомагат наблюдението и застъпническата дейност. Също така подпомага работата на неправителствените организации, като увеличава възможностите им за взаимодействие с избраните представители и осигурява по-добро разбиране на законите и законотворческата дейност, засягаща живота на гражданите.

Много парламенти ненужно ограничават достъпа на гражданите до важна информация, като предоставят достъп само след писмени заявления или в затворени формати, които ограничават възможността на избирателите да достъпват, търсят, анализират и използват повторно тези данни. Гражданските организации често трябва да се трудят неуморно, за да освободят информацията, често чрез скрейпинг (понятие, използвано в компютърното програмиране, което описва действието на извличане на информация от уебсайт), но и чрез подаване на заявления за достъп до информация, преработване на документи на хартия или други времеемки методи.

Отбелязвайки Глобалната седмица на законодателна откритост[5], международната общност на организации, наблюдаващи парламентите, призовава всички национални законодателни органи да превърнат парламентарната информация в отворени по подразбиране данни. Според Декларацията за парламентарна откритост „отворени по подразбиране” данни означава:

  • проактивното предоставяне на информация
  • в отворени и структурирани формати, и
  • без заплащане

Законодателите по света се сблъскват с различни проблеми, но ние искаме да отбележим, че смятаме за голям напредък публикуването на „отворени по подразбиране” данни, като, например,  публикуването на гласуванията или друга ключова законодателна информация  в интернет, или когато достъпът до данни е толкова подобрен, че скрейпинг-а и трудоемкото обработване на данни от страна на гражданските организации станат ненужни.

Често най-интересните, информативни или иновативни приложения на данни от правителството се получават при обработка с компютър за търсене, подреждане, трансформиране във формати, които позволяват сравнение и анализ. Докато формати като HTML и PDF са лесно достъпни за хората, те са трудни за обработка от компютрите. Предоставянето на информация в структурирани формати като JSON и XML подпомага достъпа и позволява задълбочени анализи, особено на големи обеми от информация.

Вярваме, че е време парламентаристите по целия свят да укрепят ролята си на представители, избрани от и за обществото и да приемат новите технологии, които променят начина, по който обществата се свързват, комуникират и се управляват.

Като партньори в тези усилия глобалната общност на организациите наблюдаващи парламентите изразяват готовност да дискутират предложения, да съдействат за преодоляването на технически и институционални предизвикателства или да помогнат за създаването на план за действие, който да увеличи законодателната прозрачност. Ако имате въпрос, свържете се с нас на: openingparliament.org/contact .

С уважение,

Глобалната общност от граждански организации

 

Писмото на английски език е достъпно на страницата на Фондация Sunlight: http://sunlightfoundation.com/openupyourlegislature/

 



[1] За текста на Декларацията на английски език, посетете: http://www.openingparliament.org/declaration

[2] Списък на организациите, подкрепящи декларацията: http://www.openingparliament.org/organizations

[3] Декларацията е подкрепена от Парламентарната асамблея на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, Асоциацията на парламентите на Обединеното кралство (the Commonwealth Parliamentary Association) и конференция на ръководителите на конгреси от Америка в рамките на Организацията на американските държави.

[5] За повече информация за кампанията GLOW: http://openparl2014.org/

ДОСТЪПЪТ ДО ИНФОРМАЦИЯ – В ЦЕНТЪРА НА ДНЕВЕН РЕД ЗА РАЗВИТИЕ СЛЕД 2015 ГОДИНА

13.12.2013

 

От 9 до 13 декември 2013 г. се провежда Шестата сесия на Откритата работна група за целите на устойчивото развитие на ООН.

Едно от съпътстващите събития, организирано от Международната федерация на библиотечните асоциации и институции (IFLA) е озаглавено Достъп до информация: ключов стълб в програмата за развитие след 2015.  Участниците – Article 19, CIVICUS, BeyondAccess и DevelopmentInitiatives – излизат със съвместна позиция  за това защо и как правото на информация и други свързани теми да се включат в Дневния рред за развитие след 2015 година.  

Достъпът до информация е важен за всички, включително за живеещите в бедност. Той им дава възможност:

  • да упражняват своите политически и социално-икономически права
  • да бъдат икономически активни
  • да придобиват нови умения
  • да държат под отчет своите правителства

Достъпът до информация е предпоставка за разработването на програми за развитие във всички сектори и на всички нива. За да се гарантира успехът на Дневния ред за развитие след 2015, процесът трябва да се фокусира върху гарантиране на това, че правителства, гражданско общество, общности и отделни лица имат право на основна информация, необходима да се разрешават проблеми и да се взимат по-добри решения и право на ефективен достъп до тази информация.

В какво вярваме:

Достъпът до информация трябва да бъде централен в дневния ред за развитие след 2015

  • Правителства, частен сектор, гражданско общество и глобални институции трябва да  поемат международен ангажимент и да гарантират, че всеки има достъп до, разбира и може да използва и споделя информацията, която е необходима за подпомагане на устойчивото развитие.
  • Достъпът до информация е признат от Експертния съвет на ООН по дневния ред за развитие след 2015, от генералния секрета на ООН и много други участници като основен компонент на Целите за устойчиво развитие. Това признание трябва да се включи в дневния ред за развитие след 2015. 

Ясен фокус върху правото на информация ще доведе до промяна. Това ще:

  • Допринесе за развитие чрез участие, даване на възможност на всички хора да упражняват своите права и да ги  отнесат до своите собствени предизвикателства за развитие
  • Направи всички правителства, независимо от нивото им на икономическо развитие, по-отчетни за ангажиментите, поети по време на срещи като част от Дневен ред за развитие след 2015
  • Предостави средства, за да насърчи прогреса по отношение на отчетността, прозрачността, доброто управление, участието и овластяването

По-добро качество и по-голяма достъпност на информацията ще доведе до подобряване на разпределянето на ресурси и по-информирано взимане на решения от правителства, гражданско общество и частния сектор. Достъпът до информация е важен за:

  • ·        Пълно разбиране на това кои публични услуги достигат до населението, особено до хората, които живеят  в бедност
  • ·        Съвместното усилие на индивиди и общности заедно с правителствата да подобрят публичните услуги
  • ·        Организации на гражданското общество и частния сектор да имат възможност да осъществят целева развойнадейност, да инвестират ефективно и да подобрят публичните услуги

Информационни посредници като неправителствени организации, медии, парламентаристи и библиотекари могат да помогнат на правителства и хора да предават, организират, структурират и разбират данни, които са важни за развитието. Те могат да направят това чрез:

  •     Предоставяне на информация за основни права и пълномощия, публични услуги, околна среда, здравеопазване, образование, възможности за работа и публични разходи
  •   Идентифициране и насочване на вниманието върху най-актуалните и належащи нужди и проблеми на населението
  • ·    Използване на  инфраструктурата на информационните и комуникационни технологии (ИКТ), за да се ускори доставката на услуги и предоставянето на достъп до важна информация.  Неправителствените организации и библиотеките могат да използват ИКТ да подпомогнат изпълнението на националната политика на регионално ниво, гарантирайки, че развитието ще достигне всички общности
  • ·     Предоставяйки публичен форум и място за по-широко гражданско участие и въвличане в процеса на взимане на решения

Рискове от пренебрегване на важността на достъпа до информация   

Ако достъпът до информация остане извън Дневен ред за развитие след 2015, има опасност да бъде създадена програма за развитие, наложена „от горе”. В този случай, фокусът ще бъде върху изпълнение на целите чрез правителствени действия, а не като дава възможност на лица и общности да контролират  постигането на тяхното собствено развитие. Ако достъпът до информация не бъде включен в рамката след 2015, ние рискуваме:

·        Лоши решения: Предполага се, че информацията, която ни е необходима, за да вземем добри решения за развитие съществува, тя е свободно достъпна и е лесна за възпроизвеждане. В много случаи, обаче, не е в това въпросът. Непълната и тайна информация често води до взимане на решения, които не отговарят на нуждите на общността.

·        Пилеене на пари и усилия: Ние не трябва да изпускаме възможността да увеличим капацитета и квалификацията, за да анализираме данни и да ги превърнем в информация така, че тя да може да се използва от широката общественост. Проучване на информационните потребности отделни лица и общности, включително на тези, живеещи в бедност предполага, че те срещат трудности при локализиране и използване на точната информация за тяхно облагодетелстване.   

·        Преоткриване на колелото: Ние трябва да избегнем създаването на политики за развитие, които не подкрепят информационни посредници и инфраструктура. Ако подкрепим и подсилим съществуващата инфраструктура, например библиотеките, ние можем да гарантираме разпоредби за информационно-свързани услуги за тези, които най-много се нуждаят.

Как да измерваме прогреса

За периода след 2015 година, предлагаме да обмислим нови механизми за събиране на информация за индикаторите, включвайки интерактивно събиране на данни, използвайки мобилни технологии и интернет. Също така горещо насърчаваме приемането на отворени стандарти, за да е възможно сравнението и оперативната съвместимост на информация между общности и институции. Неправителствените организации трябва активно да се включат в този процес.

Повече информация за предложените параметри за измерване на прогреса, базирани на вече съществуващи параметри, използвани от ООН и други международни институции, вижте в официалното съобщение: Access to Information central to the post-2015 development agenda

 

Правото на информация по света – актуализиран анализ по региони

08.07.2013

FOI Global UpdateДнес, 8 юли, Мрежата на застъпниците за свобода на информацията (FOIAnet) публикува глобален анализ на развитието на движението за право на информация, представен по региони. Публикацията следва честването на 10-та годишнина на Международния ден на правото да знам, 28 септември 2012.   

Актуализираният анализ е изготвен в съавторство от правозащитници от 7 региона (Африка, Америка, Австралия и Океания, Източна и Югоизточна Азия, Европа, Близък Изток и Северна Африка, Южна Азия) и представя типичните за всеки регион предизвикателства, развития и опит на застъпниците за правото на информацията в различните части на света.

„За пръв път Мрежата на застъпниците за свобода на информацията излиза с такава голяма публикация”, според Тоби Мендел, председател на управителния съвет на Мрежата.  „Това е чудесен начин за разширяване на констатациите от юбилейния Меморандум 10-10-10: Постижения, предизвикателства и цели по повод Десетата годишнина на Мрежата за свобода на информация (FOIAnet)”.[1]

Целта на доклада е да разпространи сред членовете на мрежата и други групи информация за развитията, постигнати от гражданското общество в различните региона в света в областта на правото на информация. Друга цел е чрез споделянето на успешни стратегии за преодоляване на предизвикателствата в областта да засили ефекта от работата на застъпниците за свобода на информацията, както и да стимулира международния диалог в различните региони и да привлече внимание върху глобалния характер на движението за право на информация.

Според Лидия Медланд, редактор на изданието „Докладът показва, че застъпниците има да извървят дълъг път, за да видят постигната своята цел – всеобщо право на информация. В същото време анализът ясно представя силата на глобалното движение и на способността на застъпниците ефективно да се изправят срещу препятствията пред промяната”.

Докладът е достъпен на страницата на Мрежата на застъпниците за свобода на информацията: http://www.foiadvocates.net/dmdocuments/News_Documents/global_right_to_information_update.pdf

Както и на страницата на ПДИ: http://store.aip-bg.org/documents/global_right_to_information_update.pdf.

 

За допълнителна информация:

Toby Mendel, Executive Director, Centre for Law and Democracy

Email: toby@law-democracy.org, Tel: +1 902 412 0872, www.law-democracy.org
Lydia Medland, Research and Campaigns Coordinator, Access Info Europe

Email: Lydia@access-info.org, Tel +34 91 365 65 58, www.access-info.org

www.foiadvocates.net

 



[1] Превод на Меморандум 10-10-10, изготвен от ПДИ: http://www.aip-bg.org/publications/Бюлетин/Меморандум_10_10_10/103488/1000603296/.

 

Глобални принципи за национална сигурност и право на информация

18.06.2013

На 12 юни 2013 г., Правна инициатива на Отворено общество публикува Принципи за Национална сигурност и Право на информация или както още се наричат  Принципите от Тсване (на името на град Тсване, Южна Африка, където са завършени и приети).

Фокусът на новите принципи е как да се гарантира публичният достъп до правителствена информация без да се застрашават легитимните усилия за защита на националната сигурност.

Новите Принципи от Тсване са резултат от двугодишни консултации между 22 организации и академични центъра и повече от 500 експерта от над 70 държави, координирани от Правна инициатива на Отворено общество. Те са базирани на международно и национално законодателство, стандарти, добри практики и експертни мнения.

Принципите описват изключително подробно баланса между секретността и публичното право на информация, в свят, трансформиран от глобални усилия за борба с тероризма и паралелно засилено използване на нови дигитални технологии, както и бум на законите за право на информация.

Най-същественото от Принципите Цване:

  • Информацията трябва да се пази в тайна само ако нейното предоставяне представлява „реален и разпознаваем риск от значителна вреда за националната сигурност” (Принцип 3)
  • Информация, свързана със сериозно нарушаване на правата на човека или хуманитарен закон, винаги трябва да се разкрива (Принцип 10А)
  • Обществеността трябва да има достъп до информация относно разузнавателни програми (Принцип 10Е)
  • Никоя правителствена институция не трябва да бъде изключена от изискванията за предоставяне на информация
  • Държавните служители, които в интерес на обществото разкриват злоупотреби трябва да бъдат защитени от репресии

 

Резюме на Принципите: http://www.opensocietyfoundations.org/sites/default/files/briefing-understanding-tshwane-06122013%20%2Bsc.pdf

Строги мерки, демокрация и граждански свободи

09.05.2013

Тримесечният бюлетин на организацията Statewatch е с нов дизайн и свободен достъп на адрес: http://www.statewatch.org/contents/swjournal23n1.html. Всеки брой ще има тематичен фокус.

Това съобщи Statewatch на 8 май 2013 при разпространението на новия брой на бюлетина сред своите абонати от мрежата на сътрудниците. Програма Достъп до Информация е член на тази мрежа.

Statewatch е нестопанска, доброволческа организация, основана през 1991 и базирана в Лондон. В нея членуват адвокати, учени, журналисти, изследователи и общественици. Европейската мрежа от сътрудници се състои от представители на 18 държави. Усилията на Statewatch са насочени към насърчаване на разследващата журналистика и критични европейски разследвания в областта на административните, правосъдните и вътрешните системи в държавите, гражданските свободи, отчетността и откритостта.

Statewatch издава и разпространява своя бюлетин от своето създаване през 1991. Той съдържа статии, обзори, коментари и анализи на политиките и практиките в държавите членки на Европейския съюз и институциите на ЕС от гледна точка на тяхното влияние върху гражданските свободи.

За да разшири обхвата на читателите, Statewatch отвори за свободен достъп и архива на изданията на бюлетина, достъпни на: http://www.statewatch.org/subscriber.

Темата на новия брой е пресечната точка между строгите мерки, гражданските свободи и демокрацията.

Съдържание

Discipline and discontent: coalition government extends “slave labour” welfare policy, by Chris Jones

Kick ‘em all out? Anti-politics and post-democracy in the European Union, by Leigh Phillips

Austerity policies also cut rights and liberties in Spain, by Peio M. Aierbe

Using the Italian crisis to impose control: a shift towards a fiscal surveillance state? by Yasha Maccanico

Golden Dawn and the deafening silence of Europe, by Jerome Roos

Collective punishment and pre-emptive policing in times of riot and resistance, by Nick Moss

Belgian ‘municipal fines’ cause growing dissent, by Kees Hudig

За абонамент за хартиеното издания, пишете на office@statewatch.org или се обадете на +44 20 8802 1882.