Архив за категорията 'Законодателство'

Неправителствените организации не позволиха да бъдат приети скандални промени в Закона за публичност на имуществото

15.03.2013

Последната седмица бяхме свидетели на сериозен опит депутатите в 41-то Народно събрание да  приемат по безпрецедентно непрозрачен начин промени с неприемливо съдържание  в  Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни длъжности.

Благодарение на общите усилия на няколко неправителствени организации – Програма Достъп до информация, Български център за нестопанско право, Форум „Гражданско участие”, Сдружение „Деветашко плато”,  Българското дружество за защита на птиците, Националната мрежа за децата, Фондация С.Е.Г.А., Асоциация „Аутизъм” – отпаднаха  текстовете на законопроекта, предвиждащи подаване на декларации от страна на членовете на управителни и контролни органи на  организациите с нестопанска цел, както и кандидатите в изборите за президент и вицепрезидент, за народни представители и за членове на Европейския парламент от Република България.

Предлагаме ви по-важното от медийното отразяване на темата:

  1. Империята отвръща на удара или как политическата класа опитва да се саморазправи  с гражданските организации – Блог „Точка на достъп”
  2. Опасен и популистки закон подменя принципите за прозрачност на властта – сп. „Правен свят”
  3. Пресконференция в Национални пресклуб на БТА  “Защо управителните органи на НПО не трябва да подават имуществени декларации до Сметната палата?“ (ЗАПИС)
  4. Опасен или популистки е Законът за публичност на доходите?  - разговор в студиото на bTV с участието на Александър Кашъмов, ПДИ проф. Валери Димитров (Сметна палата) и Емил Василев (РЗС)
  5. НПО-та недоволстват от законови промени – Дарик радио, предаване „Кой говори”  – разговор с Гергана Жулева (изпълнителен директор на ПДИ), Любен Панов (програмен директор на БЦНП), Красимира Величкова (директор на Български дарителски форум) и Ива Таралежкова (председател на УС на сдружение „Деветашко плато”)
  6. Опасен популизъм за гражданското общество  - Капитал.bg
  7. Искат ли по-голяма прозрачност на властта на депутатите? – Капитал.bg

Още по темата очаквайте в новия брой на информационния бюлетни на ПДИ.

„Истински приятели на прозрачността?“ – Отворено писмо на министрите на правосъдието на Швеция и Финландия

01.06.2012

В отворено писмо, разпространено от Wobbing Europe, министрите на правосъдието на Швеция и Финландия увеличават натиска върху датското председателство на Съвета на ЕС и призовават институциите да не допускат намаляване на прозрачността в съюза. Писмото е в отговор на предложенията на датското председателство (виж приложените документи тук или в Бюлетина на ПДИ за месец май за промени в регламент 1049/2001, които сериозно ограничават дори сега съществуващото право на достъп до документи в ЕС и имат за цел да преразгледат важна част от практиката на Съда на ЕС (най-вече Съд на ЕС, 1 юли 2008, Кралство Швеция и Maurizio Turco срещу Съвета на ЕС, съединени дела C-39/05 P и C-52/05 P). 

Призивът от двете северни държави-членки излезе ден преди днешната (1 юни) среща на работната група и седмица преди срещата на постоянните представители на държавите-членки (в Корепер), които ще предложат следващата стъпка за предприемане от страна на Съвета. Тъй като датското председателство желае да постигне решение преди края на мандата си (края на юни) тези две срещи ще бъдат решаващи за позицията на Съвета по реформата на регламент 1049/2001. И тъй като очакванията са, че Съветът, под силното влияние на някои от членовете си (сред които Обединеното кралство, Франция и Германия), няма да преразгледа из основи датското предложение, последната надежда на застъпниците за по-голяма прозрачност е в един потенциален отказ на проекта от страна на Европейския парламент.

Публикуваме пълния текст на отвореното писмо :

„Истински приятели на прозрачността?

Преговори по реформата на правилата върху публичния достъп до документи на институциите на ЕС (Регламент 1049/2001) текат вече малко повече от четири години и нищо особено не се е случило. Скоро, обаче, преговорите бяха възобновени и сега представители на трите институции (Европейския парламент, Съвета и Комисията) изразиха надежди за достигане на компромис в близко бъдеще.

Това, разбира се, изглежда като нещо добро. И би било такова, ако реформата доведе до общо увеличена прозрачност в Европейския съюз. Въпреки това ние се опасяваме, че амбициите на институциите са заложени прекалено ниско.

Изходната позиция за каквато и да е реформа на правилата за прозрачност в ЕС трябва да бъдат, според нас, разбира се новите разпоредби в договорите относно прозрачността. Лисабонският договор ясно изисква повече прозрачност в ЕС и по-специално в законодателните процедури. На второ място, в днешна Европа на сътресения и разочарование лицата, които взимат решения, ще побързат да направят каквото могат, за да повишат доверието и участието на гражданите.

А какво се случва? Ако последваме позицията на Комисията, такава каквато е в предложението от 2008, резултатът би бил по-малко прозрачност. Съветът, по искане, скоро даде на датското председателство мандат да преговаря в т. нар. тристранни дискусии с Европейския парламент и Комисията. Мандатът е основан на компромисен текст, който несъмнено би довел до по-малко прозрачност. Няма нужда да се споменава, нашите страни не подкрепиха текста.

От друга страна имаме резолюцията на Европейския парламент от декември 2011, която ясно цели увеличена прозрачност. Майкъл Кашман член на ЕП (социалдемократ, Обединеното кралство), главен преговарящ за ЕП, без съмнение е бил поборник за прозрачност през годините и ние вярваме в неговите добри намерения. Както стоят нещата, осъществяването на големите цели на Лисабонския договор е в ръцете на г-н Кашман и Европейския парламент.

Като цяло сме загрижени, че институциите на ЕС ще пропуснат момента да предоставят на гражданите нивото на прозрачност, на което те имат право. От началото на преговорите – преди четири години – сме били ясни в позицията си, че няма да приемем реформа, водеща до по-малко прозрачност. Вярваме, че Дания и ЕП ще се погрижат такова предложение да не бъде дори поставяно на масата.

Кой е с нас?

Беатрис Аск, Министър на правосъдието, Швеция

Анна-Мая Хенриксон, Министър на правосъдието, Финландия“

Препоръки на Съвета на Европа относно интернет търсачките и социалните мрежи*

17.04.2012

На 4 април 2012 г. Съветът на Европа прие две препоръки, изготвени от Комитета на министрите, свързани със защитата на правата на човека и по-специално свободата на изразяване, свободата на сдружаване, достъпа до информация и правото на личен живот във връзка с търсачките (търсещите машини в интернет) и социалните мрежи в интернет.

 

В препоръките си Съветът на Европа призовава държавите-членки да вземат мерки по отношение на търсачките с цел да се осигури повече прозрачност на начините, по които достъпът до информация се предоставя, особено критериите използвани за подбор, подреждане или премахване на резултатите от търсенето.


Съветът на Европа също призовава за зачитането на правата на потребителите във връзка с обработването на лични данни (особено по отношение на „бисквитките“, IP адресите и индивидуалните истории на търсене). Той настойчиво приканва държавите да насърчават „доставчици на търсачките да правят ясно разграничение между резултатите от търсенето и каквато и да е форма на търговски съобщения, реклама или спонсорирани резултати, включително и оферти със „собствено съдържание““.

 

Препоръчваните действия включват свеждането до минимум на събирането на лични данни от доставчиците на търсачките. „IP адресът на нито един потребител не трябва да се съхранява, когато това не е необходимо за преследването на легитимна цел и когато същите резултати могат да бъдат постигнати чрез използване на извадки или проучване, или чрез анонимизиране на личните данни. Също трябва да бъдат поощрявани иновативните подходи за насърчаване на анонимни търсения.“ Институцията призовава за предвиждането на спазващ принципа на пропорционалност период на съхранение на данните за „легитимни и предварително определени цели на обработката. Доставчиците на търсачки трябва да бъдат в състояние да обосноват с доказуеми причини събирането и съхранението на лични данни. Информацията в тази връзка трябва да бъде обществено достояние и лесно достъпна“.

 

Освен това Съветът на Европа препоръчва разработването от страна на доставчиците на търсачките на инструменти позволяващи на потребителите „да получават достъп до, и да поправят и изтриват данни, отнасящи се до тях, които са били събрани по време на използването на услуги, включително и профили създадени, например, за целите на директен маркетинг“.

 

Що се отнася до услугите на социалните мрежи Съветът на Европа призовава страните да работят с операторите за повишаване на информираността на потребителите за техните права и възможните рискове чрез осигуряване на ясен и разбираем език и чрез подпомагане на потребителите да разберат настройките по подразбиране на техните профили и да изберат, съответно, колко да бъде разкрито за самоличността им в интернет.

 

Съветът на Европа приканва държавите да се въздържат от „общо блокиране и филтриране на обидно или вредно съдържание, което би попречило на достъпа на потребителите“. Препоръката призовава за прилагането на Препоръка CM / Rec (2008) 6 относно мерките за насърчаване на зачитането на свободата на изразяване и информация по отношение на Интернет филтрите „с оглед да се гарантира, че всяко решение за блокиране или изтриване на съдържание е взето в съответствие с тези принципи“.

Прессъобщение – Council of Europe adopts recommendations to protect
human rights on search engines and social platforms (5.04.2012) (на английски език)
https://wcd.coe.int/ViewDoc.jsp?Ref=DC-PR040%282012%29&Language=lanEnglish&Ver=original&BackColorInternet=F5CA75&BackColorIntranet=F5CA75&BackColorLogged=A9BACE

Препоръка CM/Rec(2012)3 На Комитета на Министрите към държавите-членки относно защитата на правата на човека относно търсачките (4.04.2012) (на английски език)
https://wcd.coe.int/ViewDoc.jsp?id=1929429&Site=CM&BackColorInternet=C3C3C3&BackColorIntranet=EDB021&BackColorLogged=F5D383

Препоръка CM/Rec(2012)4 На Комитета на Министрите към държавите-членки относно защитата на правата на човека относно услугите на социалните мрежи (4.04.2012) (на английски език)
https://wcd.coe.int/ViewDoc.jsp?id=1929453&Site=CM&BackColorInternet=C3C3C3&BackColorIntranet=EDB021&BackColorLogged=F5D383

 

—————

* – публикуваме превод от английски от новината на EDRi

Свобода на изразяване – нови развития в съдебната практика на ЕСПЧ в Гилберг срещу Швеция

10.04.2012

Скорошното решение на Голямата Камара на Европейския съд по правата на човека Гилберг срещу Швеция от 3 април 2012 (Gillberg v. Sweden, жалба № 41723/06) поставя някои интересни въпроси относно връзката между свободата на изразяване и защитата на личните данни и хвърля светлина върху развитието на правото на достъп до информация по Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи.

 

Господин Гилберг е професор в Университета на Гьотеборг, специализира в детска и юношеска психиатрия. Бил е ръководител на дългогодишен проект (1977-1992) на същия университет в областта на невропсихиатрията (върху хиперактивността и дефицита на вниманието при децата). Участието в дългогодишните изследвания е било на доброволен принцип, а родителите и след това порасналите деца са получили гаранции, че техни лични данни няма да бъдат разпространявани, нито ще бъде позволена идентификацията им като участници в изследването в бъдеще. Голямо количество чувствителни данни относно участниците и техни роднини са се съдържали в документацията на изследването.

 

По различно време през 2002 г. двама външни за Университета на Гьотеборг изследователи (К и Е) поискали достъп до материалите по изследването. К е социолог и искала да се запознае с използваните методи, не е имала никакъв интерес към съдържащите се лични данни. Е е педиатър и желаел да се запознае със съвременното развитие на изследователската дейност. Университета на Гьотеборг отказал достъп до данните и на двамата. След поредица съдебни дела и отмяна на множество откази на университета Апелативният административен съд решава да бъде предоставен незабавен достъп на К и Е до данните от изследването при спазване на изрични условия, които включват ограничения върху използването на материалите и забрана за изнасянето на копия. Мотивите са, че К и Е са показали легитимни интереси от достъп до изследването и може да се предполага, че познават добре правилата по обработването на лични данни. Също така е счетено като важно за научния дебат материалите да бъдат изложени на независима и критична оценка. Самият господин Гилберг отказва да даде достъп до документацията и помещенията, в които тя се пази, но като подчинен на университета и неговите решения са отменени. Освен това съдилищата отказват да го конституират като страна по делото. Междувременно и преди приключването на съдебните процедури по оспорване започнати от професора, в средата на 2004 материалите по изследването са унищожени от негови асистенти.

 

Парламентарният омбудсман възбудил наказателно производство срещу професора и скоро след това той бил признат за виновен за злоупотреба със служебно положение (misuse of office). Наложеното наказание е условна присъда и глоба от ок. 4000 евро. Глоба от ок. 3400 евро била наложена и на заместник-председателя на университета за злоупотреба със служебно положение (misuse of office), заради неизпълнение на задължението да предостави незабавен достъп до исканите документи в съответствие със съдебното решение. Служителите, унищожили материалите, също са наказание с условни присъди и глоби.

 

След изчерпване на вътрешноправните средства за защита господин Гилберг подал жалба до Европейския съд по правата на човека, твърдейки че присъдата нарушава правата му по член 8 и член 10 от ЕКПЧ. Голямата камара приема, че може да се произнесе само по въпроса дали наказателната присъда на жалбоподателя нарушава правата му по споменатите разпоредби от Конвенцията.

В следващите редове ще се съсредоточим само върху откъсите от решението, които потенциално засягат правото на достъп до информация. Целта ще бъде да разберем дали Голямата Камара на ЕСПЧ казва нещо ново в това отношение и дали можем да направим някакви изводи върху развитието на съдебната практика.

 

По член 8 „Право на зачитане на личния и семейния живот“

 

Що се отнася до първото твърдение голямата камара на Съда, накратко, припомня практика си, че наказателна присъда на дадено лице не нарушава неговото право на личен и семеен живот, доколкото последствията върху репутацията му и професионалните му дейности не са извън предвидимите при нормално приложение на националното наказателно право. Що се отнася до твърдението, че решенията на Апелативния административен съд нарушават правото на жалбоподателя да не разпространява поверителна информация по член 8 от Конвенцията, то голямата камара счита, че то попада извън обхвата на член 8 (пар. 64 от решението).

 

По член 10 „Свобода на изразяването на мнение“

 

Същият аргумент е използван от жалбоподателя и по отношение на член 10 от Конвенцията. Той смята, че е имал негативно право по член 10 – да не предоставя достъп до въпросните материали. Бил е дал обещание за поверителност на личната информация на участниците, заради защитата на която е наказан. Ситуацията му била подобна на тази на журналист към източниците му или на адвокат към клиентите му.

 

Тук е интересен подходът на Съда към правото на информация. В пар. 83 от решението се казва, че „(п)равото да се получава и разпространява информация изрично е част от правото на свобода на изразяване според член 10“. Съдът, обаче, разглежда въпроса от перспективата дали дадено частно лице има право да отказва предоставянето на информация на държавните власти. Препраща към случаи от практиката по Конвенцията, където е разисквано правото на дадено лице да замълчи, т.е. да не говори с властите или да откаже да предоставя доказателства (което не е в обхвата на членове 10 и 11). Това разсъждение е завършено с параграф 86, в който Съдът не отхвърля съществуването на негативно право на изразяване по член 10 от ЕКПЧ, но смята че този въпрос трябва да бъде разгледан при наличие на подходящ случай. Настоящият случай явно не е подходящ или, по-точно, той не се отнася към негативното право на изразяване.

Какво е негативното право на изразяване според Съда тук?

Разсъждението, както и в цялото дело, се води по една основна нишка – статусът на жалбоподателя. Съдиите го изследват от различни гледни точки – като частно лице, после като служител на университета – и прилагат особеностите на правото на изразяване по член 10 в съответните хипотези, като през цялото време търсят дали жалбоподателя би могъл да се възползва от някакво негативно право – правото да не предоставя информация. В параграфите между 82 и 87 става дума за правата на частни лица и тяхното отношение към свободата на изразяване („позитивно“ – да получават и разпространяват информация – или „негативно“ право – да не предоставят информация). В параграф 87 Съдът сочи, че изследването се провежда от „Департамента по…“, който е собственик на материалите. Жалбоподателят не задължен субект да предостави информация. Той е подчинен служител на задължения субект. От господин Гилберг, като физическо лице, не се изисква нищо по достъпа до информация и заради това той няма право да претендира някакви изключения като „негативно“ право. Иначе казано изглежда, че цитатът от параграф 83, четен с този от пар. 86, сочи към възможността за съществуване на „негативно право на изразяване“ (напр. право на мълчание) по член 10 от Конвенцията, което единствено би могло да защити частни лица, а не държавата/администрацията. Тук правото на достъп до информация не е пряко засегнато.

 

Съдът продължава като сочи, че въпросната информация по шведското законодателство, като собственост на университета, е вид обществена информация. Господин Гилберг не е имал законово или деонтологично (професионално) задължение към децата или родителите да опази тяхната неприкосновеност на личния живот и да не се подчини на съдебните решения на Апелативния административен съд, това в крайна сметка е било само негово лично убеждение. Голямата камара така свежда въпроса до това дали жалбоподателят като държавен служител има отделно негативно право според член 10 от Конвенцията да не предоставя материалите, въпреки че те не му принадлежат, а са собственост на неговия работодател – Университета на Гьотеборг – и въпреки факта, че работодателят всъщност възнамерявал да се съобрази с окончателните решения на Апелативния административен съд, предоставяйки на К и Е достъп до документацията по изследването под различни условия, но бил възпрепятстван да го направи, защото жалбоподателят отказвал да съдейства (пар. 92).

„Според Съда, ако бъде решено, че жалбоподателят има такова право по член 10 от Конвенцията, то това ще бъде в противоречие с правата на собственост на Университета на Гьотеборг. Това също така би накърнило правата на К и Е по член 10, както са предоставени от Апелативния административен съд, да получат информация под формата на достъп до въпросните публични документи …“ (пар. 93). Това е и най-коментираната част от решението. Застъпници на правото на достъп до информация, като Дариан Павли от Отворено общество, четат този откъс като признаване на правото на достъп до информация като част от правата защитени по чл. 10 от Конвенцията. Вметката „…както са предоставени от Апелативния административен съд…“ се чете като препратка към шведското законодателство, което е в синхрон с Конвенцията. Дариан Павли смята, че ако тези права не са признати от Конвенцията няма нужда да се споменава приложимото вътрешно право, просто защото въпросът не би влизал в материалната компетентност на Съда.

 

Допълнителен аргумент предоставя откъсът от пар. 95, в който се казва че отказът на жалбоподателя да се съобрази с решенията на Апелативния административен съд, като отказва достъп до материалите от изследването на К и Е, възпрепятствал свободния обмен на мнения и идеи по въпросното изследване и по-точно по доказателствата и методите, които са използвали изследователите, за да достигнат до заключенията си, което представлявало основния предмет на интереса на К и Е. При тези условия Съдът смята, че ситуацията на жалбоподателя не може да бъде сравнена с тази на журналист предпазващ източниците си. Дариан Павли вижда в тук признание, че поне информация имаща връзка с обществения интерес трябва да бъде достъпна за лица действащи в обществен интерес. Иначе казано, ако е възможно да има спорове и позицията на Съда от Страсбург да не е напълно изяснена по отношение на пълното право на достъп до информация, то поне що се отнася до отношения засягащи обществения интерес, известни задължения за администрацията да предоставя достъп до информация са гарантирани от ЕКПЧ.

В заключение трябва да се отбележи и липсата на позоваване на предишна практика по достъпа до информация на Съда от Страсбург. Както посочват и коментаторите в блога Strasbourg Observers, не се срещат препратки към предишната практика на Съда по делата Társaság a Szabadságjogokért v. Hungary (Унгарския съюз за граждански свободи срещу Унгария, жалба № 37374/05), което скоро ще бъде достъпно на български в страницата на ПДИ и Kenedi v. Hungary (Кенеди срещу Унгария, жалба № 31475/05). Възможните обяснения са много. Вероятно е Голямата камара да действа предпазливо и заради това да избягва изричните формулировки. Все пак разглежданият случай не е такъв, в който достъпът до информация е истинският проблем. Съдът не е сезиран с жалба относно достъпа до информация, а с такава която вади на преден план правото на защита на личните данни. Жалбоподателят твърди, в крайна сметка, че е имал някакво лично право/задължение да ограничи достъпа до дадена информация. Спорът в Страсбург се води върху последствията на изключенията на вътрешното шведско право на достъп до информация. В този смисъл Съдът не е пряко призован да се произнесе върху защитата на правото на достъп до информация според ЕКПЧ. Наблюденията, върху които се съсредоточихме, са obiter dicta, т.е. не са част от мотивите, които пряко оформят диспозитива, конкретното решение. Поради тези причини те не са и напълно ясно формулирани, но изглежда клонят към пряка защита на правото на достъп до информация, произтичаща от Конвенцията. Така Гилберг срещу Швеция се нарежда в линията решения водещи към „по-широко тълкуване на понятието „свобода на получаване на информация“ … и по този начин към признаване на право на достъп до информация“ (ЕСПЧ, 14 април 2009, Унгарския съюз за граждански свободи срещу Унгария, жалба № 37374/05, пар. 35).

Кампания на гражданското общество за реформа на правилата в Европейския съюз за достъп до документи

09.03.2012

Програма Достъп до Информация подкрепи предложенията на Access Info Europe за реформа на правилата за достъп до документи на Европейския съюз, синтезирани в 20 точки. Към момента 30 организации са подкрепили предложенията.

На 7 март 2012 г. Access Info Europe отправи призив за присъединяване към кампанията за по-голяма прозрачност на Европейския съюз (ЕС) в рамките на дебата за изменение на Регламент 1049/2001 за достъп до документи в ЕС.

Договорът за функциониране на ЕС (ДФЕС) дава възможност за реформа в тази област, който след влизането в сила на Лисабонския договор признава „правото на достъп до документи на институциите, органите, службите и агенциите на ЕС, независимо от носителя”.

Датското председателство на ЕС си поставя цел до месец юли 2012 година да се постигне съгласие относно реформиране на правилата за достъп до информация.

ПДИ преведе предложенията на Access Info Europe на български език.

Всеки, който иска да подкрепи призива може да пише на Anne Vandelle, anne@access-info.org.

Страница на кампанията с информация за подкрепилите я лица и организации: http://www.access-info.org/en/european-union/226-reforming-regulation-1049

Програма Достъп до Информация следи и активно участва в дебата за промени в Регламент 1049/2001 и отразява неговото развитие в специална секция  на своята интернет страница: http://aip-bg.org/debate/re1049.html. Там сме публикували и превод на обзора на последните важни събития, свързани с дебатите по измененията на Регламент 1049/2001, изготвен от Тони Бъниън, директор на организацията Statewatch, която следи от близо и участва в процеса. (Виж: Наблюдателница на Statewatch относно „Регламент 1049/2001 за достъпа до официални документи на Европейските институции“).

Реформа на ЕКПЧ : изтекъл проект на декларацията от Брайтън

02.03.2012

Тази седмица изтече проект на декларацията от Брайтън (на английски и френски), разпространен на междуправителствено равнище на 23 февруари от британското правителство към държавите членки по Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи. Този проект ще бъде обсъждан на срещата на високо равнище в Брайтън върху бъдещето на Европейския съд по правата на човека, която ще се състои през април 2012.

Основен проблем на разискване ще бъде съхраняването на системата на ЕКПЧ. Търси се рарешение на проблемите свързани с голямото натоварване на Съда, но също така и запазване на правото на индивидуална жалба. Проектът предлага множество мерки. В Конвенцията може да бъдат добавени текстове уреждащи принципа на субсидиарност и свободата на преценка, които Съдът вече използва в практиката си. Срокът за подаване на жалби може да бъде съкратен на „два, три или четири месеца“. Подкрепя се и укрепването на диалога между националните съдии и тези от Съда на официално и неофициално ниво. Предлага се създаването на процедура за „консултативни становища“ (advisory opinions / avis consultatifs) – нещо като ЕСПЧ версия на преюдициалното запитване, в което върховният национален съд ще трябва да изложи фактите по конкретното дело, спорната разпоредба, имаща нужда от тълкуване, както и своето мнение по върпоса; Европейският съд ще даде „консултативно становище“, което няма да бъде обвързващо и решението ще остава напълно в компетенциите на националния съд, но, за сметка на това, засегнатото лице няма да има право да се обърне по същия въпрос към ЕСПЧ. Предлага се и увеличаването на броя на съдиите, които се занимават с филтриране на явно недопустимите жалбите и повтарящи се случаи. Също така се обсъжда и възможността за подаването на жалби по електронен път.

Съществуват някои опасения, че британското председателство на Съвет на Европа ще се опита да използва момента, за да прокара сериозна реформа на ЕКПЧ, която практически да изпразни от съдържание дейността на Съда, или поне сериозно ще намали възможността за достигане до Съда в Страсбург. Сред най-спорните предложения е това залегнало в т. 23 с), което гласи, че за недопустими трябва да бъдат обявявани жалбите, които са „еднакви по същество с въпрос вече разгледан от националния съд“, взел предвид правата гарантирани в Конвенцията, освен ако националният съд явно е приложил грешно тълкуване на Конвенцията или въпросът поражда нужда от специално тълкуване на Конвенцията.

Самият Съд предложи свой поглед върху най-належащите въпроси, пред които е изправен и посочи мерките, които взима и в момента. Очаква се да приеме доста резервирано предложенията на британското правителство.

Предложение за общ регламент относно защитата на данните: ще бъде ли забравено „правото да бъдеш забравен“?

29.02.2012

Както съобщихме в информационния бюлетин на ПДИ, в края на януари 2012 Европейската комисия предложи „разбираема реформа“ на правилата относно защитата на данни в ЕС. В дългия текст на Предложението за общ регламент относно защитата на данните се намира и Член 17 прогласяващ Правото „да бъдеш забравен“ и правото на заличаване (стр. 58), силно подкрепян от Европейския комисар по правосъдието Вивиан Рединг. Една от основните причини за появата на това ново право са трудностите, които изпитват хора, желаещи да изтрият профилите си в социални мрежи като, например, Фейсбук. Текстът на член 17 от Предложението предоставя на всеки субект на данни правото „по негово искане администраторът да заличи личните данни, свързани с него, и да се въздържа от по-нататъшно разпространение на такива данни“, като администраторът има и задължението да уведоми за това решение и третите страни, които обработват такива данни и да оттегли разрешението за това обработване, ако им е предоставил такова. По-просто казано – ако, например, някой е публикувал своя снимка в дадена социална мрежа, то той би имал правото вбъдеще, ако да кажем промени отношението си върху снимката, да задължи социалната мрежа да изтрие тази снимка и да се погрижи всички в социалната мрежа, които са копирали или „споделили“ снимката също да я изтрият от профилите си или поне да знаят, че трябва да я изтрият. Иначе казано този някой има правото да накара другите (най-вече социалните мрежи) да „забравят“ тази снимка или дори целият му профил.

Това предложено право, обаче, може никога да не стане истинско право. То вече търпи критики и то основно свързани с бизнеса правещ пари от обработването на данни. От американска гледна точка, както посочва Джефри Розен в Stanford Law Review, би могло да бъде накърнена всемогъщата свобода на словото. От британска гледна точка, пък, бизнесът може да понесе сериозни разходи в прилагането на това право и заради това вероятно британското Министерство на правосъдието се опитва да събере отрицателни становища върху правото да бъдеш забравен.

За по-пълно изложение на дебата – прочетете статията на Пол Бърнал.