Архив за категорията 'Законодателство'

Съдът на ЕС обяви Директива 2006/24/ЕО за недействителна. Какво следва за националните законодателства?

09.04.2014

На 8 април Съдът на Европейския Съюз публикува свое решение, с което обяви, че Директива 2006/24/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2006 г. е невалидна. В решението си съдът посочва, че разпоредбите на Директива 2006/24/ЕО са в нарушение на правото на зачитане на личния живот и на основното право на защита на личните данни, регламентирани в чл. 7 и чл. 8 на Хартата на основните права на ЕС (Хартата).

Директива 2006/24/ЕО, или Директивата за запазване на данни, бе приета през 2006 година, в опит на страните членки да затегнат правилата за опазване на сигурността и обществения ред в общността, като отговор на терористичните атаки в Мадрид и Лондон през 2004 г. и 2005 г. Съгласно изискванията на Директивата операторите на електронни съобщения (телекомуникационните компании, интернет доставчици и др.) са задължени да запазват данните за тези съобщения до две години с цел възможното им използване при разследвания на тежки криминални престъпления.

Делото пред Съда на ЕС е образувано през 2012 година по две искания за преюдициални заключения от страна на Ирландския Върховен съд (High Court) – Дело C-293/12 и Австрийския Конституционен съд (Verfassungsgerichtshof) – Дело C-594/12.

Задължение на всички национални съдилища от страните членки на ЕС е да прилагат правилно и еднакво европейското законодателство в съответната държава. За да се избегне различно и противоречиво тълкуване на нормите на европейското право от страна на различните национални съдилища, е предвидена т.нар „процедура за преюдициално заключение”.  Ако при разглеждане на конкретен правен спор даден национален съд има съмнения относно тълкуването или валидността на определен закон на ЕС, преди да разгледа конкретния спор, той (националния съд) може да поиска становище от Съда на ЕС. Това становище се нарича „преюдициално заключение“.

И двете искания за преюдициални заключения се отнасят до валидността на Директива 2006/24/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2006 г. за запазване на данни, създадени или обработени, във връзка с предоставянето на обществено достъпни електронни съобщителни услуги или на обществени съобщителни мрежи и за изменение на Директива 2002/58/EО. В Ирландия, през 2012 година, организацията Digital Rights стартира съдебно производство срещу транспонирането на директивата в националното законодателство . През същата година, в Австрия над 11 130 активисти повдигат същия въпрос пред Австрийския Конституционен Съд. И двете национални съдилища подават искания за преюдициални заключения.

В своето решение от 8 април 2014 съдът на ЕС приема, че: Изискването за запазване на данните, посочени в член 5 (1) от Директива 2006/ 24, както и възможността компетентните национални органи, да получават достъп до тези данни , се отклоняват от принципите за защита на правото на неприкосновеност на личния живот , установени от Директиви 95/46 и 2002/58 по отношение на обработката на лични данни в сектора на електронните комуникации. И двете директиви гарантират поверителността и на комуникациите и на данните за трафик, както и задължението тези данни да бъдат изтрити или анонимизирани, когато те вече не са необходими за целите на предаване на самата комуникация. В пар.37 от решението си, съда констатира , че разпоредбите на Директива 2006/24 са в нарушение на членове 7 и 8 от Хартата, същото е посочено и в заключението на генералният адвокат по казуса. Фактът, че данните се съхраняват за дълъг период, и след това могат да бъдат използвани, без абонатът или потребителят да бъде информиран за това, създава у заинтересованите лица чувството , че техният личен живот е обект на постоянно наблюдение. Съда констатира още, че с приемането на Директива 2006/24, законодателят на ЕС е превишил границите, наложени от спазването на принципа на пропорционалност регламентирани в членове 7, 8 и 52 (1) от Хартата.

По тези и други изложени съображения Съдът на ЕС приема, че Директива 2006/24/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2006 г. за запазване на данни, създадени или обработени, във връзка с предоставянето на обществено достъпни електронни съобщителни услуги или на обществени съобщителни мрежи и за изменение на Директива 2002/58/EО е невалидна.

Следва да се отбележи, че обявяването на директивата за невалидна няма автоматичен ефект по отношение на съответните националните закони. Европейската Директива 2006/24/ЕО е транспонирана в българското законодателство основно в Закона за електронните съобщения (ЗЕС). За България, логичната стъпка от тук насетне е внимателен преглед на законовите разпоредби и тяхното съобразяване с изискванията на Хартата на основните права на ЕС, съответно подготвяне на ЗИД на ЗЕС, който да отрази отпадането на Директивата.

Решението на Съда на Европейския Съюз е постановено след сериозен обществен натиск. След приемането на самата Директива, по време на транспонирането в съответните национални закони, гражданските организации на различни държави изразяваха протеста си срещу възможността да се проследява трафика в мрежите.

Българският дебат по темата стартира още през 2008 година, когато МВР и Държавната агенция за информационни технологии и съобщения (ДАИТС). приеха съвместно Наредба № 40, с която задължиха интернет провайдърите и мобилните оператори да пазят 12 месеца определени данни за мобилните повиквания и разговори и електронните и интернет съобщения. В наредбата се твърдеше, че с нея се въвежда Директива 2006/24/ ЕО за задържането на данни. С жалба до Върховния административен съд (ВАС) Програма Достъп до Информация (ПДИ) постави въпроса за законността и конституционността на така приетата наредба. С Рeшение No13627 от 12/11/2008, петчленен състав на ВАС отмени чл. 5 от атакуваната наредба. В своето решение българският съд приема, че нормата на чл. 5 не поставя никакви ограничения по отношение данните, до които се разрешава достъпът чрез компютърен терминал, а изразът „за нуждите на оперативно-издирвателната дейност” е много общ и не дава гаранции за спазване на чл. 32, ал. 1 от Конституцията, че личният живот на гражданите е неприкосновен. Също така, не се поставят условия, препятстващи злоупотреба с възможността да се нарушават конституционно гарантирани права на гражданите. Не е предвидено препращане към специалните закони – НПК, Закон за специалните разузнавателни средства, Закон за защита на личните данни, в които са конкретизирани предпоставките за допускане достъп до определени данни, свързани с личния живот и личните данни на отделната личност.

През м. юни 2010 повече от 100 правозащитни организации от 23 европейски държави подписаха отворено писмо до Европейската Комисия, с искане за отмяна на задължението за съхраняване на трафични данни за всички потребители на електронни услуги в полза на една система за краткотрайно запазване и целенасочено събиране на данни. ПДИ подкрепи инициатива за отмяна на Директива 2006/24 ЕО относно запазването на трафични данни. Сред подписалите писмото бяха правозащитни организации, професионални сдружения на доставчици на електронни услуги, журналисти, юристи, лекари, синдикати.

Още по темата:

Заключение на генералния адвокат по делото, представено на 12 декември 2013 година:
http://curia.europa.eu/juris/document/document_print.jsf?doclang=BG&text=&pageIndex=0&part=1&mode=DOC&docid=145562&occ=first&dir=&cid=440003

Правозащитни организации относно заключението на генералния адвокат по делото:
http://www.vorratsdatenspeicherung.de/content/view/736/79/lang,en/

Съобщение на европейския надзорник за защита на личните данни:
https://secure.edps.europa.eu/EDPSWEB/webdav/site/mySite/shared/Documents/EDPS/PressNews/Press/2014/14-04-08_Press_statement_DRD_EN.pdf

Публикации на ПДИ:
http://www.aip-bg.org/publicdebate/Не_на_директния_достъп_на_МВР_до_трафични_данни/208238/

Отворено писмо на правозащитните организации до Европейската Комисия :
http://www.vorratsdatenspeicherung.de/content/view/363/158/lang,en/

ПДИ подаде заявление по ЗДОИ до МВР

22.11.2013

На 19 ноември 2013 г. Програма Достъп до Информация подаде заявление до министър Цветлин Йовчев във връзка с публикации в медиите и с потърсилите правна консултация от фондацията граждани, чиито документи за самоличност са били проверявани, а данните от тях – записвани, тъй като са се намирали на и около местата на протестите в София.

По този повод ПДИ публикува правен коментар относно законността и правното основание за записване на данни от документите за самоличност от полицейските органи.

С подаденото заявление ПДИ иска следната информация:

1. Кое е правното основание, на което полицейските органи записват личните данни на гражданите при проверки на документи за самоличност и в кои нормативни актове е предвидено?
2. Каква е целта на записването на данни на гражданите при проверки на документи за самоличност?
3. Как се обработват личните данни на гражданите, записани от полицейски органи  при проверки на документи за самоличност, по-конкретно:

- Записват ли се тези данни в отделен регистър и кой е той?
- За какъв срок се съхраняват горните данни

4. Получателите, на които могат да бъдат разкривани събраните лични данни.
5. Информация за правото на достъп и на коригиране на събраните лични данни.

ПДИ очаква отговор в законоустановения срок, който ще публикуваме в блога „Точка на достъп”.

Текст на заявлението: http://store.aip-bg.org/documents/requests/Zaiavlenie_MVR.pdf.

Законно ли е записването на лични данни на гражданите от страна на полицейските органи?

14.11.2013

Настоящия текст публикуваме, след въпроса на Светлозар Алексиев, публикуван на нашата фейсбук страница – https://www.facebook.com/AIPbulgaria :
„Има ли право МВР да записва на хвърчащи листчета и тефтерчета личните данни на ходещи по улиците граждани?“

Проблема със събирането и записването на лични данни на граждани е отдавнашен. Той беше отбелязан още през 2008 година в годишния Доклад на Програма Достъп до Информация за състоянието на достъпа до информация в България. Тази година темата отново стана предмет на обществен дебат и по време на февруарските и по време на юлските протести. Въпросите които се поставят са няколко: (още…)

Забранява ли лустрация Европейската конвенция за правата на човека?

13.10.2013

„Казаното отлита, писаното остава”, гласи древна римска поговорка. У нас често предпочитаме да слушаме пред това да четем. На 11 октомври 2013 г. Конституционният съд взе решение № 8 за 2013 г. със 7 на 3 гласа, с което обяви за противоконституционна нормата от Закона за радиото и телевизията /ЗРТ/, забраняваща лица с принадлежност към бившата ДС да са членове на регулаторния орган на електронните медии – СЕМ и на управителните съвети на БНР и БНТ. За да си представим ефекта на решението, е достатъчно да си спомним, че аудиторията на електронните медии е милионна дори в рамките на минути, за разлика от останалите медии. За да стигнат до извод, че текстът от ЗРТ е дискриминационен, седемте конституционни съдии са се позовали и на практиката на Европейския съд по правата на човека / ЕСПЧ/. Според тях ЕСПЧ „отстоява разбирането, че лустрационните мерки могат да имат само временен характер, докато съществува заплаха за демократичния ред. При липса на такава заплаха лустрацията би била непропорционална по смисъла на конвенцията. Както отбелязва Съдът в Страсбург това с още по-голяма сила е валидно за държава членка на Европейския съюз, „защото демократичното й устройство е извън съмнение” (вж. Sidabras and Dziautas vs Lithuania – Applications; Rainys and Gasparavicius vs Lithuania – Applications nos 70665/01 and 74345/01; Zdanoka vs Latvia – Application no 58278/00). Поради това оспорените законови текстове са изцяло в несъответствие с чл. 14 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, доколкото той изисква упражняването на правата и свободите, предвидени в конвенцията, да бъде осигурено без всякаква дискриминация, основана на какъвто и да е признак.”

(още…)

Преразглеждането на решението на ВСС за ограничена публичност на декларациите за конфликт на интереси е стъпка напред

13.09.2013

Интернет медията „Правен свят“ съобщи, че на заседанието на 12 септември 2013 г. седем от членовете на Висшия съдебен съвет /ВСС/ – представляващият го Соня Найденова, Магдалена Лазарова, Ясен Тодоров, Даниела Костова, Димитър Узунов, Милка Итова и Галя Георгиева са внесли предложение за преразглеждане на решението от месец април за ограничаване публичността на декларациите на магистратите за конфликт на интереси. Изданието посочва, че на заседанието се е поставил и въпросът за делото (административно дело № 11948/2013 г.) образувано във Върховния административен съд срещу решението на ВСС за „сваляне“ на декларациите по жалба на трите авторитетни неправителствени организации, работещи в областта на съдебната реформа – Фондация „Програма Достъп до информация“, Център на НПО – Разград и Български институт за правни инициативи. Според някои членове на съвета би следвало да се обсъдят и доводите в жалбата на трите НПО, където се коментира осигуряването на публичност и прозрачност като необходимо условие за предотвратяване на конфликта на интереси и корупционните практики. (още…)

Неправителствените организации не позволиха да бъдат приети скандални промени в Закона за публичност на имуществото

15.03.2013

Последната седмица бяхме свидетели на сериозен опит депутатите в 41-то Народно събрание да  приемат по безпрецедентно непрозрачен начин промени с неприемливо съдържание  в  Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни длъжности.

Благодарение на общите усилия на няколко неправителствени организации – Програма Достъп до информация, Български център за нестопанско право, Форум „Гражданско участие”, Сдружение „Деветашко плато”,  Българското дружество за защита на птиците, Националната мрежа за децата, Фондация С.Е.Г.А., Асоциация „Аутизъм” – отпаднаха  текстовете на законопроекта, предвиждащи подаване на декларации от страна на членовете на управителни и контролни органи на  организациите с нестопанска цел, както и кандидатите в изборите за президент и вицепрезидент, за народни представители и за членове на Европейския парламент от Република България.

Предлагаме ви по-важното от медийното отразяване на темата:

  1. Империята отвръща на удара или как политическата класа опитва да се саморазправи  с гражданските организации – Блог „Точка на достъп”
  2. Опасен и популистки закон подменя принципите за прозрачност на властта – сп. „Правен свят”
  3. Пресконференция в Национални пресклуб на БТА  “Защо управителните органи на НПО не трябва да подават имуществени декларации до Сметната палата?“ (ЗАПИС)
  4. Опасен или популистки е Законът за публичност на доходите?  - разговор в студиото на bTV с участието на Александър Кашъмов, ПДИ проф. Валери Димитров (Сметна палата) и Емил Василев (РЗС)
  5. НПО-та недоволстват от законови промени – Дарик радио, предаване „Кой говори”  – разговор с Гергана Жулева (изпълнителен директор на ПДИ), Любен Панов (програмен директор на БЦНП), Красимира Величкова (директор на Български дарителски форум) и Ива Таралежкова (председател на УС на сдружение „Деветашко плато”)
  6. Опасен популизъм за гражданското общество  - Капитал.bg
  7. Искат ли по-голяма прозрачност на властта на депутатите? – Капитал.bg

Още по темата очаквайте в новия брой на информационния бюлетни на ПДИ.

„Истински приятели на прозрачността?“ – Отворено писмо на министрите на правосъдието на Швеция и Финландия

01.06.2012

В отворено писмо, разпространено от Wobbing Europe, министрите на правосъдието на Швеция и Финландия увеличават натиска върху датското председателство на Съвета на ЕС и призовават институциите да не допускат намаляване на прозрачността в съюза. Писмото е в отговор на предложенията на датското председателство (виж приложените документи тук или в Бюлетина на ПДИ за месец май за промени в регламент 1049/2001, които сериозно ограничават дори сега съществуващото право на достъп до документи в ЕС и имат за цел да преразгледат важна част от практиката на Съда на ЕС (най-вече Съд на ЕС, 1 юли 2008, Кралство Швеция и Maurizio Turco срещу Съвета на ЕС, съединени дела C-39/05 P и C-52/05 P). 

Призивът от двете северни държави-членки излезе ден преди днешната (1 юни) среща на работната група и седмица преди срещата на постоянните представители на държавите-членки (в Корепер), които ще предложат следващата стъпка за предприемане от страна на Съвета. Тъй като датското председателство желае да постигне решение преди края на мандата си (края на юни) тези две срещи ще бъдат решаващи за позицията на Съвета по реформата на регламент 1049/2001. И тъй като очакванията са, че Съветът, под силното влияние на някои от членовете си (сред които Обединеното кралство, Франция и Германия), няма да преразгледа из основи датското предложение, последната надежда на застъпниците за по-голяма прозрачност е в един потенциален отказ на проекта от страна на Европейския парламент.

Публикуваме пълния текст на отвореното писмо :

„Истински приятели на прозрачността?

Преговори по реформата на правилата върху публичния достъп до документи на институциите на ЕС (Регламент 1049/2001) текат вече малко повече от четири години и нищо особено не се е случило. Скоро, обаче, преговорите бяха възобновени и сега представители на трите институции (Европейския парламент, Съвета и Комисията) изразиха надежди за достигане на компромис в близко бъдеще.

Това, разбира се, изглежда като нещо добро. И би било такова, ако реформата доведе до общо увеличена прозрачност в Европейския съюз. Въпреки това ние се опасяваме, че амбициите на институциите са заложени прекалено ниско.

Изходната позиция за каквато и да е реформа на правилата за прозрачност в ЕС трябва да бъдат, според нас, разбира се новите разпоредби в договорите относно прозрачността. Лисабонският договор ясно изисква повече прозрачност в ЕС и по-специално в законодателните процедури. На второ място, в днешна Европа на сътресения и разочарование лицата, които взимат решения, ще побързат да направят каквото могат, за да повишат доверието и участието на гражданите.

А какво се случва? Ако последваме позицията на Комисията, такава каквато е в предложението от 2008, резултатът би бил по-малко прозрачност. Съветът, по искане, скоро даде на датското председателство мандат да преговаря в т. нар. тристранни дискусии с Европейския парламент и Комисията. Мандатът е основан на компромисен текст, който несъмнено би довел до по-малко прозрачност. Няма нужда да се споменава, нашите страни не подкрепиха текста.

От друга страна имаме резолюцията на Европейския парламент от декември 2011, която ясно цели увеличена прозрачност. Майкъл Кашман член на ЕП (социалдемократ, Обединеното кралство), главен преговарящ за ЕП, без съмнение е бил поборник за прозрачност през годините и ние вярваме в неговите добри намерения. Както стоят нещата, осъществяването на големите цели на Лисабонския договор е в ръцете на г-н Кашман и Европейския парламент.

Като цяло сме загрижени, че институциите на ЕС ще пропуснат момента да предоставят на гражданите нивото на прозрачност, на което те имат право. От началото на преговорите – преди четири години – сме били ясни в позицията си, че няма да приемем реформа, водеща до по-малко прозрачност. Вярваме, че Дания и ЕП ще се погрижат такова предложение да не бъде дори поставяно на масата.

Кой е с нас?

Беатрис Аск, Министър на правосъдието, Швеция

Анна-Мая Хенриксон, Министър на правосъдието, Финландия“