Архив за категорията 'Законодателство'

Парламентът с лека ръка преодоля президентското вето, рискувайки живота и здравето на хората и бъдещите поколения

14.09.2017

Днес 14 септември 2017 г. с гласовете на ГЕРБ, ДПС и „Обединени патриоти” Народното събрание преодоля президентското вето върху промените в Закона за опазване на околната среда (ЗИД на ЗООС). Промените предвиждат премахване на втората съдебна инстанция в делата по законност на одобряването на т.нар. оценка на въздействието върху околната среда  (ОВОС) на „обекти със стратегическа важност”. Това са обекти, включени в енергийната или транспортната стратегия.

Прозрачност на законодателния процес и обществено участие

Преди гласуването не бе проведено обществено обсъждане на предлаганите промени. Това стана въпреки изричния призив на държавния глава в мотивите към наложеното вето да бъде проведено широко обществено обсъждане. Той бе в отклик на посоченото в искане на 27 неправителствени организации драстично нарушение на Закона за нормативните актове при първото приемане на ЗИД на ЗООС през юли, когато безпрецедентно законът бе внесен и окончателно гласуван в рамките на 16 дни. В заседанието на водещата парламентарна комисия миналия четвъртък депутати  са предложили законът да бъде обсъден поне с представители на бизнеса, но мнозинството е отказало.

Кого ползват промените?

Промените не ползват нито гражданите, чиито права са накърнени с тях, нито бизнеса. Може би затова народните избранници не пожелаха да чуят нито едните, нито другите. Понятието „обекти със стратегическа важност” се въвежда в употреба за първи път в българското законодателство, с цел да постави фокус върху сферите на енергетиката и транспорта. Въпросът защо един термин, традиционен за сферата на сигурността, се придърпва към икономическите сфери с най-голяма печалба, е любопитен сам по себе си. Справката със списъка на Министерския съвет на обектите от национално значение със стратегическа важност, които бяха заложени в първоначалния вариант на промените в ЗООС показва, че тук попадат автомагистрали, ТЕЦ-ове и проекти мрачни и непрозрачни като АЕЦ „Белене“, Националното хранилище за радиоактивни отпадъци (НХРАО), газопроводите „Южен поток“ и „Набуко“.

Строежът на големи магистрали и енергийни обекти не ползва точно свободата на бизнеса, както се опитват някои да представят промените. Напротив, последният не получава никакви облекчения от законовите промени. Създава се единствено привилегия в интерес на точно определен сектор с шепа играчи – строители на големи инфраструктурни обекти, случайно съсредоточен у нас в ръцете на олигархичен кръг, да не кажем точно определен олигарх. Изхвърлен „през вратата” от управлението след гражданските протести през 2013 – 2014 г., той изглежда се опитва да се завърне „през прозореца” на бял кон.

Проблем ли е за инвестициите съдебният контрол?

Нека да кажем, че съдебният контрол върху решенията на администрацията е широко разпространен в демократичните страни, а дори и в развиващите се държави. Инвестициите не са над закона, а обратно, следва да спазват установения законов ред. От тази гледна точка инициаторите на законовите промени се опитват да създадат една много елементарна представа, че благосъстоянието и правата на човека са две противоположни ценности. След края на ХІХ век това със сигурност са две взаимодопълващи се ценности. Гражданите сами могат да си съставят мнение кого ползва представата, че хора с много пари трябва да имат повече права от останалите.

Тайни и лъжи

Промените не са съпътствани от доклад за въздействието, в противоречие със Закона за норматинвине актове. През август 2017 г. Програма достъп до информация изпрати заявление за достъп до обществена информация до Народното събрание, с което поиска копие от „наличното в Народното събрание проучване, изследване, анализ или други подобни материали, отнасящи се до уредбата в други държави на материята, свързана със съдебния контрол върху административни актове за одобряване на ОВОС, послужило като основа за твърдението на председателя на парламентарната комисия по околна среда г-жа Василева, че в други държави – членки на Европейския съюз има подобни изключения от принципа за касационно обжалване. Изрично посочихме, че ако не получим изричен отговор в законоустановения 14-дневен, ще приемем, че такова сравнителноправно проучване/ изследване не е налично в съхраняваната от Народното събрание документация.

Срокът за отговор на внесеното в деловодството на парламента на 17 август заявление изтече на 31 август 2017. Отговор не постъпи, което вероятно означава, че цитираното изказване на председателя на парламентарната комисия не е подкрепено с никаква фактология. Отделен е въпросът, че нововъведеният израз „обекти със стратегическа важност” със сигурност няма аналог в другите държави-членки на ЕС, което прави невъзможно и изключването на съдебна инстанция за тези обекти.

И невежество

За яснота трябва да се подчертае, че е мит твърдението, че втората съдебна инстанция забавя твърде много административните дела (каквито са тези по ОВОС). Напротив, тъкмо защото е инстанция по въпросите, свързани с приложението на закона, а не по фактите, тя разглежда много по-бързо делото – най-често в едно съдебно заседание. Остава на мнозинството в парламента да обясни на кого пречи най-бързата в нашата система съдебна процедура.

Справка в базата данни на Върховния административен съд по произволно взетите административни дела с номера 1001 – 1020  и 2015 – 2030 от 2017 г., показва, че 19 от тези общо 35 дела са по касационни производства. Първата група дела са образувани в периода 15.01.2017 г. – 25.01.2017 г., а от втората всички са образувани на 17.02.2017 г. От първата група 8 касационни дела половината са внесени за разглеждане в открито заседание точно след един месец – на 16 януари 2017 г., като по три от тях е постановено решение преди изтичането на два месеца от образуването на делото.

От втората група от 11 касационни дела четири са насрочени в открито заседание за след около месец, едно за след около два месеца, две за м. декември и три – за февруари – март 2018 г. Прегледът показва, че както бързо разгледаните, така и забавените дела са разпределени на едни и същи отделения във ВАС. При петчленните състави, попаднали в извадката обаче, неизменно са разгледали делата точно един месец след образуването им и са ги решили в рамките на по-малко от месец с едно изключение. Тъй като делата, за които бе изключен касационният контрол, се разглеждат тъкмо от петчленни състави, следва изненадващият вероятно дори и за вносителите на закона извод, че са чукали на отворена врата и няма да се постигне никакво особено забързване на инвестиционните проекти. Ще се постигне само тяхната некачественост, потенциална незаконосъобразност и повишен риск за живота и здравето на хората и за околната среда.

Заключение

Ето за илюстрация някои констатации на Върховния административен съд, потвърдени от касационната инстанция, които са направени през 2013 г. по повод законността на ОВОС на един „стратегически обект” – Национално хранилище за радиоактивни отпадъци:

„Основен критерий при избора на площадка следва да е радиологичният, а не икономическият критерий .” [] … Без да бъдат приведени доказателства, в доклада [за ОВОС] е направен извод, че площадка „Р.“ предлага най-благоприятните условия за изграждане и експлоатация на съоръжението, макар в приложенията да са били добавени данни, които на практика опровергават направените в съдържателната част заключения…. Не е доказано и обстоятелството, че характеристиките на площадката в комбинация с избраната концепция за погребване осигуряват защитата на населението…. В нетехническото резюме на доклада не се съдържа ясно и достъпно за засегнатата общественост заключение относно очакваните стойности и възможните неблагоприятни последици върху здравето и безопасността на човека и върху околната среда от радиционното облъчване в периода на експлоатация и след това. При положение, че в [община] се отчитат данни за смъртност с два пункта по – висока от средната за страната, авторите правят извод, че здравния статут не се различава от този в страната (част ІІІ, стр.102 ). Не са коментирани статистическите данни за 2008 година, от които се установява значително по-висок ръст на смъртността в [община] вследствие на болестите на кръвообращението и на дихателната система в сравнения със средните стойности за страната. По – високи от средните за страната са и показателите, свързани със злокачествените образувания…”

Тези и множество други нарушения е установил Върховният съд, за да отмени като незаконосъобразно становището на министъра на околната среда и водите за ОВОС на хранилището през 2013 г. и това решение да бъде потвърдено от касационен състав от петима върховни съдии (изглежда поради непознаване на правната материя представители на работодателски организации са се ангажирали с твърдението, че съдът сам бил преразглеждал собственото си решение. Това въобще не е така – други петима съдии разглеждат правилността и допустимостта на решението, постановено от тричленен състав).

В ден днешен без почти никакви промени същият доклад по ОВОС е одобрен от друг министър и гражданите имат нужда от защита пред независим съд. Тази защита пред касационна инстанция им отказа днес мнозинството в Народното събрание.

Промените в закона могат да бъдат атакувани пред Конституционния съд.

Проектът за антикорупционен закон се нуждае от сериозни подобрения

31.08.2017

На 30 август 2017 г Програма достъп до информация внесе становище по проекта за Закон за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество. Макар да е налице напредък спрямо предходните проекти за такъв закон, остават сериозни проблеми. Конфискацията е неоправдано включена в предмета на закона, като висшите служители като президент, депутати, министри, съдии и др. са редоположени с поръчкови убийци, сводници и грабители. Уредбата на превенцията на корупцията е рехава, макар че трябваше да е основна стъпка в подобрението на дейността на държавата, и на институциите не са възложени задължения да предприемат мерки по превенция. Определенията за корупция и конфликт на интереси са неясни и припокриващи се, а още по-неясно е понятието „прояви на корупция”. Въведени са мерки на репресия под формата на „оперативно-издирвателна дейност”, включваща тайно следене на висши служители, които дублират работата на МВР и ДАНС без да е ясно защо, неефективно ли работят те, и без да се отчита, че припокриването на репресивни функции води до хаос, липса на ефективност и произвол за сметка на основни права на хората. Декларациите на над 100 хиляди държавни служители остават извън публичния регистър при Комисията, която законът ще създаде, а проверките ще се извършват на място, вместо от централния орган на власт, както е сега. Това ще доведе до феодализация на борбата с корупцията и възможност за политически натиск върху служителите. Въвеждането на постоянни сътрудници, които да съобщават корупция е белег на отминала епоха и създава риск от постоянен произвол.

В настоящия му вид като че ли проектът за закон повече би способствал за развиването на корупционно поведение, отколкото да го възпира. Поради това е необходимо същественото му преработване, като се разгледа и алтернатива, при която се изменят съществуващите закони, вместо да се приема нов. Цялото становище четете в интернет страницата на ПДИ.

Съдът на ЕС обяви Директива 2006/24/ЕО за недействителна. Какво следва за националните законодателства?

09.04.2014

На 8 април Съдът на Европейския Съюз публикува свое решение, с което обяви, че Директива 2006/24/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2006 г. е невалидна. В решението си съдът посочва, че разпоредбите на Директива 2006/24/ЕО са в нарушение на правото на зачитане на личния живот и на основното право на защита на личните данни, регламентирани в чл. 7 и чл. 8 на Хартата на основните права на ЕС (Хартата).

Директива 2006/24/ЕО, или Директивата за запазване на данни, бе приета през 2006 година, в опит на страните членки да затегнат правилата за опазване на сигурността и обществения ред в общността, като отговор на терористичните атаки в Мадрид и Лондон през 2004 г. и 2005 г. Съгласно изискванията на Директивата операторите на електронни съобщения (телекомуникационните компании, интернет доставчици и др.) са задължени да запазват данните за тези съобщения до две години с цел възможното им използване при разследвания на тежки криминални престъпления.

Делото пред Съда на ЕС е образувано през 2012 година по две искания за преюдициални заключения от страна на Ирландския Върховен съд (High Court) – Дело C-293/12 и Австрийския Конституционен съд (Verfassungsgerichtshof) – Дело C-594/12.

Задължение на всички национални съдилища от страните членки на ЕС е да прилагат правилно и еднакво европейското законодателство в съответната държава. За да се избегне различно и противоречиво тълкуване на нормите на европейското право от страна на различните национални съдилища, е предвидена т.нар „процедура за преюдициално заключение”.  Ако при разглеждане на конкретен правен спор даден национален съд има съмнения относно тълкуването или валидността на определен закон на ЕС, преди да разгледа конкретния спор, той (националния съд) може да поиска становище от Съда на ЕС. Това становище се нарича „преюдициално заключение“.

И двете искания за преюдициални заключения се отнасят до валидността на Директива 2006/24/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2006 г. за запазване на данни, създадени или обработени, във връзка с предоставянето на обществено достъпни електронни съобщителни услуги или на обществени съобщителни мрежи и за изменение на Директива 2002/58/EО. В Ирландия, през 2012 година, организацията Digital Rights стартира съдебно производство срещу транспонирането на директивата в националното законодателство . През същата година, в Австрия над 11 130 активисти повдигат същия въпрос пред Австрийския Конституционен Съд. И двете национални съдилища подават искания за преюдициални заключения.

В своето решение от 8 април 2014 съдът на ЕС приема, че: Изискването за запазване на данните, посочени в член 5 (1) от Директива 2006/ 24, както и възможността компетентните национални органи, да получават достъп до тези данни , се отклоняват от принципите за защита на правото на неприкосновеност на личния живот , установени от Директиви 95/46 и 2002/58 по отношение на обработката на лични данни в сектора на електронните комуникации. И двете директиви гарантират поверителността и на комуникациите и на данните за трафик, както и задължението тези данни да бъдат изтрити или анонимизирани, когато те вече не са необходими за целите на предаване на самата комуникация. В пар.37 от решението си, съда констатира , че разпоредбите на Директива 2006/24 са в нарушение на членове 7 и 8 от Хартата, същото е посочено и в заключението на генералният адвокат по казуса. Фактът, че данните се съхраняват за дълъг период, и след това могат да бъдат използвани, без абонатът или потребителят да бъде информиран за това, създава у заинтересованите лица чувството , че техният личен живот е обект на постоянно наблюдение. Съда констатира още, че с приемането на Директива 2006/24, законодателят на ЕС е превишил границите, наложени от спазването на принципа на пропорционалност регламентирани в членове 7, 8 и 52 (1) от Хартата.

По тези и други изложени съображения Съдът на ЕС приема, че Директива 2006/24/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2006 г. за запазване на данни, създадени или обработени, във връзка с предоставянето на обществено достъпни електронни съобщителни услуги или на обществени съобщителни мрежи и за изменение на Директива 2002/58/EО е невалидна.

Следва да се отбележи, че обявяването на директивата за невалидна няма автоматичен ефект по отношение на съответните националните закони. Европейската Директива 2006/24/ЕО е транспонирана в българското законодателство основно в Закона за електронните съобщения (ЗЕС). За България, логичната стъпка от тук насетне е внимателен преглед на законовите разпоредби и тяхното съобразяване с изискванията на Хартата на основните права на ЕС, съответно подготвяне на ЗИД на ЗЕС, който да отрази отпадането на Директивата.

Решението на Съда на Европейския Съюз е постановено след сериозен обществен натиск. След приемането на самата Директива, по време на транспонирането в съответните национални закони, гражданските организации на различни държави изразяваха протеста си срещу възможността да се проследява трафика в мрежите.

Българският дебат по темата стартира още през 2008 година, когато МВР и Държавната агенция за информационни технологии и съобщения (ДАИТС). приеха съвместно Наредба № 40, с която задължиха интернет провайдърите и мобилните оператори да пазят 12 месеца определени данни за мобилните повиквания и разговори и електронните и интернет съобщения. В наредбата се твърдеше, че с нея се въвежда Директива 2006/24/ ЕО за задържането на данни. С жалба до Върховния административен съд (ВАС) Програма Достъп до Информация (ПДИ) постави въпроса за законността и конституционността на така приетата наредба. С Рeшение No13627 от 12/11/2008, петчленен състав на ВАС отмени чл. 5 от атакуваната наредба. В своето решение българският съд приема, че нормата на чл. 5 не поставя никакви ограничения по отношение данните, до които се разрешава достъпът чрез компютърен терминал, а изразът „за нуждите на оперативно-издирвателната дейност” е много общ и не дава гаранции за спазване на чл. 32, ал. 1 от Конституцията, че личният живот на гражданите е неприкосновен. Също така, не се поставят условия, препятстващи злоупотреба с възможността да се нарушават конституционно гарантирани права на гражданите. Не е предвидено препращане към специалните закони – НПК, Закон за специалните разузнавателни средства, Закон за защита на личните данни, в които са конкретизирани предпоставките за допускане достъп до определени данни, свързани с личния живот и личните данни на отделната личност.

През м. юни 2010 повече от 100 правозащитни организации от 23 европейски държави подписаха отворено писмо до Европейската Комисия, с искане за отмяна на задължението за съхраняване на трафични данни за всички потребители на електронни услуги в полза на една система за краткотрайно запазване и целенасочено събиране на данни. ПДИ подкрепи инициатива за отмяна на Директива 2006/24 ЕО относно запазването на трафични данни. Сред подписалите писмото бяха правозащитни организации, професионални сдружения на доставчици на електронни услуги, журналисти, юристи, лекари, синдикати.

Още по темата:

Заключение на генералния адвокат по делото, представено на 12 декември 2013 година:
http://curia.europa.eu/juris/document/document_print.jsf?doclang=BG&text=&pageIndex=0&part=1&mode=DOC&docid=145562&occ=first&dir=&cid=440003

Правозащитни организации относно заключението на генералния адвокат по делото:
http://www.vorratsdatenspeicherung.de/content/view/736/79/lang,en/

Съобщение на европейския надзорник за защита на личните данни:
https://secure.edps.europa.eu/EDPSWEB/webdav/site/mySite/shared/Documents/EDPS/PressNews/Press/2014/14-04-08_Press_statement_DRD_EN.pdf

Публикации на ПДИ:
http://www.aip-bg.org/publicdebate/Не_на_директния_достъп_на_МВР_до_трафични_данни/208238/

Отворено писмо на правозащитните организации до Европейската Комисия :
http://www.vorratsdatenspeicherung.de/content/view/363/158/lang,en/

ПДИ подаде заявление по ЗДОИ до МВР

22.11.2013

На 19 ноември 2013 г. Програма Достъп до Информация подаде заявление до министър Цветлин Йовчев във връзка с публикации в медиите и с потърсилите правна консултация от фондацията граждани, чиито документи за самоличност са били проверявани, а данните от тях – записвани, тъй като са се намирали на и около местата на протестите в София.

По този повод ПДИ публикува правен коментар относно законността и правното основание за записване на данни от документите за самоличност от полицейските органи.

С подаденото заявление ПДИ иска следната информация:

1. Кое е правното основание, на което полицейските органи записват личните данни на гражданите при проверки на документи за самоличност и в кои нормативни актове е предвидено?
2. Каква е целта на записването на данни на гражданите при проверки на документи за самоличност?
3. Как се обработват личните данни на гражданите, записани от полицейски органи  при проверки на документи за самоличност, по-конкретно:

- Записват ли се тези данни в отделен регистър и кой е той?
- За какъв срок се съхраняват горните данни

4. Получателите, на които могат да бъдат разкривани събраните лични данни.
5. Информация за правото на достъп и на коригиране на събраните лични данни.

ПДИ очаква отговор в законоустановения срок, който ще публикуваме в блога „Точка на достъп”.

Текст на заявлението: http://store.aip-bg.org/documents/requests/Zaiavlenie_MVR.pdf.

Законно ли е записването на лични данни на гражданите от страна на полицейските органи?

14.11.2013

Настоящия текст публикуваме, след въпроса на Светлозар Алексиев, публикуван на нашата фейсбук страница – https://www.facebook.com/AIPbulgaria :
„Има ли право МВР да записва на хвърчащи листчета и тефтерчета личните данни на ходещи по улиците граждани?“

Проблема със събирането и записването на лични данни на граждани е отдавнашен. Той беше отбелязан още през 2008 година в годишния Доклад на Програма Достъп до Информация за състоянието на достъпа до информация в България. Тази година темата отново стана предмет на обществен дебат и по време на февруарските и по време на юлските протести. Въпросите които се поставят са няколко: (още…)

Забранява ли лустрация Европейската конвенция за правата на човека?

13.10.2013

„Казаното отлита, писаното остава”, гласи древна римска поговорка. У нас често предпочитаме да слушаме пред това да четем. На 11 октомври 2013 г. Конституционният съд взе решение № 8 за 2013 г. със 7 на 3 гласа, с което обяви за противоконституционна нормата от Закона за радиото и телевизията /ЗРТ/, забраняваща лица с принадлежност към бившата ДС да са членове на регулаторния орган на електронните медии – СЕМ и на управителните съвети на БНР и БНТ. За да си представим ефекта на решението, е достатъчно да си спомним, че аудиторията на електронните медии е милионна дори в рамките на минути, за разлика от останалите медии. За да стигнат до извод, че текстът от ЗРТ е дискриминационен, седемте конституционни съдии са се позовали и на практиката на Европейския съд по правата на човека / ЕСПЧ/. Според тях ЕСПЧ „отстоява разбирането, че лустрационните мерки могат да имат само временен характер, докато съществува заплаха за демократичния ред. При липса на такава заплаха лустрацията би била непропорционална по смисъла на конвенцията. Както отбелязва Съдът в Страсбург това с още по-голяма сила е валидно за държава членка на Европейския съюз, „защото демократичното й устройство е извън съмнение” (вж. Sidabras and Dziautas vs Lithuania – Applications; Rainys and Gasparavicius vs Lithuania – Applications nos 70665/01 and 74345/01; Zdanoka vs Latvia – Application no 58278/00). Поради това оспорените законови текстове са изцяло в несъответствие с чл. 14 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, доколкото той изисква упражняването на правата и свободите, предвидени в конвенцията, да бъде осигурено без всякаква дискриминация, основана на какъвто и да е признак.”

(още…)

Преразглеждането на решението на ВСС за ограничена публичност на декларациите за конфликт на интереси е стъпка напред

13.09.2013

Интернет медията „Правен свят“ съобщи, че на заседанието на 12 септември 2013 г. седем от членовете на Висшия съдебен съвет /ВСС/ – представляващият го Соня Найденова, Магдалена Лазарова, Ясен Тодоров, Даниела Костова, Димитър Узунов, Милка Итова и Галя Георгиева са внесли предложение за преразглеждане на решението от месец април за ограничаване публичността на декларациите на магистратите за конфликт на интереси. Изданието посочва, че на заседанието се е поставил и въпросът за делото (административно дело № 11948/2013 г.) образувано във Върховния административен съд срещу решението на ВСС за „сваляне“ на декларациите по жалба на трите авторитетни неправителствени организации, работещи в областта на съдебната реформа – Фондация „Програма Достъп до информация“, Център на НПО – Разград и Български институт за правни инициативи. Според някои членове на съвета би следвало да се обсъдят и доводите в жалбата на трите НПО, където се коментира осигуряването на публичност и прозрачност като необходимо условие за предотвратяване на конфликта на интереси и корупционните практики. (още…)