Архив за категорията 'Достъп до информация и медии'

Съдебната схватка „МВР – Репортери”–епизод 2

09.02.2012

Любомир Йорданов, координатор на ПДИ в Монтана

Административният съд /АС/ в Монтана отмени като незаконосъобразно полицейско разпореждане, което забранява на журналистка по време на избори да наблюдава дейността на  секционните избирателни комисии и да фотографира около тях. Схватката с оттенък на политико-криминална трагикомедия се води четвърти месец между Районното управление на МВР в Лом и издателка на местен вестник. Делото е единствено по рода си у нас – няма друг случай, в който органите на реда да са забранили на журналист да изпълнява служебните си задължения  на толкова важно обществено-политическо събитие като изборите за президент и местни власти. На втория тур на вота – 30 октомври 2011, собственичката на в. „Ломпрес” Камелия Обретенова, която работи и като репортер в изданието, получила сигнали, че в няколко секции се извършват нарушения. Според източниците й непознати мъже превозвали роми с автомобили до урните и след като гласували под наблюдение ги отмятали в списъци. Репортерката наистина видяла как коли транспортират групи избиратели, а мъж пред секциите води записки. После направила няколко снимки и информирала полицаите, които също били пред секцията. Тя била извикана в Районното управление на полицията, където дала обяснения по случая, но след това полицейски инспектор й връчил разпореждане да „ упражнява служебните си задължения извън районите на секционните избирателни комисии и да не фотографира никого без негово знание и съгласие”.

„Разпореждането ме лиши от възможността да отразявам пълноценно изборите и да информирам читателите. Не съм нарушила закона, дори  помагах на полицията, като ги информирах за евентуални нарушения. По моя сигнал бе образувана преписка”, пояснява Обретенова. Убедена, че е жертва на недоразумение, журналистката подала жалба до началника на Районното управление в Лом с искане разпореждането да бъде отменено като нецелесъобразно. Полицейският шеф обаче отхвърлил искането й с решение от 11 ноември 2011.  Той, също както и съставилият акта инспектор, смятат, че  Обретенова е нарушила чл. 32 от Конституцията, като е посегнала на неприкосновеността на личния живот на гражданите. След полицейското решение репортерката внесла жалба до АС в Монтана. „Издаденият административен акт не само не защитава конституционни права и свободи на гражданите, но и засяга неоправдано, от гледна точка на обществения интерес,  права и свободи, защитени не само от Конституцията, но и от Хартата за основните права на ЕС /ХОПЕС/ и  Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи /ЕКЗПЧОС/. Тези права и свободи са свързани както със свободното упражняване на журналистическата професия, така и с правото на получаване и разпространяване на информация и свободата на медиите”, заяви в решението си председателят на АС в Монтана Момчил Таралански. Според съдията  действията на полицейския инспектор са неправилни и незаконосъобразни, а правата на журналистката да получава и разпространява информация са в значителна степен ограничени от разпореждането на МВР. „Отразяването на изборите на кметове не влиза в противоречие с никой нормативен акт. Журналистката не е фотографирала частни лица в частен имот, а на обществено място при упражняване на публична дейност и то с голям обществен интерес -  избор на местни органи на власт, които  ще определят начина и стандарта на живот на жителите на общината”, реши съдът и отмени полицейското разпореждане.

Дали ще има и трети епизод на съдебната сага засега не е известно. „Ще помисля дали да обжалвам решението пред ВАС в 14 дневния срок”, заяви директорът на ОДП – Монтана комисар Валери Димитров. Краят на изборно-полицейския сериал явно ще стане ясен по-късно. Но от него определено ще зависи дали  журналистите ще могат занапред да разкриват и огласяват изборни нарушения  или ще се превърнат в нарушители, ако сочат мръсните номера в битките за власт.

Заплаха от затвор за унгарски журналист публикувал писмо от Европейската Комисия

19.01.2012

Унгарският министър на вътрешните работи Шандор Пинтер заплаши със затвор журналиста Атилa Монг публикувал на блога си писмо от Председателя на Европейската Комисия (ЕК) Жозе Мануел Барозо до Виктор Орбан.

В писмото си Барозо изразява остри критики към два унгарски законопроекта: Законопроект за унгарската централна банка (Magyar Nemzeti bill (MNB)), приет през декември 2011 г., въпреки критиките и натиска за оттеглянето му от страна на Европейския Съюз (ЕС) и Международния валутен фонд (МВФ), защото заплашва независимостта на институцията и Законопроект на Закон за финансовата стабилност (Financial Stability Law). Писмото е публикувано на блога на Атила Монг на 19 декември. Правителственият говорител András Giró-Szász веднага оспорва достоверността на изтеклото писмо. Брюксел обаче потвърждава съществуването на писмото още на сутринта на следващия ден. Официално ЕК осъжда изтичането на писмото, но въпреки това говорителят на ЕК дава пресконференция, на която резюмира съдържанието на писмото.

През януари въпросът за изтичането на писмото бе повдигнат и в Парламента. Депутат от управляващата партия „Фидес” попита вътрешния министър как е възможно да изтече информацията и как писмото е достигнало до журналиста. В писмен отговор Шандор Пинтер отговори, че Атила Монг е отговорен за нарушаване на правото на лична кореспонденция на премиера Виктор Орбан и би могло да му бъде повдигната обвинение.

Международни неправителствени организации (Access Info Europe, Network for Reporting on Eastern Europe и the South East European Network for Professionalization of Media) изразиха своите притеснения относно заплахите към журналиста и опасения за техния ефект върху свободата на словото в Унгария.

Председателят на новосформираната Националната агенция за защита на личните данни (National Agency for Data Protection)] не е взел становище по случая. Според бившият Комисар за защита на личните данни и свобода на информацията András Jóri кореспонденцията между председателя на ЕК и министър-председателя е публична информация, към която освен всичко има и висок обществен интерес.

Бележки:

1. Атила Монг (Attila Mong) е унгарски журналист, работил като водещ на сутрешния блок в Унгарското национално радио до май 2011 г. Отстранен е от длъжност за четири месеца, докато се извършва дисциплинарна проверка, затова че протестира с  едноминутно мълчание срещу спорен медиен закон, ограничаващ свободата на медиите в предаването си. Той е също водещ на значимо вечерно политическо предаване по Инфорадио.

2. Създадената Агенция за защита на личните данни започва да функционира през януари 2012 г. и заменя  Комисаря за защита на личните данни и свобода на информацията. Тази промяна е също е критикувана от застъпниците за свобода на информацията (повече за кампанията може да видите тук: http://www.freedominfo.org/2011/07/foi-proposals-in-hungary-would-weaken-law/ и тук http://right2info.org/news/new-law-on-freedom-of-information-in-hungary. Законодателната промяна се разглежда като нов инструмент за ограничаване на свободата на информация и контрол върху потока от информация. Преди промените информационният комисар се е избирал от Парламента за мандат от шест години. Председателят на Агенцията сега се назначава от министър-председателя за срок от девет години, освен това мандатът му може да се повтори.

Съдът задължи кмета на Смолян да даде цената и неустойките по договорите за чистотата

20.06.2011

Смолянският административен съд отмени отказа на кмета на община Смолян Дора Янкова да предостави информация за цената и неустойките, предвидени в договори относно чистотата и третиране на битовите отпадъци, сключени с фирмите „Титан Клинър” ООД гр. Кърджали от 2006 г. и „Еко Титан груп” АД от 2008 г. Искането за достъп бе направено от главния редактор на в.”Отзвук” гр. Смолян. На 15 април 2011 г. кметът е предоставил договорите със заличени изрази в частта относно цената и неустойките по договорите с мотива, че третите лица- фирмите изпълнители по договорите с общината, не са съгласни с предоставянето на информацията. Отказът бе оспорен като незаконосъобразен с помощта на Програма Достъп до Информация.
Според мотивите на съда основание за отказ е налице, когато достъпът засяга интересите на трето лице и няма негово изрично писмено съгласие, освен в случаите на „надделяващ обществен интерес”. Дори в договорите да се съдържа търговска тайна, законодателят е дал превес на надделяващия обществен интерес /чл.17, ал.2 от ЗДОИ/. Още повече, че по силата на закона е създадена презумпция, че информация, свързана със страните, подизпълнителите, предмета, цената, правата и задълженията, условията, сроковете, санкциите определени в договори, по които едната страна е задължен субект по ЗДОИ, е от надделяващ обществен интерес /§ 1, т.5, буква „е” от Допълнителната разпоредба на ЗДОИ/. Като не е ангажирал доказателства, с които да обори презумпцията за откритост на тази информация, но е отказал достъп, кметът Д. Янкова е нарушила закона.
Решението на съда е важна стъпка в посока установяването на откритост и прозрачност на местната администрация и на начина, по който се разходват парите на данъкоплатеца за обществени нужди.

Дело срещу Европейската централна банка за укриване на доклади във връзка с финансовата кризата

16.05.2011

Новинарската агенция Блумбърг заведе дело срещу Европейската Централна Банка (ЕЦБ). Целта е да се изяснят причините,  довели до финансова криза и дали Гърция има вина като е скрила размера на своите заеми?

През април 2009 година, седем месеца преди гръцката криза да влезе в новините, агенция Блумбърг получава първа страница от досие, изказващо предположение, че  Гърция е прикрила лошото състояние на икономиката си. Големите заеми били замаскирани чрез използването на деривати и суапове – договорки за бъдещи плащания. Това прави гръцката икономика на хартия да изглежда добре или по-малко зле.

Досието съдържало два вътрешни документа, подготвени за 6-членния състав на изпълнителния съвет на Централната банка – «Въздействието на извънпазарните суапове върху бюджетния дефицит и държавния дълг. Случаят Гърция” и „Сделката Titlos и евентуалното съществуване на подобни сделки, оказващи въздействие върху размера на държавния дълг или на бюджетния дефицит в евро зоната”.

Новинарската агенция поискала документите от ЕЦБ, но напразно.

През месец октомври 2010 г. президентът на Европейската Централна Банка Жан-Клод Трише отказва да предостави исканите документи с мотива, че „информацията в двата документа може да подкопае публичното доверие по отношение ефективното провеждане на икономическата политика”.

Този отговор кара Блумбърг да заведе дело пред Общия съд в Люксембург (това е първоинстанционния съд).

Ето какво споделя по случа главният редактор на агенцията Мат Уинклър: „Ние искаме пълен достъп до документи, които показват как Гърция може да се финансира по време на финансови затруднения. Разкриването на информацията е в полза на всички страни членки на Европейския съюз, на всички граждани и данъкоплатци и със сигурност е от полза за финансовите пазари.”

Закрива се достъпът до фирмени дела

11.02.2011

На 10 февруари 2011 г. Правната комисия към Парламента е приела работен доклад за второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за търговския регистър, внесен от Министерски съвет на 18.10.2010 г.

По данни на медиите в заседанието е бил одобрен текстът за изменение и допълнение на ЗТР, внесен от народния представител от ГЕРБ Емил Радев между първо и второ четене.

Представители на Програма Достъп до Информация не са поканени на заседанието, въпреки че организацията е представила писмено становище още на 17.11.2010 г. (още…)

Разговорите на държавните глави са обществена информация

12.11.2010

Ден преди срещата на президента на Русия, Владимир Путин и премиера на България Бойко Борисов, Софийският административен съд отмени отказ на главния секретар на президента на Република България, да предостави съдържанието на стенограмите от разговора между президента Георги Първанов и тогавашния президент на Руската федерация – Владимир Путин и стенограмата от разговорите на официалните делегации.

Решението е постановено по дело за достъп до обществена информация, водено с подкрепата на Програма Достъп до Информация. Образувано е по жалба на гражданин, поискал достъп до съдържанието на стенограмите от разговора между президента Георги Първанов и президента на Руската федерация – Владимир Путин и стенограмата от разговорите на официалните делегации, проведени в началото на 2008 година.

В мотивите си, съда изтъква, че „ …. Тази информация е обществена, тъй като касае обществения живот на Република България, както и отношенията й в тази връзка с трета държава, като с исканата информация жалбоподателят би си съставил мнение относно дейността на задължения субект президента на Република България, като горното следва и във връзка с разпоредбата на чл. 92 ал. 1 изр. 2 от Конституцията на Република България, според което президентът представлява Република България в международните отношения и олицетворява единството на нацията.

Съгласно нормалната административна практика на официални срещи на президента , на дискусии и заседания да се води стенограма, а в конкретния случай е поисканата информация за официална среща на президента на Република България. Освен това и обичайната международна практика при водене на разговори на „четири очи” е също да бъде воден протокол за разговорите от срещата, особено когато се касае за официална среща. Това е така, тъй като под термина „на четири очи” се разбира среща – разговор между двамата ръководители на делегациите, без участието на самите делегации, но не означава конфиденциалност на разговора и изключването му от общата практика за водене на стенограма за съдържанието на разговора. Това следва от разпоредбата на чл. 44 ал. 1 т. 1 във връзка с т. 2 от Правилника за прилагане на Закона за държавния протокол. Твърдението, че тъй като се касае за среща на „четири очи”, при която не се изготвя стенограма и съответно такава не може да се предостави на жалбоподателя, обаче не освобождава административния орган от задължението му да отговори писмено и мотивирано на жалбоподателя, поради и което съдът намира, че в тази връзка постановеният мълчалив отказ е незаконосъобразен.“

С решението си съдът отменя мълчаливия отказ на главния секретар на президента на Република България, да предостави съдържанието на стенограмата от разговора между президента Георги Първанов и президента на Руската федерация от срещата, проведена на 18 януари 2008 г.; както и съдържанието на стенограмата, от разговорите на двете официални делегации.

Съдът изпраща преписката на главния секретар на президента на Република България с указание да предостави на Л. А. Л. от Г. Б. поисканата информация.

Решението на Софийски административен съд подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд.

Пълният текст на решението можете да откриете на страницата на Програма достъп до Информация – в раздел новини

ПДИ представя новата си книга в гранд хотел „България“

02.11.2010

Премиерата на „Купувам/продавам брега на Дунав“
(10 години ЗДОИ, 60 истории на журналисти)
ще се състои на 26 ноември 2010 от 19.00 часа в книжарница „Хеликон”, бул. „Цар Освободител“ 4, София.

Още за книгата в Месечния бюлетин на ПДИ: http://www.aip-bg.org/bulletin/82/10.htm