Архив за категорията 'Достъп до информация и медии'

ВАС: само граждани с правилно написано име имат право на достъп до съд

11.11.2016

С Решение № 11784 от 03.11.2016 г. по адм. дело № 7188/2016, състав на пето отделение на Върховния административен съд (ВАС), прие, че жалбоподателите с неправилно написано име нямат право на съдебна защита срещу откази на достъп до обществена информация. В резултат обезсили постановеното от Административен съд – Бургас решение в полза на заявител журналист, на когото е отказана информация от областната дирекция на МВР. Мотивите на ВАС са следните:

„От приложените по делото пред първата инстанция на л.28-30 доказателства се установява, че в Национален автоматизиран информационен фонд „Национален регистър на българските лични документи” не фигурира физическо лице с посочените в заявлението имена, т.е. липсва субект на правото.” В действителност се проблемът е в една буква от едното име на жалбоподателя.

За пълнота трябва да поясним, че съдът не се е изкушил да поиска от жалбоподателя да изясни въпроса с името си, както впрочем го задължава чл.158, ал.1 от Административнопроцесуалния кодекс.

Според международните стандарти, всеки има равно право на достъп до обществена информация. Според приетата и открита за подписване през 2009 г. Конвенция за достъпа до официални документи, държавите могат да допускат разглеждане дори на анонимни заявления за достъп до информация. Държавните институции от друга страна не могат да изискват от заявителите да посочат причините за подаване на заявление, според най-старите стандарти на Съвета на Европа (1981). Нещо повече, според измененията в Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) в сила от януари 2016 г., при три подадени заявления институциите ще трябва да публикуват информацията, т.е. да я направят достъпна за неограничен кръг хора (чл.15, ал.1, т.16 от ЗДОИ).

Очевидно тълкуването на ВАС не е в крак с тези разбирания. При цялото уважение към ролята и постиженията на този съд за утвърждаване на законността на решенията и действията на органите на държавна власт, трябва да отбележим, че използването на подобен формалистичен подход, за да се отреже пътят за съдебен контрол, е крайно разочароващо.

В учебниците по римско право се сочи един куриозен пример за сковано придържане към кухи формули в класическия римски процес, при което иск е могло да бъде отхвърлен, тъй като погрешно ищецът е посочил, че претендира право върху „лозови пръчки”  вместо върху предписаните във формулата “дървета”. Две хилядолетия по-късно имахме известни основания да предполагаме, че концепцията за правото е малко по-различна.

Оказва се обаче, че административното правосъдие в България действа както в зората на цивилизацията, противопоставяйки правния формализъм на реалната защита на правата. Оказва се възможно гражданин да бъде лишен от съдебна защита на основно човешко право (което е в основата на упражняването на всички останали основни човешки права, според Парламентарната асамблея на ООН) поради разлика в една от буквите на едно от имената му.

Изводите са в няколко посоки:

  1. Внимавайте как пишете името си, защото грешка в една буква (какъвто именно е случаят) може да доведе до липса на достъп до съд. Днес казусът е за достъп до информация, утре ще е по повод арест, полицейско насилие, право на живот и други.
  2. Не е важно кои сте вие, а какво пише за вас в информационните масиви на родната полиция, дори тя да е ответникът  по делото. Това е неотменима част от тълкуването на залегналото в началото на Конституцията положение, че върховен принцип са правата на личността.
  3. Все повече човешките решения се основават на техниката, в редица случаи без достатъчно гаранции за защита на правата в случай на грешка.
  4. Върховният административен съд показва известно отстъпление от практиката си от 2005 г., когато прие, че заявителят не следва да доказва кой е, щом по Конституция всеки има право на достъп до информация (Определение № 3335/2005 г. на ВАС и други). Особено забележително е предпочитанието да се обезсили решението в полза на заявителя, вместо да му се поиска уточнение за името, както е изисквал законът.

Втори конкурс за журналистически разследвания

23.10.2015

Програма Достъп до Информация (ПДИ) отправя покана за кандидатстване с проектни предложения за журналистически разследвания по общественозначими теми за втори път.

Срокът за подаване на проектните предложения е 23 ноември 2015.

Всички необходими документи трябва да се изпращат в дигитална форма на електронен адрес на ПДИ: investigations@aip-bg.org.

Проектните предложения ще бъдат оценявани от седемчленно жури.

ПДИ съобщава на кандидатите решението на журито в срок от един месец от крайния срок за подаване на проектните предложения.

Всеки одобрен кандидат ще получи за своето разследване подкрепа в размер на 4 500 лв. в рамките на проект „Граждански център в подкрепа на прозрачността в обществения живот”,  финансиран с грант от Фондация „Америка за България”.

Правила за кандидатстване: http://www.ati-journalists.net/bg/investigations/Pravila_za_kandidatstvane/202181/.

Често задавани въпроси: http://www.ati-journalists.net/bg/investigations/Chesto_zadavani_vyprosi/200228/

Лице за контакт: Диана Банчева

тел: 02/988 50 62, 02/981 97 91, 02/986 77 09

Резултатите от първия конкурс за журналистически разследвания, който ПДИ проведе в края на 2014, са достъпни в специалната секция на страницата „Достъп до информация и журналистически разследвания“.

Желае ли прокуратурата прозрачност на данните за нередности при подслушванията?

13.02.2014

В съдебно заседание на 12 февруари 2014 г. Административният съд- София град, 38 състав, прекрати административно дело № 4832/2013 г., образувано по жалба на журналиста от в.”Капитал” Росен Босев и осъди Върховната касационна прокуратура /ВКП/ да плати разноските по делото, тъй като е причинила завеждането му. Делото е по жалба срещу отказ, подписан от заместник главния прокурор Пенка Богданова да предостави копия от докладите от проверки на ВКП през 2001 г. и 2008 г. по законността на дейността на органите, които прилагат специални разузнавателни средства /СРС/. Според отказа, издаден на 17 април 2013 г., „документите, свързани с извършената през 2008 г. проверка от ВКП и резултатите от нея, съдържат както класифицирана информация с различни нива на класификация, така и явна информация. Документите, съдържащи класифицирана информация, са все още с неизтекъл срок на защита, считано от датата на създаването им.” За доклада от 2001 г. в отказа няма ни дума.
В съдебното заседание на 13 ноември 2013 г., по наше искане съдът задължи ответника да представи в 14-дневен срок /т.е. до 27 ноември/ докладите с цел проверка на грифовете за сигурност и осъществяване на съдебен контрол върху законосъобразността на класифицирането на документите. По делото постъпиха два доклада, единият от които, изготвен през 2001 г., е без какъвто и да е гриф за сигурност, а другият – от 2008 г., е с един гриф за сигурност „поверително”, който е зачеркнат. Установява се, че след изтичането на установения в Закона за защита на класифицираната информация срок, който е 5 години от създаване на документа, т.е. е изтекъл през юли 2013 г., документът е преразгледан и декласифициран едва на 26 ноември 2013 г. Дали съвпадането на закъснялото декласифициране с крайния срок за представяне на документа в съда е случайност, оставяме на преценката на читателите. Изводът е, че ако не беше поискан по реда на ЗДОИ – от една страна, и съдът не го беше изискал по делото – от друга, докладът от 2008 г. щеше да се помещава пазен като държавна тайна в секретната секция на прокуратурата. Това е един знак дали и доколко прокуратурата желае дейността й по проверка на работата със СРС да бъде известна на обществото.
Тук се поставя един принципен въпрос по т.нар. декласифициране. Според Закона за защита на класифицираната информация то трябва да се извърши след изтичане на срока на защита, след което документът става достъпен по Закона за достъп до обществена информация /ЗЗКИ/ в продължение на най-малко една година. Освен това, съгласно ЗЗКИ преглед на класифицираните документи за преценка правилността на класификацията им трябва да се осъществява веднъж на две години. Преразглеждането дори на старите секретни документи отпреди 2002 г., което трябваше да приключи през 2003 г., не бе завършило и през 2007 г., видно от отговор на тогавашния премиер Станишев на парламентарен въпрос. Така че сериозни са съмненията дали въобще и доколко институциите спазват задълженията си по периодичен преглед и навременно декласифициране.
Да се върнем на казуса с прокуратурата. Не по-малко интересна е ситуацията с другия доклад – онзи от 2001 г. Той бе отказан, без да е класифициран въобще, както се изясни. Още по-странно е обстоятелството, че достъпът до същия доклад бе отказан през 2001 г. на Българския Хелзинкски комитет /БХК/с мотивите, че той представлява служебна тайна и е маркиран с гриф „за служебно ползване”. Софийският градски съд /СГС/, сезиран от БХК с жалба срещу отказа с помощта на ПДИ, изиска документа, действително констатира такъв гриф и отхвърли жалбата. Пак поради този гриф Върховният административен съд като следваща инстанция остави решението на СГС в сила. Любопитно какво се е случило през 2001 г. – дали докладът по начало не е бил секретен и някой от прокуратурата е „ударил” за всеки случай един надпис „за служебно ползване”, преди да го изпрати в съда, или пък едни копия от един и същ доклад са били с гриф, а други – без. Така или иначе, остава привкусът за някаква нередност и по този случай.
През 2013 г., насред шумния обществен дебат относно законността на използването на СРС, главният прокурор обяви на пресконференция, че е направена нова проверка, едни от констатациите по която са класифицирани, а други – публични. И до днес, близо година по-късно, публичната част остава неизвестна на обществото, защото не е оповестена по никакъв начин.
През 2008 г. България бе осъдена в Страсбург за липса на гаранции срещу незаконно използване на СРС, висящо е второ дело, а в периода 2009 – 2013 бяха оповестени докладите на ресорната подкомисия в Народното събрание, както и доклад на Върховния касационен съд. През 2013 г. и досега през 2014 г. обаче Народното събрание не е оповестило никакви данни, свързани с прилагането на СРС, а прокуратурата, както виждаме, също продължава да пази мълчание за последния си доклад от 2013 г. От получените благодарение на делото два доклада се установява, че през 2001 и 2008 г. са констатирани изключително сериозни нарушения при искането на разрешения, разрешаването, използването и унищожаването на СРС. Какво се прави по въпроса обаче, спазват ли се препоръките и защо информацията за 2013 г. още се пази в тайна, остава въпрос без отговор.
От данните в двата доклада на прокуратурата не става ясно защо се налага въобще да бъдат класифицирани. Напротив, данните в тях са очевидно от висок обществен интерес, като разкриват нарушения и възможни злоупотреби. Те кореспондират до голяма степен на данните от докладите на парламентарната подкомисия, какъвто за 2013 г. обаче не е публикуван. Така че остава въпросът кога обществото ни и институциите ще се отърсят от културата на секретност, и то особено в случаите на разкрити нередности и закононарушения и чии интереси всъщност защитава тайната по тях.

ИЗ ДОКЛАДИТЕ НА ВКП:
От 2001 г.:
„-1245 искания са подписани със запетаи за ръководител, без данни за лицето, което ги е подписало;
- в множество случаи в исканията липсва пълно описание на извършените до момента действия и резултатите от предварителната проверка или разследването; …”
„Липсва установен ред, процедура и документиране на евентуалното им [на СРС ] унищожаване и тази практика е в съществено противоречие с разпоредбата на чл.31, ал.3 от ЗСРС … „
„През проверявания период при прилагането на СРС са допуснати закононарушения, чийто обем може да бъде определен като значителен – общо над 2000, т.е. всяко пето искане за използване на СРС е приключвало с допуснато едно или друго закононарушение.„
„ – Дадени разрешения от органи по чл.15 от ЗСРС без посочване на датата, на която е издадено разрешението …
- Разрешения за използване на СРС, подписани от името на председател на окръжен съд със запетая, без данни, на кое лице е подписа и в качеството на какъв го е подписал;
- Разрешения, подписани от името на председател на ОС, но подписът е положен от друго лице без данни кое, в качеството на какъв и на какво основание е подписало и дало разрешението; …
- Разрешаване за използване на СРС за не тежки престъпления в 243 случая.”
„Изключително ниска е ефективността по използване на СРС с оглед изготвените веществени доказателствени средства. Броят им 269 е едва 2,67% от общо 10020 искания за използване на СРС [този извод е цитиран в решението на ЕСПЧ от 2008 г.].”
„Невъзможността да бъде установено точното време на прилагане на СРС, конкретния характер на придобитата информация, причините, времето и вида на унищожаване и другите нарушения по използване на СРС създават предпоставки за злоупотреба с нея и за нарушаване на основните правата на гражданите …”

От 2008 г.:
„1. В част от исканията за прилагане на СРС не се отбелязва началната дата на прилагане …
.. 4. В някои от справките не се попълват регистрационните номера на исканията за прилагане на СРС;
5. Не се посочва кой е ползвател и на кого се води мобилният комуникатор;
6. В редица случаи не се посочва конкретното лице получател на информацията от прилаганото СРС;..
..9. Извършени корекции в исканията за СРС, които не са заверени с подпис и печат;…
…11. В 94% от регистрираните случаи исканията за СРС касаят подслушване на мобилни и стационарни телефони …
…14. Констатирани са случаи, при които заявителят е разширил кръга на лицата, на които се предоставя текущата информация по прилагането на СРС …
…15. Не се прекратява прилагането на СРС при изпълнение на задачата или настъпили промени в условията, наложили СРС;

Забранява ли лустрация Европейската конвенция за правата на човека?

13.10.2013

„Казаното отлита, писаното остава”, гласи древна римска поговорка. У нас често предпочитаме да слушаме пред това да четем. На 11 октомври 2013 г. Конституционният съд взе решение № 8 за 2013 г. със 7 на 3 гласа, с което обяви за противоконституционна нормата от Закона за радиото и телевизията /ЗРТ/, забраняваща лица с принадлежност към бившата ДС да са членове на регулаторния орган на електронните медии – СЕМ и на управителните съвети на БНР и БНТ. За да си представим ефекта на решението, е достатъчно да си спомним, че аудиторията на електронните медии е милионна дори в рамките на минути, за разлика от останалите медии. За да стигнат до извод, че текстът от ЗРТ е дискриминационен, седемте конституционни съдии са се позовали и на практиката на Европейския съд по правата на човека / ЕСПЧ/. Според тях ЕСПЧ „отстоява разбирането, че лустрационните мерки могат да имат само временен характер, докато съществува заплаха за демократичния ред. При липса на такава заплаха лустрацията би била непропорционална по смисъла на конвенцията. Както отбелязва Съдът в Страсбург това с още по-голяма сила е валидно за държава членка на Европейския съюз, „защото демократичното й устройство е извън съмнение” (вж. Sidabras and Dziautas vs Lithuania – Applications; Rainys and Gasparavicius vs Lithuania – Applications nos 70665/01 and 74345/01; Zdanoka vs Latvia – Application no 58278/00). Поради това оспорените законови текстове са изцяло в несъответствие с чл. 14 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, доколкото той изисква упражняването на правата и свободите, предвидени в конвенцията, да бъде осигурено без всякаква дискриминация, основана на какъвто и да е признак.”

(още…)

Препоръки на Съвета на Европа относно интернет търсачките и социалните мрежи*

17.04.2012

На 4 април 2012 г. Съветът на Европа прие две препоръки, изготвени от Комитета на министрите, свързани със защитата на правата на човека и по-специално свободата на изразяване, свободата на сдружаване, достъпа до информация и правото на личен живот във връзка с търсачките (търсещите машини в интернет) и социалните мрежи в интернет.

 

В препоръките си Съветът на Европа призовава държавите-членки да вземат мерки по отношение на търсачките с цел да се осигури повече прозрачност на начините, по които достъпът до информация се предоставя, особено критериите използвани за подбор, подреждане или премахване на резултатите от търсенето.


Съветът на Европа също призовава за зачитането на правата на потребителите във връзка с обработването на лични данни (особено по отношение на „бисквитките“, IP адресите и индивидуалните истории на търсене). Той настойчиво приканва държавите да насърчават „доставчици на търсачките да правят ясно разграничение между резултатите от търсенето и каквато и да е форма на търговски съобщения, реклама или спонсорирани резултати, включително и оферти със „собствено съдържание““.

 

Препоръчваните действия включват свеждането до минимум на събирането на лични данни от доставчиците на търсачките. „IP адресът на нито един потребител не трябва да се съхранява, когато това не е необходимо за преследването на легитимна цел и когато същите резултати могат да бъдат постигнати чрез използване на извадки или проучване, или чрез анонимизиране на личните данни. Също трябва да бъдат поощрявани иновативните подходи за насърчаване на анонимни търсения.“ Институцията призовава за предвиждането на спазващ принципа на пропорционалност период на съхранение на данните за „легитимни и предварително определени цели на обработката. Доставчиците на търсачки трябва да бъдат в състояние да обосноват с доказуеми причини събирането и съхранението на лични данни. Информацията в тази връзка трябва да бъде обществено достояние и лесно достъпна“.

 

Освен това Съветът на Европа препоръчва разработването от страна на доставчиците на търсачките на инструменти позволяващи на потребителите „да получават достъп до, и да поправят и изтриват данни, отнасящи се до тях, които са били събрани по време на използването на услуги, включително и профили създадени, например, за целите на директен маркетинг“.

 

Що се отнася до услугите на социалните мрежи Съветът на Европа призовава страните да работят с операторите за повишаване на информираността на потребителите за техните права и възможните рискове чрез осигуряване на ясен и разбираем език и чрез подпомагане на потребителите да разберат настройките по подразбиране на техните профили и да изберат, съответно, колко да бъде разкрито за самоличността им в интернет.

 

Съветът на Европа приканва държавите да се въздържат от „общо блокиране и филтриране на обидно или вредно съдържание, което би попречило на достъпа на потребителите“. Препоръката призовава за прилагането на Препоръка CM / Rec (2008) 6 относно мерките за насърчаване на зачитането на свободата на изразяване и информация по отношение на Интернет филтрите „с оглед да се гарантира, че всяко решение за блокиране или изтриване на съдържание е взето в съответствие с тези принципи“.

Прессъобщение – Council of Europe adopts recommendations to protect
human rights on search engines and social platforms (5.04.2012) (на английски език)
https://wcd.coe.int/ViewDoc.jsp?Ref=DC-PR040%282012%29&Language=lanEnglish&Ver=original&BackColorInternet=F5CA75&BackColorIntranet=F5CA75&BackColorLogged=A9BACE

Препоръка CM/Rec(2012)3 На Комитета на Министрите към държавите-членки относно защитата на правата на човека относно търсачките (4.04.2012) (на английски език)
https://wcd.coe.int/ViewDoc.jsp?id=1929429&Site=CM&BackColorInternet=C3C3C3&BackColorIntranet=EDB021&BackColorLogged=F5D383

Препоръка CM/Rec(2012)4 На Комитета на Министрите към държавите-членки относно защитата на правата на човека относно услугите на социалните мрежи (4.04.2012) (на английски език)
https://wcd.coe.int/ViewDoc.jsp?id=1929453&Site=CM&BackColorInternet=C3C3C3&BackColorIntranet=EDB021&BackColorLogged=F5D383

 

—————

* – публикуваме превод от английски от новината на EDRi

Американската щатска администрация ще плати 70,000 долара съдебни разноски за дело по закона за достъп до информация

11.04.2012

Администрацията на столицата на щата Ню Йорк – Олбани ще плати на вестник Times Union 70,000 долара за да покрие  съдебни разноски по дългогодишно съдебно дело по Закона за свобода на информацията. Медията е поискала информация за наложени глоби за неправилно паркиране, впоследствие отменени от общинската администрация. Информацията беше предоставена в деня на образуване на делото, но въпреки това медията е продължила съдебната битка.

През ноември 2008 г. вестникът публикува журналистическо разследване на корупционна схема с фишовете за неправилно паркиране. Разследващи журналисти са установили, че полицията съставя фишове, но реално не налага глоби на собственици на автомобили, маркирани със специален стикер, издаван от профсъюза на полицията. Стикерите изглеждат като око на бик и издаването им датира от началото на 80-те години.

Няколко месеца по-късно, през април 2009 г. Times Union подава заявление за достъп до информация за копията на фишове за неправилно паркиране. Управата не предоставя информацията. А в хода на делото процесуалните представители на администрацията се оправдават, че предоставянето на копия от отменените фишове би било същото, като да се предоставят копия от свидетелства за съдимост.

Висши служители, между които кметът Джери Дженингс и бившия шеф на Полицията, Джеймс Тюфей твърдят, че нямат представа за порочната схема. Но според Times Union фишове-фантоми са издавани на кмета на града, на полицейски служители, на техните съпрузи и роднини, на общински служители, на влиятелни местни бизнесмени и държавни служители с връзки в полицията.

В решението си Щатския апелативен съд заявява, че администрацията на Олбани е нарушила правото на обществеността за прозрачно управление и постанови съдебни разноски в полза на медията. Във вторник ( 03. 04. 2012 г., бел.ред. ) общинският Съвет за оценка и разпределение на разходите единодушно одобри плащането. След решението на общинския съвет кметът Дженингс заяви, че се чувства облекчен, че сагата е приключила и може да продължи напред.

Рекс Смит, главен редактор на Times Union, се зарадва, че двойната система за паркиране, една за тези с връзки, и друга за всички останали е разкрита и прекратена. Според него обаче е жалко, че градската управа е избрала да пренебрегне правото на информация и да държи спуснати завесите на всяка цена.

Ева Бъртън, вицепрезидент и главен юрист на „Хърст Корпорейшън”, собственик на Times Union коментира решението така  „Въпреки, че информацията беше предоставена в деня, в който заведохме дело, решихме да го продължим, защото въпросът е принципен и искахме да изпратим силно послание към властите, как трябва да се разглеждат заявленията за достъп – не може незаконно да се отказва информация, само защото предоставянето й е неудобно за властите

В България ПДИ наблюдава опасна тенденция заявителите да се осъждат на съдебни разноски за юрисконсултско възнаграждение. Обикновено такова възнаграждение реално не се изплаща от институциите, защото процесуалното представителство е част от професионалните задължения на задължения на юрисконсултите. Българските съдилища, постановили разноски в полза на администрацията не отчитат, че обикновено делата за достъп до информация защитават обществения интерес да има отворено и прозрачно управление.

За повече информация: http://www.timesunion.com/local/article/Albany-pays-70-000-to-settle-FOIL-denial-case-3457191.php#ixzz1r5C5e0qD

Петиция за създаване на общ европейски лиценз за открити данни (OpenData license)

21.02.2012

Докато Европейският съюз обсъжда промените на Директивата 2003/98/ЕО относно повторната употреба на информацията в обществения сектор, испанският активист от OpenData общността Андерс Нин даде началото на петиция за създаване на общ европейски лиценз за открити данни (OpenData license). Тази инициатива беше подкрепена и в предприемаческите среди.

Можете да се присъедините през блога на Андерс Нин. Публикуваме пълния текст на петицията на български:

„Подкрепете създаването на общ европейски лиценз за открити данни (OpenData license) в рамките на реформата на Директивата 2003/98/ЕО относно повторната употреба на информацията в обществения сектор.

Наскоро Европейската комисия започна процес на преразглеждане на европейската директива за повторно използване на информация от обществения сектор.

Една от основните му цели е да предостави общо разрешение за повторно използване на информация на гражданите и предприятията, които искат да използват информация от обществения сектор за създаването на нови услуги, генериращи икономическа активност и повишаване на прозрачността.

Предложението на Европейската комисия за новата директива е смело и разширява сегашната рамка.

Въпреки това, то не определя общ европейски лиценз за открити данни (OpenData license), който да бъде приложим за всички европейски публични администрации.

Създаването на единно пространство на повторната употреба на обществена информация в Европа, изисква много повече, то изисква общ европейски лиценз за открити данни (OpenData license) приложим за всички данни създавани от европейските публични администрации.

Тове е възможно. Кралски Указ 1495/2011, удобрен от испанското правителство, дава пример как един прост юридически документ служи като общ лиценз за открити данни (OpenData license), приложим в държавния обществен сектор – това предоставя лесна за следване пътна карта за осъществяване в Европа.

Първо, дефиниране на европейски лиценз за открити данни (OpenData license), съвместим с принципите за повторно използване на информация, без допълнителни условия.

Второ, определяне на преходен период, след който лицензът да покрива всякаква информация, съдавана от обществения сектор в Европейския съюз.

Трето, предвиждане на задължителното публикуване на такъв лиценз във всички интернет страници на публични администрации, което ще даде правна сигурност на всички европейски предприемачи (infomediary entrepreneurs) и граждани, желаещи да използват информацията.

В момента Европейската комисия и държавите-членки разработват новата директива, време е гласът на OpenData общността да бъде чут в Европа. Призоваваме Европейската комисия и Европейския парламент да включат общ европейски лиценз за открити данни (OpenData license) и ясен краен срок за приемане от всички държави-членки в ревизираната директива.“