Съдът отмени правителствени постановления за финансиране на общините с близо 300 млн. лв.

25.11.2015 г.
Програма Достъп до Информация

Нарушени са законовите изисквания за прозрачност и обществено обсъждане на постановленията преди приемането им, както и изискванията за прозрачност при разпределението на публичните средства

С решение от 4 ноември 2015 г. състав на Върховния административен съд (ВАС), пето отделение отмени две постановления на Министерския съвет (ПМС), с които в началото на 2014 г. кабинетът „Орешарски“ разпредели средства по Публична инвестиционна програма „Растеж и устойчиво развитие на регионите“. Магистратите намират редица закононарушения в правителствените актове, с които за общините бяха разпределени през февруари миналата година близо 290 милиона лева, като съществено значение е отдадено на липсата на прозрачност.[1]

На 28 февруари 2014 г. три общини – Козлодуй, Бяла Слатина и Оряхово, намиращи се в област Враца, оспориха законността на ПМС № 4/2014 г., прието през януари м.г. и разпоредби от ПМС № 19/2014 г., прието през февруари м.г. С първото от тях бяха приети ред, условия и критерии за прозрачно разходване на средства по програмата „Растеж и устойчиво развитие на регионите”, а с второто е публикуван списък на одобрените проекти. Трите общини, както и много други общини в България, са ощетени, като не получиха нито лев от така разпределените пари на данъкоплатеца. Делото бе заведено и отстоявано от общините с помощта на „Програма достъп до информация“.

С жалбата бе изтъкнато, че не са спазени изискванията за публичност, мотивираност и обществено обсъждане преди приемането на постановленията; в нарушение на закона в първото постановление липсват правила за прозрачното разходване на средствата, както и срокове за подаване и разглеждане на проекти по програмата; придадена му е обратна сила. Въобще не става ясно разглеждани ли са около 1100-те проекти, които са били подадени от общините, при положение, че според правителството това е станало в рамките на около седмица. Впоследствие към трите общини се присъедини като жалбоподател и община Банско.

Първоначално тричленният състав на ВАС прекрати производството, като прие, че общините нямат правен интерес да оспорват разпределението на публичните средства, а срокът за атакуване на постановлението от януари 2014 г., установяващо критериите, е изтекъл. През пролетта петчленен състав на ВАС отмени прекратителното определение на тричленката и върна делото за ново разглеждане, като призна правния интерес на трите северозападни общини за оспорване на второто постановление, както и правото да бъде безсрочно обжалвано първото, тъй като представлява по същността си нормативен акт.

В решението от 4 ноември 2015 г. състав на пето отделение на ВАС прие, че при приемането на постановленията са допуснати редица нарушения.

I. Нарушения при приемането на ПМС № 4/2014 г.

1. Липса на публичност и обществено обсъждане на проекта за нормативен акт

В нарушение на чл. 26, ал. 2 от Закона за нормативните актове съставителят на проекта [на ПМС № 4/2014 г.] не е публикувал същия заедно с мотивите, съответно с доклада и не е предоставил най-малко 14 дневен срок за предложения и становища по проекта. Проекта е публикуван на 10.01.2014 г., без мотивите, съответно доклада, а постановлението е издадено на 16.01.2014 г. Посоченото нарушение е съществено, тъй като е ограничило правото на заинтересуваните лица за изразяване на становища и мнения.

2. Придаване на обратно действие на нормативен акт

Съгласно императивното правило на чл. 14, ал. 2 от Закона за нормативните актове обратна сила на нормативен акт, издаден въз основа на друг нормативен акт, може да се даде само ако такава сила има актът, въз основа на който той е издаден В случая това изискване не е налице, тъй като постановлението е издадено в изпълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2014 г., който няма обратно действие.

3. Сериозност на нарушенията, свързани с изискванията за публикуване и предоставяне на срок за обсъждане на проекта за нормативен акт и придаването на обратно действие

Така констатираните нарушения при издаване на оспореното постановление са съществени и са достатъчни основания за неговата отмяна.

4. Създадени ли са ясни критерии за прозрачно и справедливо разпределение на средствата?

Определените в чл. 7 от същото  [на ПМС № 4/2014 г.]  критерии са общи и неизмерими. В ПМС № 4/2014 г. не са предвидени срокове за подаване на проекти, за разглеждането им, за подаване на възражения, което води до ограничаване на възможността за получаване на информация за подаване на проекти и съответно препятства участие в процедурата. Нарушен е чл. 8 от АПК, тъй като не са предоставени равни възможности за достъп до информация кога и в какви срокове се приемат документи за одобряване на проекти. Не е предвидена и процедура за подаване на възражения срещу акта на Междуведомствения съвет, с който даден проект не се одобрява, като по този начин е ограничено правото на защита на лицата, чийто проекти не са одобрени. Така констатираните нарушения са в противоречие и с изискванията на чл. 1, ал. 6 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2014 г. като не е осигурено прозрачното разходване на средствата за публичната инвестиционна програма „Растеж и устойчиво развитие на регионите“, което води и до противоречие на оспореното постановление с целта на закона.

II. Нарушения при приемането на ПМС № 19/2014 г.

1. Липса на публичност и обсъждане на проекта за общ административен акт

От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че преди постановяване на обжалваното постановление не са спазени изискванията на чл. 66 АПК за публично оповестяване на проекта, като не са посочени и формите на участие на заинтересуваните лица в производството, като на практика последните не са участвали. Посоченото нарушение е съществено, тъй като е възпрепятствало участието на заинтересуваните лица в производството по издаване на акта и е достатъчно основание за отмяна на оспорените текстове.

2. Нарушения при разглеждането на проектите

Първи мотив:

Жалбоподателите са подали документи за участие, като не са налице доказателства същите да са обсъдени. Липсват каквито и да било съображения за неодобряването на проектите им, както и въз основа на какви критерии програмите им не са одобрени.

Съгласно правилото на чл. 66 АПК общи са административните актове с еднократно правно действие, с които се създават права или задължения или непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси на неопределен брой лица, както и отказите да се издадат такива актове. В случая е налице отказ, който е постановен в нарушение на изискуемата се форма – чл. 74 вр. чл. 59, ал. 2 АПК. Нарушен е и чл. 71 АПК, тъй като акта в оспорената му част е издаден, без да са изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая.

Втори мотив:

Незаконосъобразността на ПМС №4/16.01.2014 г. относно неопределянето на ясни и конкретни критерии, срокове за подаване на програмите, липса на възможност за възражение относно взетото решение за изключване на програмата също обосновават незаконосъобразност на отказа спрямо жалбоподателите да бъдат включени в Приложение № 1 към чл. 1, ал. 2, т. 1 на ПМС 19/2014 г., който следва да бъде отменен, като на основание чл. 184 вр. чл. 173, ал. 2 АПК преписката следва да се върне на административния орган за изрично произнасяне относно одобряването или не на проектите на Общини Козлодуй, Бяла Слатина и Оряхово.

Съдът е отхвърлил жалбата единствено в частта относно точния размер на общата сума, която е предмет на разпределение по програмата. Решението подлежи на обжалване пред петчленен състав на ВАС.

Това е една победа в полза на прозрачността, участието и възможността за контрол при разходване на обществени средства, заяви Гергана Жулева, изпълнителен директор на ПДИ.

Прецедент е да бъдат отменени постановления на правителството за разпределение на публични средства поради липса на прозрачност и гарантирано обществено участие като един от водещите мотиви, коментира ръководителят на правния екип на ПДИ Александър Кашъмов, защитник на трите общини. Посланието на съда към изпълнителната власт е, че осъществяването на политиката по разходване на общите пари не може да става произволно, противозаконно и с изключване на гражданите.

 


[1] Сумата впоследствие е незначително намалена по време на служебното правителство.