Желае ли прокуратурата прозрачност на данните за нередности при подслушванията?

13.02.2014 г.
Александър Кашъмов

В съдебно заседание на 12 февруари 2014 г. Административният съд- София град, 38 състав, прекрати административно дело № 4832/2013 г., образувано по жалба на журналиста от в.”Капитал” Росен Босев и осъди Върховната касационна прокуратура /ВКП/ да плати разноските по делото, тъй като е причинила завеждането му. Делото е по жалба срещу отказ, подписан от заместник главния прокурор Пенка Богданова да предостави копия от докладите от проверки на ВКП през 2001 г. и 2008 г. по законността на дейността на органите, които прилагат специални разузнавателни средства /СРС/. Според отказа, издаден на 17 април 2013 г., „документите, свързани с извършената през 2008 г. проверка от ВКП и резултатите от нея, съдържат както класифицирана информация с различни нива на класификация, така и явна информация. Документите, съдържащи класифицирана информация, са все още с неизтекъл срок на защита, считано от датата на създаването им.” За доклада от 2001 г. в отказа няма ни дума.
В съдебното заседание на 13 ноември 2013 г., по наше искане съдът задължи ответника да представи в 14-дневен срок /т.е. до 27 ноември/ докладите с цел проверка на грифовете за сигурност и осъществяване на съдебен контрол върху законосъобразността на класифицирането на документите. По делото постъпиха два доклада, единият от които, изготвен през 2001 г., е без какъвто и да е гриф за сигурност, а другият – от 2008 г., е с един гриф за сигурност „поверително”, който е зачеркнат. Установява се, че след изтичането на установения в Закона за защита на класифицираната информация срок, който е 5 години от създаване на документа, т.е. е изтекъл през юли 2013 г., документът е преразгледан и декласифициран едва на 26 ноември 2013 г. Дали съвпадането на закъснялото декласифициране с крайния срок за представяне на документа в съда е случайност, оставяме на преценката на читателите. Изводът е, че ако не беше поискан по реда на ЗДОИ – от една страна, и съдът не го беше изискал по делото – от друга, докладът от 2008 г. щеше да се помещава пазен като държавна тайна в секретната секция на прокуратурата. Това е един знак дали и доколко прокуратурата желае дейността й по проверка на работата със СРС да бъде известна на обществото.
Тук се поставя един принципен въпрос по т.нар. декласифициране. Според Закона за защита на класифицираната информация то трябва да се извърши след изтичане на срока на защита, след което документът става достъпен по Закона за достъп до обществена информация /ЗЗКИ/ в продължение на най-малко една година. Освен това, съгласно ЗЗКИ преглед на класифицираните документи за преценка правилността на класификацията им трябва да се осъществява веднъж на две години. Преразглеждането дори на старите секретни документи отпреди 2002 г., което трябваше да приключи през 2003 г., не бе завършило и през 2007 г., видно от отговор на тогавашния премиер Станишев на парламентарен въпрос. Така че сериозни са съмненията дали въобще и доколко институциите спазват задълженията си по периодичен преглед и навременно декласифициране.
Да се върнем на казуса с прокуратурата. Не по-малко интересна е ситуацията с другия доклад – онзи от 2001 г. Той бе отказан, без да е класифициран въобще, както се изясни. Още по-странно е обстоятелството, че достъпът до същия доклад бе отказан през 2001 г. на Българския Хелзинкски комитет /БХК/с мотивите, че той представлява служебна тайна и е маркиран с гриф „за служебно ползване”. Софийският градски съд /СГС/, сезиран от БХК с жалба срещу отказа с помощта на ПДИ, изиска документа, действително констатира такъв гриф и отхвърли жалбата. Пак поради този гриф Върховният административен съд като следваща инстанция остави решението на СГС в сила. Любопитно какво се е случило през 2001 г. – дали докладът по начало не е бил секретен и някой от прокуратурата е „ударил” за всеки случай един надпис „за служебно ползване”, преди да го изпрати в съда, или пък едни копия от един и същ доклад са били с гриф, а други – без. Така или иначе, остава привкусът за някаква нередност и по този случай.
През 2013 г., насред шумния обществен дебат относно законността на използването на СРС, главният прокурор обяви на пресконференция, че е направена нова проверка, едни от констатациите по която са класифицирани, а други – публични. И до днес, близо година по-късно, публичната част остава неизвестна на обществото, защото не е оповестена по никакъв начин.
През 2008 г. България бе осъдена в Страсбург за липса на гаранции срещу незаконно използване на СРС, висящо е второ дело, а в периода 2009 – 2013 бяха оповестени докладите на ресорната подкомисия в Народното събрание, както и доклад на Върховния касационен съд. През 2013 г. и досега през 2014 г. обаче Народното събрание не е оповестило никакви данни, свързани с прилагането на СРС, а прокуратурата, както виждаме, също продължава да пази мълчание за последния си доклад от 2013 г. От получените благодарение на делото два доклада се установява, че през 2001 и 2008 г. са констатирани изключително сериозни нарушения при искането на разрешения, разрешаването, използването и унищожаването на СРС. Какво се прави по въпроса обаче, спазват ли се препоръките и защо информацията за 2013 г. още се пази в тайна, остава въпрос без отговор.
От данните в двата доклада на прокуратурата не става ясно защо се налага въобще да бъдат класифицирани. Напротив, данните в тях са очевидно от висок обществен интерес, като разкриват нарушения и възможни злоупотреби. Те кореспондират до голяма степен на данните от докладите на парламентарната подкомисия, какъвто за 2013 г. обаче не е публикуван. Така че остава въпросът кога обществото ни и институциите ще се отърсят от културата на секретност, и то особено в случаите на разкрити нередности и закононарушения и чии интереси всъщност защитава тайната по тях.

ИЗ ДОКЛАДИТЕ НА ВКП:
От 2001 г.:
„-1245 искания са подписани със запетаи за ръководител, без данни за лицето, което ги е подписало;
- в множество случаи в исканията липсва пълно описание на извършените до момента действия и резултатите от предварителната проверка или разследването; …”
„Липсва установен ред, процедура и документиране на евентуалното им [на СРС ] унищожаване и тази практика е в съществено противоречие с разпоредбата на чл.31, ал.3 от ЗСРС … „
„През проверявания период при прилагането на СРС са допуснати закононарушения, чийто обем може да бъде определен като значителен – общо над 2000, т.е. всяко пето искане за използване на СРС е приключвало с допуснато едно или друго закононарушение.„
„ – Дадени разрешения от органи по чл.15 от ЗСРС без посочване на датата, на която е издадено разрешението …
- Разрешения за използване на СРС, подписани от името на председател на окръжен съд със запетая, без данни, на кое лице е подписа и в качеството на какъв го е подписал;
- Разрешения, подписани от името на председател на ОС, но подписът е положен от друго лице без данни кое, в качеството на какъв и на какво основание е подписало и дало разрешението; …
- Разрешаване за използване на СРС за не тежки престъпления в 243 случая.”
„Изключително ниска е ефективността по използване на СРС с оглед изготвените веществени доказателствени средства. Броят им 269 е едва 2,67% от общо 10020 искания за използване на СРС [този извод е цитиран в решението на ЕСПЧ от 2008 г.].”
„Невъзможността да бъде установено точното време на прилагане на СРС, конкретния характер на придобитата информация, причините, времето и вида на унищожаване и другите нарушения по използване на СРС създават предпоставки за злоупотреба с нея и за нарушаване на основните правата на гражданите …”

От 2008 г.:
„1. В част от исканията за прилагане на СРС не се отбелязва началната дата на прилагане …
.. 4. В някои от справките не се попълват регистрационните номера на исканията за прилагане на СРС;
5. Не се посочва кой е ползвател и на кого се води мобилният комуникатор;
6. В редица случаи не се посочва конкретното лице получател на информацията от прилаганото СРС;..
..9. Извършени корекции в исканията за СРС, които не са заверени с подпис и печат;…
…11. В 94% от регистрираните случаи исканията за СРС касаят подслушване на мобилни и стационарни телефони …
…14. Констатирани са случаи, при които заявителят е разширил кръга на лицата, на които се предоставя текущата информация по прилагането на СРС …
…15. Не се прекратява прилагането на СРС при изпълнение на задачата или настъпили промени в условията, наложили СРС;

Етикети: , , , , , , , , ,