Ромското включване – митовете за парите и истината за отчетите

11.12.2017 г.
Програма Достъп до Информация

Стела Ковачева, координатор на ПДИ в Разград

Какво знаем за  мерките, предприети от държавата и общините, за  интеграция на ромите у нас? Има ли ясен отчет както  за свършеното, така и за разходите на властта в това направление? На тези въпроси бе посветено съвместно  проучване на Програма Достъп до информация и Асоциация „Интегро”, реализирано  в началото на 2017 година. То бе представено  през ноември в Разград пред Областната комисия по етническите и демографски въпроси. Изводите от него обобщиха ръководителят на правния екип на ПДИ адвокат Алексанъдр Къшъмов и заместник председателят на „Интегро” Кадрин Хасанов.

Проучването  е направено в периода февруари – март 2017  година и включва  преглед върху работата на 566 български институции. 18 от тях са звена на централната власт, 28 областни управи, 151 териториални подразделения на изпълнителната власт, 256 общини и 14 публичноправни субекти и независими органи на власт.

Всички те е трябвало да отговорят на три специфични въпроса, свързани с ромското включване, които  според  Закона за достъп до обществена информация са  длъжни да огласяват публично.  Мониторинговият екип е искал да проследи имат ли различните органи на власт стратегия за интеграцията на ромите, разполагат ли с планове за изпълнението й, правен ли е отчет за изпълнението на плановете. И публикувани ли са тези документи  на интернет страницата на съответната институция, както изисква ЗДОИ в частта му

за активната прозрачност

Резултатите показват, че най-активни в писането на стратегии са областните управи, 68% от които имат такъв документ и той може да бъде  открит на техния сайт. Само 7 % от държавните  звена са публикували  специална стратегия за ромската интеграция, а при общините този процент е едва 10. Нито един от проверените независими органи на власт не разполага с такава стратегия, включително Комисията за борба с дискриминацията. Общо планове за това как изпълняват стратегиите си имат 26% от включените в проучването.

Стремежът общата статистика да  придобие конкретна форма е подтикнал проучвателите да проследят темата по подробно,  фокусирайки се върху работата на седем определени от партньорите общини. Този подход е продиктуван от аксиомата, че местната власт е най-близо до хората и нейните действия  следва да са  пряко насочени към  ромските общности, нуждаещи се от включване. Както и от презумцията, че хората от тези групи най-лесно могат да станат част от  процеса, свързан с тяхното бъдеще, като  сътрудничат или партнират на кметската власт, когато тя пише стратегии, прави планове и харчи пари, за да ги изпълнява.

Избрани за проучване са общините Варна, Сливен, Ботевград, Пещера, Септември, Твърдица, и Исперих. Първоначалният  скрининг  на техните интернет страници показва, че документи по посочените теми  са публикували Пещера, Сливен и  Септември.

За да се разбере състоянието на проблема, до всички включени в мониторинга общини са изпратени  заявления по ЗДОИ. Пита се имат ли стратегии, планове и отчети, къде могат да бъдат открити те, ако не са публикувани в интернет и

как са обезпечени финансово интеграционните политики

планирани на хартия. Всички общини са отговорили на запитването. По различен начин обаче. Най-лаконични са общинарите от Исперих, които изпращат три линка на проучвателите, без да  влизат в обяснения. Друг е подходът на  община Твърдица, която отговаря утвърдително на всички въпроси, очертава приоритетните си области на работа, които  подпомагат ромската интеграция, предоставя линкове към тези документи и показва фактури за изхарчени за това пари от бюджета.

Обратно на малката община процедира голямата Варна. Тя не съобщава да има отделна стратегия, нито планове как ще помага на ромите да се включват. Кметската  администрация счита, че общинският бюджет за 2017 година е предвидил  средства за различни дейности, в които се съдържат и интеграционни мерки. И уточнява, че те са записани в 9 приложения, чиито номера са посочени. Отчет за  направеното ще се прави  през август 2018, а въпросът за финасовите разходи е оставен без отговор.

Питането за начина, по който са изхарчени парите за ромското  включване, показва най-голямо разнообразие в отговорите. Ботевград, където имат и план, и отчет, разчитат на финансиране  от организацията ROMACT, с която са подписали споразумение. Какво ще се прави по него обаче, срещу колко пари и за какво ще отидат те, общината не казва нищо, защото средствата не са от публичния бюджет.

В Пещера имат два плана и два отчета. Отговорът на третия въпрос е обобщен с обяснението, че интеграционните политики са обезпечени със средства от общинския бюджет, национални и ОП на ЕС. Общинарите в Септември пък са повече от конкретни за това как ще се изразходват парите. Обясняват че те са заложени в капиталовата програма на общината, обясняват за какво точно, но отчет за плащания  няма и при тях. В Сливен са  направени два плана, но  отчети по тях не са приемани. Разходите са  отчетени в рамките на реализирани проекти, които са предоставени на  авторите на заявлението.

Зад фасадата на  отделните  отговори обаче прозира общата

чиновническа хегемония

у нас – информацията, представена пред обществото да е колкото може по-малко, по-сложно  закодирана и  трудно разбираема. За да може да бъде разчитана от малко хора, които разполагат с много време за това.

По тази причина  в България се наложиха митовете за многото пари за ромското  включване, смята Николай Николов, представител на Центъра по стратегии на малцинствата във Варна. Той е  на мнение, че парите които се планират за  интеграция на ромите у нас  не са малко, но действително изхарчените за приобщаването им  средства са  в пъти по-малко от заявените намерения.

От асоциация „Интегро” са категорични, че начинът, по който  местните власти подхождат към проблема е бюрократичен, формален и далеч от  реалните бенефициенти. Процесът на  бюджетиране  в общините по правило използва  матрицата на  минали години и бъдещите  разходи се формират върху вече изпробвани схеми. Как тогава може да се очаква, че хора от местната общност ще могат да се включат в предварително обсъждане на  бюджета, съставян уж в тяхна полза. Публичните дискусии  за бъдещите бюджети са  повече от формални. Администрацията

не търси мнението на реалните хора

нито се вземат предвид  настоящи тенденции, които да послужат за основа на бъдещи прогнози. Механично се попълват  пера за традиционни разходи, независимо дали са налице промени в  числеността, характеристиките,  проблемите  и очакванията на общностните малцинствени групи, заяви в  анализа си представителят на „Интегро”.

Схематизмът в планирането и  формализмът в отчитането на разходите води до мъртвородени бюджетни политики, чрез които се  трансферират  средства,  без да е ясно въздействието, което те следва да постигнат. Затова всички стратегии и планове, когато ги има, са написани еднотипно. Много пъти те просто са преписани от някакви  документи, съставени от  централната власт и разпратени  надолу по вертикала. Това са по задължение  написани документи, без конкретен анализ, в които остъстват  точни индикатори за успех,сочи съдържателният анализ на фактите от проучването.

Според  адвокат Къшъмов тези пороци  няма да бъдат  премахнати, докато  публичните обсъждания  на общинските бюджети не се изпълнят с реално съдържание. Хората трябва да могат да участват в тяхното планиране още в най-ранната му фаза, да кажат какви са нуждите им. Да знаят кога ще  има дискусия в техния кваратл, колко пъти ще се събират, какви са гаранциите, че гласът им ще бъде чут. Тази процедура следва да се превърне в

устойчив механизъм за публичен дебат

проведен достатъчно време преди да се даде финансовата рамка на бюджетарите, да попълнят графите с цифри.

Не стане ли това, усещането за провал на интеграционните политики ще продължи да доминира  сред българското общество и  недоволството срещу публичните власти, които  злоупотребяват с парите за ромското включване, ще се задълбочава,  стана ясно по време на обсъждането.